Дайте да проведем една смислена дискусия за дългото кърмене

А аз доколкото съм го чела, съм добила мнението, че човек ако прилага в реалния живот 1:1 умозаключенията на Фройд, може да изкука в един момент...

Ей това ме провокира:
Представям си, докато го е нямало "чичкото", хората са се чудили защо момченцата им, кърмени след втората годинка, имат Едипов комплекс или мразят баща си...   А какво става с момиченцата?...Та...Теориите на Фройд са философия на 1 човек, а не тоталната и неопровержима истина....


Поздрави! 

А липсата на интимност с майката, когато детето все още се нуждае от нея, не може ли в още по-голяма степен до доведе до сериозни проблеми? Отказът да дадеш гърда, когато детето я търси и плаче за нея, не причинява ли травма?

Теориите са хубаво нещо, но първо, не винаги се основават на практиката, и второ, има най-различни и често противоположни теории и нашия майчин инстинкт ни показва коя от тях е най-правилна за нас.

Което, разбира се, не значи, че е най-добра и за детето ни: теорията, че мама знае кое е най-добро за детенцето й, също подлежи на съмнение. Колко от нас смятат, че родителите ни са ни отгледали по най-добрия възможен начин и не са допуснали никкави съществени грешки? Но това е друга тема, извинявам се.

Във всеки случай, важно е да се знаят ползите от продължителното кърмене, да няма предразсъдъци спрямо кърменето до по-късна възраст, обидни квалификации и натиск от околните да спре. От там нататък, нека всяка майка си прецени кое е най-добро за нея и детето й.

В този смисъл - браво за темата, Зъхи. Хубаво е да си поговорим смислено по темата наистина. Много ме радва как ти уж нямаш много положително отношение към кърменето, но се интересуваш, полагаш усилия, опитваш се да научиш нещо ново... само не ни позволявай да те зарибим сега да кърмиш до 2 г, че срам!!! 

Аз рядко пиша, но поне се опитвам да попрочитам, когато диването спи. Та по темата:
Ако мога и аз да се причисля към дълго кърмещите (1,1г) 
В началото като се чудех имам ли нямам ли кърма и бебо ревеше съм се молила да изкараме поне до третия месец. След като се научихме да се кърмим се чудех дали ще откараме до шестия, след това пък като реших, че ще му никнат зъбки дали няма да почне да ме хапе и т.н. И така полека-лека си се кърмим вече повече от годинка. Искам да кажа, че желанието ми е било да изкараме колкото се може по-дълго. Винаги съм смятала, че ползите са много повече от "вредите" и смятам да изчакам сам да ме отхвърли 
При нас положението е - предлагам не отказва. Дори и да прескочим едно кърмене през деня, не протестира, не ми рови под блузата, вече много рядко заспива денем като се кърмим ( за съжаление се лангъркаме с количката), нощем също се буди рядко ( сега почват зъбите де, та ще видим занапред )
Което ме навежда на мисълта, че ако искам мога да го отбия. Но не смятам да го правя,не смятам и да го насилвам да суче. Когато се откже-откаже. Срокове не си поставям.

Ще гледам да устоя на изкушението... 

Зъхи - първо много се радвам да те видя в този форум, след като имаше като бременна колебания. Поздравления!!!
По въпроса - аз лично изпитвах големи колебания и в крайна сметка реших да спра към година и 3-4 месеца.
Знам, че физиологично нормалната продължителност е към 3 години /въз основа на това колко продължава кърменето пропорционално при другите бозайници/ и вероятно организмът на детето е пригоден за това. В този смисъл се чувствам виновна.

От друга страна човекът е освен природно, и социално животно, и най-откровено не бях готова за социалния отпор на продължителното кърмене. Най-вече не исках това да се отрази на детето, което много добре усеща как го възприемат околните.
Всячески съм се старала да запазя близостта от кърмаческия период, като я продължа с други средства. Мисля, че успях. Детето не е почнало да се разболява рязко или нещо такова, напротив, миналата зима изобщо не е боледувала.
Въпреки това от време на време се настройвам носталгично към онова време,  а когато детето ми заплаче силно /например ако се удари много лошо и пр. или когато преди месец вдигна Т/ съжалявам, че не мога да вдигна блузата и да я накърмя, което все още ми идва да направя като най-естественото нещо.

Ех, Зъхи, какво ще рече "навреме" и кой е тоя, който определя кога му е времето?! Децата не са ли различни, не се ли развиват с различно темпо? И какво ако моят син е без памерс от 1г10м, а съседчето от 3 г.? Какво, ако детето ми пие свободно от чаша на 1г, а друго не се е разделило с биберона до 2г?
Абсолютно си права, да, имаме отговорности, но пък и всеки от нас като родител е добре да се вглежда и в детето си и в неговата готовност за промени, да го подкрепя без да го тика, да му помага без да го насилва, да му дава посока, но не и впряг.
Както нееднократно съм писала, Ради на 1г не ядеше друго освен кърма. И да не излезеш сега с довода, че кърмата го е засищала и затова не е искал друго, защото съм пробвала всичко - преди кърмене, след кърмене, повече или по-малко гладен, всякакви плодове/зеленчуци/каши - пълна незаинтересованост. А, и още нещо - не пиеше нищо от биберон. И така стигаме ние годинката и аз какво според теб трябваше да направя - да отбия и търся начин да му давам адапте или със сила да бутам пюрета?! А беше иначе напълно нормално развито за възрастта си дете . Няма да продължавам нататък, започна да се храни като връстниците си някъде на 2 год. Само ще спомена още един факт - редица изледвания сочат, че деца, склонни към алергии отказват твърда храна до 9-12 м. А Ради имаше атопичен дерматит и педиатърката го водеше застрашен от алергии. Слава Богу досега алергии не е проявявал към нищо, а дерматитът е отдавна история.
За мен водеща причина да кърмя все още е, че той очевидно все още има нужда от това. На 1г сучеше около 12пъти, на 2г-около 4, сега на 3+ около 2. Виждаш прогреса нали?! Колкото до нощното, в момента, в който му излязоха всичките 20 зъбчета, спря да се буди нощем. Ходеше на ясли, сега на градина, има "плиятелчета" и лятото очакваше с нетърпение да ги види. Обича да играе с тях. Обожава баща си и дядо си (кой спомена едипов комплекс?!) и братовчедите си. А да, и обича да суче. Честно да ти кажа, в повечето случаи, тези моменти са вълшебни и за двамата - кажи кога си успяла да гушкаш и да пошепнеш нежно на 3-годишно торпилче (освен, ако не е болно) повече от 1мин. За мен това е начин на възпитание и уникален израз на любов. Да, има много начини да изразиш любовта си и далеч те не се изчерпват с кърменето, но фактът си остава такъв.
Колкото до трудността да отбиеш дете, истината е различна. Трудно е само, ако детето не е готово. А примери и в този форум има - на Anna_D момченцето се е отбило само на 3г, на Тинкърбел дъщерчиката на 2,5+, на ЕТ момченццето на 2+.
Какво повече...

Наистина май няма какво повече. Ех, Иве, колко красиво и истинско си го написала, наистина ме впечатли.

А ето това ме изпълни с надежда, че скоро и аз ще спя през нощта:
 

Благодаря ти, че проправяш пътя (не знам дали бих се осмелила иначе; както каза Анда, сме и социални животни и мнението на околните няма как да не ни влияе... Но пък има и обратната зависимост: ако повече майки се вслушват повече в децата си и по-малко в общественото мнение, скоро и мнението ще е различно).

Да, ама нали се сещаш колко време ще е необходимо да се разгърне тая прогресия...  Тъй че много скоро няма да е! 

Ето една прясна, прясна статийка за кърменето след годинката:
http://news.yahoo.com/s/nm/moms_milk_dc

Започва така:

NEW YORK (Reuters Health) - A new study shows that milk from mothers who have been breastfeeding their infants for more than a year is richer in fat and energy than milk from moms who have been breastfeeding for just a few months.

...

Дали дългото кърмене се влияе от околните. Плащаме ли данък "обществено мнение" и дали оценката на другите ни притиска да кърмим до определена, обществено приемлива възраст... мислила съм си за това. Още преди да се върна на работа, в една тема писах, че се страхувам от отношението на колегите си - не че ще ми повлияе, а защото ще ми се трови настроението, ако срещна присмех. И тогава ПоляСп отговори, че ще направи на бъзе и коприва всеки, който й се намеси в решенията, свързани с детето й.  То и аз не оставам длъжна никому, ама едно е хората да са толерантни по дефиниция, друго е всеки ден да водиш битки, пък стой после и лактирай!!!

За моя изненада (признавам си), колегите ми се отнесоха с изненадващо разбиране. Мъжете - много по-явно, жените - поне бяха любезни. И понеже решението ми да кърмя е ясно оповестено, и до този момент - когато Ирина вече е над година, не ми се е случвало да се сблъсквам с негативни оценки. В интерес на истината, най-голям негативизъм срещам именно във форума, където хората, скрити зад някаква анонимност, дават свобода на всичко, което им е на душата. На живо е друго. Тези, които ме познават добре знаят, че съм от типа обмислящи, преценяващи, премерващи по 10 пъти хора и че щом кърмя това голямо дете, сигурно има сериозна причина. Други не се занимават с мен, защото са наясно, че с мен не се излиза мен лесно на глава... Когато ме питат "Няма ли да я отбиваш" според човека отговарям "Ще я кърмя до абитуриентския бал", или"Дай ми една разумна причина да я отбия". Не могат. Дори се оказва, че много жени на възрастта на майка ми - около 55 - 60 годишни, са кърмили до годината и са отбили насила, за което после са съжалявали. Моите приятелки - до една не-кърмачки, са достатъчно начетени, за да знаят за какво става дума. Установих, че страхът ми (който не е всъщност страх, а опасение) е бил само в главата ми и че дори провинциалната общественост на Стара Загора съумя да се справи с тази "екзотична" практика - дългото кърмене.

Дълго стана и не знам дали въпреки това съумях да си изразя тънката мисъл, ама вече съм уморена. Пък и толкова мога, толкова се изразявам - мозъкът ми знаете къде изтече.

[quote author=Зъхи link=topic=44145.msg824646#msg824646
Да, ама нали се сещаш колко време ще е необходимо да се разгърне тая прогресия...  Тъй че много скоро няма да е! 

Зъхи,
Аргументите ти са много точни и актуални. Не би могло да се каже по-точно. Майката и тя е човек-не бива всичко да се гледа единствено през призмата на детето. До 1 година намирам логично. След 1 година->>преувеличено, но на който му харесва, не правя опит за разубеждаване, макар че лично се съмнявам в ползата.

********
“Wonderful theory. Wrong species”.
Edward O. Wilson, the world's foremost expert on anthropology
[remarks on Human ability to make the Marxism  to work]

Да, ама ти нали не определяш колко дълго ще кърмиш от общественото мнение, а от по-сериозни фактори?

Бърди, явно си мислиш, че за майката кърменето над годинка е неприятно и в тежест... А пък Зъхи, точно напротив, се притеснява от удоволствието, което й носи. За мен не е нито сексуално удоволствие, нито тежест, така че не виждам проблем никакъв.

Така ли?! 

Ами така:

  Не, не, не си ме разбрала правилно!  Нямам предвид, че сученето на бебето предизвиква сексуални усещания, а че ме смущава идеята за кърмене на голямо дете в този план. А иначе кърменето ми бърка секса по друг параграф - циците ги няма на тоя фронт, откакто се кърмим, а това си е ощетяващо откъдето и да го погледнеш!