колко години е разликата между вас и вашите братя и сестри?смятате ли,че тя влияе по някакъв начин на взаимоотношенията ви?какви са те?
- Публикувана: 14 ноем. 2009, 00:01 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2010, 22:20 ч.
споделете:за вашите братя и сестри
тъкмо пишех колко ми е разликата със съпругът ми
Какво да кажа...
Ето ти един опит за проучване на тази материя. 
С две думи, ако мога да синтезирам резултатите от анкетата - няма никакво значение това, до човек си е!!! 
Аз и сестра ми имаме 4 години разлика почти и като малки сме си играли много, също се и разбираме добре, но сме доста различни. Това е проблемът, ако може да се нарече проблем. Аз например имам много близка приятелка 4 години по-голяма от мен, аз съм на 28, тя е на 32. Никакво значение тука няма възрастта, просто е до човек.
С две думи, ако мога да синтезирам резултатите от анкетата - няма никакво значение това, до човек си е!!! Аз и сестра ми имаме 4 години разлика почти и като малки сме си играли много, също се и разбираме добре, но сме доста различни. Това е проблемът, ако може да се нарече проблем. Аз например имам много близка приятелка 4 години по-голяма от мен, аз съм на 28, тя е на 32. Никакво значение тука няма възрастта, просто е до човек.
С брат ми разликата ни е 3 години, със сестра ми 8. Аз съм най-голямата. И с двамата не си приличам нито визуално нито по характер. Но се разбираме много добре, особено с брат ми, с него сме много близки. Разликата със сестра ми определено се усеща, главно заради различните приоритети и начин на живот.
Имам брат, по-малкък от мен с 3 г 8 м 15 дена и 11 часа 
Като малки много се карахме, биехме (аз го биех и после ревях, щото ми ставаше мъчно), обиждахме се грозно...често го отнасях без вина - нали сък кака... Днес сме семейни и двамата, живеем близо, помагаме си (най-вече да си гледаме взаимно децата, че то иначе няма кой ) и се разбираме.
Мъжа ми има сестра. Семейна е. Живеем в един двор. Не сме с такива приятелски отношения, както с брат ми, но не сме се и карали. Също си помагаме. Имали сме и доста търкания, но взаимно стискаме зъби - все пак заедно живеем (почти заедно).
Само да допълня - майка ми имам сестра, баща ми има брат. Винаги са се разбирали по между си и са си помагали много в трудни моменти.
Като малки много се карахме, биехме (аз го биех и после ревях, щото ми ставаше мъчно), обиждахме се грозно...често го отнасях без вина - нали сък кака... Днес сме семейни и двамата, живеем близо, помагаме си (най-вече да си гледаме взаимно децата, че то иначе няма кой ) и се разбираме.
Мъжа ми има сестра. Семейна е. Живеем в един двор. Не сме с такива приятелски отношения, както с брат ми, но не сме се и карали. Също си помагаме. Имали сме и доста търкания, но взаимно стискаме зъби - все пак заедно живеем (почти заедно).
Само да допълня - майка ми имам сестра, баща ми има брат. Винаги са се разбирали по между си и са си помагали много в трудни моменти.
С брат ми имаме 4 години разлика. Винаги сме били много дълбоко свързани, надявам се и занапред да не се промени това. Макар, че живеем в различни градове, се чуваме по няколко пъти на ден. Понякога, когато спи, го наблюдавам и си спомням малките му крачета показани извън завивката. Дори сега, когато съм си отишла при родителите ми, сутрин като се събудим идва и ляга до мен за 5 мин. Навик от незапомнени времена. Мило ми става, като си спомня, а и малко тъжно. Някои неща, никога вече няма да се повторят.
Брат ми е по-голям от мен с 11 години. Когато аз навърших 7, той замина да учи в чужбина и се върна, когато аз бях на 20. През това време не сме поддържали кой знае какъв контакт, той не си идваше до БГ, да сме се чували инцидентно по телефона. Т.е., реално не се познавахме, аз израстнах без него и това винаги ми е тежало и предопределило до известна степен някои неща в живота ми.
Когато се върна започнахме буквално отначало. Аз разбрах за него много неща, той за мен също. Подходихме с голямо доверие един към друг, до някаква степен се сближихме. Но сме адски различни. Винаги ще си помогнем, ако се налага, но просто нямаме много общи неща.
Когато се върна започнахме буквално отначало. Аз разбрах за него много неща, той за мен също. Подходихме с голямо доверие един към друг, до някаква степен се сближихме. Но сме адски различни. Винаги ще си помогнем, ако се налага, но просто нямаме много общи неща.
Аз имам брат, който е 3г.по-мальк от мен,но винаги всички са го смятали за мой батко.Като деца много се биехме и карахме.Правехме си ужасни номера.После се мотаехме в една компания и почти винаги сме били заедно.Много се обичаме и си помагаме.Той е най близкия ми приятел.Всеки ден се чуваме по телефона ,това е просто задьлжително.Аз не познавам друг човек ,който да е толкова добьр и отговорен.Всичките ми познати са очаровани от него.
брат ми е по-малък от мен по4ти 3 години.до преди да се омъжа неможехме да се понасяме-все за нещо спорехме,карахме се,били сме се,буквално неможех да го понасям 
,но след сватбата ми-елате ни вижте...един ден ако не се видим се запо4ва едно звънене по телефоните...абсолютно неможем един без друг и много си го оби4ам брат4ето
,но след сватбата ми-елате ни вижте...един ден ако не се видим се запо4ва едно звънене по телефоните...абсолютно неможем един без друг и много си го оби4ам брат4ето