Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 25!

Преди да гушкам питам иска ли, тя си казва Такa отпада риска от излишни драми

Приемат ни в болницата, дребния не може да гледа, реве и аз предлагам гърда. Приемащата ни лекарка излиза за малко, връхлита друга с думите "Какво правите тука, бе?" Какво ли наистина може да прави майка с болно дете в болницата    За тона, надменното поведение и езика не ми се говори никак 

Като кърмачка съм свободна от таксата за придружител, когато детето ми е в болница, но когато ни изписваха ми донесоха сметката. Тръгнах да припомням, че като са ме приели сме уточнили, че кърмя детето, а сестрата(която беше от тези, който не ме тормозят, че кърмя и не се възмущават) цъка с език и вика:"Как да обяснявам на шефката, че сме имали 2годишно кърмаче! Кой я знае как ще ме хока, че не съм взела пари!"

Вита, добре е да цедиш и за да не ти се напрягат гърдите и да не ти намалее кърмата.
Относно количеството кърма, според мен с тези 3-5 кърмения не би трябвало да има проблем, да не би да е нещо временно заради цикъл например. Иначе можеш да използваш традиционните средства: лактогоненен чай, бирена мая, има и един сироп на Витанеа за които има подобни отзиви.
 Ivy, отвратително е това за което казваш, лошото е че не е чак толкова рядко срещано.

Gabonchi, не се обиждам, разбира се.  Не е толкова ужасно положението, защото съм свикнала. Просто покрай истеричните кризи на Настя от известно време и други крайности в поведението и, се замислих за съвсем други неща и просто търся отговори, това е. Неща, които досега не само, че не са ме тревожили, но дори и съм се гордяла с тях.    Имам предвид, това, че Настя е изключителна панта - радвала съм се, че е толкова жизнена, като съм смятала, че това е признак за добро здраве, енергия. Чак сега се замислям дали всъщност тази хиперактивност не е признак точно за обратното, но не съм наясно с този проблем по принцип. Нека, примерно, я нарека Перпетуум Мобиле, само, че не се занимава неуморно само с едно нещо, а непрекъснато сменя обектите си. По същия начин не обича да се задържа да играе дълго време с други деца или да стои около мен и другите хора, с които съм в компания. Просто не и се стои на едно място, иска да пътешества нон-стоп. Тръгва в някоя посока, която си избере и не спира, не се връща, не ме търси, пада, ако се спъне, но сама си става и продължава и наистина е много трудно да и сменя посоката или да я задържа да играе в обсега на по-малък район като другите деца. Аз затова обичам детски кътове с ограда, но си нямаме в района. В последно време като съм близо до нея, започна да ми обръща внимание понякога, да "споделя" с мен впечатленията си, което е добре. Все съм мислила, че няма да ми харесва да имам страхливо дете, криещо се в полата ми, ама чак пък другата крайност ми идва също в повече! Честно казано, истински се измарям от наблюдаване и следене на неспирните и движения, очите и вратът ми непрекъснато шарят и буквално "ме заболява" периферното зрение (ако в този момент се опитвам да водя разговор с някой) - за секунди и вече нещо друго прави и е някъде доста по-надалеч. Настя е всеизвестна на другите с тези неща и я коментират, т.е. това не са само мои мисли и изводи. Майка ми я изведе да я разходи преди няколко дни за първи път и получи същите коментари от майките, познали Настя в градинката. Наскоро поизпоти и момичетата в детския клуб, където бяхме на РД, чиято задача бе да я пазят докато играе в залата за игри. Буквално се шашкаха как се е озовала в един момент в другия край на залата и вече се катери по нещо и се втурваха да я настигнат. Не се сещам да познавам друго такова дете - палави деца има много - правят бели, крещят, скачат, беснеят. При Настя, обаче, тези неща не са толкова характерни, а нейната палавост е в това, което описах по-горе. Дали е "шило", каквото и аз съм била, или пространствата просто и идват тесни на широката руска душа, кой знае. Но няма смисъл да дъвча едно и също, наистина. Иначе това, което описваш, се среща и сред други деца - Настя, както и много други деца в тази възраст, си пада малко побойничка, катери се и прави разни "каскади" понякога, но повече обича да пипа - мръсните коли, разни неща от земята, да цопа с крака и ръце в локви и т.н.

skrech, много се ядосах на това заклеймяване - 2 годишно кърмаче да имаш в тази държава е абсолютно неприемливо за повечето хора! Поне в това си разбиране сме европейци, спор няма.

Ivi съжалявам за случилото ви се!В коя болница бяхте? Ние с Поли бяхме в  инфекциозно лятото и да си призная от целия персонал само една реши да ме мъмри (аз кърмех почти денонощно). То аз и без това не бях съвсем на земята , а в това отношение много не търпя намеса и хич и не им се впечатлявам. Довода на онази персона беше меко казано смешен " Ще си развалите бюста госпожо!" А очаквах общо взето да ме заклеймят. Между другото нищо не платих за себе си. То не, че имаше храна за когото и да било всъщност. А с Поли си спяхме на едно легло.

Хаха .. на мен така ми говореха като ни приеха в болница, а Тони беше на 4 месеца 
Нали се сещате колко им се вързах..
Сега сигурно ще кажат, че съм объркала отделението 

Малко ще отклоня темата, но не мога да не споделя.  Вдъхновена от примера на janeta_velichkova си представих идиличната картинка как моите две госпожици нижат гердани от мъниста, докато мама върши нещо друго на спокойствие (например рови във форума) Развалих един стар гердан с по-големи мъниста и ги насипах в две купички (мир да има!), намерихме дебел рибарски конец от макарите на татко и почнахме да нижем. Ентусиазмът с низането трая няколко минути, след това хуните му с хуни намериха още 2 купички и решиха, че е по-интересно да пресипват мънистата от купа в купа (естествено, разпилявайки половината). След фазата на пресипването се почна с фаза на гонене из хола с купички в ръка.  Тук вече реших да сложа край на фарса с низането на гердани и им конфискувах купичките. Дадох им едни пластмасови бурканчета, да си ги държат там, но се почна дрънкане като с дрънкалка, съответно отвъртане на капачката и пак разпиляване на мънистата.  На този етап се спазарихме да заменим мънистата със сух грах, поне е по-голям  Разбира се и него половината го събрах с прахосмукачката следобеда  Вече привечер страстите около граха утихнаха и последното, което измислиха да правят с него е да си разпънат плюшените котета на масата и да ги удрят като пържола и да ги "солят", за да ги ядат 

Между другото покрай тези мъниста се сетих, че май в Италия им даваха да нижат макарони на децата. Евтино, голямо и интересно.  Само дето моите умарат да ядат сурови макарони 


Деси, все още ли мислиш, че имате проблеми? 

Фата,това е много сладко,което го разказваш,да са ти живи и здрави палавите момичета.Явно повечето дечица са такива,което от време на време идва в повече на майките!Аз обаче имам един доста сериозен проблем-Мартин понякога хапе,когато е супер ядосан или не му дават някоя играчка например-говоря когато сме с други деца!Просто колкото и да внимавам и да съм плътно до него,не винаги успявам да предотвратя хапането.Много кофти се чуствам от това-кажете как да го отуча-говорила съм му,карала съм се,показвала съм,че боли,дори съм го ухапвала по ръката -не много силно де,но той решава,че си играем и почва да се смее!

liu jo, и моят син хапе, и то само мен и баща си. Никой друг! Много странно! И аз се опитвам да изкореня този навик, но безуспешно засега. Понякога хапе като на игра, но друг път направо ми прави "градинка".

С кърменето стигнахме до етапа да му давам да суче само за приспиване - денем и вечер. През другото време казвам, че гърдите спинкат и правят мляко. Кърмата ми вече е много намаляла от бременността и Нико яде твърда храна като разпран, но и изобщо не показва признаци, че ще се отказва да суче. Така че кърменето в тандем изглежда все по-вероятно 
Да са живи и здрави хлапетата, ще се справим с всичко. Аз всъщност притеснения относно тандемското кърмене сякаш нямам, пък и, току виж, Никола се сетил сам да се отбие 

Здравейте , и при нас на дневен ред е хапането. Четох някъде, че се дължи на много силни емоции, които децата изпитват и не знаят как да ги изразят, затова хапят. При нас може би наистина е така - като се прибере таткото от работа, малкия много се радва, играем и от толкова много радост, почва да ни хапе  .
Случва се да хапе и ако не му се дава нещо, което иска, а е опасно за игра или ако не му обърнеш вниманието, което иска. Но това е разбираемо.
Аз опитвам да му отвлека вниманието с нещо, да предложа различна игра (например карам го да прави кълбо ) или интересен предмет; долу горе има ефект.
Но истината е, че имам белези от ухапано почти постоянно напоследък.
И аз съм в чудене дали има решение на това, защото си е неприятно.

Не ми идва в повече, не сте ме разбрали. Е, понякога всички сме по-изнервени, но не става въпрос за това. Не става въпрос просто за това, че детето може да е по-палаво, а за това какво трябва да се направи, за да се даде шанс на детето да се развива нормално (да научава това, което учат и умеят и връстниците му, да не изостава от тях в разни отношения). Просто за първи път се замислям над поведението на детето ми и осъзнавам все повече колко голям ангажимент е едно дете, колко внимание иска, особено това важи за някои деца. http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=4445
Днес с Настя успяхме да прочетем 2-3 страници от книжката за Мечо Пух - тя разглеждаше друга книжка в същото време (от онези с разни скрити картинки с капачета), също се опитваше да дърпа книжката, по-точно следващите страници. Та трудно и се задържа вниманието върху това, не и да прави едно единствено нещо. Но иначе разбира като и обяснявам. Факт е, че след това "преразказва" тези неща на някой друг - на баба си, примерно.
Фата, една позната, вчера се чухме, живее в Гърция, има близнаци на 3 месеца (след инвитро) и момченцето е с колики, съответно много по-нервно, ревливо и са ги отделили да не спят заедно, за да не пречи на сестричката си, която е спокойно бебе. Момчето спи при мама и тати на спалнята им, а сестра му при баба си в друга стая. Вече бил по-добре общо взето, но не смятат да променят положението, по-лесно им е явно така (като има кой да помага все пак, поне една част от времето, когато бабата е вкъщи, иначе работи). Та се зачудих как се процедира с близнаците - трябва ли заедно да спят. Може би в различни креватчета, но така, че да се виждат едно друго? Сигурно има различни теории и в тази област. Аз нали като забременях имах силното желание да имам близнаци и затова може би все още са ми интересни въпросите, свързани с това. Толкова е хубаво децата да са си двечки, да растат заедно - игри, смях, плач, бой, от всичко по малко.

Сега прочетох последните 2 поста - някои хапят, други, като Настя, си удрят главата и лицето. Наистина и тя понякога го прави в моменти, когато уж си играем, т.е. не само, когато не и харесва нещо или не става на нейното - явно наистина извират от емоции понякога.

fata morgana, това с котетата-пържоли е направо убиец!
И при нас хапането е голям проблем... Напоследък се научи да ме целува по бузата, а мен ме е страх, че може да ме ухапе и само се дърпам

Ужас!
 

Здравейте мамчета,не знам дали мястото ми е вече тук,но според всички заобикалящи ме съм направо рекордьорка

Ооо, Норчи, здравей и тук