Децата от смесени бракове и проговарянето им

dessita, аз съм точно такъв случай на майка българка, говореща по летищата и в Бг на децата си на италиански.  Причините съм ги обяснила няколко страници по-назад, определено не го правя нито от превземка, нито от желание да покажа, че спя с италианец Всяка ситуация е индивидуална, аз също не мога да разказвам и обяснявам моята на всеки по летищата и тоалетните.  Говоря на децата на италиански, просто защото не знаят български. Сега сме в България вече от 3 месеца и колкото и странно да звучи ми е все още по-естествено да се обръщам към децата на италиански. Напоследък забелязвам, че напредват повече с езика и навън им говоря все повече български, но и превеждам това, което казвам понякога. Предполагам, че много хора си мислят, че съм недобра и превзета майка. 

Иначе по истинската дискусия. Не помня вече къде, но бях чела, че при децата в многоезична среда е важно да са изложени поне 30 % от времето, в което са будни дневно на всеки език. И поне 3 седмици ваканция всяко лято в страната, където се говори езика.  Само с говорене вкъщи и гледане на телевизия е малко по-трудно, всеки език се развива, дори понякога старите емигранти говорят неправилно, просто не са в крак в един момент. 
Сещам се и за една друга поговорка. "Децата говорят на езика, на който играят". Наблюдавала съм го и върху самата себе си в детските си години, когато живеех в Ангола. Въпреки че вкъщи се говореше български на моменти просто ми беше по-лесно като се прибера да продължа да говоря на португалски. По същия начин моите девойки сега свързват холандския предимно с игра. Все още продължават понякога да си говорят на холандски, докато си играят двете. 

Възможно е да сме видяли нещата и по различен начин, аз останах с друго впечатление, но пък не съм чела абсолютно всички постинги в темата. От последните няколко страници и заключенията, които бяха написани и аз реших, че не мога да оставя без коментар.


Ти го разбираш това, и аз го разбирам това, но определено не мога да се сглася, че всички в тази тема го разбират. Надявам се поне сега след като отклонихме темата от приказките за толерантността и на всички всичко ни се изясни да можем да поговорим и да си помогнем за това, от което е започната темата- проговарянето.


Това е много добра идея! Не знам само за по-малките дали би била приложима, но за по-големи определено мисля, че би помогнало. Нещо като темата за размяна на писма, но размяна на Скайпове. Дали би имало други желаещи да се включат?

Тандури, нямам какво да добавя към обяснението на ianajar, просто моето усещане напълно се припокрива с това, което тя е написала  За другото ще ти пиша на лични (и аз да се наредя на опашката на кореспонденцията с лични бележки  )

Имам умопомрачаващ спомен от племенницата ми на възраст 4-5 год., която нито по телефона, нито по виртуала можеше да я заговорим, дори и за кратко, ако не и се примолят и прилъжат... (и пак разговор не се получаваше). Като че ли цялата тази идея, че от другата страна има друг човек за разговор и беше твърде абстрактна  ...или просто децата не са много разговорливи на тази възраст (или си е до дете)

Сетих се, че преди време изпратих нещо си по пощата на съфорумка и дъщеря и беше учудена, че има още хора, които знаят двата езика (видяла, че на плика съм написала адреса на иврит, а вътре на български). За деца, които нямат контакт с българска общност, това може да е добро начало - с помощта на родителите да се осъществяват контакти с други деца, които са в същото положение (пр. говорят и на английски, и на български, или празнуват и американските, и българските празници и т.н.). Знам, че имаше опит за пишещи деца да поддържат кореспонденция на български - да си пишат писма, но си мисля, че на малки деца може да им е трудно да постоянстват (на мен и при писането с русначета ми беше трудно и се предадох рано).

Трябва да се помисли за нещо вълнуващо, което да ги запали, преди да се изиска от тях да положат усилие. Напр. някои майки от форума (живеещите в САЩ) може да направят изненада на сина на Тандури за рождения му ден - да изпратят картичка и ей, така, между другото да включат децата си да помагат... Хем би било приятно да получи картичка, хем би разбудило любопитството му към тези други деца (а и желание да се върне жеста). Или пък той да ги изненада с мартенички. Тандури, аз знам, че вие го правите с американските деца около вас, но си мисля, че ако се прави като жест към познатите ви българчета-американчета,  би се създала друга връзка. Не знам дали ме разбра, но идеята може да се доразвие, просто си мислих как на първо място да се създаде общност (от себеподобни), което е едно от нещата, които помагат при ученето на езика. (при нас напр. има голяма руска общност и на рускоговорящите майки не се налага да си пътуват често до Русия или да напускат работа, защото разполагат с голям ресурс - на всяка площадка се намират рускоезични деца напр., има целодневни градини, където се говори изцяло на руски, и пр.)

За говоренето по скайп да споделя и аз един трик, как го докарваме - слагам лаптопа на масата докато ядем и така той седи и говори много повече, отколкото ако специално се обаждаме. Така с 1 куршум 3 заека се удрят - спестяваме време, защото комбинираме разговора със закуската/обяда/вечерята, детето участва много повече в разговора, защото седи на масата и отделно слуша какво ние говорим. Иначе, когато звъним специално е много трудно да накараш едно малко дете да седи пред компютъра и 10 минути даже. Разговорите ни не са много дълги, понякога сутрин докато закусваме звъним за 10 мин и в уикендите по половин час.

Не ми беше хрумвало, че децата по принцип може да не харесват разговорите по Скайп  . 

Мислех си, че едно такова общуване може да бъде успешно ако: 1. има конкретна и ясно обяснена цел и 2. тази цел е много лесна за постигане. Нямам предвид дълги задушевни разговори, а буквално две минути, колкото да им се услади. Например предполагам, че повечето деца на 4+ годинки биха могли да си кажат името и да попитат за името на събеседника, евентуално да кажат на колко са години и дали имат братя и сестри. И после, да речем, да направят рисуван албум с приятели, които говорят на маминия език (това съвсем напосоки). Може би биха имали нужда от помощ за да формулират въпроси, но пък идеята в края на краищата е да им се създаде ситуация, в която да се налага да използват български. Ако питат мама как да кажат нещо - идеално.

На Мента идеите за картички и мартенички звучат добре, но може би на съвсем начален етап е добре да е нещо още по-простичко и лесно. Веднъж като им стане интересно, ще може и амбициозни проекти да се координират

Нямам дете на тази възраст, затова съвсем наизуст говоря. Ще ми е интересно майките на по-големи деца какво мислят.

Biz, много хубави идеи си дала!
Яна, моите не искат много да говорят по Скайп, но пък понякога като започнат няма спиране.  Явно е въпрос на това как се поднася наистина и да им се измисли нещо интересно, което да се свързва с това. 

Това със скайпа е добра идея,моята не млъква и не дава една приказка да си кажем като хората 

Децата ви понякога говорят ли насън  ,моята говори от време на време странно че и тогава дели езиците ,на арабски е само когато явно сънува ,че играе с децата от градината,през останалото време мърмори на  бг.

Не ми се отваря специална тема за моите вълнения,
но имам въпрос към омъжените за чужденци..

Добрее, имате дете, говорите му на български, но така бащата не остава ли
някак си изолиран от това, което се случва-от разговорите ви, игрите и прочие.
Или постоянно превеждате? Или когато сте тримата, говорите на неговия език?
Защото в повечето случаи, вие говорите неговия език, но той нашия-не.
Честно да си призная, много странно ми се вижда аз да говоря на детето ни нещо,
пък таткото до мен да стои и да не разбира и постоянно да ме пита какво и как.
Ами децата ви, ако си мрънкат нещо на български, мъжете как разбират, дразнят ли се,
питат ли-а сега, какво каза, това, какво значи или просто не обръщат внимание?
Много ми се иска да споделите...

При нас това не е голям проблем. Таткото е руснак с много задълбочени познания по черковнославянски (необходимо, за да разбира съвременен български). Нещата, които не разбира, са обикновено нищо незначещи глезотии от рода на "малкото ми мушимушенце" и подобни. Аз често бърборя такива...  Иначе ако нещо не разбира или се води по контекста, или пита. Разговорите с бебе, че и с двегодишно, не са кой знае какво обилие от речево разнообразие. Запомнят се нещата. 

zlatnata tolumba, моя на стари години почна да учи български
При мен няма такова дразнене, превеждане и тем подобни. Аз си говоря с детето на български, с него на английски. От първия ден мъжо е наясно, че ако искаме Ели да говори и двата езика аз ще говоря на български, той на английски. Той е много горд, че тя говори почти перфектно български и непрекъснато го изтъква. Знаеш тук, в Англия езиците не са на почит. Пък за разбирането, вече почна и български да разбира, къде ще иде, ако иска да нямаме тайни от него. Като не разбира нещо пита дребната, тя е супер преводач. Тримата ли сме,за него е най-лесно, говори само английски, а ние помежду си говорим на български, с него на английски, голяма картинка сме А от известно време дори се опитва да говори български, но много "смешен", както казва дъщеря ни. Много се смеем на гет оф гащи- любимото му изречение. Голяма веселба е в нашата къща.
За Скайпа, моята ако я оставя може да говори с часове, но когато е на кеф. Говоренето е 1-2 минути пред лаптопа и след това се започва едно скачане, прескачане на дивана и викане да я чуят, а звука на лаптопа е пуснат на макс.
Уго Чавес моята също като говори на сън е ту на български, ту на английски. Явно ако присъствам в съня и говори на български, ако татито, на английски.

Моя говори бг ,така че не ми е проблем ,нищо че в къщи говорим на местният език. Но и на мен ми е интересно как стават нещата когато бащата не говори езика.

Ние още не сме почнаи да водим такива сложни разговори, че да е особен проблем разбирането. Като сме тримата аз повтарям на български и на английски, или ако мъжът ми каже нещо на английски аз го повтарям на детето на български. Тъй като моите почти винаги отговарят на английски с изключение на отделни вмъкнати български думи не ни е проблем.

Основната чат от познанията по български на нашия татко са именно от слушане на разговори между мен и децата. Разбира почти всички битови изрази и думите, използвани при игра, забележки, радост и т.н. Даже ми прави впечатление, че когато иска да се кара, особено на малката, неусетно самия той ползва българските изрази, а не тези на неговия език
Иначе, когато с голямата си говорим нещо по-сложно, понякога се дразни и изисква незабавен превод . Но се напряга и разбира все повече, почти няма нужда да му превеждаме.

Ахаа, значи правилно си мисля аз, че си е веселба...
Предполагам си е важно, бащата да иска детето да говори и български.
На мен ми е много приятно, че моето алангле и без да имаме деца,
си се интересува от българския и все ме пита и си чете сам..
Да си призная, много трудоемко ми се вижда това с постоянното превеждане.
Doret, спомням си беше споделяла, че българският си е "вашият" език с Ели
и дори тя се сърдела като не си говорите на него. Нещо лично ваше си.
Това ми се струва много сладко и интимно между майка и дъщеря...

нашият татко не говори и не разбира бг ! малкото думи едва ли са нещо, особено след като  не  е ходил в бг   ве4е три години ! отделно няма време за у4ене, много заета ли4ност е! като се прибере едва го хващаме да обяснява някое домашно по езика ,на който у4ат в у4илище!защото и той не е то4но същия ,на който се говори в страната! той цени много тишината като се прибере, хахаха! ама ние  не спираме да говорим ,докато тя не легне и не заспи, тоест за него е  все едно цял ден сме мъл4али и 4акаме само той да се приебре ,4е да се наприказваме!