Великобритания-тема 28

Mишолина , опитвам се да ти пратя няколко снимки, но ми дава невалиден адрес, моля те напиши го целия имейл да не бъркам аз някъде.
Уф май ги изпратих, то трябвало това да се сложи<@>  ама кой да се светне.И все пак като си видиш имейла кажи ми дали си ги получила, да не съм ги пратила някъде другате, че каквато съм оправна с компютрите.

Мишолина, може ли и аз да се влюча (да изпратя снимки на имейл адреса ти), имам желание да помогна на момиченцето, а това което ти сътворяваш със снимките е повече от достойно за уважение  

Снимки по реката (кафе Руж) звучи много добре, Кю гарденс също има и закрито място ако стане валежно. За нас неделята или сутринта след 3 е удобно, но сигурно трябва да е сутрин за да има повече светлина за снимките

Здравейте мили Английски мами.
Много ви благодаря за отговорите на предишните ми въпроси. То аз за едно питах а до къде стигнахме.
При мен адаптацията хич не върви добре ( а уж съм живяла на много места по света) , но много се надявам като чета положителните ви постове да се поуспокоя. Нещата в работата на мъжа ми продължават да се скапват. Сина го бият в училище, но поне не се е отказал да ходи, та с това не се боря. А лекарите все повече ме втрещяват. Миналата седмица ходихме на консултация  с хирург за вродената малформация на ръчичката да дъщеря ми, и единственото нещо, което предложиха е да и отрежат единия пръст, вместо да се опитат да го оправят.
Да си призная се чувствам все по самотна и объркана. Знаех че няма да е лесно, но не очаквах да ми толкова трудно.
Съжалявам за негативния пост, но не ми се е случвало нищо положително, от доста време на сам.
 В началото беше много хубаво, спокойно и красиво. Ходихме на различни места, а в Портсмут направо се влюбих, замислихме се даже дали да не питаме за преместване там, но  след време. Надявам се да се понаредят нещата и да видя Англия в светлината, в която я видях в началото.
Желая ви лека вечер.

Шу, много съжалявам, че така се чувстваш; винаги е трудна интеграцията и е нормален процес в началото да минаваш през това, което описваш. Особено, ако не са подредили нещата още в битов аспект (с работата); дано има развитие по въпросът с договора; веднъж като ви се махне едното от главата, ще имате време да се фокусирате и върху другите неща. Предполагам нямаш още приятелки; сега е труден сезон, става тъмно рано, направо не е лесно да не се депресира човек. За училището, кой бие детето? Това доста притиснително звучи; може ли да говориш с учителката?

Късмет, дано се наредят нещата. Пиши по-често. Някоя от нас наблизо няма ли?

=====================================
Сега, момент за хвалене. С Номадик си завършихме вчера 10-те километра, дадоха ни медали  Алиса я видяхме в началото, и после на последната обиколка, ние имахме още 3-4 километра (кой ти брои!), тя вече финишираше  Който си го може, си го може. Сега с Номадик започваме да тренираме за скорост, че малко неудобно ни стана накрая. Кой каза, че щяло да има хора да ходят? Никой не ходеше, само ние  Мелийн, с теб не се намерихме!

=====================================
ЗА СРЕЩАТА: в неделя (22-ри ноември), от 10:30 нататък, в Cafe Rouge, Hays Galeria, Toole Street. http://www.london-se1.co.uk/restaurants/info/17/cafe-rouge Това е срещу Лондон Бридж станция на метрото; до реката. Покрито е, т.е. и да вали няма да е проблем. Там сме се срещали преди.

За тези, които искаха среща в Уимбълдън, или някъде наблизо в Южен Лондон, аз съм сравнително свободна през седмицата; може да се видим отделно.

Здравейте на всички! Браво на мишолина, Алиса и Номадик! Аз срам не срам ще си призная, че не дойдох да бягам. Вчера сутринта като станах, тук имаше такава буря и валеше като изведро, даже комина ни подаде, покрива прокапа и валеше в една от спалните  ..не е смешно, ама май го оправиха. Неможах да се накарам да изляза, като си помислих, че трябваше да ходя до гарата, после метро, много съм несериозна! Естествено, сега трябва да търпя подигравките на мъжа ми, който цял ден вчера беше с "Знаех си, че няма да отидеш!" Иди доказвай сега...

Шу, много съжалявам  Както казва мишолина, не е лесно да не се депресираш, а и ако нямаш приятелки, с който да си побъбриш и излееш мъката. Може би се опитай да си създадеш контакти с другите майки от училището? Предполагам, че много от тях ще откликнат на чаша чай някъде. Как ти е английския?
Знам как се чувстваш, макар че при мен го нямаше аспекта с децата. Аз до преди 6 месеца живях в Корнуол, на около час и половина, може би 2, от Бристол. В селце с 13 къщи, от които познавах хората само от 4. Работех от вкъщи по 2 часа на ден, валеше всеки ден почти, непознавах никого освен семейството на половинката, и единственото всекидневно "забавление" ни беше да ядем навън веднъж в седмицата и ходене до Лидл или Теско или фермерски пазари със свекървата. Успокоявах се с това, че живеехме на най-красивото място, което аз съм виждала с най-красивата гледка от прозореца, и че разбира се, с човека, който обичам, макар че имаше дни, в които не му говорих цял ден, толкова бях крива и си исках приятелката от Варна! 
Пожелавам ти нещата да потръгнат при вас!
Ходихте ли до Bath или Taunton? Там е много красиво

Здравейте мами, мерси за подкрепата.
Може би проблема до голяма степен съм си аз. Преди да заминем много се чудихме дали да тръгваме, но работата която предлагаха беше с прекрасни условия, а и ние се постарахме всичко което зависи от нас в битов аспект да е ок. Не очаквахме обаче такива подли номера, и непрофесионално отношение. В крайна сметка, много уговорки и зор беше докато ни навият да заминем. Уж дойдохме за по добър живот, а се оказа че загубихме стабилността и финансовата сигурност, която имахме в БГ. Като идвах си мислих че много от простотиите, които ги има в Бг тук няма да ги има, но се оказа че тук са същите нещата.
ПО отношение на училището, говоря всеки ден с учителката и обикновено обяснението е че или се вживяват в играта или че той не и се е оплакал. А то детето как да се оплаче като не говори английски, а тези обяснения хич не ме успокояват, като му гледам синята буза и червеното око, или калта по дрехите.
За приятелки, запознах се с Мери, и една румънка. Но аз самата напоследък не съм много за компания.
Английския ми е добър, разбирам се с хората където и да ходя,или като трябва да говоря по телефона, понеже аз   се занимавам със всичко за къщата, децата и т.н. каних съседката няколко пъти на кафе, но тя все ми отговаря че ще е чудесно някой път...

Лека вечер, и още веднъж мерси за подкрепата.

Шу, стана ми мъчно за детето и за тебе   . Сега за теб трудна е адаптацията, гадно време рано се стъмва, но минава...Да се оправят битовите неща и ще е по-спокойно. Много хубави деца имаш  . По-важно от това децата ти да са здрави няма (много са сладки и хубави на снимките). Това е важно ... другото се оправя.

За детето две неща- първо отиваш и искаш среща с директора че детето ти се травмира има нужда от помощ при адаптацията и ако не престанат да го бият ще го спреш от училище. Той там е под грижата на учтителките и те трябва да внимават какво се случва с него...Второто говори с health visitor за проблемите които имате с детето и да ти даде съвет.
Недей да преставаш да комуникираш с учителките. Това е важно, а детето се опитваи да го научиш да търси помощ от възрастните (не само ако има физически разправи, но и ако дете го нагруби) да пита и да общува (доколкото може още де).
Това са неща които аз бих направили. Нямам опит, да съм по-специгична но ми стана мъчно за детето(той сега reception ли е или Year 1?). Ако е в reception е още по-недопустимо това което пишеш...

Важно е в какъв квартал сте - ако има много социалки и/или бедни семейства има по-малко помосимост към "различни"деца- тоест не говорещи езика, по-дебелички и тн.  Мери сигурно може да помогне да се ориентираш в раионите
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Браво на всички бегачки!

Шу,ако ти се говори, прати телефон на лични, ще ти звънна.

Мишолина скромно премълча колко труден беше маршрута на това 10 км бягане: баир до баира, и колко гадно беше времето: проливен дъжд и силен вятър, така че аз съм много горда с нея и Номадик, като начинаещи, че въобще дойдоха и че завършиха.
Е, имаше малко мърморене по мой адрес (че ако Ал Кайда разберяла колко съм нахъсана, веднага щели да ме вербуват  ), ама нищо, аз после изкупих вината си с измайсторения от мен чийзкейк с бял шоколад и боровинки (рецептата мога да я дам само на бягали крос.)

Шу, и от мен получаваш разбиране! Слушай какво ти говорят момичетата и гледай по-ведро на всичко. Глътка свеж въздух ще ти бъде Коледа, много уютна Коледа си правят в Англия, много семейна. Гушкай си хората, поглези ги и ще изкарате зимните месеци. Щом пукнат първите минзухари, кокичета и нарциси през Февруари, ще видиш една друга страна-невероятно пленителна и от там нататък е лесно. И хората ще ти се видят по-дружелюбни, и всичко!  

Браво на бегачките! Гордеем се с вас!

Шу, дано скоро излезеш от 'дупката'! Аз също минавам през такива периоди отвреме навреме...

Мима, успех! Коледа носи чудеса! Чакаме те да се похвалиш

Говорих със собственичката на кафенето във Фулам. Няма никакъв проблем да отидем там с децата за Коледната среща.  Кафенето се казва 'Delicious'. Адресът е 61 Fulham High St, London SW6 3JJ. Неделя следобед е най-добре за нея. За 13-ти ли да се разберем? 6-ти не е ли по-добре, в случай че има хора заминаващи за БГ или другаде?

На линия съм (засега) за срещата тази неделя - 22-ри.

Вчера ходихме в Horniman Museum & Gardens, Forest Hill - много е приятно и имат много хубав аквариум. Препоръчвам! http://www.horniman.ac.uk/

Момичета имам нужда от малко помощ.Сега се връщам от кансела опитвайки се да запиша детето за училище.Изискаха ми още някой документи, които ще ги занеса утре, но ми искат и писмо от хората с които живеем, че нямат възражения относно съжителството с малко дете.Това не го очаквах.Имате ли идея, какво трябва да съдържа подобно писмо, трябва ли да бъде подписано от всички?Идея си нямам, защо ми я искат тази глупост.

Magimon, за пръв път чувам за такова писмо. Питай ги за какво им е (текстът ще е "свободен", просто е странно изискване).

Мишолина, ще се явя с децата на 22, неделя на Cafe Rouge, 10.30. Мерси много за организацията.

Мишолина и аз да потвърдя ще дойда с момчетата в 10:30 на кафето. Мерси   
еya ще дойдем и за коледно събиране с юнаците, ако е на 13-ти. На 6-ти декември пак празнувам рожден ден. Бележка до себе си: лошо планиране, деца нагъсто родени през месец, много скъпо излиза  (за другия път да си знам, ако има де ).

Magimon странна бележка искат . Като студентка в Манчестер през 90-те си имаше направо надписи на къщите за под наем:
"да не апликират хора с кучета (петс), пушачи и студенти", да не би и тези с децата да са влезли в таз категория?

И на мен ми стана странно,помолих я на един лист да ми напише, какво още ще ми е необходимо,защото реших, че нещо не съм я разбрала. Но както и да е де, утре като ида ще ги попитам за какво точно им е подобно писмо.