Обичате ли стихове? - 6

"Не ти пожелавам това" - Колко е истинско!!!  И наистина се случва (питайте бившия ми )

Разбирасе че обичам любимите ми стихове са на Евтим Евтимов и Дамян Дамянов

Сега попаднах на един сайт, в който има само стихове, точно, каквито ми допадат на мен. Ще споделя няколко (Не съм сигурна кой е авторът, дано няма проблем. На сайта пише Вальо Йорданов )

 БЪДИ ЖЕНА

Бъди жена!-ще кажа нежно аз.
Защо със друго пак да те сравнявам.
На твоя поглед и на твоя глас
не се научих как да устоявам.

Преследвана и търсена бъди.
Мишена за очите на мъжете.
Да бъдеш друга просто не върви-
така са те създали боговете.

Пали пожар във мъжките сърца
с тайнството,което притежаваш.
Накратко казано бъди жена,
загадки продължавай да създаваш.

Загадка даже ти си остани,
така ще бъдеш по-недостижима.
Дори животът да се измени-
теб просто трябва,трябва да те има!


ОГЛЕДАЛНА    ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Защо в живота все се случва
не както в приказка на Грим-
доброто да ни поучава,
а злото да го победим!

Човек каквото заслужава,
това,каквото е мечтал,
не може да го притежава,
дори за туй да е живял.

Като в огледало се обръщат
и истината и лъжата.
Това,което не желаеш,
сервира ти го пак съдбата.

И както в приказка обратна-
това децата даже знаят-
творците пишат за начало,
в живота дето си е краят.


БЪДИ ДЕТЕ

Бъди дете!
Каквото виждам те сега!
Не настоявай да пораснеш.
Усмихвай се на всякакви картинки.
В съня си пускай само бели феи.
Мечтай за бъдещето си полека.
Недей напуска детската пътека!
Когато остарееш си спомни,
че някога си бил дете и ти!
Бъди дете!
Не настоявай да пораснеш!
Усмихвай се на глупостта,
във детството ти има неизвестност,
но има също много красота!
Бъди дете…


РАЗДЯЛА

Замълчи!Тишината ми липсва.
Твоят поглед ужасно крещи.
В него виждам лъжата за истина.
Замълчи ти,за миг замълчи!

Не поглеждай към моите спомени.
Остави ми ги чисти,така-
недокоснати и неразровени
и единствени като смъртта.

Не дерзай към изгубено минало.
То е вече забулено в прах.
Като навик във тебе завинаги
са останали подлост и страх.

Не понасям фалшивите драми,
а фалшивост е твоят порок.
Аз не мога да пия с наслада
от водата на мътен поток.

Ти върви,дано Бог ти помага.
Намери своя рицар- мечта.
Но недей да си с него такава,
каквато си с мене била.


Стига толкова, на който са му харесали, има още ето тук

Невъзможни са ни срещите,

разминаването – също.

Колкото и да внимаваме –

изненадваме се с поглед.

Сблъскват ни случайно улиците

и се разлюляват къщите,

и едва започнал – свършва

августовският следобед.

Полуделите трамваи

си объркват разписанието,

за да ни запратят право

на кръстовището слисано.

И боли при дъжд сърцето ти

с раната ми на коляното,

и в очите ни се давят

два куплета – недописани.

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА


Каква принцеса бях, каква принцеса!
Как влюбваха се принцовете в мене!
Безгрижно, лекомислено, божествено
живеех – пренебрегнала вретеното.
Как покорявах всичко само с поглед!
Бях вятърничава и мъдра – всякаква.
За мен мъжете стъпваха във огъня.
И тайно във съня си ме изплакваха.
Каква принцеса бях... Но ме докоснаха
очите ти – две остриета сини.
Прибрах короната, разгоних гостите
и те приех – в едно със орисията си.
Какво си мислиш – че изтлява миналото?
Че край си има всяка женска лудост?
Повярвай ми – макар след сто години
принцесата във мен пак ще се събуди.

ДИВА КЪПИНА

 

Като дива къпина съм – ни хубост у мене, ни сладост.

Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата.

Крехки са ми уж корените, а за скалата здраво се вкопчват.

Не мога да вирея върху паркетна почва.

Стигат ми ласката на дъжда и на слънцето топлината

(а по душата ми – следи от зъбите на вятъра)

Като дива къпина съм – предупреждавам.

Когато нехайно посягат към мене –

умея до кръв да ранявам.

Внимавай ! Да не се закачиш, както случайно си свърнал –

няма отърване.

ПРЕДИЗВИКАНО ОБЯСНЕНИЕ


Не знам дали го обичам повече,

отколкото ти го обичаш,

но в моите пръсти е скрито разковничето

на безумното тайно обричане.

Моите думи за него са живата,

От друг вода ненапита.

При мен той идва, от теб си отива.

Все мен жадуват очите му.

Ти си му покрива, аз съм небето му,

мамещо с необятност.

Ти си огнището, аз съм сърцето му.

Ти си дълга, аз съм щастието му.

Ти си родила и гледаш децата му,

аз – на моминство обречената.

Ти над живота му имаш правата,

аз – правото на вечност.

Маргарита Петкова

 

ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ


За да си гледате вашата работа,

вместо да ме предъвквате тайно:

кога съм силна, кога слаба,

кога съм трезва, кога - пияна,

с кого се смея, кого оплаквам,

кой ме целува в тъмното,

кой ми заспива на рамото ласкаво,

под чии мигли осъмвам,

с колко захар си пия кафето

и кой ми вгорчава дните,

наистина ли са дяволски светли

очите ми ненаситни,

кого наяве наричам "мили",

кого ранявам с усмивка

и каква е все пак фамилията

на Оня Иван - от стиховете ми,

дали във Петрич или във Варна

ще пална някому къщата,

ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.

Внимавайте, като преглъщате. Извинявам се ако са пускани вече

Едни очи имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едни ръце имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едни нозе имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едно тяло имахме. Беше ли ?
- Беше.
Един дъх имахме. Беше ли ?
- Беше.
С половин останах.
Как да бъда ?

Мадлен Алгафари 

Пожелай ме

Пожелай ме безумно,

както желаят влюбените,

с онзи плам от сърцето им лумнал,

поискай ме със страстта на погубените.


Докосни ме с ръце жарава,

разпилей се по тялото ми разголено,

потопи ме в шеметна забрава,

люби ме, диво, непресторено.


Пожелай ме,

без свян,

без неудобство,

с устните си приласкай ме,

нека пленник съм в сладкото ти робство.


Не казвай - " ... обичам те..."

това, че ме желаеш стига,

другото в очите ти прочитам го,

и се разтопявам до екстаз достигнал...

Последна вечер  
 6.7.2009 понеделник

Нека да се забравим, да не си говорим
и да пием за това.
Нека със сърцата си да не спорим
само ще развалим вечерта.

А тя винаги е толкова красива
облаците до Луната стоят.
Макар и сама, можеш да бъдеш щастлива
заминавам си, но завинаги този път.

Не . . .

Не ме учи как да живея
ти също не знаеш как.

Не се опитвай да ме променяш
знаеш, че няма да се променя.

Не ме мъчи и с любовта ти
не съм искал никога такава . . .

Задушаваща ме отвсякъде с добро.

Аз не съм чудовище от Ада
но не обичам ни една жена.

Аз съм изгаряща хартия
и в огъня след това пак ще се появя

Като една мистична
изгаряща от болка фениксова сълза.


Последна глътка кафе

Чаках те, но ти дойде ли?
Сигурно, но не те познах.

Била си на съседната маса може би
но аз така и не разбрах.

Дано да е било вярно
всичко което казах до тук.


Чаках те, твърде дълго време
пия и последната глътка кафе.

Заминавам си момиче
независимо, дали си тук или не.



Лично творчество  

 
Чудесно е,че се появява мъж,който пише.В темата сте рядкост.

Хубаво

Поморийска със салата
или хубаво мезе
тъй разказват ти играта,
после много ти е зле.

Водка със доматен сок ли?
Най-добре си помисли,
та да няма после вопли
над клекалото в зори.

И уискито със сода
прави те да ти е гот.
После ти си гола вода -
компот без захар и без плод.

Траминер с филе "Елена"
те възнася, като бог,
после стискаш си легена,
караш му се в изнемог.

Ала хубаво е на софрата
със приятели добри
и със шопската салата
да осъмваме... Нали!?

Вярвай в трудните моменти,
смей се когато си тъжиш,
много лесно е глава да отпуснеш, трудно е да победиш!

Бори се за всяко свое право,
с ръцете си ти чудеса ще сътвориш,
и любовта ти ще ти дава сила,
вселената да покориш!

Поискай себе си да опознаеш,
направи така да си човек със главно "Ч",
тогава истината ще откриеш,
че вселената е цялата във теб!

А нощите са вишнево горчиви.
С карминени съцветия от вени.
Червеното до болка ме опива.
Избило е навсякъде по мене.

Да, нощите са винаги такива.
Когато не остава даже сянка
от образа ти. И не помня име.
Когато задушаващо те няма.

Когато там, на дясното ми рамо,
криле размърдват разгневени дракони...
И мъничко им трябва за да пламнат.
Докато... затаила дъх те чакам.

Когато вместо тебе лудостта ми
се движи по ръба на всяка клетка.
И буди нощем устните ми с крясък.
И всичко ... до нелепост ... е червено.