уникална е признавам ти го.Като каза, че се радваш да откриваш художественото в нея и се сетих как нашият тати се надяваше да открие мъжественото в Йосиф.
Подари му трион, а Йосиф си го носи на ръката като гривна
и като си сложи и едно венче от на каките голям сладур само дето на тати му загина мечтата
.Параход аз обичам да се врътна в кухнята, успокоявам се като нареждам и си правя разни нещица, но си признавам, че като готвя една седмица ми се иска някой друг да ми сготви, писва ми от неща, които знам, ще ми се нещо по различно.
А казах ли ви каква ми беше първата идея да разбия стената м/у банята и хола и в банята да си построя кухненски бокс с бар към хола, а в настоящата кухня да си направя баня с басейн по средата като за бели хора, но уви остана си в сферата на мечтите защото след време ще имаме нужда от стая за Йосиф, но зарекла съм се един ден като съм мнооого богата ще имам баня с огромни прозорци и ще е минимум двайсетина квадрата
niki97 и аз се тревожех за упойката и преживяхме две интервенции едната без упойка
на живо(лекаря ни убеди, че това е най, ама най доброто за детето ни...) и беше толкова отвратително, че припаднах по средата на тази жестокост, та после интервенцията с упойка ми се видя мнооого хуманна.Йосиф плака, но той беше много мъничък на два месеца и като го гушнах и му запях се успокои и заспа в ръцете ми. Дишаше спокойно и няколко пъти се стресна леко, но усещах, че е добре.
След около час се събуди и действието на упойката не се забелязваше.
Дано всичко при вас мине по най лекият начин
.Флучи художничка ще е тази Ели - Бели, а това ще и е псевдонима
На мен ми предстои ама съвсем скоро тези дни да започна да работя по активно, говоря го знам го, но този Йосиф не ми се дава, на ясла абсурд, по скоро на гледачка за няколко часа на ден, имам и идея за една позната, която е добра мама на две момчета, близо ми е и се съгласна, но пак не ми се дава.
И някак си не го мисля, като че ли точно преди да се наложи ще дойде друго разрешение и няма да ми се наложи да го оставя това пуфче.
penelopi бива си го щурчето ти
не ти дава да скучаеш, развеселява те детето 
MY NAME сигурна бях, че ще се за форми спор някъде по темата раждане, но ми е чудно ама наистина не разбирам как в бг на никой не му се струва нередно всяка жена да има право да забременява по 30 пъти и да убива 30 свои рожби ей тъй като нищо за "добрутро" без да се замисли, че тези мъничета идват със своето бъдеще и надежда.
Защо никой не говори за "правата ни" да убиваме неродените си деца дори когато е съвсем просто да се предотврати, а звучи толкова ужасно лошо да решиш да посрещнеш детето си в мир там където се чувстваш удобно по начина по който чувстваш, че е най добре за детето и теб?
Да ви кажа нещо ужасно, което не бива да бъде премълчавано -в нашият малък Ямбол, в нашата малка болничка всеки ден се правят от 5 до 8 аборта на ден по желание без лекарско предписание или нужда.
Това са над 2 000 бебета годишно само за Ямбол само в една болница.
Преди време говорих със съседа ми и той беше шокиран, че смятам аборта за убийство, никога преди това не си го беше помислял. Каза ми мойта жена е ходила да се "почиства" поне 10-20 пъти
Ех не знам как се запалих на тази тема и не знам как да угасна, но отдавна си го мисля и ври в мен, много ми е мъчно и въпреки, че не е красиво и може би ще обидя някоя от вас с мислите си (а наистина не това е целта ми) мисля си, че трябва да има разговор по този въпрос в обществото ни защото сме неграмотни.
Аз бях неграмотна по много въпроси и наистина във форума прочетох нови неща, които не са били достъпни за мен по друг начин и се промених. Мисля си, че ако има дискусия по този въпрос може би много майки ще си разширят мирогледа и ще гледат на аборта по различен начин.

А на нови дрехи как се радва, играчките хич не я блазнят, но дреха ли е - ела и гледай, обличане, пъхане на ръце в крачоли и т.н.... 

Искам да кажа, че може да се случи на всеки. Все пак много хора има там.., храна...
. Не броя цапането навсякъде, давам и не ми пука вече.. Все си чистя и все си е мръсно, ужас.. Ама това е. Напоследък основна мания е да обува чужди голеееми(колкото се може повече) обувки. Много е смешна, научи се даже да ходи с тях, особено с мъжките е страшна.. Кофтито е, че тука (както никога) си стана съвсем исинска zима, сняг, стуууд, екстра
, обаче като вzеме да носи тия ми ти обувки, от които се цседят навсякъде мръсни локви.. та не стига и беz това, ами и след нея все бърша.
. На Нова Година откъсна кабела zа интернета и телефона на хората, дето бяхме на гости, та мъжът ми се гъzи да го свърzва. А малко след това иzсипа в спалнята им полупълен парфюм "Пойzън" (обаче такъв с помпичка, която се стиска) на домакинята, та се беше усмърдяла цялата, както и стаята им, че и парфюма на жената съсипа. Аба с една дума, тогава се отчете както трябва...
. Ама дай Боже някога... Надеждата умира последна, нали
?

- прави с мен курабийки.
Това е предимството да живееш в ателие на последен етаж. Винаги може да го превърнеш в шикозен таван.