да израстнеш през 90-те

Хаха,случка с мой познат много показателна за онези времена.Сваля гадже,седнали на заведение и той с една "тухла" на ухото говори високо"Дойдоха ли тировете бе!Колко плати на митничаря?2000 марки,мноого,бе,ама карай,айде чакам ги." и в този момент телефонът звъни.Голям гаф.

А моят син, който е роден в началото на 90-те беше много учуден като му казах, че в детството и в студентските ми години дори е имало само един канал по телевизията. Kазва: "Не може да е нямало поне bTV!" 

А ние помним когато пуснаха BTV и NOVA беше наистина нова! 

Мнооого такива касети имах, една мърмореща дама без никаква интонация чете репликите на всички    Сигурно затова най-любимия ми филм беше "Красавицата и звярът", касетата беше с перфектно качество (учудващо за онези години) и чудесен дублаж 

Помня всичко изброено от темата, стана ми тоооолкова мило и не мисля,че да отраснеш през 90-те е тъпо, даже смятам, че ние сме от последните, които имаха нормално истинско детство свързано с бягане поулиците, организирани турнири м/у кварталите и т.н. Помня също,че за мен лятна валанция означаваше поне 2 чифта платненки/гуменки със изтъркани подметки (от щуреене).
Помня как баба ми ми изгори 4 албума с безценни мирешешти картинки в печката, защото съм била на път да стана пропаднала наркоманка.........Помня домашните телефони и как веднъж се обадих на една съученичка, майка и отиде да я повика по телефона и забрави да се върне, а аз седях 15 минути на телефона и слушах как в тях тракат вилици и лъжици и слагат масата, докато накарая не отидох до тях, за да им кажа да си затворят телефона, защото навремето връзката прекъсваше само ако и двете страни са затворили  .......Помня състезанията кой най-добре може да танцува Макарена, Часът на Уорнър и Дисни, Гумените мечета, Кимба- бялото лъвче и т.н

П.С. моля ви припомнете ми как се играеше на судже

Aaaaa, това с дублажа е супер! Помня как се радвахме когато касетите бяха с хубаво качество. Един път си бях купила една касетка с някакви хитови тогава песни (примерно Gangsta's Paradise,aко се сещате) и по средата на песента както си рапираше Кулио, един циганин изви глас за няколко секунди и после рапът продължи

Хахахаха, сега се подсетих за едни дъвки, които продаваха с картонено дискче - бонус, с нарисувана отгоре какичка и като го оближеш и събуваш гащите 
Дали някой го помни.
Момчетата от класа бяха луднали.

В София.
Може би трябваше да уточнява, че работата не беше свързана с Интернет, въпреки че ако го имаше доста навъртяни километри щях да си спестя.
Обработените данни си ги разнасяхме на дискети, по възможност няколко на брой за по-голяма сигурност.
С домашна връзка се сдобих години след това, към края на 90-те.
С компютър работя от 85-та, първият ми служебен такъв даже нямаше хард диск, само 2 флопита с 5.25" дискети, от едната се зареждаха програмите, на другата се записваше информацията.
А Правецът си беше компютър, колкото и неугледен вид да има, на един от най-добрите програмисти на нашата фирма домашният му беше 8-ца, после 16-ка, пак в началото на 90-те. Точно на тези две машини написа платформите на най-ключовите си програми.
Nothing's impossible, както се казва .

Баща ми работеше в банка.
Там видях компютър за първи път.
След училище понякога ме взимаше при него и ме оставяше да играя на Принца на Персия и Рали.
  А, да и тетрис.

Помня че имаше такова чудо, но не знам какви бяха дъвките... Но да, бяха страшен хит и в моето училище 

При нас не е имало такива дъвки
 
Това да не е било продукт на местен производител 

Помня 90-те най-вече с удивителната пъстрота от качествена музика - алтернатив, гръндж, хардкор, пънк, индъстриъл... Имаше специална тема за това...

Помня, помня. 

Имах огромна колекция от миришещи листчета, които майка ми изхвърли.  Това беше единственото нещо, което някога съм колекционирала. Пробвах и със салфетки, ама не ми се получи.
Бях абонирана за списание "Мики Маус" и го препрочитах непрестанно.
Спомням си пиратските касетки на битака с размазани от ксерокса обложки. И как записвахме песни от радиото.
Помня поздравите по радио "Вива".
Кварталната видеотека, в която ме записваха на едно картонче (нямаха компютри) и как за новите филми се записвахме предварително в списъци.
"Семейство Флинстоун" вечер. "Алф".
Бананите по Нова година. Зелени, зелени, ама така апетитни. 
Спомням си ключа на врата ми, вързан на ластик. И игрите до късно вечерта пред блока с децата. И как, за да извикаме някого, се изтъпанчвахме под балкона и цялата банда с пълно гърло подхващаше "Ивввввввввввввввввввоооооооооооооооооооооооооо".
Или пък "Бааааааааааабоооооооооооооооооооооооооооо" и съответно всички баби се показваха, но не и нужната. 
Дъвките "Love Is..."
Играехме на топчета, криеница, държави и градове, народна топка...
Спомням си, имах една електронна игра (първата ми такава) с Ну погоди. В която Вълкът тичаше с една кошница, а зайчето пускаше едни яйца, които Вълчо трябваше да хваща...
Баща ми работеше в държавно учреждение и при него видях за първи път компютър (било е някъде 94-5). Ходих при него и играех една игра с топче и тухлички. 
Шоколадчетата "Кума Лиса" с червения станиол и приказките на гърба.
И един течен шоколад в тубички.

И още, и още... ще допълвам.

  И аз не мога!

А някой от вас помни ли *Бенджи, Закс и Звездния Принц*?

Дааа, аз помня Бенджи, Закс и Звездният принц 

И всичките, описани от Копнеж неща, помня.
Имах същата електронна игра с яйцата 

Голям хит в началното бяха и едни електронни пиана.
Мънички такива? Някой сеща ли се?
Еййй, голям зор беше да накарам нашите да ми купят.
Купиха ми, после голямо свирене падна, сигурно хиляда пъти са съжалили. 

И шоколада Кума Лиса го помня С червен станиол.
И дъвките Love is