Протест за защита на правата на родилката

А, на мен не ми пречи никой, който не иска да протестира, всеки си zнае себе си 
То и "пречи" не е точната дума де.. Но ме драzни, когато някой е решил пък да прави нещо си, щото така го чувства, а иzлиzат хора, дето едва ли не го раzубеждават, zащото например, не zнаят какво е.. И аz не виzирам теб в случая.

О! нали разбираш, че точно разказът онагледява нещото, което искаш да онагледиш  
В случая този разказ изобщо не искам да го коментирам, обаче в него пише, че авторката е искала да ражда вкъщи, ама не получила подкрепа от близките си. Така че изборът си е бил неин. Тя е била наясно какво ще стане и изобщо не виждам смисъл от всичко написано. Дали е добро или лошо няма никакво значение. Тя е била информирана как протича болнично раждане. Така че ако има за нещо да се протестира нека то да бъде конкретно без подобни разкази. А за протести място има, ама не точно в тоя им вид. Струва ми се, че тук както и на други места се смесват определени идеи с общоприети неща   Аз също мисля, че този протест ще е една пародия, защото не само не е обмислен и добре формулиран, ами и защото главното действащо лице няма да го има там. Аз затова попитах сали протеста е за раждането на конкретната родилка или на родилката изобщо. Защото ако е за родилката изобщо аз например имам съвсем различни възгледи и одобрявам този начин на раждане. Не одобрявам грубо поведение на когото и да било, не само в болницата, ами и на улицата например.

Аз го четох, даже два пъти /нищо, че изтървах момента с подписването  /. Не знам какво би искала да коментирам като лекар. момичето  е получило атония на матката след раждането, което не е рядко усложнение на раждането и векове наред  е било причина за смърт на майките от тежки неовладяеми кръвозагби. По тази причина от тридесетина /може да не съм точна за годините/ години се прилага профилактично метергин, който поддържа тонуса на матката и плацентата се ражда в рамките на половин час. Не се прави за улеснение на лекарите, а за да се намали рискът от кръвозагуби. Ако беше раждала у дома, можеше и да не оцелее.
Преди няколко месеца в продължение на два часа отговарях на едно момиче на всичките тези въпроси - защо окситоцин, защо епизиотомия, защо абокат, защо мехура, ако пренося, защо записи, защо бързаме, стволови клетки....и т.н. Въпреки че беше пациентка на една от най-белите докторици от белия списък, в частна болница, колегата не беше намерила време /то не е нужно да е два часа/ да и отговори на въпросите. Момичето искаше да роди с минимум външна намеса, ако не се налага такава. За колегата това не беше удобен вариант, ние винаги искаме да се застраховаме и да вържем гащите, което от една страна е в интерес на пациента, но от друга не точно. Но в България тече война, противпоставяне на живот и смърт и лекарите искат да се защитят предварително. Време е това да спре и двете страни трябва да са готови да слушат и чуват. А лекарите и да разговарят. Соцът уби достойнството на няколко професионални съсловия, между които и лекарското,  жалкото, чиновническо и мижитурско, в много случаи поведение на колегите е  един от резултатите . Шест години и половина се учи медицина, още около пет специализираш. През 99% от времето те учат че сестрата ти е враг, а пациентът невежа, който трябва сляпо да ти се довери. Аз имах късмет да попадна на друг тип учители и благодаря на съдбата за този шанс. Извинете за дългия пост.

Подкрепям протеста 

 Подкрепям протеста и утре ще присъствам ако успея. Не се заблуждавам, че всичко ще се промени от утре, но все нещо трябва да се направи. Надявам се да не приключат действията в тази посока с протеста, а да започнат от там. Мислила съм защо се е стигнало до това положение- да се възприема родилката (а и всеки пациент) като нечовек. Кога е започнало? И защо? Навън всички сме хора- кой добър, кой не до там, умен или глупав, завистлив, щедър, тесногръд...- човек. В болницата положението е различно, там има пациент- форма на живот, при които не се очаква да има мнение, не се нуждае от лично пространство, няма права върху тялото и живота си и персонал- почти божества с неограничени права върху пациента. Как се е стигнало до тук?

   
   Това е едната страна на проблема. Има и други действащи лица. Пациентите, обществото и институциите са отговорни наред с лекарите.

За тези от вас, които протестът им се вижда измислен и безсмислен тук са писали много жени истинските си имена и някои споделят на … ойто са преминали

Ма или аz съм в грешка, или вие 
В смисъл, че тоzи протест абсолютно не е само и единствено zаради раzкаzът на Лорчето (мисля аz). Има много, много жени, които не искат да си спомнят раждането си (в същност това е фраzа, а която zапочва едва ли не всеки втори раzкаz). Какво като тя няма да е там? Ами другите? Дори таzи капка да е преляла чашата, тая чаша не се е напълнила само от това... Тя не го органиzира. А дали ще е там или не, не виждам това какво толкова променя. Или присъствието й ще докаже на... хм, противниците, че е истина раzкаzа? Съмнявам се 
Ако правилно съм раzбрала...
Беzсмислено било, щото нея нямало да я има там...
...
Имелда Маркос, още веднъж   

Подкрепям правото на всички жени да получават нормално и адекватно отношение и грижи в този най-важен момент за тях, но не подкрепям този протест защото:

1. Не виждам кой стои зад него освен анонимна история на жена, която дори не се е подписала с името си в официалния му сайт и която дори няма да присъства на протеста
2. Всеки разумен човек би се учудил на подобна интерпретация от цялата тази история като се започне от:
- умишленото отлагане на тръгването към клиниката при положение, че водите са изтекли и дори представяне на лъжливи оправдания за това;
- отказът да се спазват правилата на лечебното заведение - депилация, клизма, поставяне на абокат, проследяване на тоновете на плода. Освен права пациентът има и задължения;
- предоставянето на лъжлива информация на водещия раждането екип по отношение на контракциите с цел предотвратяване определени действия на лекарите и по този начин увеличаване на риска за детето;
- вмешателството в емоционалния конфорт на други родилки на другия ден, на които им се налага цезарово сечение с аргументите, че то е крайно противоестествено;

Добре че, мило момиче, си имала разумни близки и не са те оставили да раждаш в къщи! Можеш да целуваш цял живот всеки ден ръка на мъжа си и роднините си, че са настоявали да тръгнете за болницата и не са те оставили да вземеш безумни и пагубни решения в началото на 21 век!

Бих подкрепила такъв протест, но организиран адекватно и аргументирано. По този начин само ще неглежира реалните проблеми и отклони фокуса на вниманието.

С това изречение съм абсолютно съгласна.

Въпрос на гледна точка- за едни е насилие, за други просто свършена работа.

Cygnus, казала си го повече от добре. 

Не знам защо все натам се връща разговора-права ли е Лорчето или не. Протестът не е за нея. Тя е само повод. Ти не си ли била никога жертва на грубо отношение в болница? Ако не си-не си чувала за хора, които са? Протестът е за това да спрат да ни третират като говеда. Не че всички лекари са такива. Слаба Богу -не са. Има много свестни и всеотдайни хора и професионалисти. Но има и садисти, грубиани и касапи, които в България за съжаление нямат коректив и нямат риск да им отнемат лиценза или да ги съдят задето се държат така с пациентите си. Време е вече да има закон за това, да има осъдени, да има и с отнети лицензи, че да се смени положението.

Мило ми мое момиченце... ли си жена ли си, не те знам. Нека да ти кажа, че жена ми има ПРАВОТО да роди както си иска. Да, ако иска по някакъв ненормален, неестествен, нехуманен начин, който може да повлияе зле на детето, нея или някой друг, разбира се може да се вземат мерки. Но ако иска да роди по начин, по който раждат почти всички високообразовани страни. Начин съвсем съвременен, като за 21 век. Не виждам смисъл от насилие. Не виждам смисъл от задължение да ражда по начин определен от друг. Начин който смята за неправилен.
И ако докторите не са ни слуги, то тогава нека са ни от помощ в този момент. Нека и майстора плочкаджия не ни е слуга, той е образован и можещ, но вие го дебнете да не изкриви фугата и да не ви напляка плочките в банята както му дойде.
Но щом плочките са ви по важни...

Аз не държа жена ми да ми целува ръката цял живот, но ето, че имаме прекрасен син... ако беше отишла в болницата със сигурност щеше да протече същия негативизъм към нея. Какъвто беше с първия син.
И не вярвам, че това е късмет. Късмет е да родиш в болница, естествено.
Но както има шанс да уцелиш шестица от тотото, така може и да възникне проблем (5% казва статистиката). Тогава е момента на доктора, но тогава него няма да го има, той се е отрекъл от нас, под претекста на някаква здравна пътечка, въпреки Хипократ

А между другото имате пълното право да подкрепяте насилието и изнасилствата, избора си е ваш!... но аз съм против насилието.

Бащатко, поздравявам те за поста! Жена ти е благословна с мъж като теб!

През последните две години, раждах два пъти.Веднъж нормално в държавна болница и веднъж секцио в частна. Още при приемането ми в болницата подписвах куп документи, единия от които е за информирано съгласие, никой обаче не ми обясни с какво се съгласявам и защо трябва да го подпиша, казаха ми обаче че няма да ме приемат ако не подпиша. След като ме приеха се оказа че бебето ми няма тонове, оттам нататък аз спрях да съществувам за лекарите, добре че бяха акушерките. Иначе нямаше да раждам 48 часа, а много повече. Общо взето лекарите обръщаха внимание само на "техните" си пациентки, т.е. тези които са им платили. Нагледах се на отношение към раждащи жени като към животни, обръщения на МА, удряне на плесници, шиене без упойка.... Няма да коментирам това че бях оставена да раждам 48 часа мъртво бебе, заедно с всички други раждащи живи и здрави деца, няма да коментирам и това че никой не ми даде възможност да видя детето си. Казаха ми че това е биологичен отпадък и това е ... Около два месеца след това прочетох тук във форума разказа на момиче загубило бебето си в 24 г.с., но в болница в Канада, ами на светлинни години са от нас......
Втория път раждах секцио в частна болница. Наложи се да постъпя в болницата седмица преди да родя. Пак подписвах много документи, ама ми обясниха какво и защо подписвам, и какво евентуално може да се наложи да се прави с мен и с бебето ми. Обясняваха ми защо ми слагат всяка инжекция и всяка система, след всеки запис на тоновете идваха и ми какъв е записа, след всяко изследване идваха и ме информираха какви са ми резултатите.
Много от вас ще кажат, ами да щом си отишла в частна болница така ще е, ама не е съвсем така, защото аз си мисля, че по закон лекарите са длъжни да те информират какво точно ти има и какво лечение ти прилагат, независимо дали си в частна или в държавна болница.

Родих в Тина Киркова (бившата) във вода, с уговорен екип и в присъствието на мъжа ми, когото изгониха, докато трябваше да вися в предродилна, докато ТЕ преценят, че е време да повикат лекарката ми. Разбира се, отказах да подпиша информирано съгласие и тормоза започна. Преглеждаха ме излишно много пъти по най-болезнения начин; обиждаха ми говореха зад гърба на лекарката ми; шушукаха разни неща по мой адрес, но отдалеч, така че да ме  притеснят и всичко това без да считат за нормално дори да се представят. Ще спестя паралелното отношение към една ромка, която и да беше пукнала там сигурно пак щяха да я ругаят.

По време на раждането стана ясно, че и да си се разбрал с екип файда няма. Не цакаш ли на акушерката късмета може и да ти се усмихне, но ехидно. И с мен така - тази жена ровеше в мен с такава бяс и злоба, че чак ти иде да стиснеш зъби и родиш някой друг път.  

И най-любимото ми унижение! Към 7-8, когато работния ден започва , а аз си раждам във ваната пристигна шефката на отделението (представи се така) и ми каза, че ще ме изкара навън, ако не подпиша съгласието. Славо богу след един тайно разменен поглед с лекарката ми ми стана ясно, че няма да ми сложи нищо, което не искам. Така и стана. Родих без всякаква химия, но трябваше мокра, с болки да стана и да подпиша. Върха!

Също ме зашиха без упойка, измъкнаха ми бебето, за да го сложели на термо плотче, където щяло да му бъде по-добре! Представяте ли си! На съществото, което е свикнало единствено с тъмнината, топлината, звука на сърцето на майката да му бъдело по-добре някъде съвсем само!!! Върнах си я след 5 часова борба, благодарение на сестра ми, която ходеше да се разправя на 4 различни етажа. 3-ма души идваха заплашително да ме карат да подписвам информирано съгласие за бебето, което подписах със забележка, че не съм съгласна детето ми да другаде, освен при мен и за бъде хранено с каквото и да било, дори вода. След 15 минути я донесоха, като блъснаха със всичка сила вратата с количката, в която беше детето ми и ме заплашиха, че, ако смятам да кърмя такова малко бебе мога едва ли не да го убия и аз съм щяла да бъда виновна.
 Даа... на вечеря донесоха изсъхнала филия с пльокната лъжица доматено пюре за лютеница вероятно. Закуската беше стара кифла без пълнеж и притоплян чай от някакви киснали векове пакетчета. Отвратена съм. Дисниленда ни струваше ми 900 лв.

Ще бъда там утре, макар да не съм съгласна, че това е правилното място за протеста. Все пак, ако имаш пари, късмет и близък човек като раждаш с малко мъки в тази болница можеш да се пребориш за това-онова. хехе! Унижение! Да раждаш в България е унижение.

Възможно ли е да има някакво сдружение на акушерки и подходящо подготвени документи, с които майката да поема цялата отговорност за развръзката на раждането и то да става в къщи. Хиляди жени ще искат. ...след като сме толкова недоразвити да превърнем това в стандартна практика! Защо толкова много от лекарите ни са зле? Не четат ли някакви по-съвременни изследвания, например от 80та, 90-та година и насам. ...не знам.