Ирак и Ориента, който не познавате: за майки, бащи, деца и всички любознателни !

Никито,ако за мен питаш,не съм нито нова,нито стара.Но много,много рядко съм писала в араб.тема

Хадил, благодаря за страхотната тема и за интересните разкази!   
Никога не съм била в Ирак и Ориента, но детството ми е минало под знака на Шехеразада. Чувствата, които изпитваш към Ирак, са ми много близки - моите чувства за България... Дано хората в тази част на света скоро да заживеят в мир, спокойствие и благоденствие! Иска ми се всички да живеем в хармония със себе си и с Бог (както и да го наричаме)!

Шехерезадаааааааааааааааа где си душо иракска?Нали не пла4еш да ти резнем главата?

Няма поводи за резане на глави. Бяха празници после хората ходят на работа. Като намери време жената ще се появи.

През това време пък не пречи вие да разкажете нещо.

Докато Хадил я няма ви предлагам виртуално посещение на Иракски музей
http://www.virtualmuseumiraq.cnr.it/homeENG.htm

Астарта, уж стисках палци  жалко, 4е не сте полу4или място – но няма ли друга градина или друга възможност за гледане на малкия?

Много интересен линк. Това ми припомни да попитам след военните действия на американците дали този музей е запазен и всичко ли в него е останало или част от експонатите са изчезнали. Имам някакви смътни спомени, че ставаха някакви инциденти по музеите на Ирак тогава.

"... Например Иракският национален музей, в който са изложени уникални експонати, датиращи от няколко хилядолетия, е безмилостно разграбен, защото американските войници в района точно тогава били твърде заети да охраняват Министерството на петрола. ", оттук: http://www.hermesbooks.com/readchapter.php?pID=895

Спомням си новините по телевизията точно след влизането на американците в Багдад, цивилни граждани тичаха по улиците, нарамили кой картини, кой антики и съобщенията за разграбването на музея .

Айа, този линк, който си пуснала към новия виртуален музей, създаден от Гугъл ли е? Много бързо са го създали, ако е така. Прочетох за намерението им едва преди 2 дни, а той вече е факт.


Нямаме друга възможност за гледане, за съжаление. Бабите са далече, а частна ясла или детегледачка не са ни по джоба. Все пак ми остава надеждата да има късмет догодина. Ако и тогава не стане, вече ще е много лошо . Тогава ще остане като последна възможност да си родим и една сестричка на Алекс и Илия и като многодетно семейство веднага ще ги приемат в градината

ЯлЮЮЮЮЮЮЮЮЮ Иракчанките как сте бе
Ама голям сте мързел еййй, една иракска закуска не сте сложили или поне някаква
То вече времето мина за това ама по един чай няма да е излишно
Заповядайте на Иракския чай, момичета и момче. На снимчицата пишеше така и затова си разрешавам да я поместя.

На Айя, благодаря за музея.
ХУАНИТА БАНАНА-
новичка ли си или това е нов Ник. Ако си новичка кажи си, да си те посрещтнем както подобава

Хадилче, много работиш! Или правиш еклЯЛи? Като си отпочинеш, подкрепи се с едно чайче от Делтичка и ни събери пак на някое красиво място да слушаме.
Астарта, много съжалявам за нерешения проблем.  За жалост българската майка не я улесняват по никакъв начин. То и затова са майки-героини.
От мен една притча!

Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден. Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони. Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби терпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата:
- Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с накого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.
Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те ободряват. Те са готови винаги да те изслушат. Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.

Айа,благодаря за прекрасната разходка из музея.Разходих се виртуално набързо,4е с малката около мен нямам възможност,но тази ве4ер или утре ще се разходя по подробно и ще питам каквото не ми е ясно

РАЛЧЕ
Благодаря ти за притчата. Знам я тази хубава притча и тя ми припомни за мечката, човека и лошата дума. Нали си я спомняш?
А приятелството за мене е съкровище. Винаги съм използвала за приятелство тази дума. Но колко хора го оценяват, и колко хора го губят само заради някаква глупост.....
А, лоша дума и аз помня, ако много ме засегне и най-вече не е Истина, тогава колкото и да съм го уважавала тоя човек го подминавам със безразличие. Не си заслужава да имаш такъв, дори познат.
Живота е толкова кратък, не си заслужава да се нараняваме. Това съм го казвала много пъти. Една хубава дума да чуеш сутринта и може да те зареди не за целия ден ами за седмица. Поне при мене е така.

Потресаващо! Много благодаря.
Сега тъкмо дават филм за войната в Ирак.

Помня я Делтичка! И аз мисля точно, като теб! И мен ме заболява устата да говоря за това, че няма смисъл, но хората се промениха много.
Аз съм страшно наивен човек за съжаление и все си мисля, че всеки е добронамерен, а после като го осъзная, как болиии.

Привет на всички - благодаря ви за загрижеността. Прави сте - от работа и готвене не ми остана време да погледна насам, но не съм ви забравила и нямам намерение да оставям темата ни сираче, още едва проходила.

В този пост ще има по малко от всичко, за да не остане никой с празни ръце. В същото време няма да е много, защото ми е физически невъзможно (превод, избиране, припомняне, ровене по книгите и писане - вярвам, че ме разбирате и би благодаря за търпението).

Рали, благодаря за притчата - ще ми се и аз да можех да си оставя вратата без пирони... само дето аз се ядосвам, но в повечето случаи си оставям дупките по себе си.


Първа златна ера:

Това е един от най-продуктивните периоди в историята на Асирия. Това е периодът на 1800 годишна хегемония на асирийците над Месопотамия, започваща с управлението на Саргон Акадски (2371 г.пр.Хр.) и завършваща с трагичното падане на Ниневия през 612 г.пр.Хр.

Саргон Акадски създава своето царство през 2371 г.пр.Хр., като по този начин се превръща в първият владетел установил властта си извън стените на своя град-държава. Неговият модел на управление по-късно се възприема като успешен модел за управление от идните империи. От Акад (южно от Багдад) той управлява земи, простиращи се на север до Ашур, а на Изток до Средиземно море. 

Следващият владетел е Шамши-Адад І, който създава царството си през 1813 г.пр. Христа. Този цар обединява завинаги градовете Ашур, Ниневия и Арбил и добавя Арапкха в асирийската сфера на влияние, така че тези 4 града и Нимрод (Нимруд) съставят по-късно, това което се нарича „сърцето на Асирия). При управлението на Шамши-Адад І, чрез политически и административни мерки, се възстановява активността на търговската колония в Кападокия.

През 1472 г.пр.н.е. цар Митаниан анексира Асирия и това трае около 70 години. Контролът на Митаниан е окончателно отхвърлен през 1365г.пр.н.е. от Ашурубалит, който създава обединението водещо до създаване на Първата Асирийска империя. Известна заплаха за Асирия представляват нашествениците от планините Таурус (северно то Асирия), като по-късно завземат Арик-ден-или за няколко години.Тяхното владичество е отхвърлено след създаването на един много интересен павиран път от Адад-нарари (1307 г.пр.Хр.) и с това официално започва ерата на Първата Асирийска Империя (до 1248г.пр.н.е.).


Дойде ред и на поисканата рецепта за шкембето и чревцата.
Изчиствате карантийките добре (ние ги обръщаме и им слагаме вар, после мием с вряла вода и остъргваме хубаво шкембето с нож). Сложете голямо количество вода със сол да заври и сложете вътре главичката и крайните части на плешките и бутовете (кокалите с кръглото месце - извинявайте, но забравих как се казват) или всякакво друго месо, което искате да сварите. Самото шкембе го нарежете на малки части и зашийте с памучен (бял) конец, така че да оформите малки кесийки (оставете едната страна отворена, за да ги напълните). Червата ги обърнете с вътрешната част навън, нарежете на каквито парчета искате и в единият край на всяко парче го подгънете навътре.

Плънката е ориз, накълцано на ситно месо (не смляно!), черен пипер, сол, кимион и от сместа, която отдавна ви дадох рецептата (бахарат) - пропорциите са си по ваш вкус.

Пълните кесийките и ги зашивате и мятате във врящата тенджера с месото, същото правите и със чревцата. Пълненето на червата започва от подгънатия край, така че като набутвате плънката тя влиза навътре и в същото време обръща самото черво, така че накрая то се оказва с външната си част отново навън. Варите, докато се сготвят месото и оризът.

Понякога след като се свари всичко ние слагаме малко червата на фурна да се зачервят, а ако месото не е много мазно, може и да ги изпържите.

А това на последната снимка, за което ме питате е халва от моркови. Тази рецепта ще ви я дам утре.   

оххх, май прекалих с историята и на хората им стана скучно. все пак от утре започвам и серията за мандайците - една много интересна етно-религиозна общност, с която Ирак се гордее. та на четящите или ще им писне съвсем, или ще им стане интересно. за всеки случай, съдейки по това, че историята на Харут и Марут ви беше интересна, ще ви разказвам и по една приказка (било то легенда, мит или наистина приказка от нашите земи).