Публикувана: 30 окт. 2009, 15:02 ч.
Последно мнение: 10 фев. 2010, 19:53 ч.

Бабите и дядовците

4 671
36
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е ролята на бабите и дядовците в семействата ни?
Какви са ползите за детето от присъствието на баби и дядовци по време на растежа и възпитанието му?
Какви са ползите и недостатъците от връзката на децата с бабите и дядовците?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е ролята на бабите и дядовците в семействата ни?
  
  Ролята на бабите и дядовците в семействата е от изключително значение. Те представляват важен източник на любов, грижи и подкрепа за децата. Въпреки това, различните отношения и поведение на бабите и дядовците към осиновените деца могат да създадат различни динамики в семейството.
- Какви са ползите за детето от присъствието на баби и дядовци по време на растежа и възпитанието му?
  
  Наличието на баби и дядовци по време на растежа и възпитанието на детето може да бъде изключително полезно. Те осигуряват допълнителна любов, грижа и подкрепа, които допринасят за емоционалното и психологическото развитие на детето. Освен това те могат да представляват важен източник на традиции, идентичност и семейна история за децата.
- Какви са ползите и недостатъците от връзката на децата с бабите и дядовците?
  
  Ползите от връзката на децата с бабите и дядовците включват допълнителна любов, грижа и подкрепа, както и предаване на традиции и семейна история. Въпреки това, недостатъците могат да включват различни отношения и поведение на бабите и дядовците към осиновените деца, което може да създаде напрежение и конфликти в семейството.
- Как да се справим с различните отношения на бабите и дядовците към осиновените деца?

30 окт. 2009, 15:02 ч.

Мнения: 955

Здравейте всички,
пиша това по повод на едно заглавие, което ми се мярна наскоро: "Помощ, внучето ми е осиновено!"
Мисля си за нашите баби и дядовци. От страна на моите родители сме се радвали на безусловна подкрепа, никакви намеци и недомлъвки. Свекър ми е също един широко скроен човек, който се радва на децата. Свекървата обаче на няколко пъти прави едни неволни грешки, когато си брои "истинските" внучета. Последният път пред децата. Премълчавам си, но всичко ми се обръща. Имам чувството, че все някога ще избухна и се чудя как да го предотвратя.
Имате ли опит с такива ситуации? И изобщо - каква е ролята на бабите и дядовците в семействата ни? Прави ли ги осиновяването по-различни?

# 1 30 окт. 2009, 15:23 ч.

София
Мнения: 9 517

Моята майка беше против осиновяване от самото начало, че най-вероятно и до сега. Колко пъти е пропускала да брои на ум големия, само аз мога да се досещам. Хубавото е, че след като 3-4 пъти я отрязах, сега е примерна и обръща внимание и на двамата, а големия я обожава. Страх ме е от момента, в който баткото ще порасне и ще усети, че има нещо гнило в отношението на баба му към него. Свекърва ми е на другата крайност - тя пък само от големия се интересува, малкото й е много малко и не знае, какво да го прави. Тя не че знае какво да прави с големия, ама поне се лигави с него.
Като резултат съм ограничила всякакви контакти извън моето присъствие с бабите и дядовците. Който не е готов да приеме децата ми като равни, да си гледа работата - ако ги дели, просто няма да ги вижда.
Мисля, че съм изключение, надявам се, че съм изключение, натъжава ме, че и при теб е така. Hug

# 2 30 окт. 2009, 16:01 ч.

Мнения: 13 620

И двете баби обожават сина ми.Едната има и други внуци, другата - не, но той е от изключително значение за двете.Дядовци, за съжаление нямаме, но все се надявам, че ни виждат отнякъде, там, от неизвестното и ни се радват.
Аз от друго се опасявам, че майка ми прекалено "трепери" над детето и като че ли понякога ми няма доверие, че съм в състояние да се справя.

# 3 30 окт. 2009, 16:28 ч.

Мнения: 3 721

Аз нямам проблем с отношението към детето. Моят проблем е от друго естество и то само с баба ми. Много плямпа (думата изобщо не е случайна), разправя наляво-наляво неща, които не са работа на хората и съм принудена да я държа в информационно затъмнение, за да не плямпа глупости, моето дете не е за да си запълва времето като седи по пейките.

# 4 30 окт. 2009, 16:35 ч.

Мнения: 179

Моите най-близки роднини - майка, татко, сестра ми, я обожават. Майка ми, не пропуска да я сравни с детето на техни съседи, което е на нашата възраст и горкото, губи по точки. По-късно проходи, още не говори и на тази база нашето излиза много умно. Laughing

При роднините на съпруга ми нещата стоят по-различно. Те са по-студени хора. Може би не това е точната дума. Те не показват емоции, но мисля че я приемат и детето ми никога няма да чуе коментар от тях по този повод. Е, не се натискат да я гледат, защото бяха ангажирани доста с детето на другия им син това лято. Налагам си да отдам този факт на умората, че не са никак млади все пак.
Беше ми се загнездила една мисъл, че наша много близка дама ( зачудих се как да я определя) е доста хладна към детето, но после се вгледах в отношението й към собственото й дете и стигнах до извода, че не е нищо лично. Просто тя си е такава.

# 5 30 окт. 2009, 16:45 ч.

Мнения: 1 325

Merianna,
Надявам се дамата не съм аз Wink

Иначе по въпроса, ние имаме всичко на всичко една баба, дядото не ни е роден, пък и е грък. Майка ми (въпросната единствена баба) живее в Гърция и чисто физически не присъства често в нашия живот. Но, ни помога с други средства (разбирай финикийски знаци) и ужасно много обича най-малката си внучка. За делене и дума не може да става, даже се тревожи най-много за нея, защото е най-малка.

Всички от близките ми много топло и с любов приемат детето ми. Единствено известни резерви наблюдавам при сестра ми, по-скоро интуитивно ги усещам, защото я познавам многа добре. Но с течение на времето нещата започнаха значително да се променят. И сестра ми май започва да става грижовна и любяща леля.

# 6 30 окт. 2009, 18:56 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Моята майка,обожава децата ми,на свой ред и децата я обожават.
Баща ми почина преди 10 години почти,сигурна съм,че ако беше жив щеше да трепери над Боби и Преслава(която всъшност е кръстена на него)
Майка ми от около 6 години има човек до себе си,с когото живее.Божееее,този човек направо се разтапя пред тях.Преслава като най-малка е слабоста му,а тя използва това доста добре. Mr. Green

Със свекърите нещата стоят по друг начин.Ако им заведем децата на село ще ги видят.За 5 мин.ще се опитат от кумова срама да им се порадват и се започва с истинските хвалби за децата на другият им син.В началото ме болеше,че моите видиш ли по тяхните критерии не са достойни да се сравняват с братовчедите си,но после взех да преглътвам и вече не ми пука.
Мъжът ми има брат,който живее на половин час път от нашият дом.До момента той и жена му са виждали Боби около 3 пъти най-много а Преслава не са виждали никога до сега.Въобще даже не вдигнаха телефона,поне едно честито да бяха казали на мъжът ми,ако не на мен. Crossing Arms

# 7 30 окт. 2009, 19:58 ч.

Мнения: 1 418

не ми е много мястото да пиша тук,но искам да ви кажа,че мойте свекър и свекърва имат две внучета.Едното е нашето дете ,другото е на зълва ми,което е по малко с две години и половина.Нашето го виждат 3 пъти годишно (по празници)и живеем в един квартал.На зълва ми го гледат непрекъснато,помагат им и т.н.И двете са им родни внучета.Та ми се ще поне при някой от вашите роднини да е просто липса на умствен багаж,а не да се дължи на осиновяване

# 8 31 окт. 2009, 01:10 ч.

ВАРНА
Мнения: 5 176

Имам усещането,че чувствата на родителите към децата съответно се пренасят и към внучетата.Привързани ли са силно към теб, ако щеш и извънземно им доведи, пак ще го обичат силно.Моето семейство ме изненада много приятно в това отношение.Те са расисти и тесногръди,търсят само признак да отделят даден човек.Естесвено произхода на мойта кукла им е спестен,но майка ми направо лудна по нея.А има още 3 внука от брат ми.Семейството на мъжа ми пък е много толерантно и хармонично-там всички внуци са равни.Но моята определено е "вкарала чатала" в сърцето на дядо си.

# 9 31 окт. 2009, 11:31 ч.

Мнения: 128

И при нас бабите и дядото (имаме само един,моят баща почина отдавна) са луди по детето.Всички искат да го гледат ,но тук пък аз явно не съм много наред.Не го давам на никого за повече от час.Понякога се чудя дали това е нормално , но не издържам да не ми е пред очите.Бабите и двете се сърдят и си мислят ,че им нямам доверие,ама това е положението.

# 10 31 окт. 2009, 13:05 ч.

Мнения: 400

И при нас положението не е нормално.Свекъра ми изобщо не е виждал единствения си внук.Разсърди се за името в деня на делото,макар че името го избра синът му.Свекървата го вижда само "служебно"когато е болен защото е детска лекарка и понякога когато се наложи го водим при нея.Заради свекъра не идва и тя.Сестрата на съпруга ми е в Англия и тя не го е виждала.Мисля си че и тука да беше все тая.Те са всички студени хора.Лелята дори забравя да попита как е.Майка ми живее при нас и много трепери за малкия.Обича го повече от всички,което пък води до това че много се меси.Баща ми почина преди 3години и така и не дочака да вземем детенцето,но съм сигурна че щеше да го обича също повече от всички.Сестра ми иплеменницата ми го обожават.Незнам ,но мисля че свекъра и свекървата правят голяма разлика в това че внукът им е осиновен.Не вярвам че ще го приемат някога.Съпругът ми е прекъснал контакт с тях заради това.И така ли ще бъде цял живот???

# 11 31 окт. 2009, 20:22 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Цитат на: маймуна в пт, 30 окт 2009, 15:02

Свекървата обаче на няколко пъти прави едни неволни грешки, когато си брои "истинските" внучета.

И майка ми ги прави тези наистина неволни грешки. Но аз го отдавам преди всичко на факта, че тя на практика отгледа децата на сестра ми (5 и 6 клас в момента) от най-ранна възраст до това лято. Живееха наблизо до миналата година и бабата беше на 24-часово разположение за всичко. А и сестра ми позволява да й се бъркат в домакинството и семейството толкова надълбоко, колкото аз никога не бих.

Ваньо си е чепато характерче (като мен) и общо взето малко трудно го приемат моите родители (както и мен самата са ме обявили за "черната овца). Албена е първата внучка и с гальовността си и послушанието спечели сърцата на всички и разтопи всички ледени буци които съществуваха дотогава покрай овненцето Иван като че ли.

Свекърва ми (и свекър ми докато беше жив) обожава децата и им трепери и при най-малкия проблем. Те са нейната гордост пред всички приятелки и роднини, всяка вечер се обажда за пълна сводка на изминалия ден.

# 12 31 окт. 2009, 20:49 ч.

Мнения: 310

Ох, много ми е болна тази тема, ама много Cry

# 13 31 окт. 2009, 21:58 ч.

Мнения: 1 669

Цитат на: иланг-иланг в сб, 31 окт 2009, 01:10

Абсолютно вярно. Peace

Моите родители заобичаха дъщеря ми точно по тази причина. Не делят децата - брат ми има двама сина. Иначе майка ми не пропуска да каже на колежки и приятели "Тя не е ЧАК толкова черничка, сега от слънцето е почерняла" Shocked

Ама майка ми е - какво да я правя. Родителите на съпруга ми я приемат радушно, но не наравно с останалите си внуци. Добре че се виждаме и с едните и с другите два пъти в годината - делят ни 400 и кусур км иначе щеше да се лее кръв Mr. Green

# 14 31 окт. 2009, 23:19 ч.

София
Мнения: 9 517

Ето ги днес - седнали на дивана и се дивят на ситната - колко била умна. И по едно време майка ми изтърсва - "е, това си е - генът си е ген." Ами направо изкрейзих и ги изгоних. Как се превъзпитават хора на по 70 години?

Препоръчани теми

Доказване на доход при осиновяване

Седма тема на чакащите

600
Осиновители

Статистика

229
Осиновители

Дата на раждане и дата на акта за раждане.

24
Осиновени

Причина:

Причина: