Историята не се мери в оки, отрязани глави и литри кръв и тук изобщо не става дума за това.
В какво се мери историята, че не ти разбирам тезата... за социализмо-комунизъм-а кажи
- Публикувана: 3 ноем. 2009, 20:46 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2009, 23:51 ч.
10 ноември 1989 г.
Историята не се мери в оки, отрязани глави и литри кръв и тук изобщо не става дума за това.
В какво се мери историята, че не ти разбирам тезата... за социализмо-комунизъм-а кажи
Само заради народния съд... имам тук един вестник...така се казва и той "Народен съд",със снимки на обесени интелектуалци, министри.... дори само заради него, не си заслужава да спорим... пък какво остава за лежалите по лагерите, за пращаните по ТВУ-та млади и готини свободомислещи хора, за контрола над изкуството, културата, дори вярата и любовта ... за смачкването на личността и свободния избор ...
Имало е. след 10-ти ноември също има предостатъчно проблеми от подобен род. Затова по- рано казах, че няма особена промяна. Всичко е бутафория. само, че хората толкова се отегчиха от политиката, че сами спряха да гласуват и така положението е съвсем същото. Даже и Вожд си имаме.
Нямам много спомени.
Била съм малко по-голяма от моите деца, а родителите ми са били на моята възраст. Съзнателният ми живот е в сегашното време. На родителите ми - също.
Ако отидем по-назад, бабите и дядовците ми са имали имоти, бизнес, животни (единият ми дядо е имал 3500 глави овце + ратаи), но после са си изградили живота отново - взели са им ги и са били принудени да тръгнат от нулата, но са се справили.
Разликата е единствено, че баща ми не можеше преди това да посети втората си родина и е сменил гръцкото си име с българско, за да може да бъде приет в техникума и в после в университета. Сега ходи редовно до Гърция и има апартамент в Солун.
Аз самата предпочитам да живея изцяло в настоящето и то "моето си настояще - такова, каквото сама си го направя".
За лагерите чух много по-късно. В черква влизах - кръстена съм, както и всеки един от семейството ми. Работата на единия ми дядо (лека му пръст) беше свързана с пътувания и от двете страни на Желязната завеса - не съм чувала да е имал проблеми или да са искали от него да доносничи, или каквото и да е подобно (за съжаление, няма как да го попитам, защото отдавна е покойник)...
Била съм малко по-голяма от моите деца, а родителите ми са били на моята възраст. Съзнателният ми живот е в сегашното време. На родителите ми - също.
Ако отидем по-назад, бабите и дядовците ми са имали имоти, бизнес, животни (единият ми дядо е имал 3500 глави овце + ратаи), но после са си изградили живота отново - взели са им ги и са били принудени да тръгнат от нулата, но са се справили.
Разликата е единствено, че баща ми не можеше преди това да посети втората си родина и е сменил гръцкото си име с българско, за да може да бъде приет в техникума и в после в университета. Сега ходи редовно до Гърция и има апартамент в Солун.
Аз самата предпочитам да живея изцяло в настоящето и то "моето си настояще - такова, каквото сама си го направя".
За лагерите чух много по-късно. В черква влизах - кръстена съм, както и всеки един от семейството ми. Работата на единия ми дядо (лека му пръст) беше свързана с пътувания и от двете страни на Желязната завеса - не съм чувала да е имал проблеми или да са искали от него да доносничи, или каквото и да е подобно (за съжаление, няма как да го попитам, защото отдавна е покойник)...
Историята не се мери в оки, отрязани глави и литри кръв и тук изобщо не става дума за това.
В какво се мери историята, че не ти разбирам тезата... за социализмо-комунизъм-а кажи
Велкоме си винаги, когато не ме разбираш. Ще ти обясня.
Казвам ти, че историята се случва така, както може да се случи. В нея стават неща, за които има причини да станат и в същото време няма причини, които да им попречат да станат.
Но за да съсипеш през 1989 г. и нататък една направена вече (от нула, от една следвоенна локва) държава, причините не са в 1944, дори в 1956 г. в същата държава.
Причините за 10 ноември 1989 г., на който е посветена темата, както и унищожаването и васализацията на страната ни след това, нямат нищо общо с живота в нея скоро преди въпросната дата.
ПП Зуи, нетърпеливка си - виждам че пак си писала, докато отговарям на предишен ти въпрос.
Ще ти се посветя повече нощес, щото сега имам нещо по-спешно. Нали?
Нямам много спомени.
Била съм малко по-голяма от моите деца, а родителите ми са били на моята възраст. Съзнателният ми живот е в сегашното време. На родителите ми - също.
Ако отидем по-назад, бабите и дядовците ми са имали имоти, бизнес, животни (единият ми дядо е имал 3500 глави овце + ратаи), но после са си изградили живота отново - взели са им ги и са били принудени да тръгнат от нулата, но са се справили.
Разликата е единствено, че баща ми не можеше преди това да посети втората си родина и е сменил гръцкото си име с българско, за да може да бъде приет в техникума и в после в университета. Сега ходи редовно до Гърция и има апартамент в Солун.
Аз самата предпочитам да живея изцяло в настоящето и то "моето си настояще - такова, каквото сама си го направя".
За лагерите чух много по-късно. В черква влизах - кръстена съм, както и всеки един от семейството ми. Работата на единия ми дядо (лека му пръст) беше свързана с пътувания и от двете страни на Желязната завеса - не съм чувала да е имал проблеми или да са искали от него да доносничи, или каквото и да е подобно (за съжаление, няма как да го попитам, защото отдавна е покойник)...
Била съм малко по-голяма от моите деца, а родителите ми са били на моята възраст. Съзнателният ми живот е в сегашното време. На родителите ми - също.
Ако отидем по-назад, бабите и дядовците ми са имали имоти, бизнес, животни (единият ми дядо е имал 3500 глави овце + ратаи), но после са си изградили живота отново - взели са им ги и са били принудени да тръгнат от нулата, но са се справили.
Разликата е единствено, че баща ми не можеше преди това да посети втората си родина и е сменил гръцкото си име с българско, за да може да бъде приет в техникума и в после в университета. Сега ходи редовно до Гърция и има апартамент в Солун.
Аз самата предпочитам да живея изцяло в настоящето и то "моето си настояще - такова, каквото сама си го направя".
За лагерите чух много по-късно. В черква влизах - кръстена съм, както и всеки един от семейството ми. Работата на единия ми дядо (лека му пръст) беше свързана с пътувания и от двете страни на Желязната завеса - не съм чувала да е имал проблеми или да са искали от него да доносничи, или каквото и да е подобно (за съжаление, няма как да го попитам, защото отдавна е покойник)...
Щом работата му е била такава, от него са искали да доносничи. Друг въпрос е, доколко е бил изпълнителен. И от моя баща искаха да лови ученици, влизащи в църквите, но той не залови нито един. Директорът-партиен номенклатурчик му искаше обяснение защо не е хванал поне 1ученик. Баща ми беше учител.
След 10.11.1989г. някои говореха, че с-та била виновна, а други че хората били виновни. Аз мисля, че и хората са виновни и системата е виновна.
Народният съд, за който говориш, с обесените, е точно след едни набучени на колове глави от преди 44-та по мегданите, след разстрелите, включително на деца - пак преди това, след безследно изчезналите поети заради поемите им, от които евентуално по едно изкуствено око да намериш...
С тая разлика, че преди 9.9.44 са били "репресирани" предимно терористи. Възможно е покрай сухото и сурово нещо да е заминало, но не е било толкова масово, както след това.
Апропо, датата 16.април 1925 говори ли ти нещо?
... Щом работата му е била такава, от него са искали да доносничи. Друг въпрос е, доколко е бил изпълнителен....
Не знам. Вече почти 4 г. работя на мястото, където той е работил близо 20 г. (допреди около 15 г. - почина преди 12 г.), но по-възрастните колеги го помнят само с добро (лека му пръст, че изобщо го споменавам).
Общо взето, не сме говорили на подобни теми, докато беше жив, а и с моите родители не съм отваряла приказка по темата.
Не съм Холограма, но знам какво имаш предвид, Луда Мара. 
Това е добре. Интересно колко от тук пишещите са чували за тая дата...
Народният съд, за който говориш, с обесените, е точно след едни набучени на колове глави от преди 44-та по мегданите, след разстрелите, включително на деца - пак преди това, след безследно изчезналите поети заради поемите им, от които евентуално по едно изкуствено око да намериш...
С тая разлика, че преди 9.9.44 са били "репресирани" предимно терористи. Възможно е покрай сухото и сурово нещо да е заминало, но не е било толкова масово, както след това.
Апропо, датата 16.април 1925 говори ли ти нещо?
Относно събитията на 10.11.1989г. като че ли мнението ми се доближава до това на Холограма. Най-гнусното е, че партийните номенклатурчици и ченгетата се съюзиха със западните бизнес-среди, за да разграбят това, което е останало неразграбено. За Запада и за САЩ откраднатите пари оттук са добре дошли приливни капитали.
Не съм Холограма, но знам какво имаш предвид, Луда Мара.
Това е добре. Интересно колко от тук пишещите са чували за тая дата...
/. За другите давам жокери- Света Неделя и БКП Не съм Холограма, но знам какво имаш предвид, Луда Мара.
Това е добре. Интересно колко от тук пишещите са чували за тая дата...
На мен нищо не ми говори тази дата
.Ще поясните ли за невежите?