Със сестра ми имаме разлика половин час!Външно голяма прилика, по характер- коренно различни.Не се разбираме и обичаме особено много, заради нейните номера към мен.
- Публикувана: 14 ноем. 2009, 00:01 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2010, 22:20 ч.
споделете:за вашите братя и сестри
Имам брат 4г по-малък от мен .Преди много се карахме ,но от 10г насам всичко е що-годе добре.Пак имаме спорове ,но е търпимо .Коренно различни сме по характер и философия на живота ,и стандарта даже ако вземем,но това не ми пречи да го обичам и да държа на него.Знам ,че мога да разчитам на помощта му във всеки един момент. 
И той на моята.
И той на моята. 
8 г. ни е разликата с брат ми - той е по-голям. Почти не се виждаме, не общуваме и понякога забравям, че имам брат, а ми е мъчно от това положение 
Когато се осъзнах като личност, той беше в казарма, после се ожени и заживя на другия край на града, роди се племинника ми и така и не можах да усетя истински какво е да си имаш по-голям брат. Може би това се е усещало в началото, когато съм била малка и той си е играел с мен, но аз почти не си спомням това време.
Когато се осъзнах като личност, той беше в казарма, после се ожени и заживя на другия край на града, роди се племинника ми и така и не можах да усетя истински какво е да си имаш по-голям брат. Може би това се е усещало в началото, когато съм била малка и той си е играел с мен, но аз почти не си спомням това време. 
Имам сестра, 7 години по-малка от мен. Като деца много се карахме, защото всички й обръщаха много внимание, а аз като по-голяма някак все се чувствах на заден план. Сега обаче много се обичаме и подкрепяме. За нея бих направила всичко и тя за мен. Приличаме си дотолкова, че да познаеш, че сме сестри.
Когато бях на 16г. се роди сестра ми. Гледах я като моя дъщеря/беше ми интересно да се правя на майка/, което после ми беше голям плюс в отглеждането на двамата ми сина.
Затова си я обичам много, много. Разбираме се супер, тя ме слуша,давам й съвети,напътствам я, помага ме си винаги.
Всеки ден се чуваме, тя като по-малка е и по-досадна/како, ела да си пишеммм....къде отиде???/
Имам и друга сестра, която открих преди 6 месеца. Тя е 4 г. по-малка, с нея тепърва се опознаваме. Визуално малко си приличаме като вис. и кг. Характерите са ни доста различни. Тя е доста нервна и притеснителна, аз спокойствие и железни нерви. За сега се уважаваме, но сме като добри приятелки/доста време сме били далеч една от друга 38г./
Има време ще наваксаме, но 3 те заедно.
п.п. имам още 2 сестри, но не ги познавам, трябва първо да ги открия...те са по-големи от мен.
Затова си я обичам много, много. Разбираме се супер, тя ме слуша,давам й съвети,напътствам я, помага ме си винаги.
Всеки ден се чуваме, тя като по-малка е и по-досадна/како, ела да си пишеммм....къде отиде???/
Имам и друга сестра, която открих преди 6 месеца. Тя е 4 г. по-малка, с нея тепърва се опознаваме. Визуално малко си приличаме като вис. и кг. Характерите са ни доста различни. Тя е доста нервна и притеснителна, аз спокойствие и железни нерви. За сега се уважаваме, но сме като добри приятелки/доста време сме били далеч една от друга 38г./
Има време ще наваксаме, но 3 те заедно.
п.п. имам още 2 сестри, но не ги познавам, трябва първо да ги открия...те са по-големи от мен.
Имам брат, по-малък с 4 години и 10 месеца.
Не сме се били, карали сме се разбира се за глупости основно.
Той още не е семеен и се виждаме рядко, когато се засечем в майка.
Различни характери, различни поколения, различни възгледи. Обща точка - само това, че сме една кръв.
Да, много го обичам, той мен също, но близостта се корени обикновено в еднаквия мироглед.
Не сме се били, карали сме се разбира се за глупости основно.
Той още не е семеен и се виждаме рядко, когато се засечем в майка.
Различни характери, различни поколения, различни възгледи. Обща точка - само това, че сме една кръв.
Да, много го обичам, той мен също, но близостта се корени обикновено в еднаквия мироглед.
Имам по-голяма сестра - с 3г. Не си приличаме, нито визуално, а за характерите и вижданията за живота - все едно сме израснали в различни семейства. Не си обяснявам защо така се е получило, болно ми е доста.
Просто нямам общ език с нея.Тя много обича да ми помага, нои езика й е страшно хаплив и вулгарен, затова гледам да съм настрани
Имам сестра по-малка от мен с година и половина.Много сме различни.Външно смятям,че не си приличаме,но повечето хора откриват прилики между нас.Почти на една възраст сме,много се биехме,имахме нещастието да имаме трудно детство след развода на родителите ни,но всичко това винаги ни е сплотявало.Сестра ми живее в чужбина от 7 години,виждали сме се 4 пъти от тогава,но се чуваме много често.Понякога имам чуство,че житейските ни виждания са коренно различни,вече не разбира начина на живот в България,разсъждава като чужденка.Понякога се налага да премълчавам,за да не бъда поучавана.Скоро имахме тежък разговор,беше рязка и много ме нарани.Много ми е помагала,но и натяквала.Въпреки всичко тя е моята сестричка и аз много я обичам.
6г ни е разликата, аз съм по-голяма. Много сме различни-външно, по характер-от никъде нищо общо. Обаче взаимната ни сестринска любов никога не е страдала от това. Им през ум не ми минава, че светоусещането, начинът И на изразяване, и всякакви други нейни "особености" могат да променят обичта ми към нея. Сега живеем на голямо разстояние една от друга, виждаме се веднъж на няколко месеца, чуваме се всеки ден, и пак ми е много мъчно за нея.
