- Публикувана: 7 ноем. 2009, 23:44 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2009, 13:52 ч.
смятате ли за отживелица обръщението "мамо" към свекървата.какво е вашето?
По име я наричам (тя не ми е и свекърва по документи, де 
). Дори и да решим да подпишем с мъжа ми, това нищо няма да промени. Представям си как говоря със свекървата по телефона, например, замамосвам я, а моята майка ме чуе... Брррр! 
Не знам как би се почувствала мама, но АЗ бих се почувствала ужасно - сякаш съм предала собствената си майка и съм я заменила с друга.
). Дори и да решим да подпишем с мъжа ми, това нищо няма да промени. Представям си как говоря със свекървата по телефона, например, замамосвам я, а моята майка ме чуе... Брррр! Не знам как би се почувствала мама, но АЗ бих се почувствала ужасно - сякаш съм предала собствената си майка и съм я заменила с друга. 
Аз пък към моята се обръщам с "майче",защото го чувствам,не от задължение ,че трябва да го правя.Аз дори свекито я чувствам по-близка от собствената ми майка.А иначе самата ми свекърва е на мнение,че майката е една,че това мамосване е отживелица и ,че не би задължила никого да й казва " мамо" 
Не мога да преценя дали е отживелица, според мен възприемането на такова обръщение зависи
преди всичко от хората и отношенията им.
Аз не съм наричала свекърите си с 'мамо' и 'татко', свекърва ми почина преди да се сближим до такава степен.
Винаги съм имала страхопочитание от нея, възхищение, винаги на тръни в нейно присъствие. Как да я нарека 'мамо'. Наричах я по име. Мисля, че ако имахме още време заедно щях да стигна до 'майко' в един момент, да.
Така че приемливи са и двата варианта.
Неприемливо е да няма обръщение. Това вече смятам за лошо възпитание.
преди всичко от хората и отношенията им.
Аз не съм наричала свекърите си с 'мамо' и 'татко', свекърва ми почина преди да се сближим до такава степен.
Винаги съм имала страхопочитание от нея, възхищение, винаги на тръни в нейно присъствие. Как да я нарека 'мамо'. Наричах я по име. Мисля, че ако имахме още време заедно щях да стигна до 'майко' в един момент, да.
Така че приемливи са и двата варианта.
Неприемливо е да няма обръщение. Това вече смятам за лошо възпитание.
Нали имаше вече такава тема.... 
Е,щом е пусната нова,значи просто ще си
повторя отговаря.
Да,смятам го за абсолютна отживелица и
безсмислена традиция.
Уважението към даден човек може да се покаже по
хиляди начина,не знам защо българинът е измислил
точно този с мамосването...
Не се обръщам по никакъв начин,кофти е,но и по
име не ми е удобно да й викам.
Да си призная най ми идва да й кажа лельо еди коя си...
Е,щом е пусната нова,значи просто ще си
повторя отговаря.
Да,смятам го за абсолютна отживелица и
безсмислена традиция.
Уважението към даден човек може да се покаже по
хиляди начина,не знам защо българинът е измислил
точно този с мамосването...
Не се обръщам по никакъв начин,кофти е,но и по
име не ми е удобно да й викам.
Да си призная най ми идва да й кажа лельо еди коя си...
Абе казвам и чат-пат "майко" ,ама едно таковааа....с половин уста и набързо.Иначе е много добра жена 
Аз също. Майко+името и. Не я чувствам като майка , но тя толкова се надяваше да и кажа така, че ...прежалих се. Пък и другата снаха и без това ме бие по точки
Не мога да го употребя свободно и без угризения на съвестта това обръщение и това си е. Гузно ми е пред мен си самата,може би защото , ако моето дете каже "мамо" на друга жена ще се поболея. 
Пълна отживелица е,пък и едва ли само чрез обръщение можеш да покажеш уважението си.Имам си една майка,на нея си казвам "мамо".
Отживелица е , да . И е една напълно изпразнена от съдържание традиция .
Честно казано , даже много ми е лошо мнението за жени , които очакват снахата да им казва майко . Смятам го за много елементарно .
Както и кръщаването на децата
Ще ми казва някой как да си кръстя детето , да бе , да 
Честно казано , даже много ми е лошо мнението за жени , които очакват снахата да им казва майко . Смятам го за много елементарно .
Както и кръщаването на децата
Ще ми казва някой как да си кръстя детето , да бе , да