Децата от смесени бракове и проговарянето им

Десита, достатъ4но отдълго пиШеШ тук, за да разбереШ какво имам предвид.
и ianajar го е написала, да не повтарям.
сакън, не ми трябват статии, които вероятно съм 4ела, гледай си грипа и да се оправяШ 
(по неприятни за мен при4ини ми се наложи да разбера, 4 на науката ниЩо не и е ясно за детския мозък, а може би и за мозъка по принцип. така 4е, теориите ги оставям на теоретиците)

аз съм просто среЩу крайните изказвания, особено, ако не се познава конкретната ситуация. и ниЩо ли4но 

Докато се натуткам да пиша ти си го написала прекрасно, само допълвам, че чрез "заклеймяването" на различният избор хората често подчертават експлицитно принадлежността си към дадена социална група със съпоставими приоритети. По един или друг начин се прави от всички ... органична част е от човешката природа, но малко толерантност никому не е навредила (особено и най-вече в ситуации непознати за нас, когато твърде често се приписват интенции и модели на непознати хора)

PS В този смисъл на мен е безкрайно безразлично дали и как някой ще "заклейми" моят избор и моите приоритети - най-много да отнесе някоя саркастична забележка за липсата си на възпитание. Да не говорим колко често хора, неубедени в собствения си избор заклеймяват на всеуслушание различния само с цел да се самооубедят в "правилността" на своя... алергията ми към "какво ще кажат хората" е много, много силна 

Някои майки предпочитат да говорят на децата на местния език поради различни съображения. Случа за който се сещам е една моя приятелка рускиня, мъжа и също е руснак, но никога не съм я чула да говори на детето си на руски. Само да поясна за протокола те откакто са дошли в Африка не са се прибирали в Украйна и детето им е тръгнало на ясла от 3 месеца. Според това което тя ми е казвала нямат много приятели руснаци и според нея да говори на детето на руски е загуба на време. Смята че така или иначе детето няма да го научи поради простата причина че няма как да практикува езика. Също така някои хора се притесняват че с въвеждането на втори език детето може поне първоначално да изостава с местния и може би от тази гледна точка не си дават много зор. А и както казах ако един език не се практикува, ако човек не се движи в дадената общност, не си ходи до България то някак си се превръща в мъртъв език и наистина ще са необходими огромни усилия за научаването му. Изумена съм тук от деца на гърци и португалци и колко си държат на езика. Виждала съм второ и трето поколение гръцки емгиранти тук, чиито деца и внуци си говрят гръцки. Но според мен общността има голямо значение за това. Същото е може би с децата на латиноамериканските имгиранти в САЩ.

Вече много момичета писаха, не заклеймявайте хората без да познавате конкретната ситуация. Нещата не са само бели или черни.
Много повърхностно ме оцени без да познаваш и мене и страната, в която живея.
И не ми казвай, че не си чувала за растящата ксенофобия в Европа. Или пък не знаеш, че е липса на уважение да говориш нещо, което другите не могат да си преведат. Не говоря за туристически места, а за обществени институции, като напр. една детска градина. Аз се определям като възпитан човек и ми "пука" как се държа на обществени места. Освен това, за разлика от чужденците, не говорещи датски, познавам настроенията в страната, където живея, и не желая да излагам децата си на "нездравословно" любопитство.
Научаването на майчиния език от децата от смесени бракове е един многофакторенпроцес, който протича по специфичен начин за всяко едно семейство, както се вижда от споделените мнения.

venus1 -тук също има големи внуци на бг живеещи от години тук ,които говорят четат и пишат на бг.Така че все пак всичко се свежда до желание,при положение че майките работят а в къщи се говори на местният език.
Приятелката ти рускиня явно представлява изключение,до сега не съм срещнала рускиня-а тук са много,на която детето от смесен брак да не говори перфектен руски,и помежду си децата им говорят на руски.

Аз пък си спомням, че в училище в България имах двама съученика с майки рускини, и нито един от тях не говореше руски. Та моята приятелка рускиня все ме пита нали децата ми са почнали да говорят български, защото аз се старая да им говоря повечето време на български, а аз какво да и кажа като не говорят. Освен да ги пратя при бабата в България за няколко месеца не виждам друг начин да проговорят. Сериозно се замислям върху този вариант туй като наистина смятам че това което чуват от мен е крайно недостатъчно. Пrосто средата си оказава много голямо влияние.

В къщи основно аз говоря с нея на бг,баща и на местният,каките както им дойде и на градина ходи.Както и да е нея поне я гледам в къщи,с големите следвах на 2 места ,постоянно се местихме между 2 държави,но пак и 3те говорят езика без акцент,дребната за 5 годишна се справя доста добре,е допуска и грешки понякога.Каките на чатовете никой не може да ги разбере ,че бг не им е основен език,нито пък когато са в БГ .

И аз имам приятелка тук женена за грък и децата говорят български без акцент. Не знам как го е постигнала тъй като все разправя че мъжът и много повече се грижил за децата от нея, много го хвали. Тъй че може да зависи и от децата. Мъчно ми е че дъщеря ми не иска да говори на български, но пак поне ме разбира. Сигурно е много смешно отстрани как аз и говоря на български а тя ми отговаря на английски. Досега никога не е било проблем някой да ни гледа на криво заради другия език, е чат пат ме питат на какъв език говоря, но мисля че е повече от любопитство. То аз и на английски да и говоря то от акцента ми се разбира че не съм оттук тъй че няма как да се прикрием че сме чужденци. Но все пак тук не е Европа и поне в ежедневните контакти не съм почувствала някакво негативно отношение. Иначе когато сме били в компания с местни деца понякога говоря и на английски, или както ми дойде. В началото наистина говорих само на български, но откакто почнаха да ми отговарят на английски стана по трудно да се придържам към принципа да говоря само на български.

Ох, от снощи съм в голяма чуденка да продължавам ли да пиша и да се опитам да си доразясня тезата, или не, и ту се отказвах, ту сядах пред екрана.
Явно повредата е в моя телевизор, щом не съм успяла да предам какво точно "заклеймявам". По принцип много мразя крайностите, във всяко едно отношение, и единственото, което може да ме накара да изразя крайни оценки е именно когато видя екстремни поведения, в една или друга крайност. Обвинихте ме, че съм дала оценка на хора без да познавам конкретната ситуация. Аз пък ги дадох за пример на ситуация, която оценявам като достойна за критика, и се опитах да изясня защо. Не беше просто случайно да съм минавала и да съм чула майки да си говорят помежду си на български, а на малките си деца на италиански, и от това да съм си извадила заключенията. Самолета имаше над 5 часа закъснение и за всичките тия 5 часа бях свидетел на ситуацията, и определено стана ясно на всички присъстващи, че въпросните майки просто искаха да покажат на всяка цена, че не са обикновени емигранти в Италия, работещи като чистачки и детегледачки, а са омъжени за италианци и децата им са италианци. Ей този вид поведение не го приемам и няма как да ми обясни някой, че е нормално и правилно. Тогава бях бременна, но още не ми личеше, пред нас с мъжа ми стоеше въпроса за бъдещото ни поведение с езиците спрямо детето ни, и даже на него му стана странно от това как тези майки си говорят на един език, а към децата си се обръщат на друг. И то не в присъствието на чужденци, което бих приела за нормално, за да няма неразбиране. Аз лично сега се обръщам към големия ми син на италиански пред италианци, по личен избор, но не се нахвърлям срещу тези, които продължават да си говорят на майчиния език с попорасналите си деца, така че не приемам да ме обвинявам, че заклеймявам избор, различен от моя. За последен път се опитах да поясня, че осъждам модел на поведение, който включва и употребата на майчин/чужд език, а не избор. Който разбрал - разбрал.
За Феям - като типичен водолей съм мнооооого отстъпчив човек, мразя да се впускам в излишни спорове и хич не ме вълнува кой как е решил да живее или възпитава децата си, свят широк и който както намери за добре да живее. Което обаче не значи, че нямам мнение по дадени въпроси, и ако съм убедена, че то е важно, си го изразявам, не казвам правилно, а важно за това някой да си извлече полза, като го чуе. И ако почувствам, че някой тръгне да се заяжда, даже и добронамерено, от кротко агънце ставам по-бясна и от тасманийски дявол  .
Спирам да разводнявам темата и се извинявам много.

Идеята е много добра. Струва си да опитате.
В семейството на съпруга ми са три деца от смесен брак.
Единствено съпругът ми говори перфектно български и в БГ на никой не би му хрумнало, че през целият си живот е живял в чужбина. Сестра му говори добре български, но с акцент и си личи, че не е българка, тя дори няма гражданство. Братът знае само няколко думи на БГ.
Само съпругът ми е прекарвал всяка година по 3 месеца в БГ по време на лятната ваканция. Другите две деца са ходили за кратка почивка и винаги са си играли заедно и са си говорили на унгарски. Нямат и приятели в БГ за разлика от съпруга ми. Чувстват се унгарци с български корени, докато съпругът ми се има за българин, живеещ в чужбина. Често се представя за емигрант и като го питат от колко време живее тук, отговаря, че от доста време - наистина доста - откакто се е родил е емигрирал.
Ваканциите и приятелите в БГ имат голямо значение.

И ние имахме същия проблем, но с унгарския. Бях започнала да говоря на сина ми и на унгарски, макар че не е много правилно, но исках да напредне по-бързо, за да го улесня в ДГ. Първоначално много месеци се вбесяваше като ме чуе да говоря на чуждия език, но постепенно свикна. Сега дори сам казва, че иска да си говорим на унгарски.
Упорствай, venus1, кажи им, че ти ще им говориш на БГ, а те да ти говорят на какъвто си език искат. Може малко да се бунтуват, но ти упорито им говори на БГ. Постепенно ще се увлекат и ще проговорят на български. Със сигурност имат изграден пасивен речник, който чака да бъде отключен.

И моят доста време след като започнах навън да му говоря на италиански ми отговаряше на български, по навик. Е, свикна де, та сега и вкъщи започна така, та се налага при всеки негов отговор на италиански да повтарям "моля?" докато той не се усети и ми го каже на български. За сега не се противи, просто се усмихва, когато се усети, че трябва да премине на нашия език, и повтаря.

Аз се старая да следя темата, но не разбрах кога тя се превърна в дискусия за нивото ни на толерантност. 

Не отричам, че ме дразни, когато някой ми обяснява колко е трудно, направо невъзможно да се постигне нещо си, без нито да е опитал, нито да е направил усилие да се позаинтересува. Пишете ме нетолерантна тогава.




---
Не е по обсъжданите теми, но ще споделя - преди време говорих с наша близка, логопед, специалист по двуезичие. Тя ми разказа, че диагностичните указания са им такива, че на възраст година и половина по дадени критерии може да се реши, че детето изостава речево и да се препоръча на родителите да му говорят на 1 език. На мен ми се стори, че това е страшно ранна възраст и тя се съгласи с мен, но едно на ръка е на какъв подход към двуезичието симпатизира конкретния специалист, друго е какво се изисква от тях от системата...

Моята информация също е такава от местната ми програма за ранна интервенция. Изоставане диагностицират най-рано на 18 месеца, интервенция започва на 24 месеца, ако не са се "оправили" нещата. Аргументът е, че на две и половина започвало обучението по четене в градината и ако детето дотогава не говори английски на определеното ниво, щяло да изостане академично...

Mentha, много си права, темата наистина е за проговарянето, но преди да се превърне в дискусия за толерантност се беше превърнала в тема за нападки с/у всеки, който по една или друга причина сподели, че децата му не говорят на български. И на мен не ми е приятно някой да ми обяснява колко е лесно, като не се е сблъскал с моите проблеми, а най-много ми е приятно да се правят заключения без да се знае нито какво съм опитала, нито какво съм направила за да се позаинтерсувам.
Пишете ме нетолерантна, че изисках толерантност.

Едно дете може да проговори на много по-късна възраст на конкретен език, било то майчин или не, а щом някой е влязъл в тази тема, значи го интересува как детето му да проговори на конкретния език, тогава има ли значение колко е голямо детето и дали говори езика в момента или не? Защото аз оставам с впечатление, че освен неработещи, неправещи друго освен да се "занимават с децата"( защото разбрахме, че и там има категории) и майки с "проговорили от първата си дума български", сменящи по +5 езика едновременно деца не са желани тук.

Ако не съм права ( и много се надявам да не съм), дайте да върнем темата там, от където тръгна, а именно- как да помогнем на децата си да проговорят на български език.

И на мен ми е писнало да ми обясняват, че не може детето да не иска да ми говори обратно на български ( след като аз съм докарала от 9 кладенеца вода това да не е така) и би ми било интересно да чуя как  някой се е справил с такава ситуация, а не да ми се обяснява, че е невъзможно.
 Това все пак Е по темата за разлика от това дали майките работят или не.
С интерес очаквам някой да се включи с предложения как да преодолея "страха"( и от там нежеланието) на децата си да говорят на български!

П.С- от контактите ми с двуезични деца, които са в специално обучение ( вече 3 години съм към такава комисия към нашите училища), досега съм видяла 2 случая ( от стотици), в които беше препоръчано да се говори само на единия език. Единия случай беше на моя син( когато вече беше на 5 !!! години), а другия на едно момиченце на 4.5). Никога не са ни препоръчвали спиране на езика тотално.

Тандури, не съм съгласна.  Моето включване в последните страници беше в отговор (след като много стисках зъби) точно на някой, на който едничката му цел изглеждаше да е да си намери оправдание за това, че не се е получило. И то ако може оправданието да не е свързано със собствена липса на усилие, а с това, че тези, на които им се е получило, не им е чиста работата. Лъжат, демек. Мен това ме нервира извънредно много, нищо, че не съм една от майките, на които им се е получило.

Мисля, че от постовете на почти всички в тази тема става кристално ясно, че за тази работа с проговарянето 1. се искат много усилия и 2. никакво количество усилия не може да гарантира положителен резултат накрая. И оттам нататък всеки си решава какви са му условията и кое му е важно. 

За говоренето на децата си мислех. Дали не би проработила една система на контакт между децата (4+ годишните) в тази тема по Скайп, например? Ако си говорят с горе-долу връстници, които също не говорят перфектен български и съответно няма да им създават комплекси за малоценност, може би това би помогнало? Особено пък ако нямат друг общ език. Може да им се даде тема за обмен на информация, примерно да работят заедно за да направят мартеници или картички или де да знам, нещо такова.