Дайте да проведем една смислена дискусия за дългото кърмене

Престрашавам се да се включа и аз в тема в коята изобщо, ама изобщо нямам място тъй като кърмих  само до 3-я месец.
1. Бих желала да кажа евала на майките които кърмят до по-късничко, абсолютно  ги уважавам за това им решение и никога не бих си позволила да успоря или изразя неодобрение към тях.

2.Искам да Ви кажа защо аз не се навих да кърмя дълго - Ами защото бях дебела и не се харесвах, и ми беше гадно и се депресирах и никакви уговорки че това е за детето и бля-бля не ми помагаха /огледалото,суетата и незнам какво си надделяха/ и започнах лееека диетка и кърмата ,която така и така никога не ми беше обилна намаля и аз не си направих труда да мина през трудния период, който бях чела че идва и отминава.Някой ще каже то от кърмене се слабее, да ама аз не слабеех-ами заковах кантара на място.
Колкото и гадно да звучи-спрях да кърмя, започнах да ходя редовно на фитнес, започнах стриктна НВД диета /коята не бих могла да пазя ако кърмех/ и за още няколко месеца си върнах формата /доста кг имах за сваляне/ и се чувствам чудесно. Чувствах се много по-пълноценна  и щастлива и това естествено афектира и надедтенце, което да чукна на дърво е много спокоен и кротичък.Не съм от жените които свалят килограми просто ей така, и затова и не си позволих ,,лукса в моя случай,, да изчакам.
Та така моя аргумент да не кърмя до късно беше Абсолютна суета, но повярвайте ми не съжалявам.Детето си поставям на първо място /заедно с любимия  / и както всяка една майка мисля че правя най-доброто за него.
Поздрави на всички

Моята нагласа е също да кърмя до около година.  След това ми се струва, че детенце ще е вече "голям човек" Отношението ми към кърменето на по-голямо дете не е така крайно и негативно като това на Зъхи, но до някъде я подкрепям.

Мисля че в началото изришно бе подчертано че няма нужда темата да се превръща в поредния спор с грозни квалификации

Ще се включа и аз в тази "кротка и мирна" тема.
Кърмих до годинката. Просто ми се наложи да пътувам за по-дълго тогава и реших постепенно да отбия Калин. Мисля, че и да не ми се беше наложило пак така щях да постъпя. Кърменето беше страхотно като изживяване, но честно казано просто някак си след годинката не си го представях. Наистина понякога много се дразнех, че сме като залепени с Малчо и, че никъде не мога да мръдна без него, защото се кърмим на поискване. Освен това аз определено бях от мамите на които кърменето им се отразяваше не толкова благоприятно на сексуалния живот. А и колкото и тъпо да звучи трябва да призная, че мнението на околните по темата (знаете го ), също май ме притесняваше .
Калин е доста залепен за полата ми до ден днешен, но не мисля, че това има връзка с кърменето. Иначе самото отбиване направихме постепенно и нямаше никакви драми около него.
Благодаря на Бога и на форума, че успях да кърмя толкова дълго!
Браво (искрено!) на всички мами, които го правят и по-дълго и защитават това свое право.   
А , и още нещо - сега когато ни растат зъби със страшна сила (кътници, предкътници и други) понякога ми се иска да имах отнякъде една цица пълна с мляко, ама нямаааааааа. Но това е - не може всичко да е идеално просто!

Според псехоанализата във сексуалното развитие на детето има няколко етапа:
1 орален - до края на първата година - акцентът е върху удоволствието от смукането и яденето, концентрирано е в устата
2 анален - започва с настъпването на втората година- удоволствието се локализира в ануса - детето започва да осъзнава, че произвежда нещо, съвпада със слагането на гърне
3 фалически - тука е и т нар едипов комплекс - на две или три годишна възраст
4 латентност - след петата година
5 генитален - зряла сексуалност

Всеки етап си има времето и мястото
Според мен кърменето на 3, 4 и 5 годишни деца нарушава естествения ритъм на развитието  Получава се нещо като зацикляне на оралния стадий, което би могло да доведе до емоционални проблеми , трудности при процеса на отделянето и тн
Аз лично смятам да кърмя и след годинката, ако има мляко и желание от двете страни, но не повече от 1, 5 години

Аз все още не влизам в графа "дългокърмещи", но се надявам скоро и това да стане

Към дискоусията си мисля, че не мога да се включа, тъй като каквото и да кажа ще е повторение на думите на Хедра, Бу, Емем и другите "тарзанки"

Зъхи, честит ти медал и да се похвалиш с друг след 6 месеца

Искам да отговоря на въпроса на едно майче по-горе за това дали кърменето тежи...Ето, слагам си ръката на сърцето/представяш ли си го / и си признавам - тежи ми нощното!Ама не винаги...Иначе - тц, никога не ми е тежало.Тежеше ми цеденето в началото, когато имах твърде много кърма.Сега ми тежи буденето по 6 пъти на нощ Така ми се спи, че две не видя......Ако имам сили да го отуча, веднага бих!Но не знам как А и понякога, когато се буди само 1-2 пъти, много ми е хубаво да си го гушкам топличък и сънен и да си го кърмя.Но тръгнат ли пустите зъби или нещо е хремав Ето, всичко си казах
А това за лошата майка са глупости, но ти си го знаеш, нали

Ей за т'ва говоря! .Иначе и аз продължавам напред

Белинда, пробва ли да отидеш да спиш в другата стая и да го зарежеш на таткото или някоя баба? Може пък като я няма цицата под ръка, да се примири... 
Аз от няколко дни успешно отучвам Емата от нощните хранения между 12 и 6 сутринта. Давам вода, биба и засега успяваме да удържим фронта. Ще видим докога... 

Когато беше млад и зелен, номера с бибата минаваше.Пак се е будил, но не сучеше, оставяла съм го да спи с баба си, а ние с мойто съпруг/да не повярваш че и той някога си е бил в Бг /миткахме по дискотеки и кръчмета...Ееех, мили спомени Случвало се е само 2-3 пъти де, да не си помисли някой, че съм си отживяла нощем , но все пак се е случвало.Сега - абсурд!Откакто не суче биба, нищо друго не го приспива отново, осван аз самата Следователно вечер, когато си легне - и аз с него Биби е свидетел как сега, като бяхме на Албена - седим си в бара и си бърборим , а мене ме викат през един час да го успокоявам Нейните хлапета не шукнаха през цялото време , а аз фърчах кат линейка между стаята и бара
Е т'ва ми тежи!

Уважавам научния подход... да поразсъждаваме заедно тогава.

Тва, че оралният етап завършва в края на първата годинка, нали не значи, че преставаме да храним детето през устата? Просто устата престава да бъде основен опознавателен орган, но не можем да я елиминираме. А адаптираното мляко над годинката, нали и то през устата влиза? Тогава не виждам проблем и с кърмата.

Освен това, не бих отнела насилствено нещо от детето си, преди само да е готово за това, защото чичко Фройд е сложил някакви разделения и периоди. Не мисля, че забавям развитието на детето си, след като му давам нещо, което търси и което му е полезно за здравето. Впрочем и най-новите  медицински изследвания твърдят, че няма психологически проблеми при кърмене над 2 г.

Гледам, чета - мога да защитя всяка позиция (без крайните - над 3 години кърмене и тарзански изказвания) Има логика и виждам истина във всяко изказване (Хедра и Бу крият топката), но за какво ми е това, като имам бебка и тя решава  

Ако питаме дечковците, може би всичките щяха да са за по-дългото кърмене  само че кърменето зависи най-много от нагласата на мама. Всеки си има свои причини да кърми до по-късно или да спре по-рано и всеки е прав от неговата си гледна точка
На мен ми беше фикс идея да кърмя, тъй като с първото едвам избутах 2 месеца. После ми стана фиь идея да кърмя до 6 месеца, но колкото повече наближават толкова повече се чудя да взема да ги направя 7... 
Между другото преди седмица започнах диета, тъй като не мога да се гледам в огледалото, а старият гардероб ми стои ужасно смешно с тези паласки Казах си, ако спре кърмата спре, минавам на адапте. Започнах да свалям кила, но към петия ден бебка започна да плаче след всяко хранене  Млякото не и стигаше. Е не можах да се пречупя и да и дам адапте  В момента и мама и беба си лапат както си знаят 
То като наркотик това кърмене 

Нека добавя един много силен (според мен) аргумент в полза на дългото кърмене. Няма връзка с бебетата , а с майките.

Колкото по-дълго кърми майката - като време общо всичките си деца - толкова е по-малък рискът за нея да се разболее от рак на гърдата и от остеопороза.

Това не може да е самоцел, а и насила дете не се кърми, но е много добър 'бонус'

Етапите в развитието според Фройд нямат нищо общо с кърменето и няма нищо такова, че след оралния период кърменето би бавило развитието на детето  Ти ммного хубаво си го казала, че и след 1 година детето пак продължава да се храни през устата - не се елиминира удоволствието от храненето само защото детето навлиза в друг етап от развитието си

[
Уважавам научния подход... да поразсъждаваме заедно тогава.

Тва, че оралният етап завършва в края на първата годинка, нали не значи, че преставаме да храним детето през устата? Просто устата престава да бъде основен опознавателен орган, но не можем да я елиминираме. А адаптираното мляко над годинката, нали и то през устата влиза? Тогава не виждам проблем и с кърмата.

Така е, влиза през устата, но кърменето е съвсем друг акт - много по-интимен и по-свързващ с майката  Аз имах предвид кърменето след втората година  ТОгава момчетата навлизат в едиповата фаза - фазата на ревността към бащата Когато са кърмени, те "притежават" майката в това отношение,  възможно е да изпитат силни негативистични чувства към баща си.  По-точно амбивалентни, което може да доведе и до други проблеми
Това е теория, разбира се  Но с времето се е доказала- каквото и да си говорим, всичко опира до това, което е казал Фройд и тези след него