"За" или "против" Коледното настроение в ИТАЛИЯ за 108-ми път

Лелеее, аз един ден нямам интернет и вие сте исписали, аз уж набързо да прегледам какво е ствало, а то половин час четене... голяма работа!
Тоника, така като четях, постепенно и аз почнах да се чувствам все по-стара, то се оказа, че повечето тук във форума са по-млади от мен. Но нали и аз съм вече доста бременна, такава разсеяност ме е погнала, че снощи (без връзка с форума) около 20 минути се опитва хда изчисля на колко съм година, на 28 или 29... ужас направо, не се превземам, нещо почнах да си губя бройката на годините и се чудя дали пък да не задържа тази тенденция и към 50-те да съм се докарала до 40-годишна
Освен туй и аз знам някой друг език, обаче ти ни скри топката на всички с тия 9 езици на перфектно ниво. Леле.

А аз да ви се похваля и оплача едновременно - нали ви казвах, че пиша българската си дисертация по философия, с други думи трайно съм заразена от академичния дух; ето, и в Италия съм само от 1 година и вече и там дисертация... Сега съм в София и разбрах, че обявяват място за асистент в Софийския... Може да ми се смеете, знам ли, но на мен това си ми беше представата и мечтата в живота, да преподавам фислософия в Софийския, съответно и професорите ме познават и прочие позитивни предпоставки евентуално да спечеля мястото.
Та така, сега се чудя да кандидатствам ли, какво да правя... При това и мъжът ми ме окуражава поне да се пробвам, пък после сме щели да му мислим какво да правим. Той си е италианец де, но за пълнота на картината и той е философ, макар и вече да не е докторант, "ричеркаторе" е в Бари.

И изобщо, в тоя форум, може да ми е недообосновано впечатлението, че нали от скоро ви следя и още не мога много добре да си подредя кой какво прави, но в общи линии оставам с впечатлението, че всички са: 1. млади; 2. с мъже-италианци; 3. интелигентни; 4. луди (това за мен е похвала, не ме разбирайте накриво); 5. по-скоро хуманитаристи (за това вече не съм чак толкова сигурна, а и микробиологията на Тоника разваля малко картинката, въпреки всичките й други хуманитарни и всевъзможни занимания).

А за подаръци изобщо не съм търсила още, голям шаш и бързане е с тая дисертация, дано има смисъл.

Льоли, а за колко време ти е това, което ще правиш в Страсбург? И какво е всъщност, стаж?

tralala, и аз съм със същото впечатление от форума. Вдигаме нивото високо  . Иначе аз ще съм на стаж в Съвета на Европа, в отдела по "Демокрация и международни афери". Ще бъде до края на март. Засега знам само това, а също и че се работи много. Aсистент в СУ звучи добре, може би е добра възможност. Можеш ли същевременно да си пишеш дисертацията в Бари? Аз бих се пробвала, харесва ми много идеята за научна работа.

Льоли, "международни афери" звучи куул )))), някак като мафия/шпионаж/сделки на международно равнище. Но разбрах какво имаш предвид. Да ни пишеш как е, като почнеш, че на мен винаги са ми се стрували интересни тези европейски стажове, но така и не стигнах до тях, все се е намирало нещо друго за правене.
Ами, за съчетаване на самата дисертация, сигурно, някак, може. Обаче, именно от гледна точка на промените, изненадите и завоите - ами за колко време можем да изкараме така!? Пътувайки напред-назад, и двамата с мъжа ми на работа в различни държави (макар че и двамата с такива гъвкави работи, които позволяват известни, включително понякога и продължителни отсъствия), за наличието на бебета да не споменавам
Оф, ей така някой път като изникне някоя страхотна възможност в напълно неподходящото време и място и направо му дръпвам едно чудене... епохално!!

Тоника, шапка ти свалям и за дипломите, и за езиците!   
Ама не, съвсем не са всички толкоз млади кат вас! Някои ветеранки като мене са над трийстетте (аз през февруари навършвам 35), а за наше щастие, да не се чувстваме много дърти, има и по-дърти от нас, ама те сами ще се обадят  .
Уилям вчера имаше тържество в детската градина, бяха много сладки мъниците, правиха презепе вивенте. Е, Мария от време на време отиваше при мама да си я прегърне, ангелчетата прелитаха насам-натам до родителите си, а Влъхвите (сред които беше и Уили) така и не си дадоха подаръците на бебето Исус, а зареваха за мама  . Голям смях падна, после потанцувахме, дядо Коледа раздаде малки подаръчета, и похапнахме доволно.
Аз за голям срам още не съм осигурила подаръците на децата. Ще им взема от София нещо за под елхата, но не много голямо, че няма как да го мъкнем обратно, а тук ще им оставим по нещо, ама какво точно, не знам. Утре ще обикаляме да довършим покупките.
Льоли, честито за Стразбург, на мен ми звучи чудесно. Използвай докато си млада и необвързана (най-вече с деца) да трупаш опит на различни места, после става мноооооого трудно подобна задачка.

Здравейте
Минах да про4ета набързо и по диагонал и да ви пожелая весели празници.

Нямам какво да добавя по никоя от дискутираните теми поради хрони4ната липсата на време,но едно неЩо ми направи много силно впе4атление и не мога да си премъл4а: явно някои потребители тук взимат аудиторията сериозно за мезе и разказват небивали народни приказки,но както и да е....

Бъдете здрави вие и семействата ви и много Щастие и успехи през новата година.

Милите ангелчета... 
Нали и моето ангелче е точно на тая възраст (Уили, предполагам, е малкият!?), та голямо летене пада наистина, направо пикира с метлата из вкъщи.

Хехехе, виж Тралала не си отговаря много това което си казала :

1. млади ---> тук е така, повечето сте студентки и подобни неща, все още сякаш живеете студентски живот. В което няма нищо лошо, даже ви завиждам малко.  ( отностно мен, вече не съм толкова млада : само на 30... или почти.) Въпреки че човек е такъв какъвто се чувства.

2. с мъже италианци ---> то като се живее в италиано не може да няма мъжете да са италианци. но и в това няма лошо, любовта граници "Нийема" . (отностно мен, аз не съм с мъж италианец, и което е още по забавно моя живее в София с майка си, и още по интересно - музикант е. )

3. интелигентни ---> повечето сме така, изключае мен самата, защото аз не се взимам за такава.

4.  ЛУДИИИИИИИИИ - АЗ НА ПЪРВО МЯСТО!  Аз мисля че всеки е по своемо луд и трябва да пази тази лудост, защото понякога, даже честно това е онази детска лудост, която хората изхвърлят щом навършат една възраст, може би 18, и това кара обществото да е толкова намръщено и дори 20 годишните да мислят като баби на 90, и живота става за тях скучен.

5. хуманитаристи, може би това е една от професиите или в случая областите която интересува много обществото. Чакай аз не развалям напълно картината, имам медицина завършена , мога да съм УНГ лекар и педиатър, и микробиолог и биотехнолог. Така че не развалям напълно картинката, въпреки че много обичам да съм различната.... 

Има ли шест? Май не ? Добре аз да си кажа, не съм ви скрила още топката имам скрити козове  шегичка! не ме мислете за гении, защото това 9 езика са си малко, поне аз съм на това мнение. Не  е нищо особено, всеки го може стига да седне. Въпреки че вярно карам щерката голямата да учи доста езици... но може би правя грешка, и вече не я насилвам, каквото иска да учи, тя решава. Все пак ако не искаш да научиш нещо, ти никога няма да го научиш.
Само мога да ви кажа че съжалявам че понякога българския ми е доста слаб. За което също се извинявам, ако имам някакви грешким, просто от години не го практикувам, освен с форума дето пиша, и с наще ако се случи да си говорим  нна български. 

Да ви завиждам че децата ви са по мънички, мойте и малката дето е на  3 и голямата която е на 11 ... все сериозни теми искат да обсъждат с мене. Тя малката все някакви пъзели реди, все някакви мисловни процеси... само судоку не е седнала да решава, но пък дядо ѝ наваксва вместо нея. А  голямата.... само книги............. леле изчетохме света, само книги и в един хор пее, и направо не мога да кажа нищо. Искам деца дето искат да се лигавят, да бъдат непослушковци, ама "ха ти Християно, добрички и послушнички дечица...." . Какво да се прави такъв е живота.

И като завършек, да коментирам mcdirock, аз се надявам никоя от нас да не взима аудиторията за мезета, както е казал/а mcdirock . Все пак няма с какво да се впечатляваме, не е нищо кой знае какво живота, само с любов  и усмивки може да впечатлим другите намусени лица.

Айде засега, от мен чаооооо и да ви е хубава вечерта, може да намина по къснички.
Целувки!

ПС: Тралала, ти си ми наборка бе, само не разбрах на края какво се оказа, на колко си? на 29 или 28? или може би 30? хаха, карай я младежки и не се притеснявай за годините.

   

И на теб,mcdirock! Поздрави от Варна!

Имам да черпя, че днес не паднах по улиците, -14С и цял ден имах работа навън. Ужасно е, как може никъде да не са посипали със сол или нещо подобно! Повозих се и на градски транспорт, въобще уелкъм ту Бългериъ  . За днес повече никакво излизане, не искам да се чупя!

tralala, много позната ми е ситуацията ти. В такива моменти трябва човек да вярва според мен на първата си реакция. Но може би говоря така от гледната точна на човек, необвързан още със семейство, а при теб ситуацията е различна .

Днес излезе класацията за доктората. Явно съм голяма наивница, като видях имената на спечелилите стипендията (не казвам, че аз най-много съм я заслужавала, в никакъв случай)- само италианци, две от имената на които са ми познати, защото работеха в сегретериа интернационале...che schifo!

 Да се включа набързо...

  За съжаление съм страшно заета...
При нас криза не се усеща- напротив приключваме годината с почти удвоен оборот, в сравнение с миналата година! 

  Има и ветеранки над 40...

Льоли, много се радвам за теб!  Успех!!   

Предварително поздравявам всички за празниците и ви пожелавам много здраве и сбъднати мечти!   

При нас вали сняг...
 
 

 

пп. 

Ами, там е проблемът, още не мога да се ориентирам   , октомври 1981 съм родена, не знам дали сме наборки.
Ужас обаче, такова нещо не ми се е случвало, да не мога дас е ориентирам на колко съм... съвсем съм изтрещяла тия дни, явно.  
И докато не се налага да си го признавам, ми е смешно, но обективно погледнато не е нормално...  

Макдирок... и на мен са ми минавали подобни мисли; дано не съм и аз сред заподозрените 

Здравият ти разум много липсва, ела си, моля те, че става сюрреалистично вече.  

Льоли, веча Фурле е в сняг и лед, нищо не пропускаш.

tralala, не и от мен! На тебе само ти стискаме палци да изкараш добре остатъка от бременността, и да вземеш най-удачното решение!

Точно сега си мислех, колко би било хубаво по това време на годината, в този студ, да си имаш малко детенце или да очакваш такова и да си стоиш вкъщи на топличко (пък дори и пишейки дисертация)...размечтах се.

Ау, какво сте мнителни!

В София днес се събудихме с много сняг навсякъде. В неделя трябва да отлитам, дано в този ден да не вали пак.

Хей Льоли, направо не знам какво да ти кажа, ти с твойта Франца... ме зарази. Но за съжаление не съм ходила там където ти ще ходиш ( в момента ми излетя думичката от  главата) но в Париж съм ходила. И преди малко от нямане какво да правя, въпреки че съм подхваната да пиша статия за некакви политически кризи за света... и бла бла - скучно на кратко. Се сетих нещо което не знам дали ще хареса на всички, но аз пак да се изявя като "поетесата" на форума (само някой да ми вземе тази псевдо титла        - шегичка)

Та се сетих когато аз бях в Франция, и ми дойде една идея, обаче  ми дойде на немски Затова сега я поствам за говорещите немски, след мъничко като я преведа ще ви я пусна и на български. Дано ти хареса, ако разбираш немски.

––––––––
PARIS

Unruhe.
Dramatik.
Arhitektur – Banstil Barok.
Platten mit inhaltvollen Farben:
smaragdengründ,
ziegelrot.
Erdtöningen -
Nachtmodernismus.
Lzrische Plätye,
die der vergangenen Romantik,
gedenken.
Ednlose schönheit,
an Marmorbraunnen,
krumme Gassen ohne Ende.
Tragik die die Grundmauer,
das Eifelturms schmückt.
Porträte der Vergessenheit
preisgegebenen Maler.
Alles als ob einem Märchen
entstammt,
mit schweren massiven Farben,
verziehrt.
Und einfach erklärt:
PARIS.
----------
Oтнася се за Париж, и ако не си ходила ти пожелавам да отидеш, невероятно красиво е.

Ето и БГ превода :
- - - - - - - - -
Париж

Безпокоиство.
Драматизъм.
Архитектура стил - Барок.
Палитри с наситени цветове:
изумрудени зелено,
керемидено червено.
Земни тонове -
постмодернизъм.
Лирични площади,
напомнящи отминалия романтизъм.
Безкрайна красота,
около мраморни фонтани.
Завити улички, безкрай.
Трагичност, закачена
в основите на
Айфеловата кула:
портрет на забравени художници.
Всичко сякаш от приказка извадено,
с тежки масивни цветове украсено,
и с проста думичка описано:
ПАРИЖ.
- - -- -- - -- - - - -- -- -- -- -

Дано ти хареса, и да се зарадваш поне малко че може да излизаш и да се забавляваш, докато още нямаш дечурлига, защото те доста един вид заковават майките и татковците на едно място и трудно се обикаля света. Наслади се на момента. Дано и стиха да ти е харесал, и картината за Париж. Между другото, взех все на тебе да ти пиша стихове... леле лошо, другите момичета ще почнат да ревнуват - ще се поправя обещавам :D:D .


Мнителността е нещо много лошо нещо, аз не я харесвам честно казано. Все пак света е много по интересен отвърд границите който вижда човешкото око. Леле пак се разплямпах... трябва да спрете да ми давате думата.