Обичате ли стихове? - 5

  • 101 462
  • 813
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 192
Прободе ме с това стихотворение....  Sad ( в хубавия смисъл на думата  Heart Eyes )

И казвам "Нека завали ...сега!!!"

# 91
  • Мнения: 742
Слели сме устни. Сляпа съм.
Твоята длан ме води.
Жадна, коси отмятам -
погледа ти е пълноводен.
Давя се във копнежа си
да те изпия, виейки.
Хваната съм във мрежа -
зная, че губя,  пиейки.

Слели сме устни. Сляп ли си?
Ще ме дамгосаш завинаги.
Тия зеници, святкащи,
бързо да си ги взимаш,
тия ти устни, пазещи
в ъгъла си обещание,
трябва да ги намразя.
Знаеш ли как да стане?

# 92
  • Мнения: 7
Не ми трябва смехът ти,
нито усмивката,
нито ръцете ти,
нито прегръдката.
Ако искаш, раздай ги на други.

Имам нужда само
поне от онзи твой поглед -
неспокоен, смутен,
разтревожен, искащ,
покорен, своеволен и нежен…

И да знам, че се мъчиш да не мислиш за мен…
А не можеш…

***

Всъщност аз те искам целия.
Но и само толкова ми стига.


за съжаление не знам коя е авторката  Confused

# 93
  • Мнения: 2 212
Ели, не знам какво да кажа, страхотна си за кой ли път  omm

***
Бременна съм.
Но не с детето ни,
а с мъка.
Всеки път,
когато се ражда,
дори нея обиквам,
защото прилича на теб.

***
Ти ме обичаш по принцип,
така някак си "над нещата".
А аз зарад всеки детайл,
всяка казана и спестена дума.
Любов на едро и дребно.
Взети заедно въплътяваме
една неразривна материя...
...и се ражда живот.

# 94
  • Мнения: 192


Последен вик (мое)
Тихичко простенват ръцете ми,
Няма вече кого да прегръщат.
Раздра като хартия сърцето ми,
Но време назад се не връща.

А сълзите вече няма да капят,
ще ги скътам в мен неизплакани .
Може някога пак да потрябват,
Да полеят със сол душата ми-

Ако някога за тебе си спомня.
Тогава  в огън да бъда проклета,
Да гори сърцето,ръцете,душата,
За болката да няма утеха.

Сега “иди си” ти казвам,
На твоя спомен, на твоя лик,
Няма в мен място да те пазя,
“сбогом” е последният ми вик.



1927 г.
П.с.Благодаря на Мамма за хубавата тема!!!  remybussi

 Невероятно,невероятно....Страшно много ми хареса,още не мога да се успокоя..... Браво!!!!

# 95
  • Мнения: 80
 ИСКАМ ДА СИ ТУК

Биляна Атанасова

Искам да си тук.
Искам тази вечер да те поканя да излезем...
да седна в теб,
да сложа глава на гърдите ти и да слушам
гласа ти - какъвто е гърлен...
когато излиза оттам, откъдето излиза.

Ти не разбираш,
аз вече се будя сутрин заради теб,
заради теб се гримирам
и си слагам парфюм,
мисля за теб,
срещам очертанията ти,
навсякъде където ходя.
Сутрин си на паркинга,
вечер в магазина, където пазарувам.
Разминаваш ме на улицата,
по стълбите във входа.

Стоиш в стаята,
пушиш цигара на терасата ми,
лежиш в леглото.
Може би, ако някой се вгледа в очите ми,
ще те види,
не в усещане,
а в огледало

# 96
  • Мнения: 2 538
О, как съм уморен!
О, как мечтая
да се завърна
някъде
при някого,
една спокойна чаша да изпия,
в един спокоен поглед да потъна
и вече никога да не мечтая
за своето завръщане!
Самотните ми
тъжни пътешествия
сломиха моя кораб,
те сломиха неутолимата ми жажда
към света, наричан пътешествие.
Страхувам се да бъда уморен,
но как мечтая някога
да се завърна
отнякъде
при някого,
една спокойна чаша да изпия,
в един спокоен поглед да потъна -
последното ми тъжно пътешествие.

автор: Иван Пейчев

# 97
  • Мнения: 2 247
преди време ми го подариха,а днес слу4айно видях 4е е на Бояна Петкова-за феновете й го пускам  bouquet

Когато мълча за теб
и те залавям в тишината си,
която се разстила над теб
като нощно, дълбоко небе,
като вълна
се разлива над теб
и те затваря под себе си,
тогава мога да изпратя вятъра,
който да те събуди с целувка
и да изтрие спомена
за мен.

Когато съм безсмислена,
защото си ти,
когато съм красива
и безмълвно очаквам
да ме изпълниш цялата,
тогава мога да загубя
очертания,
за да се слеем
в празното пространство
под звездите.

Когато съм пътя,
който бавно минава
край сънени къщи
в ранна, пролетна утрин,
тогава ще можеш да намериш
в мен
отговорите
на всички въпроси
и да продължиш
безцелно
по пътя,
защото аз не мога да бъда
целта...

и още едно нейно от 1998г......

Когато нощем се напивам с блусове
и хвърлям тежката любов зад борда,
душата ми във свлачища и трусове,
разкъсвана от лунен прах и горда -
душата нощем търси болна думите,
а сблъсква се навсякъде с мълчание
и лута се в мечти и във безумие -
открива своето свещено знание...
Душата ми, над бездната надвесена,
разпуска плитки и лекува рани,
поглежда те с очите есенни
и капят сълзи в голите ти длани.
Когато нощем ме напива самота
със вино тежко, огнено и живо,
във теб се влюбва моята душа
и тръгне ли по пътя, е щастлива...





Последна редакция: пн, 16 юни 2008, 09:28 от МЕРЕЛИН

# 98
  • София
  • Мнения: 1 173
Капка роса
върху устните на розата.
Копнеж за теб...

Таня Дикова

# 99
  • tardis
  • Мнения: 329
Вятърни кончета пият вода
автор: elsion

Врязват се ремъци кожени в раните,
огнена жажда в мен впива уста,
търсихме истини, тайни, граали,
с дълга ръка ни застигна смъртта.

Полъх живителен листите гони,
тихо нашепва ми стара върба:
"Там, зад завесата гъста от клони,
вятърни кончета пият вода".

Мечът двуостър от скръб натежал е,
бримки стоманени спират кръвта,
някъде там, до рекичка в гората,
вятърни кончета пият вода...

Тръгвам нататък в мъгла непрогледна,
горска пътечка със мъка следя,
там, във главата ми в треска обзета,
огнени птици подпалват деня.

# 100
Аз харесвам много стихове ,но се чудя кой да напиша. newsm78

# 101
  • Мнения: 3 989
Страхотна тема!  Sunglasses
Много обичам стихове. Писала съм, пиша (все по-рядко) и са писали за мен. Аз съм от романтиците, които ги спохожда музата по-често когато са тъжни и страдат.  Blush

Ето неща от личното ми творчество. Приятно четене!  Simple Smile

Изповед
Изгубих си римите някъде
по черните пътища на живота.
Куца стихът ми,
вече не стъпва -
седнал е в инвалидната си карета.
Изгубих си и живеца!
Амин!

***
Безмълвни чувствата
в ъглите се стаяват
на моята душа.
А тя, на пепел стрита
от каменното ти сърце,
ридае...

***
знаеш ли колко сила ми трябва
да се усмихна
без да заплача
да не те викам нощем
мокра в кошмара събудена
да не те търся денем
във всеки теб да откривам
да не мисля за тебе
все във очите ти взряна
да не търся ръката ти
вечер в студенатя ни постеля
да не трепвам смутена
винаги щом се усмихваш
да гася с истина крехка надежда
че по-мил със мене ще бъдеш
да не отключвам сърцето си
щом за мене време намериш
да не съсипвам душата си
всеки път щом не ме виждаш.
знаеш ли колко сила ми трябва
за да не те обичам

На ***
прегърнала небето
тихо го целувам
дъхът му докосва
челото ми будно
затварям очите си
и търся аромата
на един единствен
минзухар

***
нещо хубаво искам да ти напиша
искам усмивката ти да грейне
искам умът ти леко да тича
да ти е хубаво хубаво искам
да ме прегърнеш дълго и топло
(отмести тоя немирен кичур)
не ме пускай, не още
усещам те с всяко вдишване
по-близо по-близо
нещо хубаво искам да ти прошепна

***
и лошото с тебе е хубаво
(да не свършва, да не свършва)
неказани думи разплисквам
в нозете ти - боси и мокри
и лошото с тебе е хубаво
(преди и сега, сега и нататък)
от жадни прегръдки
ръцете ми отлетяха

дочаках те
беше неуморно сам
беше сиво далечен
беше глухарче -
толкова тих
търсеше някоя, нещо...
истинско
кротко-ъглова прашинка на рамото ти бях.
до днес!

# 102
  • Мнения: X
След вина

Навикът на телата
сбъркахме с любовта-
Синя беше луната,
бяла беше нощта.

Стъпих на змийска риза,
плисна тревожен дъжд-
станахме някак близки
с този внезапен мъж.

После се срути нещо.
Срути се без причина.
Стана някак горещо,
а щеше да идва зима...

Не знам кой е авторът

***
Страдание

Ако се срещнем някога случайно,
ще се разминем сигурно в нощта
във себе си с една и съща тайна,
стаена на душите ни в свещта.
И тръгнали сами във две посоки
с една и съща плаха светлинка,
ще страдаме, че толкова широк е
бил този свят, та се разминахме така.

пак не знам кой е авторът

***

Натрупване,
          невидимо натрупване.
Натрупване на чувствата
          до счупване.
Натрупване, но пак ще издържа.
Внимавай! Ще ме смаже само капката лъжа.
                                      Евтим Евтимов

Последна редакция: ср, 18 юни 2008, 11:03 от Анонимен

# 103
  • София
  • Мнения: 1 173
Присъда е да те
превръщам в участ,
да те познавам в
следващия ден.
Бъди ми болка или
щастие ...
Принадлежи ми само
светлото пространство
на погледа, с който
ме поглеждаш,
и трепването на ръцете ми,
разсипани по раменете ти ...
Боя се да не те
заключа в нежност.
На теб самия аз
те подарявам.
Бъди свободен.
За да ме избираш.

Рада Москова

# 104
  • Мнения: 880
* * *

Тишината нахлува в стаята
като природно бедствие
и е празна като пространството
под обувките на обесен.

Щом се целунем, тракват зъбите
като леда във чаша.
Мълчим облечени и разлюбени
и има страшно.


* * *

въобразявам си събота сутрин
безбрежен ден
сините чаршафи на морето и небето
плуваме един в друг
въобразявам си и ден
в който няма други хора
само птици
и котки - да дебнат птиците -
и дървета
въобразявам си всичко
което се случва
светът би отговарял на представите ми
но те нищо не искат да го питат.


* * *

Още сме истински.
В топлите гънки на времето,
в тайния нежен живот
на сънливата памет.
Силно отекваш във мене.
Водата във чашата
трепка от моето дишане.
Пълна е стаята -
сенките, прашният шепот
преливат.
Там съм.
Ръката ти още към мен се протяга,
без да ме стигне.


* * *

В първия слънчев ден,
първият, който прилича на лято,
да купя много ягоди - първите,
скъпи, ароматни, червени.
Майките лъжат децата си, че не са сладки.
Сладки са.
Докато вървя към спирката ми става горещо -
дрехите ми още не са разбрали за лятото,
не се събличам,
рано е.
През найлоновата торба прокапва червен сок.
В деня, който прилича на лято,
да ги нося за някой, който обича ягоди,
както аз обичам него,
да изцапа лицето си,
да се усмихне,
и с една усмивка,
предназначена за ягодите,
да доведе лятото вкъщи.


Мария Донева
 


 


 



 

Общи условия

Активация на акаунт