Обичате ли стихове? - 5

  • 101 462
  • 813
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 895
Ех, Бояна, ех, Петкова.
....
Ех, Двойна доза, ех, Душа под наем, как само ме насълзяваш посред бял ден!
Дай още от Петковата Бояна, моля!!!

Не мога да ти откажа Flutter

Нежно

колебая се,
преди да се обадя -
може би даже няколко дена,
не защото
няма да те открия,
не защото
няма да ме очакваш,
а защото:

ще звънне.
ще поговорим
за умората,
за парите,
за музиката,
за това, че си липсваме -
между другото -
но на мен ще ми се мълчи

а на теб няма
да ти се говори
и ще поискаш
да ме изтеглиш по жицата,
с дъх да ме съблечеш
и да ме гледаш,
сякаш ме виждаш
за първи път.

а на мен ми се иска да ми пееш...

затова се колебая,
преди да се обадя,
по цяла седмица -
защото:
ще кажем:
обичам те много.
и аз.
и ще затворим.

и от звука
ще ни заболи сърцето



Още от Бояна - тук!

# 76
  • София
  • Мнения: 1 173
Върху ризата на плашилото
калинка
вместо копче.
***
Два таралежа
под цъфнала джанка -
сватбено пътешествие.

Аксиния Михайлова

......................................
Дългите крака
на лятото прескачат
реката - есен.
***
Минавам край теб -
вишната се усмихва.
Ти не ме видя.

Даниела Йорданова

# 77
  • Мнения: 18
Ето едно и от мен, писано в началото на демокрацията, когато все още нямах деца. Дали пък не съм била много умна, щом още тогава съм се замисляла за неродените?

Омонимии

Светът ни толкова е свят,
че дяволите чак се изчервяват.
Градът наистина е град,
очукал ни до посиняване.

А от вина ни причернява
(не от червените и белите).
Защо повярвахме, че болката ни оправдава
пред упрека на неродените?

# 78
  • Бургас
  • Мнения: 1 484
Един от моите любими поети-Славчо Чернишев

Когато тръгнеш по море,
мисли за кораба,мисли за пътя,
не се разсейвай с мисли за дома,
че сушата си има свои тайни.
Недей разчита никога на боцмана,
защото той е твоя двойник.
Ти трябва да си винаги на мостика,
дори във неспокойния си сън,
ти трябва винаги да си грижовен,
че старото море,света и есента
изискват нежни грижи и защото
ти тръгваш,за да се завърнеш някой ден
в България,в Созопол,у дома си,
при старата смокиня през декември-
да я прегърнеш нежно,да й кажеш:
"Прощавай,мила,аз съм много тъжен..."
А тя е мъдра,знае всичко-знае...

Когато тръгнеш по море,
мисли  за кораба,мисли за пътя.
Не се разсейвай с мисли за дома,
че сушата си има свои тайни.

# 79
  • Мнения: 2
Виена, 1942


Тук къщите са сиви, натежали

от многото години и говорят

за мир и красота. И слънце гали

повехналата хубост на фасадите.

И умората от тях измива

сьс нежна длан дъждът.

 

   По този път

ще срещна някой каменен или железен мъж

всред малкия триъгълен площад.

И ще потърся във небето

дантелата прозрачна на кубетата

на старата готична черква.

 

И даже ще си мисля, че дочувам

как нежно прошумява кринолина

на някоя жена, край мене минала.

   И ще изплува

от тънката мъгла карета.

 

   Но защо изплете

градът това копринено сънуване?

 

Сега по улиците има много хора,

а по витрините на всички магазини -

червени свещи и зелени клонки бор.

И малките бараки по площадите

тъй бързо своя блясък коледен раздадоха.

 

Но върху всичките лица

лежи печат на някой тъй далечен.

Сега е Коледа - а още е война.

 

И затова и хубавите къщи,

и каменният Моцарт,

и устремените очи на черквата

сьнуват само нечие завръщане.

 
18 декември 1942


Весела Василева (1919-1944)

# 80
  • Мнения: 2
Скоро
 (Керана Ангелова)

С всеки ден

мама се смалява.

Съвсем скоро ще мога

да я нося на ръце.

Ще и´ разказвам приказки,

ще и´ пея приспивни песни:

— Заспивай, моя малка,

няма нищо страшно!

# 81
  • Мнения: X
Скоро
 (Керана Ангелова)

С всеки ден

мама се смалява.

Съвсем скоро ще мога

да я нося на ръце.

Ще и´ разказвам приказки,

ще и´ пея приспивни песни:

— Заспивай, моя малка,

няма нищо страшно!


Cry Heart Eyes

# 82
# 83
  • Варна
  • Мнения: 1 888
Признание
Михаела Алексиева /мея/


Ще седнеш ли до мен. Не се плаши.
Свещена е в сърцето всяка дрипа.
Богатство е понякога да се греши
или илюзия, че всичко си опитал.
Не съм бездомница. Не съм и болна.
А дрипите са спомени. Не дрехи.
Личи, че съм платила всяка волност
и всяка крива стъпка към успеха.
И ето ме, на този праг, без къща,
поспряла съм небето да погледам.
Знам само от съня си се завръщам
или от гребена на срутена победа.
Очите ти са изненадано бездънни.
По тях разбирам колко съм се скитала.
Как искам в тиха нежност да осъмнем,
а даже искаш ли не съм те питала.
А аз говоря. С думи оправдавам
прокъсаните страници на времето.
Без да усетиш как ти се отдавам,
по пътя си след малко ще поемеш.
Не се плаши. Душата ми е същата,
както преди, когато бях момиче.
Събличам дрипите пред къщата
и гола  ти  шептя, че те обичам.

# 84
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 481
Есен е...

Есен е.
Едно момиче
се усмихва на дъжда
в пролука от забързани чадъри.

    Даниел Смиловски



Отражения

Небето – сянка на море,
препълнено с душите на удавници.

  Иван Ройдов


Пердета

Намигат ми вечер. Сякаш
някой зад тях се усмихва -
някой, надникнал в мен,
преди да го забележа.

                Милка Стоянова

 

# 85
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 481
Поиска ме
и ме получи
и сега какво?
Имаш ме
и не ме искаш.

# 86
  • Мнения: 435
Обаждам ти се по телефона,
за да чуеш
морето.
Стискам мидички в джоба си.


Точно това ми се случи тази сутрин!

# 87
  • Мнения: 192
Невероятна тема,наистина!
Позволете ми и аз да сложа тук своите отминали мечти,своите излъгани сълзи!

    Бягство

Аз съм тук!
 Да!
Огледай се, не можеш ме изтри,
бягай ти далече, но не можеш се скри!
Аз съм и в залеза, уви!
Аз съм и в сълзите тихи,
там си и ти,
там, сам в нашите сълзи!

Сега, седи ме двама с празни ръце,
аз докоснахте и прогорих в теб едно петънце!
Ще има много други,
азиятки,непалки,рускини и какви ли не,
но мен не ще забравиш и да молиш от сърце!

Любовта не издържа, обиди ни се,
и затръшна тихо тя врата!
Любовта не издържа, замина си и сама съм аз сега!
Но какво пък от това,
по-сама от преди, едвали бих била!

Ето, свободата си вдъхни,
разпери ръце и тихо полети,
и когато паднеш,не се оглеждай ти,
защото аз няма да съм там,
с крехките си мечти,които ти уби!!!

Но нека другата да те спаси,
сега свободна съм и аз
от твоите истини добри......

Последна редакция: чт, 12 юни 2008, 14:00 от Violka

# 88
  • tardis
  • Мнения: 329
Клонинг
автор: La_ik

Сам себе си погледнах във очите
и се харесах страшно. Без майтап!
То вярно е, че криви са, горките,
обаче са докарани на цвят.

Зелено-сини (сутрин са червени),
незатъмнени с мисъл или страх.
Не може никой нищо да ми вземе,
че нищ съм духом – само ям и спя.

Обаче се замислих. Щом се гледам
очи в очи, дали това съм аз?
Дали не съм клониран, бре, съседи!?
Разгледайте ме в профил и анфас!

Ако внезапно някой констатира,
че вижда разум в моите очи –
да знаете, че вярно съм клониран.
Оригиналът (аз) е тъп и див.

Епилог:
Дилемата се разреши, обаче.
Оказа се, че гледам си портрета.
Нали го купих вчера за петаче
от вернисажа Весин в текезето.

Подпис: Успокоен Лальо

 Mr. Green

# 89
  • София
  • Мнения: 1 173
След лятото

Забравям те-кълна ти се!
Завинаги!
Изтичаш като вятър от косите ми.
След теб-останала без минало,
пред огледалото разресвам дните си.
Изтупвам бавно розовата рокля
от август, от ръцете ти щастливи,
но името най-страшната отрова,
за черни дни в якичката зашивам.
Забравям те-видя ли колко лесно ...
Но вечер, цяла зъзнеща, се моля
снегът и студовете да са вечни
и никога да не избухва пролет,
след нея лятото, стенещо от жажда,
да няма нощи, с тротоари топли,
да няма юли,
божичко!
Да няма август,
да не обличам розовата рокля.

Таня Пенчева


Общи условия

Активация на акаунт