Публикувана: 26 ноем. 2009, 23:13 ч.
Последно мнение: 7 ян. 2011, 05:36 ч.

Коледа е... Вярвате ли в чудеса?

8 232
34
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква роля играе отец Сергий в живота на хората, които искат да имат деца?
Какви са личните преживявания на потребителите на форума, свързани с осиновяването?
Какво е мнението на потребителите на форуми за коледните чудеса?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква роля играе отец Сергий в живота на хората, които искат да имат деца?
  
  Отец Сергий често е възприеман като покровител на онези, които търсят родителство, било чрез биологично раждане или осиновяване. Много хора споделят, че пишат писма до него, молейки за помощ и благословение, вярвайки, че техните желания могат да се сбъднат благодарение на неговото застъпничество. Участието в ритуали и молитви в църквите, свързани с него, носи надежда и утеха.
- Какви са личните преживявания на потребителите на форума, свързани с осиновяването?
  
  Много от потребителите споделят своите лични истории за осиновяване, които носят силен емоционален заряд и се възприемат като истински чудеса. Някои от тях описват как дългоочакваните им желания за деца са се сбъднали чрез осиновяване в моменти на надежда и вяра, особено около празниците. Тези истории често включват подробности за срещите им със социални работници и щастливи стечения на обстоятелствата.
- Какво е мнението на потребителите на форуми за коледните чудеса?
  
  Потребителите на форуми имат силно убеждение в чудесата, особено по време на коледните празници. Те вярват, че Коледа е време за надежда и благодарност, когато мечтите им се сбъдват. Техните истории подсилват това убеждение, като свързват личните си преживявания с коледните чудеса и казват, че именно през този период настъпват важни и положителни промени в живота им.
- Как потребителите на форуми възприемат предопределението и съдбата в контекста на осиновяването?

26 ноем. 2009, 23:13 ч.

Мнения: 1 669

Коледа е... Вярвате ли в чудеса?

Когато бях втори курс студентка попаднах на една статия в официоз за отец Серафим. Бил покровител на учащите. Имаше истории как безнадеждно болни или хора с проблеми са ходили в Руската църква, за да напишат писмо до светеца и да молят за благоволението му. Прочетох статията...Изрязах си лика на отеца и го носех в студентската си книжка. Не ми се иска да ви разказвам как никога не ми се падна въпрос, които НЕ знам. Повече ми се иска да ви разкажа как след пет-шест години от този прочит вече живеем на осемдесет км от София и отидохме до църквата. Написахме бележките със съпруга ми. През това време отново, защото сме близо до София, подновихме изследванията, направени в Плевен. Ей така за последно. Вече бяхме в регистрите за осиновители. Когато влязох в църквата сред множество хора с изтекли от плач очи аз не написах „Искам да родя детенце скоро“, написах „Искам да осиновя детенце скоро“.

Няколко дни след случката ми се обажда по телефона братовчедката на съпруга ми, за да каже, че ни е сънувала с мъничко бебенце в розово. Но трябва да го кръстим с името ........ Две седмици след този сън ни се обадиха за момиченце на три месеца и половина. Сещате се как се казва...

Коледа е... Вярвате ли в чудеса?

# 1 26 ноем. 2009, 23:56 ч.

Мнения: 400

Bobkas,виждам че си настроена сантиментално заради наближаващите празници.Аз по скоро вярвам в предопределението.Знам че всичко което ми се случва ми е "написано" някъде.И просто се случва.Вярно че се опитвам да контролирам" Нещата "постоянно,но без особен успех.След 12г чакана бременност,след почти 2г чакане за осиновяване,след смъртта на татко останах без сили да се моля за чудо.И може би накрая то се случи и сега спи сладко до мен.Имам си чудо-било ни писано да се срещнем,да се обичаме,да сме мама и моето синче.Ако е така вярвам в чудеса! smile3523

# 2 27 ноем. 2009, 07:39 ч.

София
Мнения: 9 517

Как да не вярвам в чудеса? Никога няма да забравя началото на лятото на 2007 година... първо двете чертички и след броени дни обаждането.
Помня, как на една от срещите социалната ни попита за възрастта на детето и как аз казах, че искам да гушкам бебе, а мъж ми - че иска по-голямо дете, за да могат да си играят Simple Smile

.
Винаги ще помня, как баткото ме прегърна и се кротна в скута ми на първата среща и как на 7 януари ми дадоха най-грозното бебе на света, което на мен ми се струваше някакво чудо.
Дали на моите деца им е било писано да дойдат заедно в моето семейство? Искрено го вярвам, вярвам че нашите 4 души са били обвързани някъде горе много преди лятото...
А останалото е щастие, много грижи и много щастие Wink

Последна редакция: пт, 27 ное 2009, 07:49 от Фоксче

# 3 27 ноем. 2009, 08:27 ч.

Мнения: 1 249

Мила Бобкас,

Не вярвам, а направо разчитам на чудесата.
Подсети ме за това колко пъти съм била на описаното от теб място.
Там, като че ли, в процеса на изписването на хартията добиваш яснота за себе си какво точно искаш.
Структурираш си мислите и усещанията без никакво усилие.

А не сме ли чудо и ние самите. Както и срещата ни тук ...
Hug

Айде хубав ден да имаме всички, че толкова работа ме чака, че само чудо Wink

би ми помогнало да я свърша, както съм закъсала в последно време със сроковете.

# 4 27 ноем. 2009, 08:41 ч.

Мнения: 4 123

и аз така. не само вярвам в чудеса, а разчитам на тях.

# 5 27 ноем. 2009, 08:47 ч.

Мнения: 3 246

Вярвам в чудеса, едното невероятно чудо сега е на градина, най-хубавото нещо, което ми се беше и продължава да ми се случва. Понякога стоим с моя съпруг и си говорим, някак си не си спомняме точно животът си преди него, все едно е бил някакъв сън, все едно не е било. А второто чудо, е на път, за него съм си мислела че е невъзможно, може би за това ми е още трудно да повярвам какво се случва.
А в тази църква написах, че искам да имам дете и наистина много скро гушках вече моето дете, може би "скоро" е относително понятие - беше минала цяла година, но като се обърна на зад, наистина всичко стана някак си много бързо.
от скоро и моя приятелка гушка своето малко чудо Hug

# 6 27 ноем. 2009, 08:56 ч.

Мнения: 1 325

Аз по-скоро (също като pashokito) вярвам в преопределението, в това което е "написано" някъде и въпреки нашите усилия или бездействия се случва. Не сте ли забелязали, че понякога когато много искаш нещо, полагаш неимоверни усилия, ако не е писано да стане, не става. А друг пък без никакви усилия от наша страна, нещата стават изключително лесно.
Никога не съм си представяла, че ще бъда осиновител. Никога. Никога не съм си мислила, че ще живея в Стара Загора, ама през ум не ми е минавало. Нямам нищо общо с този град. От раз си намерих работа тук и то много добра, лесно купих подходящи жилище, а пък още по-лесно осинових. Явно някъде там горе, на моя лист е било написано "Тази и тази жена - майката на Вероника". И всичко ме е водило към това без изобщо да го съзнавам. Е, отне ми 20 години, но вероятно за да се науча да бъда "майката на Вероника". Понякога не мога да повярвам, че това се случи с мен. Не съм положила никакви специални усилия в процеса на осиновяване, освен да подам документи и да чакам дата за делото. И въпреки това нещата се случиха светкавично бързо и лесно. тъй, че вярвам, наистина вярвам в нещото наречено "съдба".

# 7 27 ноем. 2009, 10:05 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Ооооооо да,аз вярвам в чудеса.Моето Коледно чудо е синът ми. Hug

За пръв път го видяхме по телевизията декември месец,някъде в средата беше,съпругът ми помни и точната дата даже.
След няколко дни на непрекъснато звънене по телефона от страна на мъжът ми ни позволиха да го видим.....на 22 декември го зърнахме на живо за пръв път. Grinning

Дядо Коледа беше решил да ни поднесе най-желаният подарък за Коледа а именно Боби.Естественно детето си дойде със името.
Не успявам да намеря материала във нета,описан от една журналистка за нашият случай,но приятели които са го чели казват,че е описан като истинско коледно чудо и наистина за нас беше такова.

Второто ни чудо беше великденско,което тия дни стана на цели 4 годинки(кога порастна) ooooh!

Седмица след другият голям хрситиянски празник зърнахме нашата принцеса за първи път.
За мен чудесата съществуват,благодарение на две такива чудеса днес съм майка и съм невероятно щастлива от това,че имам най-прекрасните деца на света.
Аз вярвам в чудесата,вярвайте и вие! Hug

# 8 27 ноем. 2009, 10:56 ч.

Мнения: 3 246

Малко ще оспамя темичката Embarassed

Ивка, да ти е жива и здрава малката порастнала принцеса Hug

# 9 27 ноем. 2009, 11:20 ч.

Мнения: 1 480

Вярвах в чудеса. Сега вече не. Вярвам, че всичко е такова, каквото си го направя. Поне това, което зависи от мен. Това, което зависи от някой друг, обикновено е точно противоположно на чудо и в повечето случаи е свързано с умиращи надежди, а най-много боли, когато умре надеждата.

# 10 27 ноем. 2009, 20:40 ч.

Мнения: 179

Да, и моето чудо сега не ме оставя да пиша спокойно, защото иска "акофончето" за да говори с леля си по скайпа. Помня, как няколко месеца се тутках и все не започвах процедурата по подаване на документи. Изведнъж, през март месец ме обзе лудостта, че всеки ден на забава е изживян напразно. Истинско чудо беше да събера документите-регистрацията ми е от друг град, социалните сбъркаха списъка с нужните документи - дали ми стария, командироваха съпруга ми в чужбина и въпреки това успях. Когато след 6 месеца осиновихме нашата дъщеря се оказа, че е родена в началото на месец март. Дали е съвпадение? Освен това, винаги съм си представяла, че имам дъщеричка, но не сме го вписвали като условие - беше ни неудобно. Е сега си правим колекции от фибички и роклички.
Как да не вярваш в чудесата?

# 11 29 ноем. 2009, 21:50 ч.

Мнения: 2 084

Разчитам на чудо, но с вярата нещо напоследък се разминаваме... Дано Коледния дух не ни забрави. Никого да не забравя! baby_neutral

# 12 29 ноем. 2009, 22:17 ч.

Мнения: 2 172

Да, по Коледа стават чудеса. И по всяко друго време.
Бобкас, за това ли говориш?

Освен като храм за поклонение и туристическа забележителност Руската църква е много известна и с гроба на архиепископ Серафим Соболев /1881-1950 г./, който се намира в приземието й /в момента, в Москва тече процедура по канонизирането на архиепископа за светец/. Всичко тук се свързва с личността и "невидимото присъствие" на владика Серафим. Той е посветил целия си живот в служба на хората, помагал им е с каквото може и благодарение на него храмът се е запазил непокътнат и до сега. И днес стотици вярващи оставят "молитвени писма" в специална урна до гроба на Серафим с адеждата, че той ще им помогне.

Да, той ми беше надеждата в дните преди изследването за което писах в другата тема, дали на него дължа и резултата newsm78