ОТЧАЯНИЕТО

  • 3 935
  • 32
  •   1
Отговори
  • В градината...
  • Мнения: 16 070
Отчаяни ли сме или просто объркани?! Кой как се справя с падането духом - дас подели личен опит. Как сте усетили, че сте поели по правилни път и сте загърбили падането надолу.

# 1
  • В градината...
  • Мнения: 16 070
Нека да уточня: ние, като жени, като по-сензитивната част от човечеството, винаги усещаме, когато нещо не е наред и винаги разбираме, че точно този път нещата ще тръгнат.

# 2
  • Мнения: 4 651
Справям се с работа, имам достатъчно за да нямам време да се депресирам. Поне за сега.

# 3
  • Мнения: 50
Не съм нито отчаяна, нито объркана! Няма за какво да падам духом - имам страхотен живот, най-страхотния човек до себе си, имам щастието да живея в 21 век заедно с всичките му постижения в медицината; какво по-хубаво от това?

# 4
  • Мнения: 281
Единственият начин да излезеш от дупката е първо да си паднал в нея. Каквото и да се случи просто трябва да се изживее и изстрада докрай! Изпадала съм в отчаяние, но се научих да се радвам на дребните неща и това ме спасява засега.

# 5
  • Мнения: 1 765
Единственият начин да излезеш от дупката е първо да си паднал в нея. Каквото и да се случи просто трябва да се изживее и изстрада докрай! Изпадала съм в отчаяние, но се научих да се радвам на дребните неща и това ме спасява засега.

Поддържам това мнение и искам да добавя, че мисълта, че има хора, които също се нуждаят от мен ме крепи и ме държи на повърхността.

# 6
  • Мнения: 14
Как??? Ами аз така...
ОБЪРНАТА В МЕЧТИ... който ти дават сила, вяра, надежда, красота... подслонявайки мечтите си можем да ги притежаваме.
     99 могат да мечтаят, но с надежда да направи света нов е стотният, който неуморимо се бори да превърне мечтата в реалност.
НАСЛАЖДАВАЙКИ се на всяко миличко нещо изпълнено с живот...
УСМИХВАЙКИ се ... Simple Smile Simple Smile Simple Smile

# 7
  • Мнения: 140
Ами аз лично имам моменти в който съм съкрушена и наистина падам духом,но в това няма нищо срамно или лошо аз съм човешко същество не робот,разбира се че когато имам неуспех в нещо първо ще падна духом,особено в моя случай на желаеща дете.Но след това ставам 100 пъти по силна и знам че съм се изправила и че продължавам напред отново и отново.Винаги ще има момент на отчаяние при мен ,и това е момента в който видя поредния отрицателен тест  Cry няма как ,но след като поплача ставам и пак напред.Не мисля че има начин  за справяне с тези емоции,нали сме живи и това че чувстваме тъга,радост , обич,мъка,сила и.т.н ни доказва че сме живи и че трябва да се борим с всеки перипет поднесен ни от живота.

# 8
  • Мнения: 146
Много хубава тема .Да отчайвала съм се много пъти  и най-вече когато виждах отрицателните тестове но винаги намирах сили да се изсправя .За това горе главата момичета пътя ни е труден но надежда винаги има Hug

# 9
  • Мнения: 281
Днес видях поредния отрицателен тест и то след ИКСИ, но не ми пука. Това май е другата крайност на отчаянието.

# 10
  • Мнения: 453
 Ами понякога се отчайвам. И то много. Има дни, когато съм пълна с надежда. Ту долу, ту горе ... Може би е нормално. Щом обаче ни е дадена мечта, тя задължително ще се изпълни. Вярвам в това.

# 11
  • Мнения: 6
След отчаянието винаги идвало щастието....В началото не ми пукаше, след това започнах да се притеснявам, заседваше ми нещо под гърлото след всяка добра новина, че някоя моя позната чака бебе...Започнах да питам-защо,защо на мен...И още се питам и още немога да намеря отговорите. Не вярвам на никой, който е в този форум и казва, че не му пука, че безрезервно вярва на магията. Истината е че трябва да се постараем и да се поборим, наистина е трудно. Омръзна ми да гладем и бездушието на лекарите специалисти, за много от тях сме поредните 20 лева. ГАДНО Е. не веднъж са ме отказвали тези светила на медицината...И сега съм решена да продължа докрай-заедно с отчаянието, болката и надеждата. Чета този форум и се уча. Браво на вас момичета. Бъдете оптимисти, тук имаме нужда  най много от това.

# 12
  • Мнения: 397
Опитвам се да не мисля за неуспешния опит, разсейвам се с други неща, чета.... Колкото и парадоксално да звучи много сили ми даде факта, че моя мъж понесе доста тежко отрицателния резултат след трансфера на ЗЕ, знаех че този път за разлика от всички останали ситуации, в мен трябва да намери упората, както аз съм разчитала винаги на него.... Веднага започнах да си мисля и планирам следващ опит, това ми дава надежда Peace

# 13
  • Мнения: 7 201
Как се справям ли??Трудно,адски трудно... Tired
За надеждата...понякога надеждата ми се стопява,а вярата изчезва.Те не са константи и никой не е длъжен да се насилва да вярва,когато му иде да се навре вдън земя и да забрави за всичко!Понякога има и гняв,разочарование,огорчение...Тези чувства трябва да се изживеят... Crazy

За себе си просто знам,че не бих успяла ако го нямаше моето момченце, знам в какво състояне съм била преди, знам и сега.
Само аз знам как издрапвам от депресията,или по-точно не й се оставям да ме завлече много надълбоко.Не трябва да се оставим на течението и на депресията!

Преди да се родят бебчетата наблюдават бъдещите си родители  и страдат, когато те страдат, че те (новите души) още не са при тях.
И бебчо ще дойде тогава, когато той реши и когато е най-подходящо за него. Peace

Всеки си има път, който трябва да извърви преди да достигне до нещо.
А хубавите неща не се случват само на другите,просто понякога трябва явно да почакаме повече отколкото сме предполагали.... Rolling Eyes

# 14
  • В градината...
  • Мнения: 16 070
Да, наистина, за всяко нещо човек, ако го получи, когато е помъдрял за него, ще му се наслади най-пълноценно.
Но много ми допадна мисълта, че бебчовците стоят някъде над нас и чакат да се родят - може ми да узрее любовта, достатъчно добре, любовта, която ще ги роди. И да има здрави психически родители, които са превъзмогнали себе си.

Общи условия

Активация на акаунт