Публикувана: 29 юни 2006, 15:03 ч.
Последно мнение: 13 май 2007, 22:02 ч.

Обичате ли стихове? - 2

73 084
749
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кой е Чарлз Буковски и какви са реакциите към неговата поезия и проза?
Кои са основните теми в стихотворенията на Чарлз Буковски?
Какви са основните теми в стихотворенията на други автори от форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кой е Чарлз Буковски и какви са реакциите към неговата поезия и проза?
  
  Чарлз Буковски е известен писател, известен със своя цинично-реалистичен стил. Неговата поезия и проза често предизвикват силни емоции у читателите, като някои я харесват, а други я мразят. Той оставя трайно впечатление у своите читатели, които изпитват силни чувства към него.
- Кои са основните теми в стихотворенията на Чарлз Буковски?
  
  Чарлз Буковски често изследва теми като любов, смърт, самота, алкохол и секс в своите стихотворения. Той представя цинично-реалистични гледни точки върху тези теми, което го прави завладяващ за читателите си.
- Какви са основните теми в стихотворенията на други автори от форума?
  
  Темите на стихотворенията във форума варират от любов и романтика до размисли за времето, миналото и бъдещето. Те също така изразяват емоции като тъга, радост и надежда. Освен това се забелязва споделяне на лични преживявания и моменти от ежедневието. Темите изследват различни аспекти на човешките емоции и вътрешни борби, често фокусирайки се върху любовта във всичките й форми (истинска, въображаема, изневяра), страх, самота и вътрешни конфликти.
- Какви са основните теми в дискусията?
- Какви са някои от характерните стилове и характеристики на поезията, обсъдени в дискусията?

# 630 9 апр. 2007, 20:41 ч.

Мнения: 2 694

нямаме пари скъпа, но имаме дъжд

наречи го парников ефект или както пожелаеш
но просто вече не вали както по-рано.
особено си спомням дъждовете от
времето на депресията.
нямаше никакви пари но имаше
дъжд в изобилие.
не валеше само една нощ или
един ден,
ВАЛЕШЕ 7 дни и 7
нощи
и в лос Анджелис уличната канализация
не беше направена да понесе толкова много
вода
дъждът валеше ПОРОЕН и
ПОДЪЛ и
НЕПРЕСТАВАЩ
СЛУШАХМЕ как барабани по
покривите и по земята
водопади от дъжд се стичаха
от покривите
имаше и ГРАДУШКА
големи ЛЕДЕНИ ТОПЧЕТА
бомбардираха
експлодираха разбивайки се в разни неща
и дъждът
просто не
СПИРАШЕ
и покривите протичаха –
купички
готварски тенджери
бяха поставяни навсякъде;
водата капеше в тях шумна
и трябваше да бъдат изпразвани
отново и
отново.
дъждът се покачваше над уличните бордюри,
заливаше поляните, изкачваше се по стъпалата и
влизаше в къщите.
навсякъде парцали и хартиени кърпи,
дъждът често се изкачваше през
тоалетните: клокочещ, кафяв, въртящ се, неистов
и всички стари коли оставаха на улицата,
коли които имаха проблеми със запалването в
слънчеви дни,
и безработните мъже стояха
загледани през прозорците
към старите машини умиращи
като живи същества там отвън.
безработните мъже,
неудачници в неудачно време
бяха затворени в къщите си със своите
жени и деца
и
домашните си животни.
животните отказваха да излизат навън
и оставяха своите отпадъци на
странни места.
безработните мъже полудяваха
затворени със
своите някога красиви съпруги
започваха ужасни разправии
след като намираха в пощенските си кутии
бележки за пресрочена ипотека.
дъжд и градушка, консерви с боб,
хляб без масло; пържени
яйца, варени яйца, яйца на
очи; сандвичи с
фъстъчено масло и по едно невидимо
пиле във всяка тенджера.
баща ми, някога добър човек
най-добре биеше майка ми
когато валеше
аз се хвърлях
между тях,
краката, коленете,
писъците
докато те се
разтърват.
“ще те убия!” крещях аз
към него. “още веднъж я удари
и ще те убия!”
“Разкарай този кучи син
оттук!”
“не, Хенри, остани при
майка си!”
всички домакинства бяха под
обсада но мисля че нашето
понасяше повече терор от
нормалното.
и през нощта
докато се опитвахме да заспим
дъждът продължаваше да вали
и тогава от леглото
в тъмното
гледайки луната зад
набраздения прозорец
храбро
задържащ навън
повечето от дъжда,
си мислех за НОЙ и
ковчега
и мислех че Той дошъл е
отново.
всички мислехме
за това, изведнъж
просто спираше.
и изглежда винаги спираше
около 5 или 6 сутринта,
настъпваше спокойствие,
но не пълна тишина
защото всичко продължаваше да
капе
капе
капе
тогава нямаше смог
и към 8 сутринта
засияваше
бляскава жълта слънчева светлина,
Вангогско жълто –
неистово, ослепително!
водосточните улуци
облекчени от устрема на
водата
започваха да се разширяват от топлината:
ПУНГ! ПУНГ! ПУНГ!
всички ставаха и поглеждаха навън
към поляните
все още подгизнали
по-зелени отколкото зеленото някога
ще бъде
и към птиците
на поляната
ЦВЪРТЯЩИ
като луди,
неяли порядъчно от 7 дни и 7 нощи
изтощени от дребни
плодове
те изчакваха докато червеите
се покажат,
полу-удавени червеи.
птиците ги грабваха във
въздуха
и ги поглъщаха
жадно; имаше
косове и врабчета.
косовете се опитваха да прогонят врабчетата
но врабчетата
пощурели от глад,
по-малки и по-бързи,
вземаха своя
дял.
мъжете заставаха на верандите
пушейки цигари
съзнавайки
че трябва да излязат там
навън
и да потърсят работа
която може би не бе
там, да запалят колата
която вероятно нямаше да
запали.
и красивите някога
съпруги
заставаха в баните си,
разресваха своите коси,
слагаха си червило,
опитвайки се да сглобят своя свят
отново,
опитвайки се да забравят
ужасната тъга която ги
бе обхванала,
чудейки се какво биха могли да
направят за
закуска.
по радиото
ни бе съобщено че
училището вече е
отворено
и
скоро след това
ето ме и мен
на път за училище,
огромни локви по
улицата,
слънцето като един нов
свят,
родителите ми назад в тази
къща,
пристигнах в класната стая
на време.
Мисис Соренсон ни посрещна
с “няма да имаме междучасие
както обикновено, площадките
са прекалено мокри.”
“ОУ”възкликнаха повечето
от момчетата.
“но ще правим
нещо специално на
междучасието”, продължи тя,
“и ще бъде
забавно!”
е, всички ние се чудехме
какво би било
това
и двучасовото очакване
ни се стори много дълго
докато Мисис Соренсон
преподаваше своите
уроци.
гледах малките си
съученички, те изглеждаха толкова
хубави и чисти и
съсредоточени,
стояха тихи и
изправени
и косите им бяха красиви
под калифорнийското
слънце.
звънецът за междучасие прозвуча
и всички ние чакахме
забавлението.
тогава Мисис Соренсон ни каза:
“сега, това което ще правим
е всеки да разкаже
на останалите какво е правил
по време на дъждовната буря !
ще започнем от първия ред
и там надясно до последния!
Майкъл ти си първи!…”
е, всички ние започнахме да разказвам
нашите истории, Майкъл започна
и така нататък,
и скоро разбрахме че
всички лъжехме, не
съвсем лъжехме но предимно
лъжехме и някои от момчетата
започнаха да се подхилкват и някои
от момичетата започнаха да им хвърлят
лоши погледи и
Мисис Соренсон каза,
“добре! искам
малко тишина
тук!
интересувам се какво
сте правели
по време на дъждовната буря
дори и на вас да не ви е
интересно!”
така че ние трябваше да разкажем нашите
истории, а те бяха
истории.
едно момиче каза че
когато дъгата
се появила
тя видяла божието лице
в единия й край.
само дето не каза в кой край.
едно момче разказа как прикрепил
рибарския си прът
на прозореца
и хванал една малка
риба
и нахранил с нея своята

котка.
почти всеки каза по една
лъжа.
истината бе просто
твърде ужасна и
смущаваща за разказване.
тогава звънецът прозвуча
и междучасието
свърши.
“благодаря ви”, каза Мисис
Соренсон “всичко това бе много
мило.
утре площадките
ще бъдат сухи
и ние ще можем да ги
ползваме
отново.”
по-голямата част от момчетата
аплодираха
малките момичета
седяха изправени и
тихи,
изглеждайки толкова хубави и
чисти и
съсредоточени,
косите им красиви на слънчевата светлина каквато
светът може би никога няма да види
отново.

Чарлс Буковски

превод: Вергил Немчев

# 631 9 апр. 2007, 22:28 ч.

Мнения: 342

Цитат на: viarai в нд, 01 апр 2007, 17:48

много обичам стихове, много!!! произведения на петя дубарова особено!!!

Детски сън

Сънят щом с ласкави ръце
погали детското челце,
заспива малкото момиче
с лице на пролетно кокиче.

И вижда то вълшебник мил
как в миг палат е построил,
то вижда чудни самодиви
и феи приказно красиви.

И в приказен дивен свят,
засмяно като розов цвят,
о, мило румено детенце,
ти най си чудното цветенце.
12. 08. 1974 г., Копривщица
[/quote
Страшно ми хареса...може би защото съм мама. Често влизам тук да чета и страшно ми доставя удоволствие!Не се сещам какво да ви напиша в момента,но...вие давайте все така!!!

# 632 9 апр. 2007, 23:27 ч.

Мнения: 2 212

Лебедова есен

Ще те запомня
с всичките си чувства
и с целите си будни сетива.
Какво е незабравата?
Изкуство,
което брани своите права.

Рефрени, багри, образи и форми,
чието време вече не върви,
нахлуват във двореца на октомври,
където аз съм вечен часови.

Прелиствам кехлибарената зала
на нашия щастливо-кратък свят,
залъгвайки се бодро,
че раздялата
ще ме направи още по-богат.

Но с крайчеца на мисълта надзъртам,
прочел последната глава докрай,
дали внезапно няма да се върнеш
и времето да тръгне пак от май.

И аз се лутам тук,
и губя дирята,
и чувам своя собствен апостроф:
какво, че от любов
не се умира,
щом можеш
да живееш без любов?

# 633 9 апр. 2007, 23:58 ч.

Мнения: 698

Цитат на: ester в пн, 09 апр 2007, 23:27

Лебедова есен

ester....нямам думи... много силен стих....!!!

# 634 10 апр. 2007, 00:13 ч.

Мнения: 2 212

Цитат на: Леда в пн, 09 апр 2007, 23:58

Цитат на: ester в пн, 09 апр 2007, 23:27

Лебедова есен

ester....нямам думи... много силен стих....!!!

Леда, напълно съм съгласна, толкова ми въздейства и на мен и силно се надявах поне още някой да усети силата му. Радвам се, че е така - наиситна.
Жалко, че не знам кой е автора.

# 635 10 апр. 2007, 00:30 ч.

Мнения: 698

Цитат на: ester в вт, 10 апр 2007, 00:13

Жалко, че не знам кой е автора.

Ами... заинтригува ме... намерих това...

# 636 10 апр. 2007, 01:10 ч.

Мнения: 2 212

Супер, да се надяваме, че Божидар Костов няма нищо против, че съм публикувала тук това прекрасно стихотворение Grinning

# 637 10 апр. 2007, 02:15 ч.

Мнения: 5 467

Аз те срещам почти случайно
тук, между дванайсет и два.
Ти си моя тревога и тайна,
а дори и не знаеш това.
Ти дори не усещаш наверно,
колко трудни са тези неща...

да улуча мига да се мерна...
да постигна случайността...

Да постигна оная нехайност,
със която ще кимна с глава,
щом те срещна почти случайно
тук, между дванайсет и два.

# 638 10 апр. 2007, 02:28 ч.

Мнения: 5 467

Нямам нерви за дълги любови.
А кратките - не ми приличат.
Да не мислиш, че нещо ново
казваш с това: "Обичам те"?
Да не мислиш, че ще се срути света
след моето тръгване?
Бъди сигурен - много пъти
са ме лъгали. И съм лъгала...
А пък Земята си е на мястото.
Само сезона се сменя.
Крайно време е да си на ясно,
че всичко е само временно.
А аз - най-временната от всичко.
Най-кратката. Невъзможната.

Лесни любови - не ми приличат.
А трудната... ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре. Щом обичаш рискът!
Хайде сега, отведи ме оттука!
Ако ти стиска...

Последна редакция: вт, 10 апр 2007, 13:05 от Ню

# 639 10 апр. 2007, 10:35 ч.

Мнения: 698

Цитат на: Ню в вт, 10 апр 2007, 02:28

Нямам нерви за дълги любови.

Неее....

Това е на мойта любимка Маргарита Петкова.... Hug

# 640 10 апр. 2007, 13:05 ч.

Мнения: 5 467

Цитат на: Леда в вт, 10 апр 2007, 10:35

Цитат на: Ню в вт, 10 апр 2007, 02:28

Нямам нерви за дълги любови.

Неее....

Това е на мойта любимка Маргарита Петкова.... Hug

ужас..., а аз бях сигурна, че е от Ст. Пенчева ooooh!

... и си живея с тази мисъл от години. Добре че ме поправи, да не се излагам Crazy

.
Стиловете им си приличат доста.

# 641 10 апр. 2007, 14:33 ч.

Мнения: 2 212

РАЗКАЗВАЙ

Блага Димитрова

Разказвай, за всичко разказвай...

Аз искам да мина по всяка
пътечка в леса дълбок,
където си бродил от малък.
Да глътна от всеки поток,
във който си устни потапял.
Да вдъхна от всеки цвят,
упивал гърдите ти жадни.
Да вляза във твоя свят.

Разказвай... Аз искам да мина
през всеки твой прежен ден.
Да бъда със теб и тогава,
когато си бил без мен.

Любов

Елисавета Багряна

Кой си ти, на моя път застанал,

моя сън от клепките прогонил,

моя смях от устните откъснал?

И магия някаква ли стана?

Виждам те на старите икони,

чувам те в съня си нощем късно:

гледаш ме с очи на похитител,

а в гласа ти всеки звук ме гали.

Кой си ти, в духа ми смут запалил -

Мефистотел ли, или Кръстител?

А сърцето мое доверчиво

пее - птичка в разцъфнала градина,

пее - и нарича те: Любими.

И покорна, шепна аз щастлива,

както на Исуса - Магдалина:

- Ето моите ръце - води ме!

# 642 10 апр. 2007, 19:57 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

А стълбите проскърцват сладострастно...

Прозорците - покрити с прах и паус.
(Дъските с дъх на филм от стара лента.)
А стълбите проскърцват сладострастно,
и се протягат котково-надменно.

И огнедишащ - трезво- ме докосваш
по устните на кожата...И всичко
не значи нищо... Тялото е остров-
(на който се обичат необичащите.)

Страстта е като кълбовидна мълния-
(взривява те, когато не очакваш.)
Сега съм твоя, за да ме изпълваш
със края, който почва от началото.

Павлина Йосева

# 643 10 апр. 2007, 22:02 ч.

Мнения: 2 212

Белези

Блага Димитрова

Отбитата битка,
заобиколеният риск,
неотбранената любов,
необраната ябълка,
неизпълненият обет,
несъздадената творба,
нероденото дете -
все ме застигат
по обратна орбита,
засичат ме обвинително,
разобличително
откъм другия бряг
и вдълбават у мен
болезнени белези
от избегнати рани.
Те не могат да зарастат.

Желание

/не знам автора/

Всичко дала бих да те накарам
тебе, присмехулника нехаен,
изневиделица, във тиха заран
да осъмнеш друг, неузнаваем.
Блед да чакаш с трепет суеверен
мудно наближаващата вечер,
да изпиеш мрака с поглед вперен,
докато ме зърнеш отдалече.
И вселената да сетиш близка,
светове пред теб да се разкрият.
Искам влюбен да те видя. Искам!
Не заради мен - заради теб самия!

# 644 10 апр. 2007, 22:14 ч.

Мнения: 2 084

Нека, Господи, бъда добра!
Нека хората да обичам!
Нека всяка обида простя,
да повярвам в бялата птица.
С надежда и вяра в теб
през живота свободна да крача...
Нека, Господи бъда Човек!
С очи ме дари - за Светлината!

Препоръчани теми

Какъв специалист за смяна на превръзка от изгаряне?

Магазин за фенове на Хари Потър

2
На пазар

За хората и класата

Начален учител в 4 ОУ Кирил Христов гр.Стара Загора

2
Училища

Причина:

Причина: