от нас!
май наистина се подготви зъбче, венеца е доста бял долу, по средата, може затова да е толкова нервна и да плаче.
), казаха ни, че всичко е наред засега, но да продължаваме да я наблюдаваме, защото все пак понякога едното око стои полузатворено. Та хубави новини общо взето.
Така не ми се ходи, в този студ, там като знам колко е студено при тях...имат една стая само, която се отоплява и то с климатик (аз много ги мразя, постоянно ми духа). И ще дойде и бабичката, която, когото е при тях се стои в тази стая точно, страхувам се, че плануват да не слагат да спим при бабата, ама няма да стане
Сега се каня да накарам мъжът ми да им звъни да разбере какъв е планът
..
Да са ни живи и здрави момченцата - стигат ни.

В началото ползвахме силиконови зърна, трудничко беше, Ана Мария все заспиваше на гърда, но като стана на 6-7 седмици положението се оправи, махнахме тези зърна (междувременно при мен се отлепи кожата) и оттогава се кърмим без проблем.
При мен има и друг проблем, кърмата не й стига, но може при твоята приятелка нещата да стоят по друг начин.
От 28 октомври съм си подала документите
И все ме лижат, че щял да ми е готов утре, в други ден...днес беше поредното "утре" и пак нищо...Вече съм направо депресирана...легалният срок е 30 дена, а те минаха отдавна...не знам вече какво да направя...ако можех, щях да си изтегля документите и да ходя до Румъния да си ги поддам там, ама и това не може
Когато говоря на Алекс няма проблем-може да лежи и да ми пее с часове, но отделя ли се за 2 мин става война- почва да се криви. Добре че ми е подвижен компа че да съм все до нея и ровейки се да и припявам от време на врме "ААА ГУУУ"
Сега много й се спи , ама като се е разхълцала от половин час вече и само се нерви... 

Макар че при нас също има голяма вероятност да се получат близнаци-баба ми е имала, но за съжаление са починали и двете след като са се родили
Брат ми също имат шанс -даже по- голям зашто жена му е близначка и в нашия род има така че ....
Абе каквото дойде -квото Бог даде... А за таях ще е още по- хубаво двечки защото вече 2 години се опитват и не става и гораката мн страда. Но аз съм опитимист и знам че Господ ще ги възнагради щедро за търпението. 


и от нас .
.
.....обясних му търпеливо че може само да се радва че идвам аз ,при условие че 4 пъти се поправя болничния явно проблема не е в моето викане ......както и да е.....дядката си раздвижи дупето ,ходи в разни институции ,в РУСО ,та се оправиха нещата
.
.
.
: приятелката ми казва, че почти нищо не ставало с тези силиконови зърна/ама и как да стане като знам, че там акушерките не се занимават, а тя за пръв път пробва да кърми/. Аз все си мисля, че помпата ще й оформи зърно и малкия ще засуче, а като се приберат вкъщи ще е по-спокойна и ще намерим решение.

Малката я отнесе първа, оставих я да плачи 1 час, докато заспа от изтощение, но от тук нататък така ще е, няма вече носене на ръце и пеене непрекъснато,писна ми. Ще стои в креватчето до 3, ако ще да спи, ако не да гледа тавана, не ме интересува. Та през това време си изчистих къщата, измих чиниите, взех си душ и си лакирах и ноктите
От две години му говоря да си смени работата а той все отлага, е сега в разгара на кризата е с 2 заплати назад а ние имаме кредит, вноската е точно колкото неговата заплата. И пак не иска нова работа, не иска и да завърши тъпия университет, за да си търси по-хубава работа и така. Писна ми от него. Реших да си търся още фирми, за които да превеждам от вкъщи (Миринда,малко късничко, но ще изпращам автобиография) пък той да прави каквото знае, аз няма да си оставя детето без необходимите неща
Уморих се да съм мъж в това семейство