Публикувана: 24 ноем. 2009, 20:16 ч.
Последно мнение: 28 ноем. 2009, 21:19 ч.

Според вас каква е правилната реакция?

3 522
42
1

24 ноем. 2009, 20:16 ч.

Мнения: 2 225

Това е първата ми тема и понеже ме вълнува реших тя да ми е "сефтето" Simple Smile

Въпросът е следния: Ако мъжът ви ви напусне с 2 деца, а в същото време очаква дете от другата си жена, вие как бихте понесли ситуацията? То е ясно, че нито на мен, нито на вас няма да ни е приятно. Въпросът е как бихте се държали с другата, със самия него, какво мислите, че бихте говорили на децата за тях. В подробности не искам да изпадам, дано това е достатъчен ориентир.
А ето и моят отговор: колкото и да съм наранена си мисля че не бих изпадала в крайности и да говоря обиди и проклинания. Не бих говорила така и пред децата. Според мен достойната постъпка е "горе главата" , живота продължава и никакви обиди (освен вътрешно Laughing

).

П.С. Напълно съм наясно, че няма как да се предвиди такова нещо и дано на никой не се случва, но все пак ме интересува кое е ПРАВИЛНОТО поведение в случая според вас?
Благодаря! bowuu

# 1 24 ноем. 2009, 20:25 ч.

Мнения: 388

Моето мнение си го казала вече.
Не бих изпадала в крайности /освен насаме/, щом вече е решено, какво може да направи човек? Да запази достойнство с мисълта, че човека, който е наранил, е баща на децата и такъв ще си остане, другото дете ще бъде природено братче/сестриче, а пък другата жена е майка на това дете. Така че нищо лошо не бих казвала на децата.

А всъщност ти от коя позиция питаш - на изоставената съпруга, новата жена или страничен наблюдател? Не, че бих си променила мнението, просто ми станаха странни ухилените емотиконки...

# 2 24 ноем. 2009, 20:26 ч.

Мнения: 563

Зависи от предходните обстоятелства, но според мен, ти си уцелила правилното поведение. Мисля, че бих се държала нормално, без да се надъхвам с омраза и негативизъм. На децата бих обяснила, че хората понякога се разделят, но отново не бих насаждала омраза и ненавист към баща им или новата му жена. От това няма никаква полза първо за децата, а после и за теб самата. С другата жена - също. То е ясно, че няма да я заобичаш, но защо да я мразиш? Омразата изисква много енергия и отравя психиката. Животът продължава и след раздяла Hug

# 3 24 ноем. 2009, 20:28 ч.

София
Мнения: 18 685

Веднъж имах такъв сън. Никога не съм се събуждала по-разстроена в живота си Sad

В едно съм сигурна - че вътрешно ще умирам, но никога няма да кажа лоша дума пред децата за баща им.

# 4 24 ноем. 2009, 20:33 ч.

Мнения: 2 225

Страничен наблюдател съм, а ухилената емотикона за това, че вътрешно ще понесат доста обиди от мен е вярно, защото според мен
няма жена, която да не се ядосва поне малко и да изпусне нервите по този начин, дори и сама за себе си.
Жалкото в случая е, че потърпевшата действа точно обратното на моето и на вашите мнение. Знам, че е много наранена, но не мисля, че така е редно. Имам много какво да кажа, но нека е само това.

Последна редакция: вт, 24 ное 2009, 20:40 от Merianlll

# 5 24 ноем. 2009, 20:35 ч.

София
Мнения: 18 685

Много жени отмъщават на бившите си чрез децата. Което е ужасно са самите деца Confused

# 6 24 ноем. 2009, 20:43 ч.

Italia
Мнения: 1 060

Държа се нормално. Не обвинявам нито "новата", нито детето им. Може би ащото аз го напуснах, а детето дойде 2-3 години след като се разделихме. Я да въведем малко интрига в темата - всички сте сдържани, не викате, не се сърдите, не настройвате децата... А ако таткото не отделя никакво внимание на първото/първите деца? Ами ако не ги търси, не се интересува от тях? Колко време ще се сдържите, преди да изпуснете някоя лоша дума за бащата пред детето ви? Thinking

# 7 24 ноем. 2009, 20:50 ч.

Мнения: 563

Цитат на: NikolForAll в вт, 24 ное 2009, 20:43

a, aз няма да се сдържа хич дълго, гаранция. Това не бих простила и няма да спестя истината на децата си, поднесена в подходяща форма. Пък те ще си направят изводите, децата са много досетливи.

# 8 24 ноем. 2009, 20:52 ч.

София
Мнения: 4 473

Ясно е, кое е правилното поведение. Peace

Лично за себе си, обаче, не съм сигурна, че ще съм бяла и добра. Не знам дали съм толкова силна, че да мога да се усмихна, когато ми се крещи. Надявам се да не ми се налага да разбирам, защото наистина потърпевши са децата.

# 9 24 ноем. 2009, 20:53 ч.

Мнения: 388

Никол

не случайно използвах "бих". Бих направила еди какво си е едно добро пожелание към самата мен. Идеята ми беше, че като са така поставени нещата, не би трябвало да се случва еди какво си.

А и реалността не е по-различна. Не тормозя детето си, че баща му е лош, щото не е. Синът ми знае как стоят нещата, просто защото е очевидец... в пълния смисъл на думата. Не тормозя новата, защото тя няма отношение към проблема, а и не е лоша, нищо, че я мразя и в червата. Потормозих само благоверния...

# 10 24 ноем. 2009, 20:54 ч.

София
Мнения: 18 685

И като го насосаш пред детето, какво постигаш? Травмираш си детето, ето какво. Насаме може да му кажа, че е гъз, но пред децата - никога Naughty

Ще се сдържам, много ясно. Ако аз не мисля за тези деца, очевидно не би имало кой да го прави в такава ситуация, нали?

# 11 24 ноем. 2009, 20:56 ч.

Мнения: 5 710

Тежко ще го приема.
Първо, аз съм такъв човек, че поне известно време няма да искам да говоря или да се срещам с него или новата му жена. На децата какво ще обяснявам ... зависи колко са големи.
Ако са малки сигурно ще поддържам имиджа баща им що годе в добра светлина,а ако са по-големи те със сигурност сами ще се ориентират, така че няма да ми се налага да играя благородни роли. Не бих се отнасяла никак към баща им и неговия образ. Зачеркнат, убит, забравен. Всъщност, аз съм супер гадна и не виждам какво могат да получат децата от баща им, който си е направил второ семейство, изоставяйки ги ... Става ми лошо само да си представя сценката при която той ги убеждава примерно, че нищо не се е променило, че татко ще ги обича винаги и бла-бла.

# 12 24 ноем. 2009, 21:10 ч.

Мнения: 23 099

поста ти прозвуча така, че съпругът ти има две жени по едно и също време....и просто сега е решил да напусне теб, за да бъде с другата си жена.

Кофти естествено.....но дали ще те напусне и няма да има никой....или ще те напусне и ще има вече жена, или тази жена ще е бременна....не е от кой знае какво значение. Факта че те зарязва си е факт във всичките случаи.
Гледай да не си изпускаш нервите пред децата поне. )

# 13 25 ноем. 2009, 01:45 ч.

Мнения: X

Правилната реакция е тази,която си описала...Но аз не съм нито толкова благородна,нито добра.
Определено ще му стъжня живота.Децата ми са вече големи,предполагам, ако ми се случи,,те сами ще разберат как и защо баща им ги е зарязал. /Дано не ми се случва!/

И определено няма да има събирания ...с новата,със старата жена ,с децата-общи ,природени и т.н....
И в други теми съм споделяла,че отстранявам от живота си хора,които ме натоварват и ми носят негативни емоции.Другата жена определено няма да искам и да я знам.Ако ще и десет братчета или сестричета да роди на децата ми!
Ако съпругът ми иска да вижда и да се среща с нашите деца,ще бъде свободен да го прави.
Но не виждам смисъл аз да понасям другата и децата й...

# 14 25 ноем. 2009, 08:22 ч.

Мнения: 1 559

Цитат на: краси.мира в ср, 25 ное 2009, 01:45

отстранявам от живота си хора,които ме натоварват и ми носят негативни емоции.

Да и аз съм така,независимо за какво се отнася. Peace

Иначе до въпроса ...тва е правилният начин.Но и много зависи каква е причината ,по която хората се разделят.Дали просто защото са си омръзнали,пътищата им са се разминали..или се е намесил трети.От там вече и според мен цирка hahaha

накрая е различен.

Препоръчани теми

когато децата говорят на" Вие" на родителите си

Помощ :)

Моля за подкрепа всички жени в сайта

Вижте какво мили девойки....

Причина:

Причина: