Роля на бебето в процеса на раждане

  • 5 780
  • 101
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 5 714
Аз лично не бих родила в къщи. Naughty
Мисля, че не това е темата.  Peace

# 16
  • Мнения: 1 161
Аз лично не бих родила в къщи. Naughty
Мисля, че не това е темата.  Peace
Да, дайте да не разваляме темата, тук говорим за друго. Има си тема за и против раждане в къщи. Някои жени раждат по-лесно вкъщи с акушерка, докато други имат нужда от голям лекарски екип и апаратура, за да се чувстват сигурни. На повърхността нуждите изглеждат различни, но всъщност става дума за едно и също нещо – необходимостта бъдещата майка и бебето в нея да се чувстват сигурни.

Имаме шанс да обсъдим нещо НЕДИСКУТИРАНО досега в никой форум. Можем да стигнем до реално решение, предложение, което ще е от полза за всички бъдещи майки...

# 17
  • Варна
  • Мнения: 19 057
Не съм искала да развалям темата. Изказах лично мнение, по-скоро имах предвид , че имам по-голямо доверие на това което ще ми кажат лекарите, отколкото на собствените си усещания. Сигурна съм, че има майки, които имат "телепатична връзка" с детето си, когато раждат. Казах, че аз я нямам и бях доста объркана, че раждането не започна така, както аз бях очаквала. Силно разочарована бях , че трябва да раждам легнала по гръб, защото не се чувствах добре така.
От друга страна как лекарите да преценят на коя родилка най-общо казано може да се има доверие, че е наясно какво и предстои? И когато става въпрос за два човешки живота, предпочитат да правят това на което са ги учили .

# 18
  • Мнения: 1 475
Да кажа нещо и встрани от темата , но точно се връзва със заглавието  с ролята на бебето по време на моето раждане!!Ами аз не можех да напъвам правилно и лекарката и акушерките, ми казаха нещо, което винаги ще помня, което не съм чувала някой да споделя- "оставете бебето само да си напъва, за разлика от майката, то е доста борбено"/непрекъснато напъваше сама/ т.е аз спрях да напъвам, а оставихме всичко в "ръцете" на детето- след моите неуспешни напъни, детето ми само проби кордона и си излезе на бял свят!!!! Peace

# 19
  • Мнения: 3 869
Людмил, моля те, дай линк към онези текстве от твоят страница, където бяха описани изживяванията на хората като неродени деца, достигнати под хипноза. Това ще отговори на много въпроси, вярвам.

Наскоро гледах едно видео с раждане на седалищно бебе. Майката и акушерката просто чакаха, чакаха бебето да реши кога и как да се роди, много впечатляващи бяха движенията му. Поне за мен. При главично разположено бебе, майтата може да усети, а може и да не усети движенията на бебето, съвсем съзнателни такива по пътя му навън. Но при това седалищно раждане така хубаво се виждаха...

http://www.youtube.com/watch?v=jD5939e5PZ8

somebody, аз имам същия опит Simple Smile Нито веднъж не напъвах съзнателно. Тялото и най-вече бебето ми си свиршиха идеялно работата. Акушерката, с която говорих преди раждането, точно това ми каза - Остави бебето и тялото ти да свършта работата, ти няма какво да напъваш! - Моето бебе беше наистина много борбено и след едно дълго раждане, накрая явно реши, че му стига толкова и така се стрелна към изхода, че едва го удържах за малко (колкото да си спестя разкъсвания) Simple Smile

# 20
  • Мнения: 1 161
Людмил, моля те, дай линк към онези текстве от твоят страница, където бяха описани изживяванията на хората като неродени деца, достигнати под хипноза. Това ще отговори на много въпроси, вярвам.
http://ludmil.multiply.com/journal/item/21/21

# 21
  • Мнения: 1 732
somebody ,
не мисля, че е встрани от темата! Simple Smile
точно за това говорим.........
и аз усещах как моето бебе се старае и се мъчи, за да излезе. Даже в един момент,  докато напъвах безуспешно, попитах "а то не може ли само да изпълзи"?.........

иска ми се да насоча вниманието и към една  подробност, която все ми се струва, че на Людмил му отбягва.
"ролята на бебетата в процеса на раждане"........
защото когато бременността е многоплодна,  факторите, които влияят на родилния процес,  се умножават.
Аз съм еднояйчна близначка. И когато сме се родили със сестра ми, всички са казвали, че сестра ми не е искала да излиза, а аз съм подбутвала .........

Цитат
при съвременната майка, въобще при хората, откъснали се вече от природата, тази интуитивна връзка е дала "на късо". И трябва да се изгради наново.
не мисля, че при всяка съвремнна майка е така.
Зависи от много фактори..........Не е само до урбанизиран начин на живот. Зависи и от душата на майката.  С каква душа е дошла тя на Земята.
Вярно е, че колкото си по- близко до природата, толкова шансът за по-незатормозен живот се увеличава.
Някои майки имат интуиция, но не я чуват.

# 22
  • София
  • Мнения: 369
мммм, чудна тема!
аз съм сигурна, че бебетата и тялото работят заедно и знаят кога е време за голямото събитие  Peace

не съм се замисляла, но винаги съм мислела за момента на раждане, че когато бебо е готов(а и аз емоционално), ще тръгне да излиза.

# 23
  • Мнения: 275
Ние имахме две опитности.
Първата беше, че Самуил беше разположен седалищно само СЕДМИЦА преди раждането. За това режат, нали знаете, не се церемонят. Но Мирена "поговори" с него, направи си малко йогийски упражнения и той застана правилно.

Втората беше, че преди раждането "разговаряхме" с него, казахме му с каква радост и нетърпение го чакаме, че го очаква един нов прекрасен свят, да не се страхува, да държи ръцете си прибрани, да не рита. Пълен инструктаж  Laughing И всичко мина идеално.

Излиза, че бебето разбира български още в утробата на майката.
При двуезични семейства как стои въпросът?

# 24
  • Мнения: 1 161
Ние имахме две опитности.
Първата беше, че Самуил беше разположен седалищно само СЕДМИЦА преди раждането. За това режат, нали знаете, не се церемонят. Но Мирена "поговори" с него, направи си малко йогийски упражнения и той застана правилно.

Втората беше, че преди раждането "разговаряхме" с него, казахме му с каква радост и нетърпение го чакаме, че го очаква един нов прекрасен свят, да не се страхува, да държи ръцете си прибрани, да не рита. Пълен инструктаж  Laughing И всичко мина идеално.

Излиза, че бебето разбира български още в утробата на майката.
При двуезични семейства как стои въпросът?
При телепатията няма думи а образи.

# 25
  • Мнения: 3 869
При телепатията няма думи а образи.

Не знам дали и образи има.... По-скоро са намерения, емоции, усещания, само че "картината" е много по-пълна от това, което усещаме обикновенно...

# 26
  • Мнения: 275
Аз отново не разбрах нещо.
Значи преди раждането се дава "инструктаж" на бебето как да се държи по време на самия процес. Да си държи ръцете еди как си, да не рита...
Обаче, от къде една майка може да знае, че това е правилният начин на поведение който да "изисква" от бебето си ако ражда за първи път?

# 27
  • Мнения: 1 161
При телепатията няма думи а образи.

Не знам дали и образи има.... По-скоро са намерения, емоции, усещания, само че "картината" е много по-пълна от това, което усещаме обикновенно...
Точно го каза - намерение. Бебето усеща намерението на майката, така, както тя усеща неговото. Не случайно в Турция, например, родилката издава определени звуци (и намерение), с което сигнализира на бебето че е готова.

Например, аз усещам намерението на Самуил да направи нещо, преди да извърши действието. Също и на котката да речем. Просто трябва да се отпуснем, тази животинска интуиция е част от природата ни.

Като част от темата ще ви кажа едно просто упражнение по усещане и излъчване на намерение, което всички може да опитате.

Прави се с двама човека. Нареждаш няколко предмета на масата и помолваш другия да възнамери да вземе един от тях. Не просто да си помисли или представи, А наистина ДА ГО ВЗЕМЕ... но без да извърши действието.
Ти стоиш срещу него, отпускаш се, без да мислиш, без дори да очакваш и предугаждаш намерението му кой предмет е иска да вземе. След няколко сеанса ще познаваш на 100%, опитайте.

Аз отново не разбрах нещо.
Значи преди раждането се дава "инструктаж" на бебето как да се държи по време на самия процес. Да си държи ръцете еди как си, да не рита...
Обаче, от къде една майка може да знае, че това е правилният начин на поведение който да "изисква" от бебето си ако ражда за първи път?
Бебето знае какво да прави, това е в гените му, както сученето. Ти не му казваш къде да си държи ръцете и краката, просто преди раждането го успокояваш, вдъхваш му кураж, излъчваш му усещане, намерение, картинка, че всичко ще е наред, че го чакате... представи си, 9 месеца си била в блаженство в рая и изведнъж всичко свършва, тръгваш на някъде, заклещена, тресат те хормони, не знаеш какво става... То си е ужас.

Затова за бебето е важно да усети, че го чакат с обич там навън, тогава ще пожелае силно и ще се отправи натам. Новородените са напълно осъзнати същества, знам това. И да ви кажа, ако плачат, то е защото са неразбрани...

Последна редакция: нд, 29 ное 2009, 22:47 от AnMary

# 28
  • Мнения: 3 869
Обаче, от къде една майка може да знае, че това е правилният начин на поведение който да "изисква" от бебето си ако ражда за първи път?

Отговарям от опит - просто намерението е бебето да премине през мен абсолютно свободно, лесно, като през отоворен тунел. Той премина дори без да го усетя; в смисъл усетих когато главата му натискаше перинеума и разтягането при нейното излизане, но как и кога стигна до там и как и кога се завъртя това бебе, не усетих. Веднаг след главата се изхлузи и телцето. Контракции изобщо не усещах нито в този момент, нито след това...

# 29
  • Мнения: 405
Много хубава тема.  Hug
Записвам се да 4ета.

Общи условия

Активация на акаунт