Роля на бебето в процеса на раждане

И аз така му викам - слънчо. Aми и той откакто се е родил е все навън при слънцето тича гол и бос
Неговата лъчезарност отдавам на хармоничното му раждане и пренаталното образование. Общувахме с него още докато беше в утробата, пусках му музика преди, по време и след раждането. Още от малък, докато спи в стаята свири лека музика като тази http://beinsa.info/Audio/Kevin_Kendle.m3u ...

Да, знам за вас. Май бях бременна, когато попаднах на вашето раждане и оттогава винаги, когато има нужда "попадам" на вас

И моят голям син пренатално "израстна" на Моцарт - той ми бе препоръчан специално.
Сега любимото му филмче е едно с класическа музика.

Пусни му този http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=132345&hit=1

Благодаря. Ще му го пусна.

   И аз имах предчувствия относно датата на раждане на моето дете.Но то се роди 2,5 дни по-рано.
   От случаен преглед се установи,че плодът от време на време  губи тонове.Задържаха ме в болницата и започна едно бъркане,човъркане.....Завърши със система окситоцин и раждане на полузадушено бебе,с увита пъпна връв и силно травмирано заради дългите и неефективни напъни...
    Досега се чудя,дали ,ако не бях отишла в болницата и бях оставила детето да се роди тогава,когато му е време,щеше да се появи на този свят живо и здраво?
    Дали ускоряването на процеса не му е спасило живота?

    Друг път мисля,че може би точно точно това ускоряване на естествения процес е затруднило раждането.И ако всичко беше оставено да тече нормално,нямаше да има гореспоменатите травми?

     Наистина се двоумя......

Mного майки, които казват - "ако не беше д-р. ХХХХХХХ да спаси детето какво щеше да стане" може би трябва да се замсилят, че точно точно заради условията на раждане при д-р. ХХХХХХХ е имало толкова усложнения.

   Нали!
   Точно това и думам!

Страшно интересна тема!
Точно така мисля да постъпя когато дойде момента! А Мег е описала съвсем точно какви са моята нагласа и намерение   Дано да се получи ... силно искам и вярвам, че ще има ефект!


.... да си представя как излиза бебето, как тръгва и се показва.. точно като "отворен тунел" ... самия преход, движенията, да си представя пътя на бебка... мисля, че само хората тук могат правилно да ме разберат какво точно искам да кажа, защото наистина ми е трудно с думи да го опиша, но картината във въображението ми е толкова ясна ... и така искам бебка да направи същото...

Аз още сега си й говоря, но наум .. на глас рядко ми се отдава да й бъбря. Галя си я и й казвам колко много си я обичкам и как ще си се гледкаме и .. охх.. искам да си я гушам вече... Мисля, че от пренаталното общуване до момента има ефект, пупу, кротушка си ми е в корема. Като почне да опъва крачетата и ме понаболява, й казвам да ги  прибира, че ме боли.. и тя престава да ги пъчи 
Силно вярвам в силата на мисълта и смятам да я използвам в най-важния за нас двете най-вече ( и за таткото е важен, разбира се, но по друг начин) момент.

Без да чета мненията, първо ще напиша моето.
Смятам, че колкото и да е спокойна и в транс майката, детето е подложено на стрес.Самата смяна на средата е достатъчен стрес, пътя, който трябва да измине е достатъчен стрес.Това, ако не ме лъжат спомените ми даже съм го гледала...примерно по дискавъри, ама само примерно, имам бегъл спомен.
Връщам се сега да чета назад и да допълвам евентуално.
И да, разбира се, че детето има огромна, най-главната роля е негова.Учудва ме факта, че малко жени знаят какъв път трябва да измине детето и че да-то само излиза.Не напъва то, както някой е писал, напъва си майката, напъните идват от тялото на майката, не от тялото на детето.То просто трябва да се придвижи и прави нужните движения за това.При мен лично процесът бе дълъг, поза клекнала лично за мен е крайно неудобна и си раждах легнала.Паралелно с това не смятам, че заради доктор Х се е увила пъпна връв.Имам ужасна трагедия със задушено дете при раждане, оставено само да си излиза, всичко е било ок до последно, раждане си тече без намеса, майката изгонва обаче мъртъв плод.Няма да навлизам в одробности.

Темата сякаш позамря, а на мен ми се ще да споделя още мои мисли за важната роля на бебето.....и бебетата........
никой досега не коментира какво мисли по въпроса за случаите с две и повече бебета......
тогава със сигурност нещата седят по- различно, нали?

и сякаш не е разгърнат достатъчно целият спектър на ролята на бебето.
Защото според мен от бебе до бебе има огромна разлика. /и от майка до майка, но в случая нея не я коментирам/
Някои бебета са трудни. И колкото и майката да се вслушва в бебето си, да го подготвя /с внушения, "разговори" и "работа" над плода/за трудния път, който го чака да извърви....
бебето може да не иска! И да отказва. Защо може да се случи така?
И още един въпрос.
Сигурна съм, че факторите, които влияят върху желанието на едно бебе да се роди  са много. И повечето от тях, ние, обикновените хора НЕ ги знаем.
Запитвал ли се е някой от вас дали начинът, по който бебето е създадено се отразява до някъде и на неговото желание да се роди?

не мога да повярвам какво осъзнавам напоследък......нещо, което ме потресва.
че хората от АМБИЦИЯ  създават деца....а не от любов или копнеж по деца............

как мислите, ще се родят такива бебета, продукт на амбиции, на насилие, на семейни разчети......
така че всичко е доста комплексно.
и със сигурност формулата на успешното и щастливо раждане не е  универсална.

Темата е страшо интересна,продължавайте ,моля

И аз забелязвам това. Има и тук някаква мода.

Аз пък съм си мислила дали близнаците "си говорят" в утробата на майката.

Има една лекция на английски "Nurture and the Power of Love - The Biology of Conscious Parenting" (Грижи и силата на Любовта - Биологията на Осъзнатото родителство) която е в пълно съзвучие с темата.

ДА.

Прочетох с интерес разказа ти, как така едното бебе е избутало другото? Сподели и твои впечатления след като прочетеш разказа ми. 

Аз не мога да кажа, че съм много "духовна". Според мен всяка майка има връзка с бебето си, в моя случай с двете бебета. Бях сигурна, че съм бременна от първия момент, но никога не ми е минавало през ум, че точиците ще са 2. Та затова определено не мога да кажа, че съм имала някаква интуиция. Само един странен сън, но и той не се оправда, защото беше за двама сина 
Щом започнах да ги усещам по-ясно за мен си бяха две отделни личности, бяха доста различни още от утробата и все още са такива - едната кротка и упорита, другата по-дейна и нетърпелива  Говорех им наум, пеех им наум, сигурно затова и двете обичат много да пеят, по цял ден тананикат нещо  Много ми се искаше да родя нормално и те взеха, че послушно се обърнаха и двете с главичките надолу в 27-а г.с. и си останаха така докрая. сигурно са усетили желанието ми или е било чиста случайност, знам ли... В началото бяха една над друга с главичките в една посока, така че подобно обръщане може да се възприеме и като логично в известна степен. Но наистина ми е било винаги много интересно дали харакретът се определя по някакъв начин и от преживяното в утробата на майката или си е вече заложен. В моя случай дали едната е по-кротка, защото беше винаги малко под сестричката си и движенията й бяха по-ограничени, или просто такъв си е бил характерът й?
Раждането ми го предизвикаха ( сега ме е малко яд, че се съгласих  ) и все пак те се родиха след повече от 36 часа, на датата, която си бях "избрала" още в началото на бременността, на много хубав ден. Та поне това ме утешава  През цялото време сърчицата им биеха в синхрон, оказа се, че е все още така и при последния им преглед при педиатърката на 2 годинки  Първата (по-кротката) наистина сама си излезе, просто почти не съм напъвала. За втората нямах напъни и тръгна с ръчичката напред. Дали е бутала сестричката си или е искала да се хване за нея?  Като я познавам ми се струва по-скоро второто, голяма е хитруша 
Какво друго. Много ме беше страх как ще се справям сама с 2 бебета и все се надявах да са кротички. Явно са прочели и тази моя мисъл, защото бяха две невероятни бебета. Но и аз съм почти винаги много уверена и спокойна и това явно им се отразява, както им се отразява, когато съм нервна и неспокойна. В този смисъл не знам дали мога да "чета" мислите им, но определено те четат моите  Разбира се като майка в повечето случаи знам и усещам какво им е нужно или не е наред. Не бих го нарекла телепатия, а по-скоро инстинкт.