Приказки на 'блу рей'

От илюстрациите в началото разбирам, че май не съм писал за Алиса, а като гледам какви приказки сте написали - чак ме хваща срам, че аз съм автора на темата.

Веднага включвам приказкогенератора ....клик.. брррррррр....фшшшш,  цък, цък:

Имало една Алиса !

Тя живеела в страната на чудесата. Навсякъде било светло, цветно, чисто, и приветливо. Всички се надпреварват да я канят на партита за нерождените си дни. Играела крикет с царицата, картите пика и носели стиковете, а топките сами влизали във вратичките. Белия заек скачал все след полата и, близнаците Туидълдуум и Туидълдиин я развличали с интересни истории, които разказвали докато седели на главите си, шапкаря и кроял все нови шапки и я канел на почетно място на партито си, а след всяка глътка чай и слагал нова чаша.
Щастливо си живеела Алиса докато неочаквано един ден всичко покрай нея посивяло. Никой не я канел на никакви партита. Близнаците Туиидъл не говорели с нея, а царицата заповядала няколко пъти на картите пика да я изхвърлят от двореца и от игрището. Скитала се Алиса немила недрага в страната, която вече не била на чудесата и нямало с кой една дума да си каже. Веднъж видяла как Чеширския котак се появява на едно дърво и го попитала:
- Чеширски котако - защо вече никой не иска да си играе с мен и да ме забавлява ?
Почесал се Чеширския котак между ушите и казал:
- Ами защото татко ти вече не е придворен ... и изчезнал..

Много гаден край!  А на мен това ми е любимата приказка! Я, дай нещо по-така, моля...

Ха, имаше навремето едно такова книжле, за съжаление вече не мога да го открия, познавах автора, даже го убеждавах да я преиздаде, ама нещо май финансово куцаше занятието.
Ето само това намерих в нета:

http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=22807

Пренапиши я де .... че ми се бъгна приказкогенератора 

Охоо !!! Я виж ти .... 

Еее, аз вече дадох моя принос! Нямам толкова фантазия  ...

Леле, а ние тук се пънем да се правим на разказвачи 
Все пак нещо ми се върти в главата, но като се избистри-ще го напиша.

Заповядайте още една реална приказка     

Двама братя бездомници наследиха 4 милиарда англ. лири

Безцветна приказка за това - как "добрият" крал Беспал, запазваше трона си и царуваше от как свят светува, та чак докато се налудува.  

Имало някога, някъде, някакси едно малко китно кралство Селство. Хората гледали кравички, издоявали мляко и живеели щастливо. А един от жителите на Селство, който се казвал Бизмен, изкупувал млякото и го продавал в съседното кралство.

Дошло време за избори, крал Беспал бил разтревожен, повикал Бизмен и му се оплакал - "Имаме грижи, кажи на хората в Селство". Бизмен помислил малко и в деня на изборите в "прав" текст предал думите на краля - "Народе! - Пийнете бира, хапнете кебапче и подкрепете крал Беспал".

Минали изборите, Бизмен, като верен другар, защитил своя крал, но много се охарчил. Отишъл разтревожен и попитал кралят какво да прави. Крал Беспал помислил и му дал мъдър приятелски съвет - "Ние не можем без нашият народ и те без нас не могат - те ще бъдат щастливи да помогнат, а ти изкупувай млякото на по-евтини цени".

Минало време и ето отново тревогата дошла и пак разтърсила Бизмен. Някакъв човек на име Муртю, решил да пътува от съседното кралство и да изкупува млякото на по-високи цени - хората го боготворели, спрели да уважават Бизмен и плюели по крал Беспал. Затичал се и задъхано, Бизмен отишъл и всичко разказал и доложил, и главичка смирено положил пред краля - "Кралю, свърши се нашата".
Кралят се изправил в цялото си величие, тропнал със своя жезъл и казал - "О, ти, малодушни юроде - где ти е вярата?". Почесъл се по голото теме и добавил - "три дена и три нощи ще пътуваш на там къде слънцето залязва, няма да спираш, няма да почиваш и хляб няма да вкусваш. На четвъртия ден ще видиш голям палат. Ще потропаш и ще кажеш: "Казвам се Геймен и ме изпраща крал Беспал" - и ще предадеш това писмо".

Тръгнал Бизмен, пътувал дълго и се върнал Геймен, и какво да види - гледал тук, гледал там и нямало никаква следа от Муртю, а народът му се радвал, защото млякото стояло и нямало кой да го купи. Зарадвал се Геймен, но така и не разбрал думите от кралското писмо - "Драги ми Данъчор, дар ти пращам своевременно - в лицето на Бизмен не ще го видиш ти, но обърни го, от Геймен вземи го. А за от отплата не мисли - Муртю навести. Твой друг, Беспал."

И така - крал, крал кралят Беспал до вечни времена.

ПП: В следващата приказка, няма да разказваме за малките хора от народа, за Бизмен или Муртю, защото тяхното житие и до днес не се е променило. Ще опитаме да ви разкажем, как кралят Беспал, станал, за да седне... А според вас - кой е седнал? Това ще запазим като изненада за следващата ни среща, мили деца - спете спокойно, деца.  

Геймен Муртю
Зимчо, браво!

Имах съмнение,че секс има само в приказките напоследък.

Зимния вълк изтрепа рибата  Браво !

Зимен !!  Имаш конкуренция 

Сори че ‘събуждам’ темата ...  

Приказка за лъжливото юзърче.

Живяло някога едно юзърче. То било регнато в почти всички форумчета с различни никчета и поствало съветите които четяло в единия форум като свои мисли в другия форум. По този начин юзърчето се сдобило с ореола на начетено и знаещо юзърче, с перфектна виртуална криера както и с перфектна вируална визия. Но както става в живота на всеки юзър един ден то застанало пред портите на мейнфрейма. Разгърнал хисторито сървъра и казал:
– Ти не си за тук!
– Ама как – рекло юзърчето- аз съм перфкетния юзър – няма начин да съм другаде .
– E да – казал сървъра – ама аз виждам само копи и пейст.
– Нищо не виждаш – сопнало се юзърчето - искам да се оплача на модератор.
– Тук нямаме модератори - казал сървъра.
– Как така нямате – учудило се юзърчето – не може без модератори.
– Не ни трябват – отвърнал сървъра - защото тук никой не може да се логне с фалшив ник и да говори с чужди мисли.
– Че какъв мейнфрейм е това тогава.
– Такъв от който никой не може да се скрие – казал сървъра и пратил юзърчето в рисайкъл бин-а .

 Хубаво, че я събуди. А и събуждането си го бива