Публикувана: 27 апр. 2009, 15:44 ч.
Последно мнение: 4 дек. 2009, 13:45 ч.

Обичате ли стихове? - 6

64 664
831
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е стихотворението „Вълшебното камъче“ на Дамян Дамянов?
Какво представлява стихотворението „Седял ли си някога на буре с барут?“ от Мая Великова Попова?
Какво е съдържанието на стихотворението „Толкова щастлив“ от Ирини?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е стихотворението „Вълшебното камъче“ на Дамян Дамянов?
  
  Стихотворението "Вълшебното камъче" на Дамян Дамянов разказва история за дете, което намира обикновено бяло камъче и го нарича "вълшебно". Въпреки че майка му смята, че е мръсно, детето вярва, че камъчето прави чудеса, като лекува сакатите и съживява мъртвите. Стихотворението подчертава вярата в магията на обикновените неща и въображението на детето.
- Какво представлява стихотворението „Седял ли си някога на буре с барут?“ от Мая Великова Попова?
  
  Стихотворението „Седял ли си някога на буре с барут?“ от Мая Великова Попова изразява интензивни емоции и вътрешни преживявания. Той разкрива вътрешната борба на говорещия, който се опитва да се справи със сложни емоции и въпроси за себе си и своите взаимоотношения с другите.
- Какво е съдържанието на стихотворението „Толкова щастлив“ от Ирини?
  
  Стихотворението "Толкова щастливо" от Ирини изразява силни чувства на благодарност и щастие. Текстът разкрива радостта на автора от живота и желанието да се отдаде на благотворителни действия, като например даряване на своята енергия и усилия за доброто на другите.
- Какво представлява стихотворението „Камък“ на Атанас Далчев?
- Какво е съдържанието на стихотворението „Усещане за смърт“ от Ваня Петков?

# 660 26 окт. 2009, 22:07 ч.

Мнения: 4 706

Кататония
В корсет от скреж
под ноктите ми – виолетки

Огън, замразен внезапно
с широкоекранно чело:

Еженощно ме преследват

шалове от есенни листа
и дългокраки паяци

Суицидни котки
скачат от балконите

Някакви тела ме задушават

Думи бъркат в гърлото ми –
да повърна

В очните ми езера
светлината си гаси
цигарите,

а влакът

все не спира
там,
където се очаквам…

# 661 26 окт. 2009, 22:18 ч.

Мнения: 4 706

Аз мисля, седнал край жарта,
за онзи бъден час,
когато дойде пролетта,
без да я видя аз.

Безброй неща стоят до днес
невиждани от мен!
Та всяка пролет всеки лес
различно е зелен.

Аз мисля, седнал край жарта,
за всеки стар познат,
за тез, които подир мен
ще видят този свят.

И уж си мисля и седя,
а все се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих другарски глас.

# 662 27 окт. 2009, 10:13 ч.

Мнения: 1 454

Стела, на кого е първото...много е хубаво!

# 663 27 окт. 2009, 10:48 ч.

Мнения: 113

Браво момичета... Peace

# 664 27 окт. 2009, 11:19 ч.

Казанлък of all places
Мнения: 689

Калин Донков, един от любимите ми :

Последен

Тайно се плашим от всеки възторг неуверен.
По е понятна тъгата - ненужна, но ярка.
Всъщност светът ни, така справедливо измерен,
просто не може на всеки да бъде по мярка.

Нервно живеем - нервите станаха здрави.
Празнично светим - а празникът пак ни прескача.
Грижата само човек на човека подава
като излъскано в хиляди длани петаче.

Колко наивно закривах от срам синините
и по лицето лекувах тревожните знаци:
мигар са малко онези юнаци, които,
носят усмивката, както се носят мустаци!

Нека, когато привърша с гнева си безвреден,
като затръшна горчивата своя тетрадка,
най-талантливият вече да не е най-беден,
най-храбрият - да не живее най-кратко.

Най-красивият да е поне веднъж обичан.
Най-нежният да е най-сетне погален.
Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен.
Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален.

Имам да чакам в този живот неизгледен.
Дълго ще чакам. Последна е мойта задача:
да се засмея. Но, тъй да се смея последен,
че да се чува как повече никой не плаче...

# 665 27 окт. 2009, 11:27 ч.

Мнения: 2 202

angelina.bgk bouquet

# 666 27 окт. 2009, 12:19 ч.

Мнения: 1

обожавам стиховете на Ботев... те са едно емоционално изживяване

# 667 27 окт. 2009, 12:49 ч.

Мнения: 1

Смятам и аз да добавя едно от любимите ми стихотворения , дано няма проблем че аз съм авторът Simple Smile

:

А спомняш ли си онзи ден.
Спомни си !
Дойде,
на крачка/две от мен
и с погледа си ме плени
така загадъчен,
чаровен,
а на външен вид едно хлапе
на детството си що се радва.

Направи крачка
после две,
и се усмихна.,

"какво в главата му се ражда?
какво това дете крои?
Сърцето ми то иска да открадне,
с усмивката си сладка да плени"

Не искаш много -
само обич търсиш,
но време трябваше ми
за да разбера,
че те обичам
и така ще бъде
докато дойде края на света

И друго име
аз не зная вече
само твоето на устните стои,
опитам ли се
да не го изричам
сърцето ми започва да кърви.

И чужди устни
аз не мога да целувам,
защото твоите
запечатаха дъха
ключът захвърли ти далеко
превзе мечтите,
мислите, съня.

Kато дар от Бога си за мене
едно дете,откриващо света.
Успя безгрешно..и за малко време
да ми покажеш
силата на любовта.

Последна редакция: вт, 27 окт 2009, 13:36 от bubblez

# 668 27 окт. 2009, 13:29 ч.

Казанлък of all places
Мнения: 689

И друго , този път от Христо Фотев:

БЯХ НА САМИЯ ВРЪХ...

Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.

Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.

И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив.

# 669 27 окт. 2009, 13:56 ч.

София
Мнения: 472

Без да си ме питал...
(на един приятел)

Без да си ме питал, ще ти кажа
как са минали последните години:
имаше усмивки - разпиляни,
а пък сълзите са още неизстинали.
Зная, че при теб било е същото -
странно е, ала съдбата е такава:
ние честичко й се намръщваме,
тя пък често ни се подиграва.

Без да си ме питал, ще ти кажа,
че понякога ужасно ми е мъчно
да понасям кръста на миражи,
дето са не моите, а чужди.
И понякога усмихвам се насила,
за да скрия себе си от всички
и да съм добра, безкрайно мила.
Знаеш ролите ми - до едничка.

Без да си ме питал, ще ти кажа,
че понякога ми липсват часовете,
във които кърпили сме рани
от усмивки и от погледи превзети.
Ще ти кажа още, че се сещам
с нотки на носталгия за дните.
Зная, че и ти си го усещал...
Зная също - няма да попиташ!

Amphibia bouquet

# 670 27 окт. 2009, 14:15 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 703

Виждам, че последното стихче е на Amphibia , аз също имам няколко нейни, които ме плениха на първи прочит.Открих в Гугъл, че се казва Силвия Куюмджиева и е на 26г.

Точно три причини...
автор: Amphibia

Парлив и звънък дръзкият ми смях
пресрещна те случайно зад завоя.
Светът ти се надигна… като грях.
Не ме вини, че искаш да съм твоя.

Не ми достигат точно три причини
да се подпра на мъжкото ти рамо:
надеждата под роклята съм скрила;
не вярвам в думи; за любов е рано.

Недей да се усмихваш като хищник.
Не ме затрупвай в скъпи звездопади.
От другите жени съм по-различна.
Най-трудната съм за опитомяване.

Не чакай да ти спретна китен дом,
във който като мрак да се завръщаш,
и да целуваш острия пиратски ром,
и вместо мен леглото да прегръщаш.

Не искай нищо. Бързо подмини ме.
Несбъдната жена съм. Като притча.
Недей да ми измисляш лесно име.
Със лесни имена не се обича

И още нещо от Хулите:

Прошепнато на раздяла
автор: kiart

И спри да ме желаеш, чуваш ли?
Душата ми обичай само.
Очите ми ако рисуваш,
мисли за тях като за рамо.

За устните ми ако пееш,
нека челото ти целуват.
Ако ме виждаш да се смея,
смехът ми нека е лекуващ.

Ако в стиха ти те прегръщам,
това е братската прегръдка
и с нея аз при теб се връщам,
потръпващ от горчиви глътки.

Сърцата ни са двата ключа
към пленницата - любовта ни.
Залостихме я като куче
да ни крепи и да ни брани.

Но дойде време да я пуснем
и спомените да заровим.
Беше мъчително и вкусно,
но сме на път да я отровим.

Върни ключа ми, ето твоя.
И се преструвай, че ликуваш.
Цигулката - в дует с обоя...

Не спирай да ме искаш, чуваш ли?
Не спирай!
Твой съм.
Ти си моя.

# 671 27 окт. 2009, 15:08 ч.

somewhere over the rainbow
Мнения: 3 282

Цитат на: Lucky@Mamma в вт, 27 окт 2009, 13:56

Без да си ме питал...
(на един приятел)

Прекрасно е bouquet

# 672 27 окт. 2009, 16:19 ч.

Мнения: 94

Боже,колко красиви стихове сте изписали ,докато ме нямаше 2 дни!!! bouquet

# 673 27 окт. 2009, 19:17 ч.

Мнения: 4 706

Цитат на: molly в вт, 27 окт 2009, 10:13

Стела, на кого е първото...много е хубаво!

Не знам на кого е newsm78

за жалост

# 674 28 окт. 2009, 15:54 ч.

София
Мнения: 472

Не ти пожелавам това-
но може и теб да настигне
такъв един ден,
неприветлив и студен,
когато и твоята горда глава
пред нещо ще се сведе,
когато в целия свят голям
изведнъж се видиш сам-
като връх от слънцето изгорен.
Не ти пожелавам това-
но между всички жени край тебе
ще ти потрябва тогава една-
и няма да я намериш.
Не най-красивата,
не най-умната,
не тази,след която ще се обръщат-
една обикновена и мълчалива,
просто една-твоя наистина, винаги нова
и винаги-същата.
Не зная дали поне тогава
сърцето ми ще те повика.
Но може така да се случи,
че да не ти отвърне никой-
да те чуя,но да не се отзова...

Не ти пожелавам това.
***
Станка Пенчева bouquet

Препоръчани теми

В момента чета ... 99

Търся електронна книга - 55

Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 13

Промоции на книги - тема 24 - Цундоку, или как да го подхраним качествено

Причина:

Причина: