Публикувана: 29 юни 2006, 15:03 ч.
Последно мнение: 13 май 2007, 22:02 ч.

Обичате ли стихове? - 2

70 295
749
1

# 675 25 апр. 2007, 13:48 ч.

Не си отивай

Не казвай никога - дори да ти се иска,
не казвай " Сбогом". Малък е света.
С теб бяхме нещо повече от близки -
докосна ни с дъха си любовта.

Обърка ни. Признавам си - така е.
Не я допуснахме до нашите сърца,
но тя и днес във въздуха витае,
а ние се държим като деца.

Разделяйки се, себе си ще лъжем,
че всичко е било почти игра,
и ще се питаме дали не бяхме длъжни
да съхраним една запалена искра.

Но кой ще ни отвърне? Самотата?
Или пък вечер празното легло?
Въпросът ще увисне в тишината
и всяко мрачно съмване,
ще е добре дошло.

Румен Чанков

# 676 25 апр. 2007, 15:01 ч.

Мнения: 698

нещо различно....

Липата

автор: gorski

Какво ми шепнеше липата в северния град,
когато спрях под нейната зелена катедрала?
Не беше ли това: "Човече - нито стар, ни млад -
защо не се завърнеш в равнината прегоряла,
защо не се помолиш на извитите лози,
които помнят твоя прапрадядо?
Бери смокини и бозай от черните кози,
догдето има в спомена ти стадо;
изравяй с гега златните подкови на Пегас,
ракия пий с надвесени над гроб археолози,
а със София (сиреч Мъдрост) до среднощен час
се скитай из тревясалите древни коловози..."

Какво ми шепнеше липата в оня летен ден,
когато киселинни дъждове валяха,
сирени виеха, ревеше самолет над мен,
а аз бях сам - без род, без град, без път, без стряха...
"Върни се там, където в детството си бил,
където твои стъпки даже в камъните има.
И вместо да пестиш за личния автомобил,
мисли, нехайнико, за свойта лична Хирошима."
Това ми шепнеше липата с мраморни листа,
липата ренесансова, от болка вкаменена,
когато виех като вълк по родните места,
макар че дом ми беше цялата Вселена.

# 677 25 апр. 2007, 18:52 ч.

Мнения: 25

... и нещо много лично.Появи се на бял свят часове след сина ми.

На малкия ми син

Добре дошъл си, Константине,
в този слънчев декемврийски ден!
Дар от Бога си ни, сине,
и на татко и на мен!

Да пораснеш здрав и силен,
от мечти да си окрйлен,
да си справедлив и храбър,
мъж обичан и добър!

Грижа си ни наша нежна,
болка, радост и надежда.
Чакахме те колко време,
домът ни с теб благословен е!

# 678 26 апр. 2007, 13:13 ч.

Плевен
Мнения: 238

Невероятни сте момичета,ще напиша нещо на Яворов,но по памет и може да е леко неточно

Душата ми е пленница смирена
плени я твоята душа пленена.
Душата ми е в тихи две очи,
душата ми те моли и заклина
тя моли аз те гледам,век измина
душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда
но твоята душа се не обажда.
Душата ти-дете и божество.
Мълчание в очите ти царува,
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество

# 679 26 апр. 2007, 13:24 ч.

Мнения: 3 091

Where did you come from baby dear?
Out if everywhere into here.
Where did you get your eyes so blue?
Out of the sky as I came through.
Where did you get that little tear?
I found it waiting when I got here.
What makes your forehead so smooth and high?
A soft hand stroked it as I went by.
What makes your cheek like a warm white rose?
I saw something better than anyone knows.
Whence that three-cornered smile of bliss?
Three angels gave me at once a kiss.
Feet, whence did you come, you darling things?
From the same box as the cherub's wings.
How did they all come to be you?
God thought about me, and so I grew.
But how did you come to us, you dear?
God thought about me, and so I am here.

George MacDonald, The baby, 1884

не смея да го преведа тук! загрозявам стиха!

# 680 26 апр. 2007, 15:22 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Сама ще дойда

Ако решиш (наистина) да ме намериш -
не ме търси в уюта на понятното.
Не ме търси в планирания делник,
в убежището кръгло на познатите.

По устните на вятъра търси ме,
в каруците на слънчеви номади -
в светкавиците, в бурите неспирни
в усмивката на огнените клади...

Във аления ритъм на зачатието,
във разпилените сърца на есента
във облачните линии, в обратите -
в нестихващата лудост на плътта.

Не се води по смътните догадки.
И не разпитвай (друг не ме е виждал).
Ако решиш наистина, почакай ме -
сама ще дойда ( зная ли, че искаш)...

Силва Грийн

# 681 30 апр. 2007, 16:31 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

не е стих но е хубаво и истинско .......

....Аз разбрах , че не можеш да накараш някой да те обича,
ти можеш да бъдеш човека , когото могат да обикнат -
всичко зависи от другия ...
Аз разбрах, че понякога са нужни години за да заслужиш доверие ...
и само секунди за да го разрушиш ...
Аз разбрах, че не е важно какво имаш в живота си а кого имаш...
Аз разбрах, че не трябва да сравняваш се бе си
с това което другите най-добре умеят ,
а с най-доброто което ти можеш да направиш...
Аз разбрах, че само за секунди можеш да извършиш нещо такова
за което после да съжаляваш цял живот ...
Аз разбрах, че можеш да продължаваш да вървиш напред, въпреки че си решил че вече не можеш ....
Аз се научих, че трябва да бъдеш отговорен независимо от това какво чустваш ...
Аз разбрах, че или контролираш отношението си към хората или те те контролират ...
Аз разбрах, че въпреки това колко страстно започва една любов тя си отива и трябва да има и такова чуство, което може да я замени ...
Аз разбрах, че да се научиш да пощаваш -е нужна практика ...
Аз разбрах, че има хора които обичат истински но не умеят да го показват...
Аз разбрах, че парите са идиотски начин за измерване на постижения ...
Аз разбрах, че най-добрия приятел може да направи всичко или...нищо и въпреки това заедно ще е прекрасно ...
Аз разбрах, че когато сме зли може би имаме основание за това , но нямаме право да сме жестоки .....
Аз разбрах, че истинското приятелство расте независимо от големите разтояния, същото се отнася и за любовта .......
Аз разбрах, че ако някой не те обича така както на теб би ти се искало , това не значи че той не те обича с цялото си сърце ....
Аз разбрах, че понякога не трябва да казваш на детето че мечтите му са нереални или странни ......
Аз разбрах, че въпреки това че силно те обичат , понякога ще ти причиняват и болка, а ти си длъжен да прощаваш ......
Аз разбрах, че не трябва да се настоява за да разбереш някаква тайна -това може да промени живота ....
Аз разбрах, че двама могат да гледат едно и също , а да виждат съвсем различни неща ...
Аз разбрах, че тези които са честни пред себе си постигат повече ...
Аз разбрах, че живота ни може да се измени за много кратко време от хора които въобще не познаваме ....
Аз разбрах, че тези които силно обичаме -понякога много рано губим ...
Аз разбрах, че въпреки това че думата Любов има много значения , тя губи смисъла си ако често се употребява .....
Аз разбрах ....

не е мое , намерих го в един руски сайт .... и го преведох ... дано съм успяла да предам смисъла му .

# 682 30 апр. 2007, 23:22 ч.

Мнения: 2 199

Философия на Любовта. Two Hearts

Пърси Шели

Потоците се вливат във реките,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
на сладостно вълнение се сбират.

И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата.
Вълна вълната гони и прегръща.
Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна.
До океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са
ако не ме целуваш ти.

Това ми е едно от любимите Mr. Green

# 683 2 май 2007, 00:32 ч.

Мнения: 521

Как
Как да се движиш в този свят,
без никого да нараняваш ,
като-ръбат,чепат,зъбат-
на ръб,на чеп,на зъб те прави?
Като живееш в общество
от същества тебеподобни,
създадени от естество
несъвършено,несвободно?
Като не е еднакво строг
животът с всичките си твари?
Като дори в добрия бог
докрай не може да се вярва?
Като компромис е мирът
дори и между двама души.
И приземен докрай духът
на страстите е роб послушен?
Като земята има гроб
и за нечисти и за чисти?
И всеки порив за добро
е мъничко самоубийство.

Последна редакция: ср, 02 май 2007, 00:52 от anane

# 684 2 май 2007, 01:25 ч.

Мнения: 521

Болница
на моя син
Бялото се блъска в очите ми.
Краде от всеки цвят.
По мислите ми се хлъзга
и черна утайка оставя.
Чакам.
Бялото да оздравее.
Да стане истинско.
Поне колкото едно кокиче.

***
Няма бели лястовици-
чувате ли!
Има страх.
Бездна от черни вихрушки.
Има дни-мъртво вълнение.
Мисли по тежки от камък на врата.
Има нощи-взиране в нищото
и очи в очи с някой болен кошмар.
***
Светът се е събрал в
един прозорец два на два.
Оклюмала птица.
Сиви дървета.
Черна земя.
Дали небето боледува?
Хора като сенки в бели престилки.
Всеки със себе си.
Аз истинска ли съм
или само контур за болката...

# 685 2 май 2007, 15:28 ч.

София
Мнения: 1 176

Мислех да напиша смс
за рождения ден на мъжа,
когото обичах когато ме обичаше.
Но забравих за датата,
а тя отмина вчера
и сега вече късно е, нали?

# 686 2 май 2007, 20:09 ч.

Мнения: 2 212

Обич нарисувана
Зорница Петровска

Един мъж се усмихна,
видях в очите му синева,
сърцето ми сякаш притихна
и нежност в мен разцъфтя.

Две ръце ми предложи -
обител за моя ден,
на моите устни сложи
две устни като сатен.

Напи ме сякаш със вино,
със сладост ме напои,
и силното мъжко име
по-нежно от стих звучи.

Една обич ми нарисува,
една приказка сътвори,
в мен езичница затанцува
със разпилени коси.

Събра ми пера от птици,
от пеперуди прашец,
лъчи от ранни зорници
и ми зави венец.

Накрая сам коленичи,
не каза нищо, мълчи.
Как зная, че ме обича?
Не лъжат тези очи...

# 687 2 май 2007, 20:20 ч.

Sofia
Мнения: 45

Здравейте ,момичета!Страхотна тема.И аз ще ви напиша някои от любимите ми,но днес нямам много време.Имам една молба.Ако някой знае текста на песента на Е.Димитров"Ако си дал",моля да я напише.Не знам от къде да го намеря.Ще ви бъда много благодарна.

# 688 2 май 2007, 20:35 ч.

Мнения: 2 249

Цитат на: leisi_ck в ср, 02 май 2007, 20:20

Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.

Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш

Дали е трябвало
изобщо да се раждаш

Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понакога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас

# 689 2 май 2007, 21:45 ч.

Мнения: 2 084

Мерилин, "Молитвата" е моя. Изпитах неудобство да се подпиша, но като видях къде си сложила думите ги осмислям по различен начин. Приятно ми е, че си ги харесала.
Прекланям се пред текста на песента на Емил Димитров. Кой е автора, знаеш ли?

Препоръчани теми

Ще има ли трета световна и как ще се развият събитията за човечеството?

Звездни Компромати - Юни'24

883
Развлечение

Сандански

Защо сексът е издигнат в култ?

Причина:

Причина: