Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 25!

 Еллле, ако наистина е стресирана и отслабена, аз лично бих я посъветвала да дохранва 10 мин. след кърмене, след като е предложила и двете гърди по два пъти. Все пак бебенцето е много малко, за да го остави така. Просто според мен трябва да приема течности - бульони, супи, айран, вода, да хапва нормално и да си почива повече.

Еллле, разпитай я колко често слага сега бебето на гърда. Да не би просто да се е регулирала кърмата, но заради препълнените гърди в началото тя да има нереални очаквания? Ти виждала ли си как суче бебето - дали е ефективно, дали захапва хубаво. Не може от един вирус просто да спре кърмата, но пък от стрес може да намалее - тя трябва да се успокои, да почива и да хапва стабилно, както и много течности. Предполагам, че знаеш какво да разпитваш, но ето ти малко въпроси - колко са напишканите/наакани памперса за 24 часа, откакто чувства гърдите празни, колко пъти кърми за 24 часа - нека ги преброи, но и също да каже колко пъти досега е давала нещо различно от кърма на бебето - ам, чай, вода? Не е нормално бебето да плаче постоянно, но дали пък няма колики, а не да е гладно? Честото сучене и спокойствието ще върнат кърмата, но е важно дали бебето суче ефективно - дали няма някакъв проблем, който досега не е проличавал заради началната хиперлактация, а сега, когато кърмата се регулира и зависи само от неговото сучене - да намалява заради неефективно сучене. 

Ellle Olive ти е задала много хубави въпроси, на които е хубаво да се знае отговора, за да знае как да се действа. А такива кризи на "нямане на мляко" аз съм имала поне 5. Винаги след консултация след 3-ти месец се панирах, защото бебка не наддаваше изобщо в норми - от 3 месец до 1 годинка по 200 грама. (при положение , че педиатърката нито веднъж не е казвала, че имаме проблем) Та как действах аз - залепях се за бебето почти по 24 часа като задължително цедях след  като тя спре да суче и заспи, ставах без значение тя дали се е събудила и цедях поне 2 пъти нощем. Изморително е, но обикновено за 2 - 3 дена всичко се нормализира. И много важното също - колкото може повече течности и лактогонни храни!
И най - важното е кажи и да опита да се успокои, знам че е много трудно и аз само ревях, но не всичко е загубено!!!

Зная, че тук не е мястото, но вече стана въпрос така или иначе по-горе. Да ми препоръчате добра книга за хиперактивните деца? Попадали ли сте?

Благодаря ви за отзивчивостта  .
За съжаление не сме от един град и се мъча да помогна от разстояние. Днес се чухме с братовчедка ми и ми звучеше доста по-добре. Кърмата е започнала да се "завръща" малко по малко. Предложи ли са на малката АМ, тя си хапнала малко и след това го повърнала. Мисля, че е добър знак  .

Здравейте, момичета! Вече съм работеща кърмачка и кърмя дъщеря си само вечер, но разбирайте от 3 до 5 пъти до сутринта. Предстои ми да отсъствам два дни (до сега не сме се разделяли), как да процедирам с гърдите, предполагам, че трябва да се цедя ? Другия ми въпрос е как да повиша количеството на кърмата, при положение че през деня съм на работа и нямам възможност да кърмя по-често или да се цедя? Оставам с усещането че вечер не и достига. Ще съм ви брагодарна ако дадете съвети !

Щом смяташ, че детето е хиперактивно то няма как да се промени. То си е такова - да ти е здравичко ти желая, и много да те радва! По-добре инвестирай време в нещо което ще носи спокойствие на теб, за да се справяш с хиперактивното си слънце (например йога)! 
А пробвала ли си със занимания за фина моторика? Ще ти споделя моя опит - купих блокче за рисуване, гланцово блокче, ножица (детска, изцяло пластмасова и с тъпи върхове) и лепило и сега моето откарва часове да реже и лепи (нищо конкретно, но казваме че са риби)!!! Или давам да ниже големи синци на връзка за обувки. Също така сортира копчетата на масата (не познава цветовете и не знам по какъв принцип ги отделя, но ги прави на купчинки).
Винаги ще намериш начин да го накараш така да се отплесне в нещо интересно, че да забрави да беснее. Аз пояснявам какво се прави, показвам, определям правилата (например ако лапаш това или лепиш извън този лист ще ги прибера), сядам на лаптопа в същата стая и се правя че не гледам. Поглеждам я нарочно от време на време за да знае че наблюдавам, но аз 100% следя с периферното, за да съм сигурна че всичко е под контрол.
Иначе я уча и на ангажименти - подава ми дрехи от легена и щипки като простирам, натиска копчето на пасатора, подава ми измитите чинии, за да ги прибера по шкафовете, сипва брашното с лъжица като правя кекс, солта в яденето, бърше прах с парче плат, изобщо стреми се да участва навсякъде. Признавам, че в началото повече пречеше, отколкото помагаше и ме бавеше ужасно, но нямах избор - няма на кой да я оставя и вършим всичко заедно. Сега наистина ми помага - особено при простирането!
Хватката е да го хвалиш детето и да приема тези неща като огромна привилегия и радост!

Чак да я променя не ми се вярва и на мен, но поне с определени подходи да намаля малко тези нейни състояния, в които изпада, реакциите на отношението ми, поне моето, на другите няма как. Говоря за това как без причина, без да и е казана и дума или забележка под друга форма, тя сякаш вече е решила, че точно това ще се случи, че прави нещо нередно и започва да спори предварително, често се случва и когато и се радваме, някак погрешно го възприема все едно и се подиграват, поне до този извод стигнахме с майка ми - сбръчква вежди, "не", удря си юмруци по главата или си дърпа бузите или удря нас. Става ми много мъчно като прави така Казвам на баща и, че не трябва не само да и се караме в такива моменти, но и да не и противоречим за неща, за които не е толкова важно, да си затваряме очите един вид и само с добър тон и усмивка да обясним, а постепенно тя ще осъзнае, че не трябва да прави дадено нещо. Днес баща и възкликна при поредното нейно разреваване на негова забележка (нищо особено, а от рода на: недей прави това, че ще паднеш): "Ей, не даваш нищо човек да ти каже!"
За домашната работа Настя е изключително отзивчива да помага! За прането без да съм я учила, само явно гледайки от мен какво правя, започна сама да ми подава дрехите. Само и обяснявах в последствие да не бърза толкова, макар че аз не бавя, не ползвам щипки (терасата е остъклена), а само мятам на телта, но тя нали всичко върши все на на бързи скорости, че едвам и смогваме понякога, включително мисленето и когато иска нещо, го иска изпълнено малко преди още да ми е стигнало до съзнанието. Често като и задаваме въпрос или искаме да направи нещо, тя вече действа още преди да сме се изказали, `дет се вика, а като гледа музикални клипове, които са и вече познати, ги разпознава от първата секунда. Изумява ни с бързата си мисъл! Не зная дали и другите деца са така всъщност като нямам опит, но майка ми и тя е изумена от това.
Тези занимания, които предлагаш, са занимателни, наистина. Аз все отлагам, обаче, че тя  все още лапа всичко, рядко се вслушва да не го прави, движенията и са несъзнателно прибързани и груби, съответно прави бели, без да иска. Става ми мъчно понякога - иска да гъделичка, а пък щипе, иска да изучи някоя джаджа, която стърчи от компа на баща и, който той си купи наскоро, но те нали искат нежно пипане и баща и почва да и се кара, а тя не осъзнава, че прави беля, защото просто иска да изучи всичко и да участва във всичко. Тя не осъзнава, че нашите неща са си само наши, всичко, което е на мама и тати, е и нейно и много болезнено приема да и се карат, когато докопа нещо. Ако само го иска, но не го достига, е по-лесно, не се разстройва толкова, че не и се дава, но веднъж попаднало в ръцете и, после много тежко понася да и се отнеме. И става въпрос за неща, които могат да се оставят в ръцете на други деца на нейната възраст, но не и на нея - както казах лесно изтърва на земята, лапа и т.н., примерно ако не правеше така, бих и доверила по-лесно фотоапарата или нещо подобно, за което умира и не е толкова опасно да повреди иначе. Не обича някой друг да и нарежда, затова когато се заинати, ултиматумите, между които и кърменето, вършат единствено работа - т.е. спри или направи еди какво си и ще ти дам да сучиш (или нещо друго, което и харесва); престани, иначе отивам в другата стая и оставаш сама, често го правя, но за кратко, защото съм чела, че не трябва да се оставя дълго да реве, за детето това чакане е още по-дълго като усещане. Често, когато се разстрои много, след като и се забрани нещо, само кърменето я успокоява - е, кажете ми, как да я отбия при тово положение!? Все пак говорим за голямо вече дете! Сещам се за една майка, докато чакахме пред яслата, сподели, че 6 год. и дъщеря все още спи с нея и продължава да реве като бебе за щяло и нещяло.
Страх ме е да и давам стъклени чаши, чинии и други чупливи неща, защото в частта на стаята, където е кухнята ни, подът е с теракота (останалото поне е корк и съм много по-спокойна), а тя често, нали е такава непохватна, рязка, някак некоординирана в движенията (забелязвам, примерно, че други деца вече могат да скачат на нейната възраст, а тя - не ), и съответно това важи и за крачетата и често се спъва, пада и изтърва нещата. Но трябва малко по малко да и се доверявам повече или по-точно да приема факта, че ще трябва да чистя по-често - стъкла, вода и т.н. - все пак по-добре детето да развива фината моторика, за да става все по-внимателно.

Деси, не съм специалист, но звучи сякаш Настя е едно добре развиващо се детенце с будна мисъл. Ако имаш съмнения за хиперактивност би могла да се консултираш със специален педагог. Това са хора специално обучени и можещи да работят и с малки деца. Настя е съвсем мъничка и едва ли в такава ранна възраст може да се каже, че детето е хиперактивно, но това са специалисти, които могат да те насочат дали има нужда от някакви по-конкретни занимания и какво можеш ти самата да правиш с нея допълнително.

Дъщеря ми късно започна да скача, въпреки, че за повечето неща е напред в развитието си. За спъването, едва ли е някакъв критерий, аз на равна повърхност се спъвах в собствените си крака и падах до 6-7 годишна, а баща ми полудяваше  Добре е, че успява да задържа вниманието си, а останалото е твърде вероятно да е част от растежа на 2 годишните 

Най-много ме притеснява тази раздразнителност, съответно агресивност към околните и самата нея, а както казах често е дори без да сме реагирали все още на какво и да е, ако въобще прави нещо нередно в момента, но явно тя така е решила - че трябва да "спори", да се отбранява. Понякога, когато не прави нищо нередно, а се занимава с нейните си играчки, само я поглеждам, при това топло, с усмивка, но последва същата реакция Неща, като това да и правя забележки защо лапа нещо, взето от пода вкъщи, просто са немислими, щото то съвсем ще ни минава ежедневието в караници в такъв случай! Като беше малка и навън много често не можех да я спирам от това, но не се разболя от нищо, не завъди никакви бактерии или бацили, а чак сега се случи това, когато вече го прави рядко и затова съумявам да я предпазвам навреме.

Вероятно да са забранени истински опасните за нея неща е удачен вариант, а останалото да я пазите, колкото може и да проявявате търпение. А тя склонна ли е да позволява да бъде гушкана например? Да речем като те удари, да вземеш внимателно ръчичката и, за да и кажеш: "мама се гали о, о" или нещо подобно. Да се опиташ със спокоен глас да и говориш или да опиташ да шепнеш, за да говори и тя по-тихо. При дъщеря ми помагаше една игра, на която хем се забавляваше, хем ни помагаше: правиш се, че е изчезнала и и казваш да не би Настя да е сърдита, когато е сърдита мама не я вижда, къде е Настя, къде се е скрила... тя се заливаше от смях и казваше мамо тук съм и т.н. Труден период си е, на мен много ми липсва, че дреб не говори и комуникацията с него още е много трудна 

Ами, аз веднага пробвам това - да я гушкам, да я галя, точно на мястото, където се е ударила, просто видях, че да и се карам или забранявам да го прави не помага. Пробвала съм пак така да изляза от стаята, сърдита, че не искам да съм с нея, щом се удря, но само за момента помага. А гушкането помага, но само понякога и то не веднага, в смисъл, че се налага да изтърпя няколко Настини тупаници, докато се опитвам да стопя леда (да се доближа до нея и да я гушна). Това е добра идея с тази игра, за която казваш. Децата, до късна възраст, забелязвам, обичат тази игра с криенето - само да чуят думите, имам предвид, дори и да не сме се скрили реално.
А относно говоренето, не зная какво да мисля. Не съм спокойна, след като още няма никакво развитие в тази област. Мисля да говоря с педи на 2-те годинки прегледа като ходим. Предполагам, че няма да ни предложи по-специализиран преглед - при логопед. Но се чудя кога по принцип е добре да се направи такъв? Не е ли точно след 2 годинки, когато детето не е започнало да говори все още?

Ако липсата на говор е съпроводена и с други притеснения, на логопед/специален педагог може да се ходи от много рано и дори не се препоръчва изчакване, но това едва ли важи за Настя. Дребния посещава такъв специалист от 1.9, но при нас е съвсем друго   

запис  z

Деси с  риск да те обидя, за което предварително се извинявам  ми се струва,че просто Настя е по - буйно детенце, а ти си прекалено изнервена и се въртите в порочен кръг. И аз понякога се завъртам да си призная. Моето  малко момиченце беше много палаво ( и още си е) Първо никога не успях да я возя повече от 30 минути в количка. Решение - винаги се връщахме тя в кенгуру, а аз бутам количката. После от 1 годишна до 1 година и 3 месеца си беше наумила, че ще бие всяко срещнато дете вместо поздрав.(това ми беше най - трудно, защото винаги бях в бойна готовност да и уловя ръката). На люлки и пързалки хората изпадаха в див ужас като я видеха какви ги върши - аз само стоях близо до нея и дебнех ако падне как да я хвана. При тръшкане - вече не са по кой знае колко много, но пак се случват и то за някакви абсолютни глупости - онзи ден защото тя докато гледа телевизия аз съм си позволила да и обуя чорапа. Но при нас в такива моменти гушкане никога не е помагало.АКо опитам да я гушна освен рева започват и луди писъци.Та аз оставям да се нареве и после говорим.
Та съвета ми към теб е опитай да не и се нервираш много, въоръжи се с търпение ще израсте и това, но според  мен сте във вихата на " две годишните" и се старай да не и се връзваш толкова и тя ще се успокои също.