Роля на бебето в процеса на раждане

Нищо Нормално няма във вафлите и бебетата, това е лично твоя интерпретация.И нищо не се е случило постепенно точно с тези примери, а лавинообразно за кратък период от време.За това и се алармира и се обръща все повече внимание-и на качеството на храната на децата и на физическата им активност.
Хексе е права за задоволената потребност и стопирането на развитието.

Приемам че сте прави.

Алармират единици. На качеството на храната обръщат внимание медиите и малцина потребители (в големите градове са повечко, затова може би живеещите там имат погрешна представа за общото ниво). Мнозинството продължава и ще продължава да храни децата си с вафли, без да обръща внимание на алармиращите. Точно защото е общоприето. Мисля, че в случая  Людмил точно е употребил думата "нормално" - това, което се приема и практикува от болшинството хора в обществото.

Пак грешиш, не защото е общо прието, а защото е по-лесно.Никак не са единици алармиращите, но това е до съзнание и битовизъм, до който са принизени повечето хора днес.Това, че се практикува не значи, че се смята за нормално, приемливо и хубаво.Напротив.Всички Знаем за Вредата, но понякога ни се налага да се сблъскваме с нея.На мен ми е по джоба да купя на детето кифла за закуска, вместо ябълка, примерно.Въпреки, че много добре знам за вредата, осъзнала съм, и не го приемам за нормално.Никой не приема за нормално да гъчи само боб, баници и пици, вафли и кроасани.Ежедневието го налага.Практиката не означава одобрение и окачествчване за нормално.
Фактът, че се промениха законовите разпоредби за закусвалните в училищата говори, че съвсем не са единици алармиралите.Фактът, че последните години все по-масово дават по медиите/нима медиите не са най-разпространения и Масов Източник/ видни диетолози и от всчко предаване се набива в канчетата ни за Вредата....това е много далеч от Единици, ще прощавате...

Норма=Установена средна стойност за нещо.За това и думата е НАДнормено тегло, сиреч-не е в нормата, сиреч-не е нормално.Няма как изречението да е Нормалните деца са с наднормено тегло, защото си противоречи, фактът, че присъства думата наднормено е достатъчен, че нещо не е нормално, не е съобразено с нормата.

Коя е тази наука? Как тази наука би доказала, че едно и също дете, ако е родено нормално ще има един характер, а, ако е родено със секцио - ще има друг характер? Може би пък мързеливото, алергично и болнаво дете, родено със секцио, би било още по-алергично, мързеливо и болнаво, ако се беше родило нормално. Би трябвало два пъти да се роди и два пъти да си изживее живота, за да се прецени в кой случай е по-нещо си. Как ще обясни тази наука ненаучния факт, че децата на съседката, родени нормално, са по-мързеливи от моите, по-често боледуват, по-изнервени са и са алергични. Моите са родени чрез секцио и нямат алергии, здрави са, сравнително спокойни са и са достатъчно амбициозни.

И стига сте го навирали това глупаво филмче в очите на хората - то нищо не доказва! Защото съвсем спокойно би могло да е кадър от един фантастичен филм, или филм на ужасите, или психо-драма. С една дума - художествена измислица. По същата логика може да се аргументирате с цитати от "Междузвездни войни".

Не отричам, че е хубаво /недоказано, но е хубаво/ майката да говори на детето си, докато е още в корема й. Ако не повлияе на бебето, то със сигурност успокоява майката. Но да се възлагат такива големи отговорности връз крехките рамене на едно неродено, ми се струва направо несправедливо.

И аз се опитах да обясня, че всички говорим, пеем и свирим на неродените си деца - прочетете малко повече из форумите, не стойте само в темите домашно раждане, секцио, кой кърмил и защо...вижте, че всички момичета и жени, които са бременни от 1 до 9 месеца общуват, разбира се. Това е инстинкт! Против съм втълпяването на глупости от сорта "обърна се седалищно и му казах да се поправи" или "да си прибере ръцете" - това са щуротии. Иначе на всички е ясно, че бебето е главния герой на филма, ние се учим цял живот да му помогнем да няма трудности, храним се за да му дадем необходимите минерали, води, произвеждаме / или ни добавят хормоните, необходими за доброто протичане на бременността, учат ни какво ни предстои. И всички си имаме страхове, само лудите не ги е страх. Въпросът е да знаеш как да контролираш страховете си и да ги използваш ти, а не те да те използват и съсипят.

Извинявай, но ако за теб са щуротии, за мен са самата реалност, защото ако не бях голорила и обяснявала на сина си да се обърне с главата надолу в 33 г.с., сега щях да имам 15 см. белег на корема! А че беше седалищно е докоментирано и със снимки от УЗ.

Тази наука се казва Висарион или Сергей Тороп. Ако се поинтересуваш малко ще разбереш.

Извинявай, ама защо пък си мислиш, че бебето ти се е обърнало, защото си му говорила!


Питах за наука. Явно не си разбрала въпроса ми!

Че моето се обърна от седалищно главично в края на 7месец без да съм го приканвала  
Истината е, че бебетата се обръщат в правилна поза накрая на бременността 

Бебето няма голяма роля по време на раждане, то просто бива изтраскано навън, може би трябва да му кажем предварително да заеме стартова позиция и да се изтласква с крачета навън... Аз не виждам как обстановката ще повлияе на бебето по време на раждане. Истината е, че то преживява невероятен стрес независимо от родоразрешението - при всяко раждане в организма на майката се отделя адреналин и още куп вещества, които постъпват и в кръвообръщението на бебето. Тв предизвикват стрес у майката и бебето, но всъщност подпомагат родилния процес по различни начини, няма "спокойно" раждане.

Технологиите през последните години ни позволиха да надникнем какво става в утробата на майката и дори най-големите скептици са наясно, че детето вътре преживява доста неща и е активно - чуващо, усещащо...
Това не значи, обаче че всичко ни е ясно. Според мен има причина хората да не си спомнят преживяванията си преди, по време и първите години след  раждането си - според мен не им е нужно (подлагането на хипноза и други практики, за да "си спомним" според мен са опасни, не просто излишни, ама нали "който го е страх от мечки да не ходи в гората" - лично аз не държа да знам "тъмното си минало" )

Преди години и аз четох разказа на една жена за едно от ражданията - искали да е вагинално, но доктора казал - седалищно е бебето - значи правим секцио. Жената и мъжа й поискали да ги оставят насаме за малко, след което се помолили и , както споделяте тук, казали на бебето да се обърне. Доктора, обаче бил нетърпелив и така или иначе направил секцото. После обяснил на майката, че "ако бяхме изчакали, щеше да се роди нормално - беше се обърнало главично".
Аз си мисля, ако се поставя на мястото на някоя жена със седалищно , даже ако е напречно (щото седалищното предполага възможност вагинално да се роди), ами и аз бих опитала всичко, което знам, за да се обърне бебето - ще му говоря, пози ще пробвам, поне да знам, че преди да легна под ножа съм опитала всичко.

По време на първото ми раждане бях свързана с монитор за проследяване на контракциите и от там се чуваше и сърдечния ритъм на бебето. Някакси бях спокойна като го чувах. През повечето време знаех, че спи, акушерката ми докладваше , отвреме навреме го усещах да се движи, но просто ми беше любопитна цялата тая работа - някакси по-реално ми изглеждаше присъствието му, докато лежах цяла нощ и чаках заветното разкритие.


Но, разбира се, не изпадам в крайности - не мисля, че бременността, която е няколко месеца и раждането, което е няколко часа са главни определящи неща за бъдещето на детето, в никакъв случай...Иначе трябва да хвърля вината за всички несъвършенства и несполуки върху плещите на родителите и да очаквам моите деца да хвърлят много обвинения срещу мен и грешките ми.
Просто човек прави най-доброто, на което е способен в дадения момент, със знанията, които има.