Сняг ще падне, Коледата наближава, СЕПТЕМВРИйчето за празника се стяга!

Уууууух тъпо ми е - не искам да е така!
Обаче от изестен период, да не казва 4/5 месеца ме прави крива в буквалния смисъл. Все си казвах период е, ще отмине, все си казвах ето и други казват, че при тях е така, ама то не се издържа бе, НЕ СЕ!
Казваш едно, не чува, казвах пак, отново не чува и така да безкрай, докато не кресна като дивак, до като не подскочи до тавана от страх и пак не чува так акакто би трябвало. Искам това - ето ти, не не искам това, искам онова - ето ти, ще ям това, не няма да го ям, нарежи ми това, остава си 5 дена нарязано, агресивен, отговаря грозно, използва думите мразя те, не те обичам, защотот видиш ли не сме направили еди какво си, ок ще го направя това, обаче повече няма да те слушам, хайде на това ще играем, няма и пет минути няма ад играя, хайде ще четем - няма, хайде това  - няма, отиди малко да си поиграеш в стаята - седи като паметник и нищо не пипа докато не се появи някой от нас, ам ахайде добре и това да е, ам атой седи и ме гледа как аз играя, никакво участие, никакво, после като направя аз нещо в играта, той го разваля, започва грозно, гадно е хи, хи, хи, нон стоп се катери по гърба ми, носи ме, направи се на кон, от детската не иска да си ходи пеша, нося го, ще караме колело, тругваме - аз го влача колелото, организирам гости да не му е скучно, той започва удари, викове, не пипай, не давам, или както на имения ден си отиде вхола да си гледал детско..., вчера за капак ударил едно дете в детската с камионче по главата, защотото видиш ли той искал да си тича, пък детенцето как така ще си играе на местото където той си предвидил за тичане - няма моля те мръдни се, няма да го заобиколи - направо прааас с камиона....резултат ееей такава огромна цицина на челото до веждата!
Време е за лягане, то е рев, то е тръшкане, то е реване, то е събличане и обличане за по буквално поне минимум един час - и хоп то станало 11 часа, след което като се кажа мина времето за приказка, отново рев, отнова давене със сополи...........НЕ ИЗДЪРЖАМ, НЕ!

pipiole Силици за здравей имам.  Здравей, как си скъпа?

Сънко, всички сме така, душицо, ни мой съ косиш. Тези думи " не издържам" ги чувам и от половинката и да ги изричам. Щом си решила, че сега е момента да покажеш, кой командва, значи е трябвало.
А пък с мърморещ тийнейджър в истерия+мързел и едно ей, такова, каквото го описваш, понякога ми идва да скоча от 6 етаж.   А, всички около мен - много са ти добри децата.  Деско, кажи, бе, какъв е зор.
Ще се оправим, ще се оправим.

Ооо не питай Ния, не питай..вчера дори се замислих ,аз ли съм крива...
Говорили сме над 2 часа/добре поне ,че споделя всичко /. Не му се ходи на училище, скучно му е, тъпо му е. Като си чете примерно енциклопедия в къщи е екстра -много му е интересно.Но като му е поднесено под формата на урок в час по история примерно- е много скучно и заспивам. Щял да ходи в армията щото там  нищо не учели  , после щял да става режисьор..и накрая..нищо няма да стане от мен, няма и да се оженя дори  ...говори ,обяснявай..а ми иде да го хлопна по тъпата кратуна с нещо ..и така-ежедневие. Абе и ние ли бяхме такива.?
А Макси понеже слуша и той и може би затова на този етап е добър. Естествено е че има отрицание, но като кажа не ,значи не. Но ние го държим по строго- не позволявам да ми се качва на главата. Играе си сам, само ако трябва да се построи нещо свързано с играта се намесваме ние /има примерно една писта за колички ,която не може сам да направи/,заедно четем и рисуваме. като слагам ядене ще яде това ,което е казал, той и не си сменя така желанията. Всичко е моля ,може ли, заповядай ,благодаря ,извинявай и т.н...иначе играе шамарената фабрика 
Марти снощи ми показва едно негово приятелче във фейсбук. До преди да заминем седяха на 1 чин. Много скромно дете , само учеше , един мил ,любезен, свит, отличник, гласчето не му се чуваше ................. Сегааааааааааа  ...снимки от мачове, агитки ,снимки с цигари, обръснал си главата, пиян- на човек не прилича 
Така че...вижте колко е относително всичко...
Ама си е зор де 

Ха, добро утро
Ние снощи бяхме на рожден ден, легнахме в 12 и Ади спа до 11, а ние до 10! Направо страхотно ви казвам!  Такова нещо не ми се беше случвало!

Гледам сериозни теми сте подхванали! Според мен един от проблемите е, че всичко се върти около тях. И Съни, той го разбира - всичко е за него, грижиш се за неговите забавления, да му е интересно и т.н. и в момента, в който кажеш - върви си играй малко сам в стаята, отговорът е не искам. Може би сега е моментът да види кой командва. Че и ти си човек и че трябва да се съобразява и с желанията и на другите хора, а не само с неговите. И въобще не се обвинявай, че си го понатупала!  Трябва му братче на Яни 
Те са толкова хитри и манипулативни, просто не трябва да им се даваме, защото усещат и се възползват!

Абсолюто съгласна с Марис  Пък това дето Деси пише, направо не знам как ще се справяме 
Още снощи прочетох поста на Sunny, но не знаех какво да кажа, само размишлявах. Аз Габриел рядко съм го удряла и то леко по дупето. Мен са ме били като дете, а мъжа ми - никога. Мъжа ми се възмущаваше как са могли нашите да ни бият. Е, сега мъж ми си позволява да го пошляпва и да ви кажа, Габриел голям страх му има. Много рядко се случва, но понякога наистина се налага. Мен и сестра ми много ме биеше... 
Идеята е този метод да не стане като "добър ден" - сега шляпнат, след малко - гушнат. Нашите така правеха с нас и искам да ви кажа, че имах много по-малко респект към тях, отколкото мъж ми все още към своите родители.
Засега гледам повече с говорене да се справям - и му говоря като на равен Имам голямо търпение за Габриел, не знам докога ще продължи.

Sunny, специално във вашия случай мисля, че си прекалено отдадена на Яни - той го усеща  да не казвам голяма дума, но и нашият случай е подобен  мисля, че и при Марис и при Нинка горе-долу така стоят нещата и разликите идват само от характера на самото дете... Ей затова си трябва да са поне две - да не стават егоисти  От тези, които познавам по-добре, мисля, че само Поли не правят чак такава грешка с Вероника, з'то от малка я оставят да е самостоятелна. Много им се впечатляваме на първите - гледаме да са задоволени отвсякъде, като писани яйца са и те ни се качват на главите. Аз продължавам да правя грешки с Габи - сутрин го обличам, докато е още полусънен и после му давам закуската в устата, а той си додремва и гледа ТВ с едно око - жал ми е, че му се спи, че трябва да се оправи бързо за градина, за почивните дни отлагам "самостоятелността"...
Абе... трябва твърдост, по-добре те да реват сега, отколкото ние да ревем после, като пораснат 

Ох че тема подхванахте щоли всеки ден я виждам в къщи.Да не говориме че сутрин започваме пазарлъци с какво ще бъде облечена .ИЗдърпва дрехите който са най отдолу и другите падат на земята и после мама лудата да събира,да ама не.Вечерта като се прибере като я погледна мръсно така че ако можех с поглед щях да я убия тя ме следва и си ги прибира.Всеки ден си избира дрехи баща й зада е по бързо я облича.Казала съм й ако не си прибира дрехите ,обувките и играчките на место ще остане без тях.Вече два пъти си намираше играчките до кофата за боклук заедно с ботушите и да видите как си ги вади едно по едно от плика и си ги прибира.Като й кажа нещо Не тя застава на буквата Ф прави муцки и казва няма Не.Едно шамарче по бузата -леко и тя ревва.Та вече знае Не си е не.Ако изпълни дадено нещо ще получи малка награда,ако не го направи на следващия ден ще остане без него.Играеме си с нея само когато трябва да рисуваме и да редиме пъзел-частите който са ни трудни като дърво или трева.Сега се е научила и като разхвърля казва че е Добри той да си ги прибере а той милия в проходилката си играе с една играчка и въобще не й е пипал нейните и щом я погледна лошо или кажа с посилен тон чак бабата се стряска и започва Ронката да събира.ОБижда ни отвреме на време с баща си като ни нарича -Тъпъци,Пощиняци и ние и се расърдиме и не й обръщаме внимание и тя след малко ни гушка и ни казва че ни обича и целува .Сега от 2 седмици пита всяка дума лоша ли е-Например Глупак,бебе и т.н.Като пръцне или се уригне рядко се сеща да каже извинете но щом ме види веднага го казва и ние се чудиме що,ако веднага след като го е направила не съм я погледнала за да се извини.За яденето е същата като ЯНи искам това и след малко не го ща,ама като я погледна лошо и баща й като повиши тон да видиш как го яде.Веднъж я наказах за дето се гаври с храната искам това не това и я държах цял ден гладна да види и си го изяде.А за обилчането по същия начин.Веднъж в градината ми се мотаеше 15 минути докато си облече якето и обувките и шапката и й казах че до 3 минути не  е ли готова аз си тръгвам,та си помисли че се бъзикам ама аз си тръгнах да видиш как ме гонеше след 2 минути готова.Така че дисциплина му е майката и конско търпение.
Знам от майка че аз съм била по тежък случай от Ронката-по палава ,щура и луда.АМа ей на жената е оцеляла и ние ще оцелелем.
Съни гадно ти е щото му одисваш всичко и щото сте го научиби да играе с вас.Ронката от както е родена си играе сама,чат пат с мене или баща й а бабите ги командва как си иска поне при майками рядко минават командите й-Майка също я строява яко.Добри също го уча сам да си играе.Така са ме възпитали мойте родители-да си играя сама и да говоря с някой който е около мене докато играя.Ронката е по същия начин

Здравейте девойки,

Ето успях да се мушна и аз за малко. Каквото прочела - прочела , каквото не не. На тези дето имат поводи за поздрави- да се чустват поздравени :*

Съни, добре се посмях на постовете ти :* Все едно си писала за мен )) Същата драма е у нас. Има периоди в които каквото и да направя, все не е доволен... Сърдене, викове, даже ме удря  Онзи ден каза на баща си, че щял да се махне от вкъщи и да иде надалеч от нас  Баща му го пита "И къде ще ходиш?", нашия отговаря - В Африка   
Преди празниците ме изнерви зверски и отнесе две шляпвания ама сериозни  после се отревах.... После боледува през целите празници, смотаната температура спря на 8-9 ден и аз ужасно се обвинявах, че съм го тупнала... Толкова го обичам, та той е целия ми живот, всичко се върти около него, за него живея... не можах да си простя, че съм го ударила.
Още не мога да се оправя. Страшно се изтормозих с това боледуване на Виктор. Тази вечер каза, че го боли глава. Направо откачих. Много се притеснявам. Сега ми каза, че на мишките им било лошо и аха да каже, че ги болят главичките и ми казва, че ги болят ръчичките. Прекалено ли се притеснявам не знам, но само го изследвам - има ли температура, блед ли е, яде ли добре, пие ли течности, спи ли спокойно, как диша, подпухнал ли е, тъжен ли е... пълна лудница ... а и като прибавим, че вечно си задавам въпроса аз добре ли се грижа за това дете и вече влизам наистина в психиатрията...

Дано всичко да е наред.

Желая ви спокойна нощ и здрави мъничета :*

   Добър вечер, и от мен!
  Лелеее хайде и аз в кюпа. Усещам се, че върху волята и желанията на Мила много трудно повлиявам. Мъка, толкова да не признава авторитети. Понякога галена като коте, друг път своенравна, та чак пренебрежителна. Прави си оглушки, действа както и е приятно и в същото време самото спокойствие. Ако викна голямо страдание и пак не прави това , което я моля. Точно днес си спретнахме кавгичка. Съни,за боя, не е голяма болка. Мила дали съм я ударила 2-3 пъти по дупето, не зная! Тя посяга, пляс и аз! Но сте прави ,трябва децата да уважават и нашите желания. Не става. Във връзките с половинките е голяма драма ако не ни зачитат, а на децата прощаваме!  Дали не им правиме лоша услуга. А те ще пораснат ще имат отношения, ще трябва освен да ги уважават и обичат и те  да уважават и обичат!  На моите деца винаги, когато казват искам или не искам им казвам, и аз искам това или онова. Значи вие направете това, което искам и ще  изпълня и аз вашите желания. Опитвам манипулации, сделки, всичко. С Ники е по-лесно, той е по-сговорчив, но и по-раним. Готов е всичко да обещае, само конфликт да няма. Но после бързичко забравя Мила, самото спокойствие, а си налага волята! Вчера едната и госпожа ми каза" Ние с колежката сме се примирили, че Мила си е свободен електрон. Спокойна,гальовна, конфликти не създава , но и чужда воля не приема. Децата вече ядат следобедна закуска тя тепърва става от леглото и се облича. Другите събират играчки, на нея не и е приятно и хуква към тоалетната. Просто се измъква и хитрува .И вкъщи се пробва непрекъснато, но аз не се давам   все още!
  Съни, има и друго ти си го гледаш Калоян сама. Не го изпращаш при баби, приятелки и нямате дълги раздели(просто са такива обстоятелствата,зная). Много си различна, грижовна и креативна. Тоест образно казано откакто се е ,родил Яни яде само десерти. Остави го на хляб, за да оцени тортите и лакомствата. И аз правя същата грешка,нищо че давам съвети. Моята майка рядко е играла с нас,  чела и отделяла време, много беше ангажирана Държала се е строго, но аз за миг не съм се усъмнила в любовта и . Най-прекрасната майка! Май прекаляваме с вниманието .
  Нещо не ми тече гладко мисълта. Искам да кажа много, а не става! Трябва си среща, за да се уточним, дами!
   Лека вечер! Отивам да катеря снимки в нета!

Вчера започнах да пиша, но спрях, че май ще се повторя с вас    Ситуацията, както се сещате, у нас е същата като добавя само, че има и малко ревност, защото Дарко изведнъж мина на хляб  (РАди много ми хареса тази метафора  ) Както си беше център на вселената, изведнъж....що станА та не вечерааме    Това го казвам специално за бременелките  бъдете по-строги от сега, за да не усети болезнено разликата после.
Моите заключения са следните: КОлкото по-строго, но справедливо се отнасям, толкова по-добре вървят нещата. Колкото по-малко давам, толкова повече се радва като получи нещо. Обаче, обясненията са непрекъснати. Защо не съм купила нещо: ами защото.......защо не може, ами защото.....Установила съм, че е много чувствителен като му се карам пред други хора, това го озлобява. Затова като се разлигави пред тях, го викам на страни и обяснявам пак, че се държи лошо, че малко ми остава да му се скарам и да го набия, но няма да го направя, за да не го излагам  и той изведнъж се променя. У нас, докато не ме помоли нещо човешки без тръшкане и драми, не го получава. Когато дойде в повече лиготията, го предупреждавам, че ако още веднъж еди какво си директно ще го ударя, да не се чуди откъде му е дошло. Няколко пъти съм си спазвала обещанието и сега като го предупредя и се спира.
Много го обичам и аз, обожавам го направо, толкова е крехък и пусто болнав, но просто не смея да изпусна конците. Бабите и таткото вече са ги изпуснали и резултатът е просто плачевен. Но при тях се държи по един начин, с мен по друг.

Здравейте момичета,
мислих преди няколко дни да подхващам точно тази тема, но нещо време не остана.
Та по въпроса - Вероника също като повечето дечица, за които стана дума е изключително своенравна, когато иска нещо , го иска на момента и то по начина, по който тя си го представя. Опитва се да ми нарежда, да командва всяка ситуация и винаги и на всяка цена да става на нейното. Разбира се всичко това няма как да се случи и съответно имаме доста неразбирания (меко казано). В градината също са забелязали тази негативна промяна и се опитват тактично да ми кажат какво се случва. На 2.2 имаме среща с психоложката на градината. Предполагам ,че доста ще ме издразни та от сега се настройвам да не я взимам на сериозно. 
Иначе по въпроса с това какво правим - ами понякога много се карам, понякога се опитвам да говоря, понякога пляскам, понякога заплашвам , че ще пляскам. Всички тези действия понякога действат, понякога не. Всичко много зависи от моето търпение и нейното настроение. Вярвам и се надявам, че всичко това е поредния период, който ще отмине. Истината е, че презадоволяваме децата си и те не ценят никакви жестове - емоционални или материални. Ние лично не отказваме нищо , което е пожелала. За коледните празници Вероника получи над 20 подаръка - не оцени почти никой както подобава. Затова до 23 август милото ми детенце НЯМА да получи нито един подарък.Не съм я заплашвала - просто ще се случи. Когато не съм съгласна с нея  (или тя с мен) започв задължително да мрънка с тенденция да започне да вие - не й обръщам внимание. Ако се задълбочи - предупреждавам, ако не спре ...няма да казвам какво се случва  В интерес на истината в повечето случаи омеква, но тя е ДЛЪЖНА да ме пробва.
От друга страна е толкова мила, нежна, весела и усмихнта...Понякога се виждам в чудо какво да правя , но ще се учим заедно.
Не страда от липса на внимание, по-скоро на нас липсва усамотение. Никъде веч не ходим без нея - на ресторант, почивка, кратка разходка. А ТРЯБВА - защото започваме да се губим като ние ДВАМАТА и се превръщаме само в родители. Оценявам го като голяма наша грешка.

По-късно пак ще се включа, че са гладни домашните любомци

Лелеее, колко еднакво мислим  Мисля, че щом сме стигнали сами до един и същи извод, май това е правилният начин да им въздействаме  Аз лично съм решила да се омеквам при никакви обстоятелства, за да спре да се пробва накрая 
Пипиоле, как без подарък  Ще издържиш ли?

Само искам да добавя нещо, че си трябва постоянство и да има еднако поведение от всички, а не само от нас, майките. Защото различните сигнали, които получават децата водят само до объркване.
Поли и аз съм взела същото решение относно подаръците. Макар че сега като си дойдем в София, няма начин как да няма подаръци от роднини.

Айде и аз да кажа, че при нас положението е същото. Даже и дребен вече се опитва да се налага и е едно тръшкане, рев, викане - и познайте от кой се е научил. Също като Марис мисля, че постоянството трябва да е от всички. А при нас е лошо, че живеем с баба и дядо и познайте когато се скараме на Гоги независимо дали аз или баща му, започват едни приказки от бабата и дядото, че той както усети лабавото от някоя страна и е готов - то не е крещяне, не е тръшкане. Дори и навън си е кошмар всяко излизане. Като отидем до кухнята се започва едно хвърляне на камъни, едно врене в другите деца (а в това грипно време си е опасно) и отвсякъде ехти моя глас "Гоги недей, Гоги ела тук, Гоги не пипай количката А и в магазина си е цяло изпитание да вляза с двамата - ето онзи ден оставих кошницата на земята и взимам нещо от щанда - обръщайки се гледам как Гоги е седнал на колене на земята и тупа с всичка сила по млеката, по хляба дето свари. Леле как ме гледаха хората А когато му кажа, че когато той иска нещо от мен ще отговарям като него - веднага се пробва - пита ме нещо и аз ако съм се разсеяла и му отговоря нормално той веднага "мамо защо не правиш като мен" -разбирайте да "муча" срещу него.
Та и при нас положението варира от пляскане, наказание, лишение и най-често до неистови крясъци от моя страна.
Затова варианта е аз на работа - бабата да ги гледа - та да видим докога ще изтрае. Иначе ще влезна в лудницата

Да подчертая това, което ГАЛ-че написа - пред чужди хора са много чувствителни. Аз също в такива ситуации го дръпвам настрани, казвам му каквото трябва и човекът коренно променя поведението си 
Много е лошо с баби и дядовци У нас с мъж ми трудно напасваме дисциплинарните методи, та камоли с още хора 

Хайде, малко за разтуха да ви покажа няколко творения на половинката. Едната от тях е много стара - Адам. Другите са от последната половин година. Последната, от вчера е  - Да спреш времето. А белият кон е от времето когато бях бременна с Митко.
http://niya.snimka.bg/arts/risunki-s-moliv.463582.16952857.big