За подрастващото поколение

Да разбира се, религията ще спаси света. Те в близкия изток са религиозни до мозъка на костите си, и виж как живеят - жените им забулени от глава до пети и нямат право да ходят на училище, градовете им в руини от войни, деца умират непрекъснато убити от самовзривили се идиоти. Религиозните пуритани в развитите страни почернят живота на всеки който не е бял и не изповядва тяхната религия. Абе въобще най-много насилие и войни е имало по света точно по религиозни причини - чие божество е по-велико и трябва да се почита. С извинение, но да ви пикая на религията. Аз си предпочитам нормалното възпитание с разум и добър пример. На класната стая й трябва свестен УЧИТЕЛ, а не господ.

Проблем е, когато религията се смеси с политиката-напр.Ирландия. От това произтичат т.нар. религиозни войни. Имаше документален филм с 1лекарка в Саудитска Арабия, която е завършила в САЩ. Тя каза, че би трябвало САЩ да се откажат да налагат тяхната демокрация в арабския свят-това за арабите било неприемливо.
Изопачава се коранът и се промиват мозъци-резултатът е насилие. Наш близък,  принадлежащ на турския етнос в БГ ми каза, че шиитите доста са се отклонили от истинския ислям. В повечето случаи се цели правокирането на етнически и религиозни конфликти, за да се продава оръжие в неограничени количества.
Неслучайно в католическата църква съществува движение наречено "екуменизъм". То е за диалог и разбирателство между всички религии. Ватикана организира екуменични срещи, екуменични литургии.
Пуританите не бяха ли някакви крайни и дори фанатизирани протестанти? Къде по-точно те създават неприятности? В САЩ, в Англия или другаде?

Ами ти сам(а) си го каза. Всичките тия проблеми са на религиозна основа. Смесването с политика е неизбежно, не е извинение. Религиозни идиоти тип пуритани тук са много от републиканците, и причиняват едни от най-големите проблеми на страната. Те отричат науката и прогреса, настояват еволюцията да не се учи в училищата, настояват че бог мразел хомосексуалните и се борят против тях, отричат глобалното затопляне и всички надвиснали еко проблеми, наричат аборта "убийство" и обричат изнасилени деца на мъчителна бременност и още нежелани бебета, като в същото време отричат употребата на противозачатъчни, подкрепят войните в близкия изток защото там били "неверници" (а какво стана със заповедта "не убивай?" Ами има си удобно изключение в такива случаи) ... Има ли смисъл да продължавам? С религията може да се злоупотреби повече от всичко, защото никой не може да докаже какво си мисли бог, следователно го използват като извинение за какво ли не с претекста "бог иска така". Пълни простотии. Повече няма да споря по въпроса, защото до гуша ми е дошло от религиозни идиоти в тая страна, и нЕАм нерви да се разправям повече.

Двете неща са синоними, Дидитка, така трябва да бъде. Елементарно и плоско е да съдиш за религиите възоснова споменатите от теб "религиозни пуритани", "близкия изток" и "религиозни идиоти" - издава невежество, ще ме извиниш. Последното, което вълнува моята същност, са религиозните течения и църквите, но въпреки това не бих се осмелила да оспорвам потенциала им. При един правилен прочит на нещата, вярата е най-хубавото, което може да се случи на човек. В най-общи и по-обрани емоционално линии съм напълно съгласна с цитираното от vl. Разбира се, не си представям споменавания там Бог като беловлас старец с измъчено лице, а като онази съвкупност от морални и физически ограничения, плюс насоки за овладяване на собствените сили, която е действително прокудена отдавна от много части на света.

A аз най-простичко ще запитам къде отидоха изискванията ни към децата ни? От най-елементарните - да не крещи, да не капризничи, да не иска още и още забавления с повод и без повод, да не използва думи, които не му подхождат, да не обижда, да не прекъсва възрастните, да пее песнички, да рецитира стихчета, да чете, да пише красиво, до по-комплексните - да се изучи, да е прилично облечено, да се държи подобаващо, да уважава нас, съседите, преподавателите си, работодателите си, да е информирано и т.н., т.н.
Лесно занижихме собствените си изисквания, забравихме какво са искали от нас, може би от страх да не би да повторим нещо от така спорното ни минало. От едната крайност - еднакви изисквания към всички, минахме в другата - липса на изисквания, от едната страна - тотална обществена намеса, до другата - родителят да се оправя сам, единствено той. От: "Ти трябва да се държиш така и така, да изглеждаш така и така и да знаеш това и това!" стигнахме до: "Ох, добре, че не си наркоман...". В масовият случай се губи златната среда. Или още я търсим?
Оправдаваме пълния либерализъм във възпитанието на децата си с бебешки пубертет, пубертет на 4-ри годишното, предпубертет, пубертет, постпубертет. Преди време ние минавахме същите фази, но изискванията към нас си бяха факт, да се справим с тях въпреки пубертетите си си беше част от израстването.
Младото поколение у нас си има своя потенциал, ние обаче, като общество, а не само като любящи родители, какви изисквания имаме към него?

Ментова , лично моите изисквания към децата ми са сходни на описаните от теб. Според една позната обаче тези неща, които искам били умрели с комунизма.
Критериите ни са занижени, занижено е сякаш и възпитанието на децата, образованието, очакването на обществото към тях. Сега масово родителите са доволни, когато детето им получава гору-долу прилични оценки и наистина не е наркоман.

Да, факт е, че много от родителите, с които имам контакт, и реален, още повече виртуален, възпитават активно чудесни деца. Но съм била и от другата страна на бариерата - учител и преподавател, и знам че без обществени, колективни (о, простете тези скверни думи!) изисквания не става! Децата, ощетени откъм отговорни родители просто нямат шанс. По-малък шанс имат и тези, попаднали под тяхното увличащо влияние. Младите хора имат невероятен усет към "на баницата мекото".

Ментова, това пак е относително. За баща ми мнгото обици не са никак приемливи. Не че съм имала желание за такива. Но ето, аз определено не смятам, че човек с 8 обици на ухото на 17г е без бъдеще, въпреки че аз самата нямам толкова.
Мъжът ми има приятел, много колоритна личност, който в ежедневието си винаги с делови, с риза и вратовръзка, а в свободното си време- съвсем друг образ, рокер с татуировки, пръстен по собствен дизайн като бутало на двигател и т.н.

КРейзи, под дистанция на времето имах предвид няколко поколения. Защото ето, днес съборихме Мавзолея, а след 200 години той можеше да е архитектурна ценност, така както е бил преди 50 ( както и Булуджа и т.н.) Много от откритията и достиженията всъщнст са оценявани от по-по-следващи поколения. Леонардо е бил гонен заради дисекциите на трупове, но сега е признат за гений. И т.н.

На мен лично, дето уж преди две години престанах да бъда тийн, ми става много тъпо, като ги гледам днешните. И аз пропуших в гимназията, пиех алкохол, направих си татуировка и пиърсинги и всякакви темподобни, но никога не съм си позволявала да държа тон (даже и да е било основателно) или пък да говоря толкова просташки. Още повече, че през цялото време се стараех в училище и сега уча хубава специалност и желанието ми да си разнообразявам живота по гореспоменатите начини съвсем изчезна  

Истината е, че една голяма част от родителите, залисани в работата си, на практика изобщо не се интересуват от възпитанието на децата си. Парадоксът е, че с времето материалнозадоволените семейства стават все повече, докато броят на възпитаните деца намалява И само си прехвърлят топката родителите, учителите и държавата като цяло, та затова в крайна сметка положението е такова. Гледах тийнейджърите в Гърция - и те се интересуват от противоположния пол прекалено много, пушат много, но не пият и най-вече го няма моделът "чалга звезда на 13", както и арогантното поведение.

Искрено се надявам за доброто на нашата държава, родителите да осъзнават колко е важно от малко детето да си изгради устойчива ценностна система, а не само да му хвърлят пари до края на месеца и да да не му виждат очите

Рокси, съгласна съм с някои от нещата, които казвате, но по горе цитираното искам да отбележа, че тук, в темата говорим за вулгарност и агресия и то на езика. Не смятам, че може да произтече нещо гениално от това.
В този смисъл не съм сигурна дали приемрът Ви е добър за тук.
Едно е някакви дейаствия на някого, които ни се струват странни и към тях да сме необективни понеже не познаваме детайлите. Пък по-късно да се окажем несправедливи. Друго е арогантен, вулгарен и агресивен език.

Какво говорят някои, имащи се за интелигентни, родители. Държавата ни е скапана, политиците са идиоти, дипломи, изпити се купуват, работа се намира само с връзки.  Е, какво да искаме от децата.
Безплатните извънкласни занимания бяха нещо прекрасно. Но може би трябва да се научим да ценим труда и на учители, треньори - и те деца хранят. А и "тогава" се посещаваха от определен кръг деца - тези, на които родителите държаха на това.   

Оле Боже, оле Боже! Доживяхме и това да чуем! Ами то освен него май нищо друго не е съборено-нито паметника на съветската армия, нито многото Альоши из страната! Дали пък те няма да станат културни ценности със световна известност, включени в списъка на Юнеско??? Ирина Бокова може да се постарае по въпроса.

Иначе и аз напълно подкрепям Ментова и смятам, че тези изисквания по отношение на възпитанието не трябва да ги смесваме с извращенията и безобразията на тоталитарния период. Дори смятам за много важна в това отношение датата 9.09.1944г.! Повечето от нашите родители и учители са израстнали и възпитани преди 9.09.1944г. Този дух във възпитанието си личеше дори през 70-те и 80-те. Сега вече го няма. Някои от тези хора са много възрастни, а други не са живи.

Не мисля, че който и да е паметник трабва до се събаря. Мавзолеи, альошовци. Трябва да се знае.

Ми аз нали затова казвам, че не виждам какво ще остане след нас.   Не може да събаряш, преди да си построил и не може да отхвърляш всичко старо с абсолютното убеждение, че нищо от него не струва. В този ред на мисли съм съгласна с Ментова, че прекалено бързо се затриха възпитателните методи от близкото минало, за да се заместят със съвременната слободия. Вече отбелязах по-назад, че не обсъждаме конкретни и индивидуални постижения, тип надарено дете-певец или Леонардо, ами колективни характеристики. Болшинството пише историята, тъй да се каже. Болшинството младежи днес са лишени от физически и емоционален контрол /поне минимално предполагаемия за тази възраст/, лишени са от въображение и обща култура, а също и от ясна представа за себе си и своето бъдеще. Всичко това си има корени в миналото  и ще си има плодове в бъдещето.

В Унгария и Литва са направили специални резервати и са прибрали там тези паметници. Всеки, който желае може да ги види. Мисля, че този е правилният подход. Но мавзолея къде да го приберат? И за какво можеше да ни послужи той-гробница на центъра на София? За музей, художествена галерия, концертна зала, дискотека, хотел, ресторант или може би пък за друго?