Май-129

Феъри, Честит Рожден ден!
Много здраве и късмет ти пожелавам. 

Дай боже това дето го пишете за едно плавно разпределяне и съобразено с децата обучение да се сбъдне. Аз лично не вярвам, но пък мечтите били безплатни.
По въпроса за обучението продължаващо в следобедна подготовка. Това, което пише Мартеа изглежда като прекрасен мираж.
Реалността при нас поне е, че в държавната занималня на над 30 деца се пада една учителка. Децата са от 5-те първи класа и тя въпреки, че е любезна и внимателна явно не успява да се справя, защото Д се прибираше без домашно. А там вместо да учи се отдаваше на игри. Частните занимални във Варна са 350лв на месец. Може би има и за малко по-малко, но определено не е за 100лв. Имали като бонус английски, ами аз лично не държа точно в първи клас детето ми да научи английски. Предпочитам да научи български.

Абсолютно, това е най-голямото препъни-камъче според мен. Няма достатъчно кадри, учители, възпитатели, бази, за да развиваме индивидуално нашите деца.
Августа, благодаря, че се върна назад във времето, за нас и нашите родители и затова, че всяко време си има своите трудности. Което ме накара да си спомня следното: през '87-ма, когато бях в първи клас, пътувах по един час на отиване и още толкова на връщане, за да бъда за 1 час на тренировка по народни танци. Имаше 5-6 места в Пловдив, където можеше да бъдат записани начинаещи и почти във всичките трябваше да имаш "връзки", за да влезеш. Както и да е. При всички случаи нямахме право на голям избор. Такъв, какъвто имаме сега. Такъв имат и нашите деца. Сега народни танци има почти към всяко училище, читалище или спортна зала. И родителите, и децата могат да избират. Използвам танците, като един пример, близък до моето семейство, но със сигурност има още десетки подобни примери.
Времето е трудно, преходно, неясно. Реформите в много случаи са само проформи. Но колко хубави неща се случват в момента с нашите деца, които при нас не са съществували... Аз съм безкрайно благодарна на времето, в което живеем, заради това, че ми дава възможност да избирам. Да избирам дали детето ми да ходи на танци, на карате или на английски. В неговата си градина, а не да пътува с часове до Пловдив и обратно. Е, може би учителката по английски да не е най-добрата, преподавателят по карате  не е най-добрият, но ако толкова не ми харесва, мога да го запиша другаде.
Със сигурност за сметка на всичко хубаво има и негативи - липса на бази, липса на материална осигуреност, липса на кадри, както вече няколко пъти споменах.
Августа е дала хубави примери на добре случващи се неща от Стара Загора.
Обикновено новите събития преминават през тези фази - отричане, шок, буреносна реакция, осмилсяне, приемане / отхвърляне. Сигурно ще има недомислени неща, но пък може да излезе и нещо добро. За нас и за децата ни. За тяхното бъдеще и за бъдещето на техните деца.
Ще бъде трудно да се навакса толкова години ниска раждаемост; затворени ясли, градини и училища; липса на мотивираност в учителите и т.н. Но не е невъзможно. Може пък да имаме възможността да променим или о, чудо! да подобрим нещата.
Много мисли се въртят в главата ми , не мога да изпиша всичките. Освен това ми липсва жестикулирането   Вероятно по-късно ще се вкллюча пак, макар да имам много работа  

Феъри,честито и от мен, да си здрава и щастлива с любимите си хора 

Момичета благодарение на образователната система, така се разписахме , което е супер,  Avgusta , мартеа мисля като вас и искрено се надявам да е така, за нашите малки човечета, макар че да ви кажа и с баткото съм нямала проблем (и слава бого) когато тръгна на училище, четеше и пишеше добре, като повечето неща беше усвоил в градината, а други с моя помощ.

Хубава вечер, макар че се очерта един доста студен ден!

Благодаря ви от все сърце за пожеланията

По повод на дискусията, аз нали съм си дебилно непритеснителна, та не я мисля чак толкова много.  Винаги има трудности някакви. Индивидуален подход скоро няма да има, нека да не бъдем твърде големи оптимисти
Аз имам болезнени спомени от градината, когато ми се караха, че броя твърде бързо, караха ме да чета приказки на децата, а в училище пък страдах, че не ми дават да чета на глас, защото така и така си мога, няма какво да ме проверяват
Така че лично аз нямам чак големи притеснения, ще се справим и с това

Fairy, честито  

Много точно казано   Все още няма информация как ще протича този процес у нас, можем само да гадаем.

Аз бях много шокирана от факта, че синът ми тук започна училище от 4 години. До последно в България той си ходеше на градина и спеше следобед. Мислех ги за луди англичаните, на какво подлагат децата си, но бяхме решили да пробваме живота извън Родината. На училище беше от 9 сутринта до 3 и половина следобед, както е и Ели в момента. От начало много се уморяваше, слагах го към 7 вечерта да спи, за да може сутринта да се събуди без проблем. За моя изненада, въпреки невъзможността му да комуникира нормално, моето 4 годишно дете се вписа толкова добре в атмосферата на училището, че като бяха ваканция все питаше, кога пак ще ходи   Аз пък започнах да се интересувам повечко от тукашните методи на обучение и оценяване, както и непрекъснато чета и преглеждам учебници от бг и дискутирам с родителите, интересно ми е. Трябва да ви кажа, че всяка образователна система си има своите плюсове и минуси. Прекалено голямата конкуренция наистина е стресова за децата, но според мен, липсата на такава, също не е добро решение А малкото домашни в началното училище тук ( които дори не са задължителни, а само пожелателни!!!), както и липсата на тетрадки и учебни помагала, които децата да носят в къщи, направо ме срина   Но намерих плюсовете и на това  
За индивидуален подход просто трябват финански. В началните училища тук работят много доброволци и стажанти, точно за да има възможност всяко дете да получи необходимото внимание от професионалист. Но колкото по-големи стават децата и колкото повече задълбават в материята, толкова намаляват и хората занимаващи се с тях и започва едно групово обучение, уж пак разделени според възможности и знания, но не е 1:1, както с по-малките  

Ренка, твоят постинг още веднъж доказва в колко различна реалност живее всяка една от нас.
Аз, за разлика от навремето, нямам никакъв избор.
Навремето училището ми беше от другата страна на улицата. Тренирах гимнастика на 5 минути от вкъщи, после волейбол на също такова разстояние. Ходех на народни танци в близкото читалище, което работеше, за разлика от това при нас сега.
Сега. Пътувам по два часа в едната посока до работа. Независимо дали съм с кола или не. Това е така, защото град с улици, предназначени за файтони, се превърна в двумилионен такъв. Честно казано, не зная как канализацията още издържа. За беда или щастие, това е моят роден град, в който аз вече не се чувствам добре. Град, в който всяка бивша зелена площ е застроена. Град, в който най-скъпият квартал, навремето краен, изглежда като след бомбандировка. Как се стигна дотук, не знам. Преместихме се, защото друг вариант нямахме. Тук има една детска градина, която ми е на 3 км (тази в родния ми квартал е от другата страна на улицата, до училището), и в която няма места. Има едно училище, което е под всякаква критика. Има едно читалище, което не работи. За какъв избор говорим?

Говорите за преход.  Хора, спомняте ли си ние какво изживяхме? Спомняте ли си празните магазини, купоните за стоки от първа необходимост, опашките за кисело мляко, режима на тока и водата, писането на домашни на свещ, рождените дни на свещ? Спомняте ли си психиката си от онова време. Ето я моята - обожавах да спрат тока, за да си говорим с нашите на тъмно до печката, беше ми интересно да правим комбинации кой ще се нареди с купоните на семейството в единия супермаркет за олио, кой в другия - за захар, кой кого ще смени на опашката за кисело мляко. Истински семеен тимбилдинг. Оцеляхме.
Мисълта ми е, че децата се адаптират. Това, което на родителите се струва абсурдно, за децата може да се окаже забавно.

В момента децата гледат телевизия по не знам колко часа на ден, сърфират в мрежата на 4 години, изтичат им очите пред компютъра по н броя часа на ден, не знаят как се играе на жмичка, дама и ластик, а ние сме се запритеснявали, че ще се натоварят много от буквите на 5 години - нещо, което те така или иначе учат вече.

Та така, пак се отплеснах.

Аууууу, че хубав диалог заформихме. Айде ся да си поговорим за мъже 

тц, не става. Мойто либидо е някъде в токовете на обувките.

Абе бях днес на ЖК и се сетих - какво става с Димана? Диманка, ако четеш, драсни два реда, как си, как се чувстваш?

От няколко дни си мисля за нея... Дано да е родила вече   
А ти как си? Какво каза чичо доктор?

Мартеа, права си колко е различен светът за всяка от нас... Аз от времето на прехода си спомням само едно - лошо, лошо и пак лошо.... Най-тежките години за мен и моята майка бяха точно тогава. Не обичам да говоря за тези години и нещата, които ни се случиха единствено, за да не будя съжаление у хората. За хубаво или лошо и бързо пораснах. Притисната от обстоятелствата. Именно за това се научих да ценя това, което постигам. Искам да науча и детето си на това, макар да оценявам ,че попрекалявам с глезотииите. Не искам да си мисли, че всичко е дар Божи, а напротив - да се бори и да цени труда на другите. Както стана ясно - оцеляхме. Притиснати от кризи, трудности...и сега някои от нас продължават да оцеляват. като истински сървайвъри.
Имам прекрасни спомени от Бай Тошово време - ходенето на море с 14-дневни карти, ленински съботници за майките, а аз сама вкъщи, течен шоколад в тубичка.... Но не искам то да се връща.
И  нашите деца, даже да тръгнат на 5 на училище, след време ще намерят с какво да се гордеят и с какво да хвалят времето,  в което са израсли, сигурна съм..

Ами наред е всичко, но то това е ЖК в поликлиниката, нищо особено.

Феъри, честит рожден ден! 

Феичка да си жива и здрава!

Ако позволите да обобщя леко темата и да потуша малко спора - май май всички гравитираме около това че промяната е за добро с огледа динамичния ни свят, че идеята за промяната е хубава, че всичко зависи от изпълнението и понеже за повечето неща у нас изпълнението куца за съжаление - за това всяка от нас го пречупва през своята призма и се притеснява точно от евентуалната недомислица.

Честит рожден ден Феъри! Да си жива и здрава и все така непритеснителна!

Аз от промените не се притеснявам, все ще се адаптирамеме. Откакто се помня все в промени живея.

Още по времето на Аристотел, хората са се притеснявали какво поколение расте и дали изобщо ще стане нещо от младите

Здравейте 
Първо със закъснение честит рожден ден на Ant със закъснение, да е жива и здрава и много обичана   
Честито и на Феъри, много здраве, късмет и постигнати мечти   
По повод образованието ще си замълча, че и без това ми отне доста време да ви прочета 
Надявам се всички да са здрави и да се разминаваме с лошите болести.
Ние сме добре, тези дни се занимавам с оправяне на дрехи за бебо и каката, че си дойде майка ми и надонесе доста 
Лека вечер и много прегръдки за всички 

Феъри, честит рожден ден и от мен!Пожелавам ти да се радваш на здраве, щастие и прекрасни моменти с любимите ти хора!