Публикувана: 29 юни 2006, 15:03 ч.
Последно мнение: 13 май 2007, 22:02 ч.

Обичате ли стихове? - 2

73 083
749
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кой е Чарлз Буковски и какви са реакциите към неговата поезия и проза?
Кои са основните теми в стихотворенията на Чарлз Буковски?
Какви са основните теми в стихотворенията на други автори от форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кой е Чарлз Буковски и какви са реакциите към неговата поезия и проза?
  
  Чарлз Буковски е известен писател, известен със своя цинично-реалистичен стил. Неговата поезия и проза често предизвикват силни емоции у читателите, като някои я харесват, а други я мразят. Той оставя трайно впечатление у своите читатели, които изпитват силни чувства към него.
- Кои са основните теми в стихотворенията на Чарлз Буковски?
  
  Чарлз Буковски често изследва теми като любов, смърт, самота, алкохол и секс в своите стихотворения. Той представя цинично-реалистични гледни точки върху тези теми, което го прави завладяващ за читателите си.
- Какви са основните теми в стихотворенията на други автори от форума?
  
  Темите на стихотворенията във форума варират от любов и романтика до размисли за времето, миналото и бъдещето. Те също така изразяват емоции като тъга, радост и надежда. Освен това се забелязва споделяне на лични преживявания и моменти от ежедневието. Темите изследват различни аспекти на човешките емоции и вътрешни борби, често фокусирайки се върху любовта във всичките й форми (истинска, въображаема, изневяра), страх, самота и вътрешни конфликти.
- Какви са основните теми в дискусията?
- Какви са някои от характерните стилове и характеристики на поезията, обсъдени в дискусията?

# 645 10 апр. 2007, 22:28 ч.

Единственото стихотворение, което ме разплаква всеки път и кара душата ми да трепти:

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

# 646 14 апр. 2007, 13:45 ч.

Мнения: 179

Спомен
Лакьт ми червен е,като крьв
рьката ти до моята е бледа
един от двама ни ще трьгне прьв
ще ни погьлне мька людоеда
Косите ми по черни от нощта
тьмнеят,като грешни стари мисли
Тежи от мисли старата лоза
тежат отспомени и наще мисли
Мьлчим говори тишината,
говорят спомените вместо нас
Една сьлза се просна на земята
бе моя ,но изохка с твоя глас.
Но кьсно е сега за отчаяние...
Тежки гроздове блестят ,като сьлзи.
Чука по сьрцето ми мьлчание,
лака по рьцете ми кьрви.
Няма пьт назад.Мьлчание.
Тегнат гроздове узрели.
Трьгваме сподавяйки стенание
и сьлзи в очите натежали.

# 647 14 апр. 2007, 15:04 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 462

Тъмна съм като мълчание
заспало в тиха нощ,
тиха съм като признание
за несподелена любов

нежна съм като ухание
на люляци тихо нацъфтели,
прозрачна като отчаяние
на пътници насила спрели,

силна съм като обич
отхвърлена, но жива
твърда като орис
да не съм щастлива,

нужна като майка
на мъничко отроче,
разхвърляна мозайка
на хиляди парчета.

# 648 15 апр. 2007, 20:36 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Нечакано

Не предвиждахме тази развръзка.
Разделихме се без да се срещаме.
Даже мисля, че малко ни втръсна
от пиянство на думи за верност.
Аз поплаках - а ти ...знам ли сцената?
Тя е винаги зад завесите...
Без герои. Без роли. Без реплики -
разделихме се някак небрежно.
Неуместни са всичките опити
да те върна отново към себе си.
Очилата смениха диоптрите
и сега виждат в други отенъци.
Нажежена е твоята гордост
и страстта ти пред нея отстъпи,
вместо палещи ласки любовни
се раз-бихме в нечакани трусове.
И какво като диша вселената.
И какво като вънка е пролет.
И какво като птиците пеят (си)...
Щом ме чака затвора на болката.

Силва Грийн

# 649 15 апр. 2007, 23:28 ч.

Мнения: 2 212

Не знам защо, всъщност знам - защото стихотворението ми носи такива усещания и асоциации, но винаги като дойде пролетта се сещам и в главата ми звучи то и най-вече вторият стих :

***

Една ли песен досега написах,
изплакана при болка и при страст?
Потърсим ли във всяко нещо смисъл,
изчезва тази приказка за нас.

А как хубаво е да станеш рано,
да скъсаш клонка от едно дърво,
да тръгнеш под едно небе пияно
и просто да не знаеш за какво...

Евтим Евтимов

# 650 16 апр. 2007, 10:28 ч.

София
Мнения: 1 176

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ

Пианото, сълзата на клавиша,
свещта, догаряща със страх;
камината, шампанското въздиша
до огъня, а ти - до тях.

Косата ти се слива с абаноса,
в очите виждам две сълзи.
Едната падна, позлати подноса,
в сърцето другата гори.

Не се сърди, аз също те желая,
но не сега. Не съм готов.
Тя, любовта, е хубава до края,
нуждаеш ли се от любов.

На малки глътки искам да те пия,
от пясък да те събера,
да те превърна в песен и в стихия,
когато имам нужда от това.

И ето - виж обикновена стая,
с камина - печка на дърва,
но толкова сме близо, че не зная
коя е моята ръка.

***

Стаята е прашна от любов,
а мебелите са наситени с въздишки.
Домът отдавна вече не е нов,
но чувствата ни ще останат крехки.

Лампата ще свети цяла нощ
и аз ще хвърлям сянка върху твоята.
Не струваме дори и пукнат грош
ако изгубим, любовта си във живота.

Мислехме си, да започнеме
от днес голямо пролетно почистване.
Но можем и да го отложиме
и ... прашни от любов да се обичаме!

***

Тази любов идва внезапно.
С претенции да не прилича на всички останали.
Идва задъхано, прави се на закъсняла,
гледа невинно като децата….
Размества си пръстените-да не забравя,
че е единствена…
Забранява си мислите,
разрешава си всички посоки.
Пие глътчица вино.
А очите и – големи и мокри..
Тази любов не признава къде е ходила
досега и къде се е губила.
Измисля си някакво чудо,
седи на перваза и безсрамно флиртува
с дъжда и със капките.
Не обещава.Знае, че ще си тръгне
един ден съвсем неочаквано.
Знае и други неща, но сега си мълчи
и подрежда /навярно по важност/
първо себе си, после всичко останало.
Няма дом и не иска да знае за него.
Тази любов няма нищо за губене,
няма време за нищо на дребно,
няма планове и кроежи за утре.
Тази любов е подвластна на себе си само,
иронично се смее в очите си,
гаси си цигарата недопушена…
Никаква не е, не вярва на притчи…
Не позволява да видиш,
че и треперят пръстите.
Тази любов просто не е научена
на любов и на себе си,
не и пука от нищо,
не знае питомно да прегръща…
Тръгне ли – ще дойде само шапката да си вземе.
/Ако изобщо реши да се връща./

# 651 16 апр. 2007, 15:37 ч.

Русе
Мнения: 1 303

Страхотни са... Simple Smile

# 652 17 апр. 2007, 23:34 ч.

Мнения: 698

Цитат на: Ню в вт, 10 апр 2007, 13:05

Цитат на: Леда в вт, 10 апр 2007, 10:35

Цитат на: Ню в вт, 10 апр 2007, 02:28

Нямам нерви за дълги любови.

Неее....

Това е на мойта любимка Маргарита Петкова.... Hug

ужас..., а аз бях сигурна, че е от Ст. Пенчева ooooh!

... и си живея с тази мисъл от години. Добре че ме поправи, да не се излагам Crazy

.
Стиловете им си приличат доста.

Специален поздрав за теб, Ню - най-любимото ми стихотворение на Маргарита Петкова - макар и съвсем не "мамешко".... Hug

но затова пък невероятно женско.... Grinning

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА

Маргарита Петкова

Хайде, разказвай ми за жена си –
колко е свястна, колко е готина,
как в очите те гледа прехласнато,
какви вкуснотийки готви.
Как ти подрежда по цвят чорапките,
как сръчно си сгъва ризите,
колко е нежна, колко е сладка
и никак не е капризна.
Как сам-самичка се справя с всичко,
как те обгръща с внимание,
как ти – разбира се – я обичаш,
как втора такава – няма.
Как тя непрестанно за тебе мисли –
през час звъни да те пита
бира ли пиеш или уиски
и сърчицето ти в ритъм ли е.
Как и насън не ти дава мира
нейната кроткост и крехкост...
Разказвай ми, докато събираш
по пода пръснати – дрехите ми.

# 653 17 апр. 2007, 23:36 ч.

София
Мнения: 11 001

Цитат на: Леда в вт, 17 апр 2007, 23:34

.....

А... страхотно е Mr. Green

# 654 18 апр. 2007, 00:29 ч.

Мнения: 2 212

Не можах да порасна

Дора Господинова Желязкова

Не съм възрастна!
Не можах да порасна,
само дето навърших
трийсет.
И трябва да съм
ужасно, ужасно
сериозна и строга
и намръщена,
да го раздавам
авторитетно,
да мисля
материално
и "пари"
да е всяка втора дума,
която със съсък
да пропускат
отеснелите ми/от опъване/
устни.
Нямам бръчки на челото
имам бръчици смях
край очите
имам бръчки в душата,
от многото горчиви
истини, от лъжата,
но те не се виждат.
Щом още се смея и
търся смешната страна
на живота,
щом още си пея,
щом още мога
да бъда ранена,
да ме боли
и да плача
със сълзи,
значи не съм пораснала.
/нали?/

# 655 18 апр. 2007, 00:35 ч.

Мнения: 2 212

Не очаквай

Жулгена Нисим Бенбасат

Не очаквай от мене да скъсам
безпощадната примка на времето.
И с убийствени земетръси
не застилай небрежно постелята ми.

Аз съм много щастлива жена.
Имам дом и любов, и семейство.
Рутина, рутина, рутина...
И убягващо съвършенство...

# 656 18 апр. 2007, 15:27 ч.

Мнения: 4 473

Не вярвам в любовта..
Не и в тази, която изпитвах някога към теб!
Не и в тази, която те кара да желаеш цял живот,
да държиш ръцете на един човек,
да заспиваш до него всяка нощ!
Да го търсиш в цялото си отредено време на земята
и дори да го намериш,
той да не те обича по същия начин!
Тази любов, която те зарежда с желанието
да го слушаш безкрайни часове,
да вярваш в него
и да знаеш,
че и двата ви живота взети заедноq
няма да ви стигнат.
Да жадуваш вечно прегръдките му
и нищо земно да не ви разделя.
Онази любов, която те кара да плачеш,
когато го изпращаш с дъжда.
Която ви закриля,
докато танцувате върху лунната светлина.
Онази любов, за която не трябват думи,
а само вдъхновение.
И когато е така - светът е само за двама.
Тя е света...
Любовта, за която се хвърляш в огъня,
за която си готов на всичко.
Тази любов не е за хората - тя е изцяло магия.
Не зная, дали ти или аз ще я срещнем някога.
Ти вярваш в нея. Аз - не!
А обичал ли си някога така?
Така, че нищо да не може да спре полетът,
към този, когото обичаш?
Обичал ли си с тази любов?
Кълнял ли си се с всички думи и във всичко?
Крещял ли си от болка?
Умирал ли си с мълчанието?
Молил ли си се на колене да те пощадят - теб и тази любов...

# 657 18 апр. 2007, 19:05 ч.

Мнения: 9 971

Тъгувам вечер

Тъгувам вечер мълчаливо,
че никой тук не се отбива
за малко само
и после пак да си отива!
Не чувам колата да спира
и стъпки не чувам във мрака!
Навред тишина се простира...
напразно,напразно те чакам!
Аз зная,че никога вече
няма да дойдеш в зори,
но как да забравя
и как да не чакам дори...?!?

# 658 18 апр. 2007, 19:43 ч.

Мнения: 9 971

`` НЕКАНЕН ГОСТ``
На свадбата в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държатс тържествен глас
и може би ще бъдеш най-щастлива.
Ще дойда аз неканен и незван,
в миг всеки говор,всеки шум ще стихне
и само някой гост пиян
с помътени очи ще се усмихне!
С тревога ще ме погледне твоят брат,
а майка ти за мен ще каже:
``Това е той-това е наш познат!``
Лицето на любимия ти мъж
ще запламти от гняв и от обида,
а аз ще дойда само,
само да те видя!!!!!!!!!!!!!

# 659 18 апр. 2007, 19:52 ч.

Мнения: 9 971

ОТНОВО ЗА ТЕБЕ
Може би сега си с друга-
нежна песен си запял,
а тя силно те целува-
всеки би ти завидял!
Може би лежиш замислен,
нежна музика се лей;
с мечти и поглед многочислен
за някого сърцето ти копней!
Но никога за мене не помисли,
дори за своето дете.
И от очите му тъй детски,чисти,
не трепна твоето сърце!
И нищо в теб не заговори,
и нищо в теб не закрещя!
И пътя към детето си затвори,
а аз мълчах,мълча и ще мълча!!!!!!!!!!!

Препоръчани теми

Какъв специалист за смяна на превръзка от изгаряне?

Магазин за фенове на Хари Потър

2
На пазар

За хората и класата

Начален учител в 4 ОУ Кирил Христов гр.Стара Загора

2
Училища

Причина:

Причина: