
ние сме добре. днес занесох в яслата и ДГ х 1 подарък за децата; и понеже коледните тържества са в различни дни, то естествено, у дома детето, което не е имало тържество, също ще намери подарък. започна порочният кръг на даряването и пересищането. след 2 седмици децата буквално ще подритват поните, кукли, влакове и самолети из къщата. къде отиде ценността, очакването и блясъкът в очите, питам аз - същинска девалвация на ценностти
кси - ми то няма много за разказване - на сватбата си счупих крака, за радост на всички лекари и таксиметраджии. всъщност, разтеглих връзка, ама все едно - пак бях в гипс след това 3-4 седмици. отиде ми хотелчето с горещото минерално басейнче - само това мога да кажа. филков хитро използва неудачата ми и се върна в кантората ден след сватбата - имал много работа каза. аз пък се върнах в тогавашния си офис 2 дни след сватбата - стана ми скучно да стоя у дома сама, че и с гипсиран крак. мисля че по екстравагантност на сватбата ни бият само едни приятели на стефан, които също изкарали първа брачна нощ в пирогов, но там младоженецът получил сърдечната си криза благодарение имено на моя благоверен и една камара подобни нему откачени луде, които не сърдечен пристъп, а заекване могат да ти докарат, ако ги хване бесо'вицата
)))/визирам нашата къща, където летят топки, мечове и пистолети, пеят се песни колкото глас държи, бойни викове.....
блясъкът в очите и ценностите са в семейството, не са навън, няма какво да се чудиш къде са, щото знаеш къде са
браво! считам, че и на това следва да си доволнакъм момента, нормално е, приемай го в реда на нещата, за да можеш да си щастлива и да се наслаждаваш


незнам за децата, ама аз от място се оплаквам и от подреждане по н-пъти на ден.
. В следващия момент си казах,че вкъщи е пълно с играчки, пък и от бабите като получат....