Как се запознахте с мъжа си?

- ми тя за очила и бойлер пита. И какво е другото? Разходки с опиканата от дечурлигата таратайка, обяд у баба му за нейна сметка, посещение на музей?

Работехме вече няколко месеца заедно в едно министерство, но не се познавахме - просто работата ни до онзи момент нямаше допирни точки и само си кимахме безучастно по коридорите.
Един ден се наложи да изкараме 6 ч. заедно, ходейки няколко пъти до МВнР - т.е. аз имах работа там, покрай едни документи, а шофьорите ни бяха заети и нямаше кой да ме вози. Връщаха ме 4 пъти за допълнителни неща и така си откарахме в обиколки в задръстването и в разговори. Оказа се, че си говорим много приятно и усетихме невероятна тръпка. На последното връщане от МВнР към нашето министерство, започнахме да се подпитваме кой какво ще прави вечерта /петък вечер беше, все пак/, но той не събра смелост да ме покани. Ядосана, на тръгване дори не го поздравих /разминахме се на бариерата пред сградата, когато свърши работното време/ и той просто ме догони, за да ми предложи среща /преди това, последния половин час от деня, все си намираше работа на моя етаж и се въртеше плахо наоколо/. Вечерта бяхме на първа среща, която продължи целия уикенд, а след седмица заживяхме заедно. Само след 5 месеца се сгодихме и 10 месеца след въпросните обиколки се оженихме и вече навъртяхме не-малко годинки заедно...

позиция на слабост : -интересно кое е проява на сила 
живеят с родителите си, -наеми си квартира в сф,работи и си я плащай
живеят У родителите си, -наеми си квартира в сф,работи и си я плащай
самотници са, -какво разбираш под самотници?
самотни татковци с деца при тях ( то тва са си майки ), -да си изхвърлят децата ли?
бачкащи за насъщния, -да си търсим такива дето не работят ли?А пари от небето?
женени с болна или умираща жена (да, и такива има и им се иска), -миии има и такива.Не ги оправдавам,но ги разбирам.
до шията в дългове итн. -покажи ми човек,който да няма поне един кредит.

- жените, общо казано (не се отнася за всички), търсим в мъжа сила, способност да се грижи за нас, да ни защитава. Естествено е млад, здрав, прав и корав  , елегантен, добре облечен, разполагащ със средства мъж да е по-способен на това.

- не разбрах що трябва да ходя чак в София, да работя, да си наемам квартира, да я плащам  . Аз от 25 години не живея с родителите си, от 20 не живея у тях.

- хората, мъже и жени, търсят партньор, който да е на същото ниво на популярност като тях. Самотникът, ако е такъв по избор, едва ли ще тръгне да полага усилия (поправя бойлери и купува очила ) за да е с някого. Ако Самотен, защото е отхвърлен, обикновено и да иска, не е в състояние да направи кой знае какво за една жена (което е поставено като условие от питащата).

- не, да си ги гледат, но за съжаление поради заетостта с децата и финансовата тежест рядко има интерес към тях. Някак си е странно с очила от 300 лева да седнеш в парка до омазан в пюрета и сменящ памперси татко. Докато вечерта им наготви, изкъпе ги и ги приспи и току виж заспал и той. Пък и кой ще ги гледа ако излизат по дискотеки? Виждала съм такива, повярвай ми, нямат успех с жените!

- важен е крайния резултат, не колко работим. Ако е вложил в недвижимост и му капят от наеми, какво? Познавам много такива мъже. И не остават без жени, нищо че не работят. От работа богат се не става, става се гърбав, казваше прадядо ми, Бог да го прости.

- е, то и аз ги разбирам и дотам

- аз и майка ми. Една игла на кредит не сме купили. Преди да започна да следвам събирах пари 4 години. Така съм със всичко и ако спестяванията ми намаляват даже спирам да излизам и да си купувам очила и дрехи!

Невена, първо дадения мъж трябва да е имал бизнес, за да има какво да вложи в недвижимостите   Тоест все ще трябва да е работил в някакъв момент. А ако са му наследствени всички имоти и той седи да чака наеми като жаба на водна лилия, вместо да разработи и утрои тези имоти, значи наистина не си струва да се хване човек с него.

Дълго е, а и съм го разказвала вече Н на брой пъти.
С две думи- разменихме си куфарите на летището...

По това време бях женена за първия си мъж.Почнах работа там като детето беше само на 10 месеца.Продавахме автоасти и той -сегашният ми мъж беше управител.От началото още го намразих,само ме действаше,командваше и дразнеше....,но неведоми са пътищата Господни.След 3 години бизнесът се разрастна и шефовете откриха нов и огромен магазин.Тогава пратиха мен и него-гадния всезнайко,да го разработваме..Така се оказа че трябва да прекарваме доста време почти сами,в началото, и разбрах че не е човека, за който го мисля.По същото време вече се и развеждах и имах адски проблеми,тъй като мъжа ми -бившия вече ,и настоящия се познават,а и ние с бившия сме кръстници на брата на бившата жена на сегашния ми-мале то така го обясних че стана ега ти сапунката- ...ама си е баш така Та с моя се залюбихме дефакто точно като се развеждах...и тъй с времето всичко си дойде на мястото-и кой на жената брат,кой на булката сват-всички около нас свикнаха и вече няма проблем-щастливи сме и се обичаме много!!

Когато срещнах мъжа ми изобщо не предполагах,
че ще се оженим 
Всичко започна на шега, после уж сериозно,
после пак несериозно.И така доста годинки.
Докато един ден се събудих и осъзнах,
колко го обичам, и как без него всичко ми е безразлично.
Любовта ме споходи дълго след като се бяхме оженили.....
Преди това сякаш всичко ми беше на майтап, като игра, от която винаги
мога да се откажа.
Странна работа, целият живот е странен.Без правила и рамки.
Сега съм лудо влюбена, оплетена и щастлива.
Остава само да се роди детенце и смело мога да завърша с:
"Три дена яли, пили и се веселили!" 

с Втори и Трети се запознах по приблизително един и същи начин - флуидите си прехвърчаха и толкова, оттам нататък беше въпрос на конкретна ситуация.
и с двамата голямо щастие. От Втори големия бонус ми е, че имам опцията на звъня винаги като изпадна в проблемна ситуация и да знам, че ще оправи нещата. Не можахме да останем заедно, но явно така е било писано.
Интересно е, че двамата имат големи сходства откъм външен вид, а и немалко по характер - което се третира разностранно.
Трети ще го видим - нещо бившата не го оставя на мира, та съм с резерви какво може да излезе.

Познаваме се още от деца, родителите ни са били съученици в гимназията и в последствие семейни приятели. Иначе дълги години между нас е имало само "Здравей-здрасти" по улицата, докато в един слънчев ден той не решил да се поинтересува от мен. След като ме е виждал из улиците и заведенията на малкия ни град, той ме потърси и така.. всичко прерасна в любов за наистина отрицателно време - от порядъка на 4-5 дни!
Дано Господ е благосклонен към нас и щастието ни съпътства цял живот!

Писахме си известно време в някакъв сайт. Той е програмист и когато ми се развали компютъра, дойде, за да го види. После ходихме заедно по ремонти няколко дена, после кафета...и след 4 години сме семейство.

ние пък работехме в два различни магазина на една верига и по телефона случайно се чухме и много ме издразни.Моя приятелка работеше при него и когато отидох да я видя бях с нагласата да го нахраня едно хубаво,както и стана.Но като се видяхме май се влюбихме от пръв поглед и аз реших че този ще е моят мъж,въпреки че си имаше някаква връзка,пък и любовница.И така един ден отидох на тяхно фирмено парти и го замаях и оттогава вече три години сме лудо влюбени един в друг.

ние не сме женени, но живеем от 6 години заедно и аз си го възприемам като мъж. запознахме се в една дискотека, всичко беше на шега, но съдбата си знае своето .......аз не работя, той ми купува всичко, ако не може на момента не правя скандали. така е още от началото

Бяхме в една компания. Постепенно разбрахме, че не ни харесва да се гледаме с други и така се случиха нещата 
Относно купуването и бойлера- буквално от третата среща парите ни станаха общи. Не смятам, че съм познала моя си мъж по нещата, които ми е купувал.

Седеше в една лятна кръчма с мои познати.Спрях с приятелките да ги поздравим,заприказвахме се. На мен много ми допадна чувството му за хумор,пък и хубавец беше. После ни намериха на друго място, където пък ние бяхме седнали. След време ми е разказвал,че е изнудил приятела,който ни знаеше явките да стават и да ме търси.Каза,че му е харесала усмивката ми,и бялата полупрозрачна рокля,с която бях. Бяхме хлапета-аз на 18,той на 20.