Публикувана: 29 юни 2006, 15:03 ч.
Последно мнение: 13 май 2007, 22:02 ч.

Обичате ли стихове? - 2

73 082
749
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кой е Чарлз Буковски и какви са реакциите към неговата поезия и проза?
Кои са основните теми в стихотворенията на Чарлз Буковски?
Какви са основните теми в стихотворенията на други автори от форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кой е Чарлз Буковски и какви са реакциите към неговата поезия и проза?
  
  Чарлз Буковски е известен писател, известен със своя цинично-реалистичен стил. Неговата поезия и проза често предизвикват силни емоции у читателите, като някои я харесват, а други я мразят. Той оставя трайно впечатление у своите читатели, които изпитват силни чувства към него.
- Кои са основните теми в стихотворенията на Чарлз Буковски?
  
  Чарлз Буковски често изследва теми като любов, смърт, самота, алкохол и секс в своите стихотворения. Той представя цинично-реалистични гледни точки върху тези теми, което го прави завладяващ за читателите си.
- Какви са основните теми в стихотворенията на други автори от форума?
  
  Темите на стихотворенията във форума варират от любов и романтика до размисли за времето, миналото и бъдещето. Те също така изразяват емоции като тъга, радост и надежда. Освен това се забелязва споделяне на лични преживявания и моменти от ежедневието. Темите изследват различни аспекти на човешките емоции и вътрешни борби, често фокусирайки се върху любовта във всичките й форми (истинска, въображаема, изневяра), страх, самота и вътрешни конфликти.
- Какви са основните теми в дискусията?
- Какви са някои от характерните стилове и характеристики на поезията, обсъдени в дискусията?

# 660 18 апр. 2007, 19:59 ч.

Мнения: 9 971

ПОМНИШ ЛИ???

Помниш ли нашите песни,
нашите чисти мечти?
Смехът през дните чудесни,
пълни със свели лъчи!
А нощите звездни?Помниш ли
китарата и бледата луна!
Нежно звучеше песента
и радостни бяха нашите лица!
Раздялата отнесе всичко-
мечтите рухват,секва песента!
Дори звънът китарен стихна,
сега е тъжна вечерта!!!!!!!!!!!!!!

# 661 18 апр. 2007, 22:37 ч.

Мнения: 2 694

Извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на една друга

бях спасен от умиране на кръста
от една дама която пуши трева
пише песни и разкази
и е по-мила от предишната,
много много по-мила
и сексът е пак толкова добър може би по-добър.

приятно е да да бъдеш разпнат на кръста и оставен там,
много по-приятно е да забравиш една любов която не е
успяла
както всяка любов
накрая
не успява…

много по-приятно е да правиш любов
покрай брега в Дел Мар
в стая 42 и после
седейки в леглото
да пиеш добро вино, да говориш да докосваш
да пушиш

да слушаш вълните…

умирал съм твърде много пъти
мислейки и чакайки, чакайки
в една стая
загледан в един напукан таван
в очакване на телефона, писмо, почукване, звук
подивявайки отвътре
докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове…

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на друга

не е приятно да умреш на кръста
много по-приятно е да чуеш името си прошепнато в
тъмното.

Чарлз Буковски

# 662 18 апр. 2007, 22:52 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Шехина, не можах да се въздържа от спама.
Страхотно е. bouquet

# 663 18 апр. 2007, 22:59 ч.

София
Мнения: 11 001

Марина Цветаева

Мне нравится, что вы больны не мной,
Мне нравится, что я больна не вами,
Что никогда тяжелый шар земной
Не уплывет под нашими ногами.
Мне нравится, что можно быть смешной -
Распущенной - и не играть словами,
И не краснеть удушливой волной,
Слегка соприкоснувшись рукавами.

Мне нравится еще, что вы при мне
Спокойно обнимаете другую,
Не прочите мне в адовом огне
Гореть за то, что я не вас целую.
Что имя нежное мое, мой нежный, не
Упоминаете ни днем, ни ночью - всуе...
Что никогда в церковной тишине
Не пропоют над нами: аллилуйя!

Спасибо вам и сердцем и рукой
За то, что вы меня - не зная сами! -
Так любите: за мой ночной покой,
За редкость встреч закатными часами,
За наши не-гулянья под луной,
За солнце, не у нас над головами,-
За то, что вы больны - увы! - не мной,
За то, что я больна - увы! - не вами!

# 664 18 апр. 2007, 23:45 ч.

Мнения: 2 694

Фам...благодаря ти Hug

...Ние с теб сме доста често на една вълна, що се отнася до поезия...Радвам се много, че е успяло да те докосне това стихотворение на Буковски...Наистина има невероятна образност и най-вече чувствителност в неговите стихове...И много болка...Но какво е поезията без болка все пак...Хубава нощ, Фам bouquet

Nad_tab, това е едно от любимите ми стихотворения на Цветаева - толкова е красиво. А още по-красиво е, когато го пее Пугачова (нали знаеш в кой филм Wink

)

Лека нощ, момичета,

колко по-приятно е да заспиш след такъв завършек на вечерта Hug

# 665 19 апр. 2007, 09:00 ч.

Мнения: 2 212

Така ме е яд, че не отбирам от руски език, защото сигурна съм руската лирика е много красива...ех...

# 666 19 апр. 2007, 09:18 ч.

Мнения: 2 212

... затова пък се наслаждавам на красивата българска лирика, за която мога да дам още и още примери, например тези:

Пожелавам си теб

Когато мислите
затанцуват в главата ми боси,
когато трудно вървя
и ме спъват неми въпроси,
постой при мен.
Разкажи ми за твоите изгреви.
Погали ме с думи.
Погледни ме в очите отблизо.
Ти ме искаш
и събаряш всички прегради.
Ти си истински
и ме правиш лятна и млада.
Виж дърветата
как прегръщат празни гнезда.
Пожелавам си теб
всеки път, като падне звезда.

Ти си ми тайната

Криеш се в мислите ми –
тих и спокоен.
Гледаш ме право в очите
понякога.
Сутрин обличаш
случаен мой спомен
и ме препъваш
точно на прага.
Усмихваш се глупаво
и нехайно.
Ровиш в косата ми
като вятър.
Ти си в душата ми.
Ти си ми тайната.
Нежна съм. Жадна съм.
И ти вярвам.

# 667 19 апр. 2007, 21:37 ч.

Мнения: 2 084

Ееее, това "...хапчета чудесни, никога да не поресна " е от Пипи дългото чорапче.
А това е от Славейков

Плакала е горчичиво нощта,
плакала е мълком сирота,
че за нея белий ден нехае,
че не иска той дори да знае
туй що мъчи нейното сърце
и каква й скръб тъми лица.
Но когато пукна се зарата
от сълзите на нощтта земята
бе покрита с капчици роса.

# 668 20 апр. 2007, 10:47 ч.

София
Мнения: 11 001

Момичета ще ви засиоя с руски стихотворения, казвайте ако не ви е приятно! Това са стиховете които по очевадни причини четях в ученическите си години... да си призная честно, чета все по-рядко Sick

Ето това ми е от любимите на Есенин...

Шаганэ ты моя, Шаганэ!
Потому, что я с севера, что ли,
Я готов рассказать тебе поле,
Про волнистую рожь при луне.
Шаганэ ты моя, Шаганэ.

Потому, что я с севера, что ли,
Что луна там огромней в сто раз,
Как бы ни был красив Шираз,
Он не лучше рязанских раздолий.
Потому, что я с севера, что ли.

Я готов рассказать тебе поле,
Эти волосы взял я у ржи,
Если хочешь, на палец вяжи -
Я нисколько не чувствую боли.
Я готов рассказать тебе поле.

Про волнистую рожь при луне
По кудрям ты моим догадайся.
Дорогая, шути, улыбайся,
Не буди только память во мне
Про волнистую рожь при луне.

Шаганэ ты моя, Шаганэ!
Там, на севере, девушка тоже,
На тебя она страшно похожа,
Может, думает обо мне...
Шаганэ ты моя, Шаганэ.

# 669 21 апр. 2007, 00:40 ч.

Мнения: 698

ето го и моето любимо на Есенин:

***

Ти не ме обичаш, не ме жалиш,
може би съм малко некрасив ?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.

Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете прежни.
Колко устни помниш ? И ръце ?

Знам, това са сенки, отлетели,
без да те възпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега - и мойте колене.

Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потъранл в скъпата далечност,
всъщност малко, те обичам аз.

Тая връзка, лека и нетрайна,
не зови съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.

И по своя път нелек и мрачен
ще поемеш пак, но запомни -
нецелуваните не закачай,
необичаните не мами.

И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.

Скрила се под неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
"Добър вечер"-ще ми кажеш само.
"Добър вечер, мис" - ще кажа аз.

И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал - не обича.
Който е угаснал - не гори.

-----------------

оригиналът тук

Hug

# 670 21 апр. 2007, 18:29 ч.

Мнения: 684

Помни ,че ти си единственна и
специална и ако понякога си
правила грешки,от това винаги е произлизало нещо добро!
Ако някой,някога те е
ненавиждал,то е защото е искал да бъде такъв - като теб!
Бъди здрава,обичана и щастлива!.......Харесва ми bouquet

# 671 21 апр. 2007, 22:34 ч.

София, България
Мнения: 2 234

Цитат на: k.dimitrova в чт, 19 апр 2007, 21:37

Ееее, това "...хапчета чудесни, никога да не поресна " е от Пипи дългото чорапче.
А това е от Славейков

Плакала е горчичиво нощта,
плакала е мълком сирота,
че за нея белий ден нехае,
че не иска той дори да знае
туй що мъчи нейното сърце
и каква й скръб тъми лица.
Но когато сипна пак зората
от сълзите на нощтта земята
бе покрита с бисерна роса.....

.......и во сяка капчица сълза
се оглежда белий ден сияен
и усмихнат мина пак НЕХАЕН.

*****************************

Не съм добър човек, не съм.
Говоря за любов,
а в себе си съм влюбен.
Започвам да забравям
вкуса на хляба труден
и рядко чужда болка
сепва моя сън...
Не съм добър човек, не съм.
Слугувам всеки ден
на свойта суета.
И в тъмен миг крещя
дори от малка рана.
Живея във капан,
но не излизам от капана
дори и при отворена врата.
От себе си изпитвам страх.
Уж обещах
да побеждавам всяко отчаяние
и планини да местя с рамо,
а силата ми стига само
за това безсмислено признание.

***********************************

Давид Овадия

Каква съдба след толкова години
събра ни тоя шумен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии
гнети, пропукан, ниския таван.

Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...

И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия...
Треперят леко моите ръце.

Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да заровиш
да съживиш мъртвеца във пръста?
... Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,

ако сега, ей тук, пред всички други
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,

внезапно, като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен - в нощта,
в дъжда - навън ...

# 672 25 апр. 2007, 13:30 ч.

Мнения: 485

Това е от мен,посветено на този когото най-много обичам и който най-много ме тормози-моят мъж ЖЕНКАР

Вик-пронизващо отчаян от недрата се надига
болно-леден ,престарял, тебе търси, в мен се влива,
неуспял да те засегне,поруган и изтерзан
пак душата ми намери и се спря от мъка ням.
В силуета си заключил тонове от женски срам
сълзи мътни .,злоба ,клюки е запомнил и прибрал...
искаше да го погледнеш,да го чуеш,съжалиш
ала друго виждаш ти ,затова така мълчиш.
Мислиш мъж си-горд и силен,с непреклонни рамена,
с длани груби макчаш всичко,заслепен от суета,
секс поискаш-получаваш,по-вече от килограм,
после ставаш,заминаваш и преситен,и голям.
Но какво след теб остава-само болен женски вик,
тяло-стъпкана жарава,спомен жалък и без лик...
и кошмари да преследват нечия добра душа,
търсила във тебе обич ,пък намерила срама.
Болен,болен вик те търси...търси твоето сърце
иска да го смачка гневно...после болката ще спре!!!

Последна редакция: ср, 25 апр 2007, 19:24 от telerika

# 673 25 апр. 2007, 13:37 ч.

Мечтая си
за белия саван със неговата нежна ласка –
по-сигурен защитник и от меден щит.
Аз знам – ще смъкне на онази лъскавата маска,
и ще разбие всеки нереален мит.

Действителността е толкова жестока –
покривайки ми спомените с прах.
Тъй нежните за мен моменти са за нея жива стока,
набръчканото й лице изпълва ме със страх…

И тази вечер моя страх прогонва
моят кротък пристан –
пролетна мъгла,
коравото ми ложе, балдахина от звезди
мое пълноводно езеро от тишина.

# 674 25 апр. 2007, 13:46 ч.

Обичай ме

Обичай ме горещо, всеотдайно!
Ако трева си - аз ще бъда дъжд.
Ако си песен - лира съм омайна.
Потрепвай в мойте струни неведнъж.

Обичай ме, обичай ме безкрайно!
Животът само нека има край,
но в него любовта да бъде трайна
и да е нещо повече от рай.

Румен Ченков

Препоръчани теми

Какъв специалист за смяна на превръзка от изгаряне?

Магазин за фенове на Хари Потър

2
На пазар

За хората и класата

Начален учител в 4 ОУ Кирил Христов гр.Стара Загора

2
Училища

Причина:

Причина: