Последните пет книги, които прочетох

Търговска къща, до колкото си спомням, е след Цар плъх, действието се развива в Хонконг. На мен всичко, което съм чела от Джеймс Клавел ми харесва.

„Срам” (Салман Рушди)
Забележителна фабула, следвана до края с голямо майсторство и убедителност, водеща към размисли за черти на човешката същност, в които се коренят други много по-глобални проблеми (например фанатизъм, авторитаризъм, власт и пари на всяка цена) и за тънката граница между срам и безсрамие.

Всички стряскащи безумия обаче сякаш се „омекотяват” с тънкото чувство за хумор на автора. На доста места има много дълги изреждания (до 1/2 страница) , които не дразнят, само засилват чувството, въздействащи са хиперболите, алегорията. Ще остане задълго в съзнанието ми тази книга!

„Сълзите на мама” (Мишел Лая).
След „Срам” нищо не ми се четеше, но като усетих връзка между двете книги (отхвърлянето на дете от страна на родителите, както и неща като откъснати езици...), малко потръгна четенето. Все пак през цялото време изпитвах тягостно чувство – исках да свършат главите, но по-силно беше любопитството. Всяко преживяване на героя ме навеждаше на мисълта – какво е станало с това дете като възрастен човек – макар че кратките части на споделяне след самите глави показват именно това...

„Небето над Китай” (Пърл Бък), пълно разочарование след много приятната й книга „Източен вятър, западен вятър”. Стори ми се елементарна, отдавна не бях чела такова нещо, а преводът беше направо смешен... Започнах с голям интерес, тъй като и без това доскоро бях на вълна Китай, Япония и мислех, че това ще е интересен разказ във времето на Втората Китайско-Японска война, но наистина книгата беше много неудовлетворяваща. Не знам дали всичко в крайна сметка не се дължи на лошия превод, но наистина връзките, завръзките, развръзките изглеждаха елементарни.

„След месец, след година” (Ф.Саган)
Не мога да кажа, че ми хареса или че не ми хареса. Но беше приятно да се чете. Интересно ми беше позабравеното френско очарование в отношенията, в ежедневието, в отношението към изкуството. Страсти и всевъзможни любовни връзки, но все пак има едно усещане за лекота. Атмосфера, в която сякаш забравяш, че трябва да се работи, от нещо да се живее. Изобщо – Париж!  

„С трепет и изумление” (Амели Нотомб)
Не знам да се нарека ли консервативна – предпазливо и с недоверие подхождам към съвременната литература, особено към много нашумели автори, но от първата книга на Нотомб , която прочетох, останах приятно изненадана. Може би тя не е от типичните й – все пак става въпрос конкретно за работата й в Япония. Но успях да си отговоря на някои от въпросите, които съм си задавала за съвременните японци (запазващи връзката с древните японци разбира се).

Много надълго пак, но съкратих поне с 1/2 от това, което си бях записала...

 svet65, много ми беше полезна! Винаги чета с интерес написаното от теб.

 Най-много ме интересуваше мнението ти за "Сълзите на мама" и благодаря, че сподели. 

Ако все пак трябва да кажа "да" или "не" за „Сълзите на мама”  - ДА!

1.Тетрадката - Никълъс Спаркс - някак си очаквах повече от книгата,най-вероятно,защото филмът е много добър Стори ми се просто като красива любовна история,но доста бегла и претупана.Така че филмът за мен си остава класа над книгата

2.Къщата от хартия - Карлос Мария Дмингес - книга с по-различна идея,но въпреки многобройните положителни оценки,които четох за нея,не я почувствах.Просто исках да свършва по-бързо и да разбера какво се случва с героя.Не бих я препрочела.

3.Крадецът на книги - Маркъс Зюсак - това вече е книга,която си заслужава прочита.Отдавна не бях попадала на толкова хубава книга.А преди дори не смятах да я чета,доста фантасмагорично ми звучеше Но в действителност няма нищо такова.Една прекрасна книга Много,много ми хареса

4.Магазинът за самоубийци - Жан Тьоле - определям я като книга,която съм прочела,но от която нищо няма да остане в мен.Хареса ми иронията на книгата,но ми се стори просто като изброяване на действията на героите,без да се следва някаква линия.А и краят й не ми допадна.

5.Мемоари на един откачен младеж - Фредерик Бегбеде - това е първата книга,която чета от автора.Очаквах много повече цинизъм,но не го намерих.Хареса ми стилът му на изразяване.Стори ми се доста нормална книгата,може би и защото за нашето поколение това са напълно естествени неща - да се моткаш по цял ден,вечер да си по клубовете,спокойно да си пушиш трева в заведенията.Абсурдно е как сме свикнали да се живее,но това е истината

И аз имах такава настройка, но след твоето мнение ще я включа в списъка на книгите, които искам да прочета!:)

"Източен вятър, западен вятър" ми е една от любимите книги. Спомням си, че я прочетох на един дъх и останах очарована от лекотата, с която вървеше повествованието. Много жалко, че "Небето над Китай" те е разочаровала. Никога не беше ми попадало друго заглавие от Пърл Бък и съжалявам да прочета, че тази втора нейна книга, за която чувам, не е толкова увлекателна и завладяваща, както първата. Но ти благодаря от сърце за споделеното за тази и за всички останали книги!   

С голям мерак я прочетох и много се смях на дадени моменти. Имаше много влияние на японските традиции върху характерите на японците, макар и в съвременността...
Ще ми се да прочета и още нейни книжки...

И аз мисля да пробвам още нещо на Нотомб (не съм решила какво), а сега сядам да гледам филма "Изумление и трепет".

Аз го търсих, но не го открих. Много ми се щеше да го гледам. В Замунда го нямаше?!?

Там го намерих. Пробвай с името му на другите езици - "Изумление и трепет / Stupeur et tremblements / Fear and Trembling" . Ако има проблеми, пак пиши!:)

Благодаря!!!

Вече го свалям Све!!! Благодарности...

Съвсем нормална книга и съвсем нормална история.Разказва се за Втората световна война и как не всички германци са обожествявали Хитлер,а има и хора,които са готови да помогнат на изстрадал човек.Било то и евреин.А това,че смъртта е разказвач,почти не се усеща.Има съвсем малко нейни лирически отклонения,но са много приятни и изключително добре написани от автора Като цяло е книга за човешкото у хората

И аз в момента чета Крадецът на книги и честно казано откровено си завиждам  - не искам да свършва 
Преди това четох Наполеоновите пирамиди на Уилям Дитрих - запали ме по Египет, после Пазителят на свещения камък от същия автор, продължение на Наполеоновите пирамиди - не беше както първата, но пак имаше интересни неща. След това четох Кодът на Наполеон - не ме впечатли честно казано, горе-долу същата тематика, но по-скучно написана.