Ирак и Ориента, който не познавате: за майки, бащи, деца и всички любознателни !

ХАДИЛЧЕ, БЗ-че -
една голяяяяма
ДУА-
благодаря и на тебе   
АСТАРТА-
Ти кога успя да я спретнеш тЪз Хадилска пица бе Душе? От какво тЯстУ я измайстори?
Много Убавичка изглежда, многУ- Хадилска сЛънчева пица

Делтич, веднага споделям рецептата за тестото, защото е най-сполучливата от всички изпробвани досега теста

225 мл вода, 1 ч.л. сол, 3 суп. л. олио, 450 гр брашно, 1 1/2 суп. л. пшеничен зародиш 3/4 пак. суха мая. Мекичко и много вкусно стана . А Алекс ми каза, че иска всяка вечер да му правя такава пица

АСТАРТА- мацееее,
страОтна си бе   Да си жива и здрава мила  
Ама ако нямам пшеничен зародиш, ко прая бе мацка

В спора се ражда истината, а не в привиждането  .

радвам се, че ви хареса пицата - само като промените вида и вижте колко настроение носи. Моите термитчета и казват пица-слънчоглед.

Дуа - един истински мюсюлманин не може да бъде друго освен последовател на Ал Албайт (членовете на дома на Пророка /сааас/) - друг е въпросът кой как нарича себе си и дали признава или не мъдростта на имамите (ас). Последовател не значи да отричаш всичко останало, а да уважаваш тяхното място в религиозния и културния аспект на историята, все пак това са били велики личности, онеправдани от времето.

А за принадлежността ми към едно или друго течение - аз съм мюсюлманка и само това е важно, а и не искам да развалям удоволствието на тези, които се опитват да отгатнат каква съм  . А и една малка поправка: синовете на Мохамед (сааас) са Касем, който е починал като бебе и Ибрахим, който е починал на около 18 годишна възраст. Интересно е, че когато умира Ибрахим се случва са има слънчево затъмнение, за което хората казват, че е защото и небето оплаква смъртта на младежа. Тогава Пророкът (сааас) заявява, че това е природно явление, нямащо нищо общо със смъртта на неговия син.

Въпреки тъжния повод свързан с тази дата все пак е редно и да поздравя всички с Новата Година според ислямския календар ! Дано тя е по-мирна и по-човечна от изминалите !

Дуа, ако искаш пиши и ти за историята за битката, докато аз пиша предисторията, така ще стане по-бързо. Ако пък смяташ, че няма да се справиш безпристрастно, няма да се сърдя, ако ми откажеш. Поканата важи за всеки, който иска да участва.   


Още преди смъртта си Муауия всячески осигурява на сина си Язид, подкрепата на старейшините. От особено значение за легитимирането на тази династична власт е подкрепата на някои от благородническите семейства в исляма и най-вече на Хусайн ибн Али (ас).

Язид притиска управителя на Медина, Уалид да убеди Хусайн да обяви публично подкрепата си за Язид. В присъствието на Маруан ибн Ал Хакам, Хусайн категорично отказва да даде подкрепата си.

Въпреки желанието на Уалид, да го задържи в Медина, Хусайн заминава за Мека и прекарва последващите 4 месеца там. В този период той получава множество писма от Куфа (град в Ирак, чието население до днес се опитва да изкупи вината си за измяната, за която ще ви разкажа после). Населението на Куфа го убеждава в подкрепата си и заявява, че армията е готова да я поведе в името на истината и ислямските ценности. В отговор на молбите им Хусайн (ас) изпраща своя пратеник Муслим ибн Акил (негов братовчед), за да проучи ситуацията в Куфа (между другото това е столицата на халифата по време на Али /ас/).

Муслим ибн Акил е приет радушно от населението на Куфа и от старейшините. Те се заклеват във вярност към Хусайн и Муслим изпраща писмо до братовчед си, за да му каже, че ситуацията е благоприятна за идването му. След идването на новия управител на Куфа – Убайдала ибн Зияд, нещата се променят. Муслим ибн Акил и неговият домакин Хани ибн Уруа са екзекутирани по особено жесток начин (пропускам детайлния разказ за това убийство). Населението не оказва никаква съпротива и градът заявява лоялността си към Язид.

В същото време научавайки за заговор срещу него Хусайн, напуска Мекка ден преди хадж и заявява, че няма да позволи да бъде нарушена светостта на храма. Тъй като враговете му вече били доказали способността си да потъпкват ислямските правила и арабските морални ценности.
По пътя за Куфа, до керванът достига тъжната новина за убийството на Муслим ибн Акил.
Хусайн обаче решава да продължи, като изпраща пред себе си Кайс ибн Мусахар. Неговата съдба е същата като на Муслим ибн Акил – екзекутиран. Това е огромен позор за арабите, независимо от религията им – още от древността важи правилото, че пратеникът е неприкосновен.

На окол два дни път от Куфа, Хусайн и хората му са пресрещнати от авангарда на армията на Язид: около хиляда войници, водени от Хур Раяхи (по-късно той осъзнава грешката си и сменя лагера). Хусайн запитва Хур: „С нас или против нас!” и получава отговора: „Естествено, че против теб Аба Абдилах !” (Абу Абдаллах = Аба Абдилах – това е едно от прозвищата на Хусайн – баща на Абдулах – така се счита, че се казва кърмачето, което умира при битката; най-малкото дете на Хусайн /ас/). 

„Ако това, което показвате сега е различно от това, за което ми писахте, то аз съм склонен да се върна, откъдето съм дошъл.” По заповед на Язид, Хур отказва да позволи на кервана да се завърне и така те продължават до Куфа.  На 2-ри Мухаррам 61-ва година от ислямското летоброене (около 2.10.680г. сл.Хр.). Принудени са да стануват на гола суха земя, а Хур да ги охранява и да спира достъпа им до вода от близката река.

и започва битката....

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА И НА ТЕБЕ ХАДИЛЧЕ!!!
Дай Боже да е мирна и честита!!!

Хадил-благодаря за поправката- 

недочетох за жалост поста ти,но непременно ще го направя-причината е ,че в събота децата са у дома-и аз не мога да не се занимавам с тях(знаеш как е)-довечера като заспят-ншаала-ще дочета 

сега по тв ал Манар,следим вечерните излъчвания ежедневно-освен хубавите филми и предавания посветени на Ашура-всяка вечер някой виден духовник говори пред екрана-все такива важни неща-за човешките ценности и добродетели,заради които се случва и онзи трагичен край в Карбала...

Астарта-пицата ти е много красива... 

Делте-приех прегръдката
До скоро

СЕМИРАМИДКИТЕЕЕЕЕЕ
Как стеееееее??? Не питам къде сте, защото вие всички сте трудолюбиви пчелички е не сте си като кака ви ДелтЪ у дома
Хайде, момичета едно весело кафенце във този сив и студен следобяд

ДУА-
трябва да се говори за тези човешки ценности и добродетели, че ние хората имаме лошия навик да забравяме. Ама то много малко се говори. Малко преди Коледа, малко преди Великден......То Коледата след няколко дена, но не съм видяла някакво такова предаване за добродетелите и ценностите човешки.......

Ей, Делтич благодаря! Много свежа и вкусна картинка! 
Нямам много свободно време, но изчетох с интерес пропуснатото! Много се радвам, че темичката върви и става все по колоритна!   

Армията на Язид, предвождана от Омар ибн Саад ибн Аби Уакас, започва обсадата на трети Мухаррам. Той получава заповед от Язид да не позволи на Хусайн ибн Али и хората му, да вземат вода от река Ефрат: "Да не докоснат устните им нито капка вода.". Пет хиляди конници охраняват достъпа до реката.

Хората на Хусайн устояват до деветия ден, когато Омар ибн Саад получава заповед от Язид да не отлага повече обсадата. Когато тръгва да настъпва Хусайн иска от него една вечер отсрочка, за да могат той и неговите последователи да я прекарат в молитва (молитвата не е за спасение или помощ, а заради настъпващия ден на Ашура - на този ден се пости още преди исляма). Омар се съгласява. Това е вечерта, в която Хур Раяхи решава да се присъедини към Хусайн и имамът му казва: "Ти наистина заслужи името си (Хур - свободен) и ще загинеш свободен."

В тази вечер Хусайн предлага на хората си да си тръгнат, защото не иска да води никого към гибел - неговите последователи, 32 конници и 40 пехотинци, решават да останат. Битката започва на другия ден. От първите загинали са Али Алакбар и Абу Бакр ал Касем, големите синове на Хусайн и брат му Хасан - единият е така разкъсан от стрелите, че се налага баща му да подложи наметалото си под трупа му, за да могат да го вдигнат, другият оставя Сукайна (годеницата си) вдовица преди да е станала булка.

Няма да разказвам за детайлите около смъртта на всеки един с изключение на двама: Аббас ибн Али (природеният брат на Хусайн, загива заедно с тримата си братя) и кърмачето Абдулах. Макар разказът да е почти като шиитската история по въпроса, тези данни са заимствани от изцяло сунитски източници и от френски историк, съпровождащ армията на Язид - тоест от гледната точка на победителите).

Аббас тръгва носейки знамето, но се запътва към реката, за да донесе вода. Напълва два мяха с вода, но от бързане не успява да пие вода, някои казват, че дори конят му не е пил вода, но за това източниците са малко. Връщайки се към армията си, пътят му бива пресечен и убиват коня му. Аббас (между другото заради изключителната си красота, наричан Камар бани Хашем - Месечината на рода Хашимити) се затичва с меховете и един от враговете отсича едната му ръка от китката, но той прегръща втория мях и продължава. Отсичат втората му ръка, в която държи мехът и знамето... знамето пада, водата също, но той се опитва да притисне мяха към гърдите си.... убиват го - умира жаден, един от най-тежките грехове в исляма (ако видиш животно да умира трябва да му капнеш няколко капки вода в устата, камо ли за човек).

В късния следобед живи остават Хусайн, от синовете му - Али Ал Саджад (Зайн ал абидин) и кърмачето, жените и малките деца. Всички изнемогват от жегата. Хусайн се изправя, държейки бебето на ръце и казва: "Ако искате да ме накажете, така да бъде, но каква вина има това дете." Водачът на армията от другата страна казва на един от стрелците: "Спаси този баща от мъката да гледа жадното си дете." Стрелецът улучва бебето във врата, както е в ръцете на баща си.

При залез слънце е убит Ал Хусайн ибн Али - стрелите разкъсват тялото му, а войниците го стъпкват с конете си, като преди това отсичат главата му и я отнасят заедно с пленените жени и деца и Али ал Саджад, като трофеи на Язид ибн Муауия.

Битката при Кербала няма никаква военна стойност, но има значението на преломен момент в развитието на двете основни течения в исляма - шиитското и сунитското. Постът няма за цел да възхвалява нито едните, нито другите. И в двете течения има неща далеч от това, което е било по времето на Пророка /сааас/, както и двете течения понякога се осланят на източници с различна степен на достоверност.

Основното в тази битка е, че колкото и да не се харесва някому, това не е елементарна проява на неподчинение на жаден за власт човек. Това е бунт на онеправданите срещу тиранията. Това е загубата на демократизма в исляма и започването на династичните извращения. За Кербала казват: "Това е победата на кръвта над меча."

 

Добра вечер момичета  

аз  малко се позагубих  но  нямам май настроение   и  по добре  да  дочакам да се появи такова    за  да пиша ,че да не се  заяждам  особено със  съфорумки  като  Нероли  ,защото  яз  я помня   още от  май  

  Хадил , Дуа     за  разказите  

що се отнася за Ибрахим  сина на пророка ,с а с   по  мои  данни   е от  Мария  ,робиня  от египет  която  изповядвала  християнската   религия   и е починал   на възраст  около 18 месеца   или  по някои данни  около 2 годишна вэзраст   голяма скръб  е  обладяла  сърцето на пророка ,с а с    той  казва и няколко думи  което  е добре да  казва  човек  който загуби  любим  роднина

 що се отнася  до  атентатите   в  Днешен Ирак     няма съмнение  че са от хора  които  или са  платени добре  или невежи    
 а и пресата    има кой да я ръководи    да   става ясно това  което    се иска  и да се  спотайва  това което    им се иска

нищо не ме обвързва с Ирак ,освен че съм мюсюлманка  но  плаках  когато плачеше  посола на Ирак в ООН     преди да влязат  американците    и      когато  бомбондирваха   хотела  с журналисти  и когато   американци  опипват  жени иракчанки    за  оръжие  по  постовете  и  когато   разказваше   Зейди   или по точно  Меди  ,истинското му име  Мунтъдер   как  мюсюлманите  са  се  отнасяли към него   за разлика от американците  

  жал ми бе  и  като  гледах  разрушените  музеи   и джамии    и улици   и  т н и т н   срам и позор за  мюсюлманите  

до нови  срещи  момичета  дано не съм отегчила някого с поста си  

  

Криси знаеш  мнението ми    няма  нов и стар ислям      за съжаление  ние мюсюлманите     сме  лоши  и  невежи  

Привет момичета 



Хадил, благодаря за изчерпателната информация - така тези, дето знаем тa3u история, ще си я припомниM, а тези, к/о не я знаят, ще научат нещо ново и интересно. 


Като дойде Ашуре гюню(Aşure günü), както му казват в ТР, ще пусна инфо за обичаите около отбелязването му тук ako uckaTe   .



Delte, Dua - и аз мисля, че трябва да се набиваT по мил и нежен начин такива общочовешки ценности у младото поколение (не само по време на пpазници, ами и на делници)


Да се присъедния към др.момичета - и аз ще пробвам pizza-та ((Astarta - изглежда прекрасно )), да не остана по-назад ... ами така де, като ще коментираме да съм в крак с тематиката  (**на мен ми прилича малко на ТР пиде ... ама то от Балканския полустров до Китай(буквално) храните, нравите, бита са се мешали и омешвали, та за туй и тези прилики). У нас се уважават тестените изделия .. макар че понякога се налага да налагам вето  .



Svear - kak cTe  ?




Ето на какво попаднах , докато пишех в ТР ни тема - царството на приказките .. мисля ,че ще интересно и за децата, и за нас.  А това конкретно е сборник с 'приказки' от/3a Суфизма (и Taka-u Taka го загатнахме с R.Mevlana и О. Khayyám)- дано е интересно ... Времето е лошо(в БГ поне), в ТР иде - тъй че какво по-хубаво от лошото време с книжка(макар и виртуална ) в ръка  .




ps: за шовинизмa в ТР имах предвид тази му дефиниция "an exaggerated, bellicose patriotism and a blind belief in national superiority and glory" - noHe a3 He виждам това в ТР (за сега) слава Богу ... би било ужасно да ce живee (макар и временно) в такова общество.


ps2: krisy - живяла съм в NY(10 години), 1г в Germany - та съм виждала подобни случай, а дори и тук в Истанбул - според мен зависи най вече от нивото на образованост на/в семейството(къде и какво обрaзование даден човек е получил до голяма стеnен определя мирогледа му, уважението към различното, нивото му на толерантност etc. ). Ако искаш да дискутираме нещо конкретно свър3ано с ТР/kurds , заповядай в ТР тема(или пиши на лични).

svear - моля, никакво заяждане в темата. Ако на някой нещо не му харесва го казва с добър тон, както виждаш, за нещо по-специфично, което не засяга всички нас - има лични съобщения. Знам, че си добър човек и няма да се дърпаш с никого   .

За Ибрахим не съм съгласна - известно е, че нито една от жените на Пророка /сааас/ не го дарява с деца, освен благословената Хадиджа - майката на мюсюлманите. Ще прегледам пак всички източници, до които имам достъп и ще се поправя, ако имам грешка. А Мариам Алкобтия (от коптите - християнка) има друга история за нея.

Всички плакахме svear, като ни окупираха, а едва ли някой е жалил като нас за хората и за джамиите и за музеите... но тези хора, които по-късно ал-каида и муджахидините избиваха, като "съдружаващи" бяха тези, които от джамиите привикваха хората да върнат откраднатото... в джамиите се събра сума нещо от това, което обикновените хора откраднаха, но взетото от американците и едрите риби не се върна - заради крупните кражби, американците отвориха вратите на музеите, за да може в хаоса да се прикрие всичко.

bz - удоволствие е да се четат постовете ти. Естествено, че ще се радваме да ни пишеш как се отбелязва Ашура при вас. Благодаря за линковете с приказки - моята слабост. А за кюрдите - като разказвам за кюрдите в Ирак, не мога да ги отделя от другите, така че все ще присъства и Турция. А за шовинизма - аз то казах за култа към личността, да не навлизам в подробности   .

Ами аз наистина се притеснявам да не оспамя темата с неща за/от ТR  , щото заглавието е др., но си права ,че няма начин при коментираните тематики да не набъркаме и др. държави . Радвам се, че съм част и от тази вuртуална банда .

svear, сетих се за какво говориш - за Ибрахим малкия - роден в 8-мата година от хиджра. При неговата смърт (на година и половина) ал Мустафа (сааас) е казал: "Сълзят очите и жали сърцето, но не казваме нищо освен това, което е угодно Богу." За него се казва историята със слънчевото затъмнение, макар да има източници, че е за Ибрахим синът на Хадиджа. Някои казват на Пророка /сааас/, че не е редно да се кръщава на името на Авраам (Ибрахим), но той отрича това да е причината за смъртта на синовете му - Всезнаещ е Господ - иначе досега всеки негов син, щеше да е Пророк, макар да е известно, че Мохамед /асс/ е последният сред избраните.