Роля на бебето в процеса на раждане

Да, ние - всеки ден в който живеем е взет назаем от тях.

 
Означава, че си в душевен покой и равновесие, Архангеле.

Според ведически източници душата влиза в тялото около 4-я месец от бременността, тогава се усещат и първите движения на бебето.
Аз лично вярвам, че това се случва.

Людмил, ако разгледате текущите "отчетни", ще установите как всички бременни говорят с неродените си деца, обръщат се към тях, свирят на пиано ... И хиляди подобни чисто интиутивни неща. И това е независимо от стадия на бременността. Да си представим обаче как ще му заговорим в родилното да си държи ръцете прибрани...е това ми се струва в сферата на "измишльотините" и не го намирам за естествено. Също и идеята да не ходим в болница, че е шумно и напрегнато ... Без да знаем дали изобщо ще е шумно и дали ще има някакво напрежение. Ами то по улиците да не ходим, че има коли, клаксони, хората говорят шумно, смеят се, други ругаят ... ами това е живота, нищо не е сигурно и не го знаем предварително, то ако ако .... баба ми беше мъжка.
Извинете ме за различното мнение, но аз живея в реалния живот, на земята, сред хора, викове, музика, Джони Холидей, Гай Ричи, дъжд, сняг ... болници, клиники и лаборатории, където още никой не съм чула да дава акъл на родилката да се разбере сега с детето да не шава, че ще ражда...Това е природата, колкото и странно да Ви звучи, която ме заобикаля...не мога да я променя. Тя дава на тялото ми познанията какво е добре за него и какво не, аз не искам да се бъркам, нито някой ме насилва от лекарите - ами не съм яла червени меся и риба от 3 месеца, тялото връща, не са му потребни, ям други неща...ще дойде момент в който и това ще започна да приемам. Природа, нали?
Защо тогава да му "обяснявам" да се завърта на бебето, като си е седнало? Природа  -  аз съм родена седалищно, какво ми е? 3 и 200 преди 40 години, нещо да съм крива, нещо да са тормозили докрторите (те само акушерки били, че имало близнаци да се раждат и е било по-сложно в съседното помение) майка ми...?
Дано сте ме разбрали - всички са наясно за интиутивната ни връзка - майка - дета/деца , ама да проповядвате подобни твърдения да се обяснява туй и онуй на бебето преди раждането, че му е неудобна позата или да си раждаме у дома, че било по-спокойно...ето против тези твърдения съм определено. Хора като вас разчитат да срещнат разбиране сред една малко странна и поддаваща се на внушения част от жените, гневно настроени срешу съвременния свят. Не мога да Ви пожелая успех!

Това е действителността, която си описала. Природата е съвсем друго нещо.

Ако чакаш до последно и решиш да му говориш на път за родилното, тогава вече ще е безсмислено, бебто ще е вече объркано и уплашено.
Това общуване се прави  преди раждането. Както родилката седмици наред се подготвя за раждането (не всички де), така и бебето. Вижте пак филмчето с човека, който си припомня раждането. Поставете се намястото на новороденото. Представете си, живеете в рая, на топло и сигурно и изведнъж някаква сила започва да ви тласка навън, не знаете какво става, уплашени сте. Бебето е човек, като нас. Ако нахлуят в дома ви и ви изведат от топлата стая на неизвестно място, няма ли да се уплашите? Но ако предварително знаете, че ще дойдат и ще ви вземат, ще сте готови. Така и бебето, чрез пренаталното възпитание се подготвя за новите неща, които го чакат, за раждането.

И ние НЕ сме му "говорили" в деня на раждането, та кой ще има време за това?

bobi40, ако изказаните от теб виждания те правят щастлива и сигурна във всеки момент от живота ти, моля те, не дей чети и си задава въпроси за писаното в тази тема. Ако обаче в живота ти има страх, несигурност и щастието се явява периодично, може би има над какво да се замислиш...

Според мен ако има човек , който е щастлив и сигурен във всеки момент от живота си, той не е нормален.

Ако "норамален" = "средностатистически", си напълно права 

Понятията за нормално се менят с времето.
Днешното нормално дете не е здравото нормално дете от времето на дядо и баба. Това, което преди 100 години се е смятало за ненормално и болестно, днес е съвсем нормално и общоприето. Например:

• Нормалните децав България са с развалени или извадени зъби още преди пълнолетие
• 80% от нормалните децата са с наднормено тегло
• почти всяко има някаква алергия
• днешното нормално дете на 18 месеца още няма тоалетни навици (някога ги е имало преди 1 годинка)
• стандарта е вече бебето да се кърми максимум 6 месеца или въобще да не се кърми.
  
• и така нататък

Та, ако питате - предпочитам да се придържам към по-старите стандарти за "нормално"

  Нямам предвид средностатистически.

Темата е много интересна. Твърдо вярвам, че бебето играе голяма роля в процеса на раждане. Това е първото му изпитание, което преодолява заедно с майка си. 
Какви са научните (медицински) обяснения, че нормално родените деца са по-борбени, спокойни, здрави? Не че се съмнявам в това, но ми е любопито как науката го обяснява.

Сори за дългия цитат, НО
не си прав.
Никой родител, и като цяло Обществото не приема за Нормално днес децата да са дебели, с развалени зъби  и алергични, напротив.Навсякъде това се алармира, а не се показва като нещо общоприето и нормално.За да се взимат мерки.За да се влезне в Нормата.Здравословната Норма.

Да така е, но това нещо се случи постепенно за 20 години.
Както че е все по-нормално да видиш току що проходило дете с вафла в ръка. И въобще покрай историята с кариесите на Самуил се оказа, че за доста родители развалените зъби на децата им са в "нормата". Намират си обяснения, че са малки,  още не можели да ги мият и като поникнели новите зъби всичко ще са наред...

Людмил не изкривявай думите, моля те.
Не е нормално, да се среща бебе с вафла в ръка, това че е често срещано не означава, че е нормално.

Тъй като този спор се получи след моя реплика, ще променя думите си така:
Според мен Не е човешко, да си щастлив и сигурен във всеки един момент от живота си. Това е спиране на развитието, в един момент вече си спрял да се развиваш, защото си напълно доволен.