Частен учител или занималня? Кое е по-добре за малчугана?

Имаше такава тема преди ето я
Успех!

Искам да си кажа мнението, нищо, че вече е имало тема

Според мен вариантът занималня е по-добрия, с уговорката обаче, че много зависи от занималнята.
Не мисля, че училищната занималня, с повече от 30 деца накуп, пребиваващи през цялото време на чиновете, без възможност да свалят тежките зимни обувки през целия ден, без да могат да се отпуснат на диван /примерно/ и да поиграят на някоя игра във времето за почивка, е удачен вариант. Нито, че професионалният педагог ще е способен да обърне достатъчно внимание на всяко от децата.

Не мисля и, че материалът пък е чаак толкова сложен, че да се наема педагог, който да подготвя само нашето дете. Зависи си всъщност от детето. Моето много обича да е сред свои връстници, така се чувства по-добре и съм сигурна, че вариантът с жена сама вкъщи няма да й се харесва особено. За някакви профилирани уроци - да.

Вариантът баба пък го отхвърлям категорично. Въпреки, че имам две свекърви на разположение, които са пенсионерки. Каквато и да е бабата, и майка ми да е, намирам го вредно за възпитанието на детето. По-скоро само бих го оставила да стои.

Та, обиколих аз всичките занимални в околностите, а те не са една и две - 90% от тях са пак като в у-ще - стая с чинове, което не ми се хареса. В крайна сметка открих каквото търсех - апартамент, домашна обстановка, три стаи и кухня, където обядват /имат и следобедна закуска/, две групи от по 7-8 деца, и три /или повече/ възпитателки.
Учат наистина. Освен, че си подготвят материала за училище, четат на глас приказки, правят диктовки, учат и английски. Докато не приключат, не играят. След това си отпускат душиците, все едно са с другарчета вкъщи. Има страшно много игри, играчки.

Мисля, че съм намерила най-добрия вариант за моето дете. /пу, дано така разправям и към края на годината/

Kude nameri tazi zanimalnia i kolko struva?Pri vsichki sluchai predpochitam zanimalniata,no chastna!

Никога не съм харесвала занималните ,особенно онези в държавните училища.

Сподели моля къде е тази занималня и колко струва удоволствието ако не е тайна?

Ако имаш финансова възможност - частен преподавател.

Представете си как едно дете сяда на чина сутрин в 8ч. От него се иска да слуша, да пише, да мисли, да работи и т.н. За него това е голямо натоварване. И в момента, когато то трябва да си почине, за да си научи уроците, пак попада в класна стая. Как се седи 12 часа на един стол? Ние, възрастните едва издържаме, при положение, че можем да станем , да се раздвижим, да излезем.Ако занималнята е частна и си давате парите, по-добре ги дайте на учител, който ще подготви детето в домашни условия.

Ами на мен ми харесва повече със занималнята, защото така има възможност да поиграе с деца. Няма братчета и сестрички, няма възможност за честа игра с братовчедка си, така че за мен това е ценно.
Има възможност да се наобядва добре (друг е въпросът тя колко яде), пише си домашните, може да поспи или почете (тя избира второто), после щурее с другите деца, катери се и пр., та я вземам с готови домашни и изразходвана физическа енергия, което в това време си е постижение.
Не виждам защо си представяте занималнята като една класна стая с чинове; има и такава, но е на отделен етаж, на друг етаж е стаята за рисуване и диванчето, на което Анка чете, на трети - "джунглата" за катерене и стаята за игри.
Общо взето мен ме устройва този вариант, дано продължи добре.

Миналата година щях да ти отговоря занималня, сега съм на малко по-друго мнение. Първо и основно, защото синът ми се промени. Тази година е по-палав, по-буен, по-непокорен и съответно спря да пише домашни в занималнята. Иначе за игри - да, за това, че са с приятели- твърдо да, ама основното е все пак да си напише за следващия ден, е не!! Та си го взимах към 18 без написани домашни и вечер вместо всички да си почиваме, вечеряме и т.н. ние пишехме. Много бързо прекратих тази история, моментално го отписах, научих го да се прибира сам на обяд, и докато малкият спи ние учим. Втория срок обаче не знам какво ще правя, големият е втора смяна, а малкият не дава на батко си да учи, просто е кошмар!!

Точно наличието на занималня беше определящо да запиша дъщеря ми точно в това училище. Занималнята е часна. Половината клас до 15ч учат уроците за другия ден с тяхната си учителка, а другите са на  английски, различен от сутрешния. После се разменят. Вече е в трети клас и съм доволна, защото просто не знам как бих се справяла иначе.

самомстоятелност от колкото може по-ранна възраст
което за мен значи нито занималня,нито "педагог"

големият ми син беше на занималня в 1кл.от тогава се подготвя и отговаря сам за себе си(на което беше обучен,не е станало спонтанно,и не беше лесно-друго си е да знаеш,че учителка -лелка-баба-ще ти виси  на главата ,и ще ти провери домашното.а съвсем друго е да запомниш какво ти е домашното, да се организираш да си седнаш на дупето,да си приготвиш раницата после.
доволна съм от решението си,ще го приложа и с малкия(той изобщо няма да ходи на занималня)

 

Частна занималня!

И аз имах  резерви. В първи клас бяхме в училищната -30 малки деца на куп, както казва една приятелка-истински зверилник.  Работното ми време позволяваше да я взимам рано и да подготвяме домашните в къщи. От 2 клас /вече сме в 5/ сме в частна занималня-малки групи, мотивирани госпожи -една по основните предмети и друга по езиковото обучение, закуска и топъл обяд. Детето е подготвено и  ходи с желание

Ползвали сме частен учител,частна занималня,и сега ходи на занималнята в училището което учи.Доволна съм и от трите начина но ако трябва да препоръчам индивидуалното обучение е най добро според мен.