За първия си съпруг се стараех почти 11 години да правя всичко, за да му угодя, живеех неговия живот, мислех неговите мисли, обезличих се, за да съм му удобна... полза никаква, благодарност още по-малко, тормоз - до дупка...
С втория пробвах като начало с добро отношение, но не забелязах да му прави впечатление, така че вече правя само това, което желая и неговото мнение не ме засяга. Ако е мил с мен, ще му отпусна и аз внимание, ако се държи дебилно - отговарям със същото.
Във всеки случай считам, че една жена трябва да се грижи за себе си - за външността и вътрешния си свят заради самата себе си, а не заради някой друг, особено пък мъж. Определено моя отговор на въпроса е: НЕ МЪЖЕТЕ НЕ ЗАСЛУЖАВАТ НИЩО. ЖЕНАТА ЗАСЛУЖАВА ДА ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО ЗАРАДИ СЕБЕ СИ, НЕ ЗАРАДИ ТЯХ.
С втория пробвах като начало с добро отношение, но не забелязах да му прави впечатление, така че вече правя само това, което желая и неговото мнение не ме засяга. Ако е мил с мен, ще му отпусна и аз внимание, ако се държи дебилно - отговарям със същото.
Във всеки случай считам, че една жена трябва да се грижи за себе си - за външността и вътрешния си свят заради самата себе си, а не заради някой друг, особено пък мъж. Определено моя отговор на въпроса е: НЕ МЪЖЕТЕ НЕ ЗАСЛУЖАВАТ НИЩО. ЖЕНАТА ЗАСЛУЖАВА ДА ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО ЗАРАДИ СЕБЕ СИ, НЕ ЗАРАДИ ТЯХ.
Точно същото положение е и при мен 
До такава степен забравих, че и аз съм човек,че имам собствени нужди, желания и очаквания, че накрая и той забрави. Превърнах се и то съвсем доброволно в домашна прислужница и детегледачка, ролята ми в семейството се свежда до тази на масата в хола- никаква. От любима съпруга станах удобната мебел- Много е гот да ми е под ръка, но стига да не се опитвам да изкажа мнение, да взема отношение, или не дай си боже да критикувам. Става страшно. От къде на къде ще се изказвам, или ще се опитвам да взема решение за нещо, след като Той ще дава парите." Но нали ти не работиш, нямаш грам идея как се изкарват пет лева, клатиш си по цял ден краката и се чудиш какво да правиш" и т.н. Мога още много да изброявам, но няма смисъл. Крайният резултат е пропаст м/у нас дълбока и непреодолима. А изводите- човек трябва да е егоист. Самораздаването, обезличаването в името на това другия да е доволен, забравянето, че и аз съм човек, това са грешки, които никога повече няма да допусна. Лошото е, че когато човекът до теб толкова години е бил номер едно, след това той не може да приеме дори плахите опити да му напомниш за себе си . Та по темата- някой сигурно си заслужават, но са малко. Много малко. 
ОК, радвам се, но аз освен, че се глася за себе си, да се чувствам добре и със самочувствие, аз го правя и за него. А щом го правя, значи поне малко е заслужил.
