ОТЧАЯНИЕТО

  • 3 931
  • 32
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 45
..... бебчовците стоят някъде над нас и чакат да се родят - може ми да узрее любовта, достатъчно добре, любовта, която ще ги роди. И да има здрави психически родители, които са превъзмогнали себе си.

Добре казано! Много ми хареса!!!    smile3521  smile3501 

# 16
  • Мнения: 329
Да ви кажа честно,момичета, до сега не съм била отчаяна - разочарована, депресирана, тъжна да , но никога отчаяна!! Просто вярвам че моето чудо ще се случи, въпрос на време е. Мисля че няма място за отчаяние, когато медицината е толкова напреднала, когато има толкова добри специалисти, когато до нас има хора които ни подкрепят, когато толкова искаме и се надяваме да станем мами някой ден. Сигурна съм че по един или друг начин това ще стане и всяка ще сбъдне мечтата си.
Напълно разбирам, че след няколко разочарования  започва да се промъква отчаянието, но всички тук сте много силни и с приятелска помощ или сами успявате да продължите напред, а това е най - важното.
Никой не е обещал че ще е лесно, винаги има препядствия които трябва да се преодолеят - това е живота.
Мисля че вярата, надеждата и любовта ни движат напред и ще ни помогнат  Praynig Heart Eyes  Hug

# 17
  • Мнения: 4 589
Хубава тема,

дали съм била отчаяна? Сигурно е имало и такива моменти. Имах и все още имам много тежки 18 месеца, бременност, раждане, погребах едно бебе, за което си давах живота, минах през още един неуспешен опит ИКСИ и през един на замразени ембриони.
Но съм се държала, държи ме и това, че едно бебе, родено 780гр се бори почти 6 месеца. И знам, че тя ще се върне когато аз съм готова да я приема. Духом не падам, било ме е яд, ревала съм, но винаги съм с вдигната глава.
Животът е прекрасен, живейте  го така че да не съжалявате за нищо. Всичко ще се нареди когато му дойде времето.

# 18
  • Мнения: 334
Отчаянието в момента ме е хванало за гушата! Вчера ни казаха, че няма смисъл от бъдещи опити ИКСи - да мислиме за осиновяване! А бяхме отишли за трансфер! Толкова съм шокирана, че даже не плача! Не знам къде съм и какво искам, ходя по улиците като шантава.. Rolling EyesСигурно ще се съвзема някой ден, сигурно ще опитам напук на всичко още веднъж, но няма да е скоро. Имам чуството, че някой ми е изтръгнал душата...

# 19
  • Мнения: 453
Сунар, толкова мъчни ми стана за теб. Силно се надявам скоро да се отърсиш от това отчаяние.  Praynig
 Hug

# 20
  • Мнения: 4 589
Сунар мила, няма да се даваме. Мой познат осинови близнаци, сега са на 3год и сега ще си взимат 3-то. Толкова са щастливи.

Там някъде ни чака нашето дете, как ще дойде при нас, не е важно. Важно е да го прегърнем.

# 21
  • Мнения: 146
СУНАР миличка вдигни глава и погледни напред .Надежда винаги има .Консултирай се и с други лекари  на нас преди 7г ни казаха ...Нямате шанс освен осиновяване или донорство аз се стреснах тогава и хванах и двата пътя чакам за осиновяване но редом с това и донорство ако не успея ще се премиря такъв е късметат ми

# 22
  • Мнения: 329
Сунарче, вземи си време- поплачи, крещи, прави всичко само не се отчайвай!! Знам че сега всички думи за надежда изглеждат празни и безсмислени, но знам че само това ни остава да вярваме и да се надяваме че ще имаме нашите деца и никой по никакъв начин няма да ни спре.
Миличка, ще имаш твоето детенце, независимо от начина  Hug Hug Hug

# 23
  • В градината...
  • Мнения: 16 070
Сунар, никой не може да ти изтръгне душата, ако ти сама не я дадеш! Понякога минаваме през най-големите изпитания, за да устоим на най-голямото щастие после.

# 24
  • Мнения: 1 732
Не съм била отчаяна,депресирана,разочарована,просто човека до мен ме подкрепя страшно много и ми вдъхва вяра и желание за борба,няма време за такива състояния,времето ни е ценно и защо да го губим по този начин,вместо да вървим напред,затова и аз вървя така с вдигната глава,напред към следващия опит,заредена с позитивно мислене и оптимистични надежди.
Успех на всички борбени момичета! Hug Hug Hug

# 25
  • Мнения: 1
на някоя случвало ли й се е да посещава някой от центровете за психотерапия или изобщо психолог? мисля че имам нужда от нещо такова. можете ли да помогнете?

# 26
# 27
  • Мнения: 45
Дали съм отчаяна??? Ами май да... Тази сутрин лелката ме навести след 11-дневно закъснение (по принцип цикълът ми е като часовник). Не съм правила тестове, но все пак се надявах, че чудото може и да се е случило. Но уви...
Тези дни се порових в отчетните теми. Просълзявах се като четях как момичетата разказват за ражданията си и за първите срещи със своите бебета. А тази сутрин докато седях в wc-то и плачех, си мислех как аз никога няма да имам възможност да обзаведа детска стая, да купувам детски дрешки, да мина през всичките вълнения около раждането и да гушна свое бебе...
А за капак на всичко и моят хубавец отново е започнал да пуши. Понеже спермограмата му е чудесна, та да доубие и малкото останали живи сперматозоиди....
Направо ще се пръсна...

# 28
  • София
  • Мнения: 6 232
dragonfly_3, НИКОГА е много силна дума   ooooh! Как така няма да обзавеждаш стая и да купуваш дрешки за детето си- няма да го направиш този месец или другия, но след като не си опитала всичко, не можеш да си толкова категорична....още повече, че, ако си спомням правилно, на един от тестовете,стойностите ти показваха имплантация-значи става,просто трябва да се потърси причината за неуспеха и да стигнете до край следващия път. И не се ядосвай за цигарите-дори не си струва да му мрънкаш за това,защото най-много да се изпокарате и да се подтиснеш още  повече. И моят си пуши по кутия и половина на ден,защото урологът не беше категоричен, че ТОВА Е ПРИЧИНАТА за 10% морфология, при всички останали прекрасни показатели, а и, като докара миналия път до ембриони за трансфер,вече не мога да надвия,че цигарите са най-вредни  #Cussing out Ако сами не го осъзнаят, битката е изгубена, поне да си спестим отрицателните емоции от това  Hug Стягай се,да минава лелката и в най-скоро време не само да четеш, ами и да пишеш в отчетни  Hug

# 29
  • София
  • Мнения: 10 696
Отчаяние....със сигурност съм изпадала в това и ще изпадам пак..неминуемо е...но като изпадна после след време се вдигам...
честно да си кажа,когато тестовете бяха отрицателни не съм плакала и изпадала в отчаяние,защото знаех че ще стане...после като взе да става,след първия аборт не се отчаях,но след втория..виждането на 2чертички за мен не беше добра вест,защото всъщност те нищо не значат...залагах много на второто забременяване и след поредния аборт изпаднах в дупка...мина време...последваха за трети път 2 чертички и пак аборт и точно преди Коледа,когато трябваше да раждам ако не беше втория аборт...еми отчаях се, беше ми ужасно,рев не помагаше...сега съм с нови сили..търся проблема и вярвам,че ще го намеря..вярвам че съм се вдигнала и че ще успеем, щом сме заедно ще успеем! По един или друг начин всички ще имаме деца!
не ме е страх от идването на МЦи не страдам когато дойде,страха се появява при положителен тест...и какво ще последва след това...

Общи условия

Активация на акаунт