Последните пет книги, които прочетох

„Слугинята” (Катрин Стокет) – имах по-големи очаквания, чак след средата ме грабна, но от разстоянието на времето все повече оценявам, че ми е харесала, щом ясно и със симпатия си спомням за героините. Може би очаквах по-драматични реални събития, но по-скоро тук всичко е в „зародиш”, предстоящите събития във връзка с чернокожите в САЩ тепърва плахо набираха сила. И сякаш от двигателя на тези събития тръгна връзката със следващите книги, които прочетох. В "Слугинята" една книга представляваше опит за представяне на хората като равноправни човешки същества.

В „Три чаши чай” (Мортенсън/Релин) идеята за знанията и образованието също беше представена като средство за борба срещу бедността, изостаналостта, срещу тероризма! Тази книга я изчетох на един дъх. Въпреки че е документална, всички детайли ми бяха интересни. Направо се пренесох в тези затънтени пакистански селца, където децата (особено момичетата) нямат възможност да учат (пари за училища и учители в Пакистан няма, но имат ядрена програма???!!!...). Възхитих се и на ентусиазма на съавтора Мортенсън да строи училища там, може би на такива дела са способни повече хората, които са живели в други континенти ( до 14 г. е живял в Танзания).

Между „Три чаши чай” и „Слугинята” ми хрумна още едно сравнение. Като дете Мортенсън живее в Африка и се чувства сред чернокожите толкова естествено – направо щастлив, както и родителите му, докато в същото време в САЩ сегрегацията и расовата нетърпимост са в разгара си...

За около 2 часа прочетох „Дневникът на Мя Ян” (представен от Пиер Аски). Отново попаднах на документален разказ, не знаех, че това е буквално дневникът на едно китайско момиче (от мюсюлманските малцинства), отново лишено от възможността да учи поради бедност. Допадна ми, че десните страници са заети от самия дневник (неподправен, много детски - все пак децата са си деца навсякъде – и отново – силен стремеж към знания!), а често на левите страници са поясненията на разказвача - детайли, които няма как да научим за такива забравени кътчета на земята. Както и в „Три чаши чай” забелязах безграничното гостоприемство на много бедните.

„Изпепелени сенки” (Камила Шамзи) – не може да не е вълнуващо такова пътуване от времето на Втората световна война (Нагасаки) до наши дни (след 11 септември), вплитането на съдбите на японка, индиец/пакистанец, германец, англичанин и закъде без американци?!:))). Сякаш последните събития ми дойдоха малко в повече, но то си е било замислено сигурно от началото, като „капак” на всичко, което може да се случи на тези преминали през всякакви житейски бури хора. Пак освен героите ми бяха интересни историческите събития, например спорното разделяне на Британска Индия на Индия и Пакистан.

„Златният храм” (Мишима Юкио) - за първи път ми попада „нихилистична проза” – дори не знаех, че има такава, но след Втората световна война това е разбираемо... Романът е изпълнен със странности (може би типично японски), но любопитството надделя, а и исках да прочета нещо по-нетрадиционно. Силно проличава литературното майсторство на автора. Даже бих прочела поне още една негова книга, ако намеря.

Доста дълго стана, дано не съм дотегнала, но сама не усетих как повечето книги се оказаха от едни и същи географски райони или със сходна проблематика. Рядко се получава така, но много добре се получи!

Трилогията "Милениум"-Стиг Ларшон-невероятно много ми хареса,динамична,добре написана и грабваща от самото начало книга.Искаше ми се да има и четвърта част.
"Бяла като мляко,червена като кръв"-Алесандро д Авения-пресрасна,красива книга за първата любов и загубата.Много добър стил,препоръчвам я.
"Братята с лъвски сърца"-Астрид Линдгрен-невероятна,всеки трябва да я прочете.
"Мисия Лондон"-Алек Попов-става,но съм гледала филма и не ми беше много интересна.Ако не сте го гледали,сигурно е добро попадение.
"Вийет"-Шарлот Бронте-малко мудно начало,но после грабва,ако сте почитатели на стила на сестрите Бронте.

На мен пък "Златният храм" никак не ми хареса - стори ми се доста мудна и безинтересна. Донякъде може би липсата на симпатии към главния герой в книгата има нещо общо. Спомням си, че кратката биография на автора ми беше в пъти по-интересна. По-късно ми попадна и статия в "L'Éuropeo" за него, която изчетох с любопитство. Бих експериментирала с друга книга на този автор обаче - вероятно пак от любопитство. 
Обаче аз явно не съм критерий за литература, защото не харесах и "Голия обяд" на Уилям Бъроуз, нито пък "По пътя" на Джак Керуак - все четива, считани за революционни и завладяващи.
За мен "Голия обяд" е най-отвратителната книга, която ми е попадала, и нека не ви звучи пресилено или пък твърде претенциозно, но я считам за някакъв вид литературно недоразумение. Нямаше сюжет, ясно изразени начало и край - само някакви бръщолевеници на човек в "особено" състояние на духа. По тази причина няма и как да се каже за какво точно се говори в книгата. Прочетох я от корица до корица, но това беше единствено защото винаги правя така. Е, да си призная, предговорът беше в пъти по-добър от самата книга. 

Windy , Голия обяд е луда работа, така и не я дочетох  Предговора беше от Карбовски нали?
А Керуак... това е съвсем друга работа 

Коте, "луда работа" е меко и твърде тактично изказване! Някакъв кошмар е това... 
Но съпругът ми се шегува, че съм "литературен мазохист", защото чета всякакви бози, без значение дали изобщо стават за четене. А аз просто не обичам да оставям недовършени неща...

За предговора трябва да погледна в самата книга, че не си спомням. Ако е бил от Карбовски действително, ясно защо ми е харесал. Уважавам го като журналист, защото социалната му позиция по много въпроси съвпада с моята (освен че винаги е добре аргументирана и разумна). Не знам защо обаче имам някакви спомени, че май си беше от самия автор, но като стил на писане нямаше нищо общо със самата книга. Говореше се за някакъв много ефективен, но слабо разпространен и рядко прилаган метод за лечение на наркозависими.

А на Керуак съм чела само "По пътя". И не че не ми хареса стилът на писане - не ми хареса историята, нито пък персонажите в нея. Пристрастна съм малко сякаш. Но бих прочела още нещо, така че, щом ти е любим, препоръчай някое заглавие! 

Веднага препоръчвам - Бродягите на Дхарма и Ангели на самотата 

Ще ги пробвам задължително! Скоро ще изляза по майчинство, живот и здраве, и ще имам доста свободно време за уплътняване. 

Сега се мъча с "Погнусата" на Жан Пол Сартр и определено ми се чете нещо по-приятно. Това не е точно моята книга... 

Шогун - Джеймс Клавел- трябва да се прочете!!!, че и филма от 1981 г   изгледах, беше забавно да откривам разликите с текста Ричард Чембърлейн е много добър в ролята
Абсолютна власт - Дейвид Балдачи - нищо особено, малко от Лъдлъм, малко Арчър....общо взето боза Това ми е първата негова книга и май няма да повторя
Тай-Пан - Джеймс Клавел - добра, но не колкото Шогун, сега чакам да излезе Гай - Джин (последната от азиатската трилогия ).Малко повече  геополитика отколкото мога да преглътна , развръзката беше предвидима, общо взето аз бих могла да събера историята в доста по - малко от 900 страници
Бъди българин Джийвс - П.Г.Удхаус - английският хумор винаги ми е бил присърце, но явно не бях в настроение в момента и не съм впечатлена, а и след толкова много Удхаус....стават еднотипни

Chili , и аз прочетох Шогун миналата седмица, невероятна е наистина.
Чакат ме и Тай Пан и Гай Джин.

Много ми е интересно какво става нататък. Анджин сан, Торанага ... Ох, обичам ги всичките 

А чела ли си Цар Плъх? Ако не - прочети я! Просто нямам какво да кажа повече. Жестока книга!

Е аз със Цар Плъх се зарибих по Клавел
А в Тай - Пан става дума за колонизирането на Хонконг , и няма и помен от Торанага -сан и компания.Действието се развива 184 и някоя година около 200 години след Анджин -сан

И аз чакам Гай-Джин да излезе в електронен вариант - и ми е любопитно за какво се разкава Едва ли е продължение на Шогун

Ех, тъжно ми стана някак си ... 

С Цар Плъх и аз започнах, и се влюбих завинаги 

Очи от рая - хареса ми книгата, но филмът -не
Всички ще умрем, а сега наздраве  Р.Вълчанов -  не го бива за писател
Съкровищата на пътешественика Анди Андрюс - Голяма боза
Когато в рая валеше дъжд Ян Отченашек - Прекрасна
Стъкларят от Мурано  Марина Фиорато - хареса ми

А аз с "Шогун" започнах, но "Цар Плъх" ме отвя. Когато Джеймс Клавел почина се разплаках.


Искам и тук да споделя за една удивителна книга. Става дума за "Мидълсекс" на Джефри Юдженидис. Такъв роман не ми е попадал от години. Не ме бива в рецензиите, но ако умеех щях да напиша такава, че да накара всеки да се затича към книжарницата. Прекрасно четиво, прекрасно...

След Гай Джин идва Търговска къща на Клавел- действието е в същия регион, но вече в съвремието или по-точно миналия век.

И как е "Търговска къща" по твое мнение? Хареса ли ти?
Да обсъждам Клавел винаги ми е било много приятно 
Не съм чела много от него, само Шогун и Цар Плъх засега, но пък съм си купила вече абсолютно всичко, което е написал и ще го прочета лека полека. Бавно, за да си удължа удоволствието.

Интересно ми е всяко мнение за всеки роман.

"Бягство", "Вихрушка" например, как са?
мисля че досега не съм чела отзиви за тях.