Обичате ли стихове? - 6

  • 64 337
  • 831
  •   1
Отговори
# 690
  • Пловдив
  • Мнения: 1 158
Обичал ли си някога жена, която не е твоя,а е чужда?
 Изпитвал ли си някога вина, че другия, не тебе тя събужда?                                   
Живял ли си със спомен за това, как гледал си я и не си я виждал?
Усещал ли си , че си без душа, или с всичко вече си превикнал?
Посрещал ли си изгрев след това, с чиста съвест и с бистри мисли?
Живял ли си сред хора в самота?
безрадостен
безчувствен
обезмислен.
................
Душата ми знае...

Душата ми знае, че нощем в съня,
до леглото ми идваш, стаил сладка нежност в дъха.
Душата ми знае, че под сребърни лунни лъчи,
танцуваме с теб и звездна прелест в очите блести.
Душата ми знае за твоята мила любов,
с която ми сгряваш ръцете насред делник суров.
Душата ми знае, за твоите мили очи,
в които разтапяш ме като кубче лед под златисти лъчи.
Душата ми знае, за твоята нежна душа,
която открива ме в най-непрогледна тъма.
Душата ми знае, че е благословено от Бог
да се слеят сърцата ни, в блажен любовен поток.
Душата ми знае, за светлите божии лъчи,
които ще бликнат щом те съзра и с очи.
...............
Липсваш ми

Липсваш ми в ранните ми утрини,
твоето спокойствие ми липсва!
Няма я топлината от прегръдката,
няма го сънят ми, заспал до твоя сън!

Липсават ми очите ти - такива тъжни,
изненадано - невярващи, любящи!
Не чувам гласа ти, не виждам усмивката,
радостна и бързо изчезваща!

Липсваш ми в уморените ми вечери,
самотна е чашата искрящо  вино,
устните ми докосват стъклото жадни,
жадни за нови изгреви, жадни за живот

# 691
  • Пловдив
  • Мнения: 1 158
Подлостта

            е грехът човешки,

            който още не съм разбрал...

            Да живееш от чужди грешки.

            Да се трудиш за чужд провал.

            Да се радваш, че онзи плаче,

            съкрушен от твойта мълва...

            Да си първи

            по втория начин -

            даже всички да знаят това.

            Да прегръщаш лъжа и истина,

            стига полза да има там.

            Да те мъчи завист искрена

            към подлец,

            от теб по-голям...

            Е, това не разбрах в живота си.

            Не владея този секрет...

            Пък и нямам време за подлости -

            с много други неща съм зает.
                                                      Г.Константинов
 
....................
Има нещо, което

                 ще гадая до гроба -

                 как човекът превръща

                 любовта си във злоба?

 

                 Как настава в сърцето

                 тази тъжна промяна -

                 вместо песен на славей,

                 тъмен крясък на врана?

 

                 Как щастливата глътка

                 до отровата стига?

                 Как прегръдката нежна

                 става тежка верига?

 

                 Има нещо в простора,

                 непонятно за мене...

                 Обяснете ми, хора,

                 от любов озлобени -

 

                 как сърцето обича

                 само няколко мига?...

                 Злоба има за всички.

                 Любовта не достига.
 
                               Г.Константинов

# 692
  • Пловдив
  • Мнения: 1 158
Не е любов да сграбчиш живота на другия,
Не е любов от слабостта си да търсиш подслон
Не е любов да оковаваш някого в чувства,
Не е любов ако е “дай ми да ти дам”.
Не е любов, ако не е изкуство.

Любов е споделеното мълчание
на нечий поглед, който тихо вижда в теб.
Любовта е извор във душата ми:
ако за теб извира - пии със пълни шепи-
че светя с нея, ще ми е достатъчно.
Защото Слабите не са способни на любов...
Защото любовта е даване.

Ний може да се срещнем някога
и тихо ще надникна в тебе –
ако поискаш, ако позволиш,
и, ако душите ни се срещнат
ще имаш всичко, от което
би могъл да си щастлив... за миг.

И този миг отново и отново ще се сбъдва,
когато пак до мене приближиш,
когато си свободен да си тръгнеш-
с един миг по-богат и по щастлив.

Любов в която няма болка, обещания,
нито преструвки, нито чувство за вина,
Любов, в която сбъднатия миг е важен
По правилата на магнита - вечната игра.
   Анастасия   Терзиева

# 693
  • Мнения: 94
Прекрасни стихове са всичките.Много ме впечатли"Обичал ли си някога жена, която не е твоя,а е чужда?"

# 694
  • Мнения: 30
Господи, да знаеше . . .


Господи, да знаеше Господи
колко ми е тежко
и ти щеше да си изморен Господи.

Господи, мълчанието
най-тежи ми.
Ех, да знаеше Господи.

Господи,  време няма Господи.
Толкова ми е ценно, че време
и за времето нямам Господи.

Господи Исусе, сляп и глух да бях
да не виждах и чувах хората Господи.
Ех, знаеш, нали . . . Господи . . .


Лично творчество!  Sad

# 695
  • Мнения: 94
Не е нужно да гледаш-затвори си очите
и пропускай ежедневно хорската клюка.
Не е нужно да слушаш - запуши си ушите
и без Господ да гледа-пак ще имаш наслука:)!

Не е нужно да знае..И дали го вълнува?
Може би като тебе любими хора сънува..
Може би и се жалва,че сме слепи и глухи
А пък ние го молим за пари и наслуки!!!


Това е лично за теб AKELA от мен!
В отговор на твоето..написала съм го директно тук на един дъх.
Радвам се,че има мъже със сърца,по чийто аорти тече поезия...
 bouquet
И букет за другите момичета,които ежедневно ми пълнят душата  bouquet..
САмо Elist нещо се изгуби(сигурно е в щастлив период:)))))))

# 696
  • София
  • Мнения: 1 176
До предела и отвъд

Когато е тихо,
крещя те.
Когато е шумно,
мълча те.
Когато е пусто,
те скитам.
И бродя
без остатък,
ненаситно,
алчно,
копнежно.
Когато си тръгваш,
оставам
за следващо връщане.
И чакам твоята
безвъзвратност.
И пропускам ветровете
през шепите си
да се измъкнат
покрай
случайните ми животи
без теб,
взети назаем.
И ставам сбъдната
и случена
на онова място,
където ме прекрачва
границата на погледа ти,
а отвъд нея
виждаш само мен...

Amar

# 697
  • Мнения: 122

Много хубаво...

# 698
  • Мнения: 94
Някакви, такива – епилог

 

Ех, Господи, защо ми я напълни?

Днес - чашата прелива от отрова.

В душата ми, една лъжа осъмна,

преди за нея, аз да съм готова.

Не някакви,  а точни  и логични,

събитията  нижеха се в дните...

Полуживеене, полуобичане,

полунадежди и полущастливи.

И някакви такива - безразлични,

отпивахме  горчивото си вино,

възпирахме се, просто от приличие,

да не изпием  всичкото - до дъно.

Пожар ли? Всъщност беше тиха клада,

която  я  разпалваха ”приятели”.

А днес - една внезапна изненада,

до болка преобърна  сетивата ми.

Такъв  един, ни мой и нито нечий,

застана срещу мене безразличен...

От друго полущастие привлечен,

повярвал, че обичаш и че си обичан.

Ти пленник си, уви, не си войникът!

Животът си  отдавна си  прежалил...

Върви  при нея! Няма да те спирам!

”Загинал” си за мен - ще те забравя!

Почивай в мир - във нейните  обятия!

Във  моите - отново сива  пепел.

И нищо ново - от ”добри приятели”...

Ех, Господи, аз  нямам ти доверие!

 ЛЮБoff

# 699
  • Мнения: 428
Прощално - към една... провинциалистка

Не, не, не ме гледай със зли очи.
С егоизъм и злоба:
Никой нищо не печели.
Очи, очи-какви очи!
Не очи, ами... градини.
Коя ли орисница зла-
в тях пося измамните цветя
на лицемерието и страха?
Очи, очи - какви очи!
Не очи, ами... ненапити кладенци...
Кой ли маскиран Дон Жуан
ще се причестява в тях без срам?
Очи, очи - какви очи:
несравнимо красиви.
Погледнат ли те
разпалват без пощада
нестинарска клада
на... страстта.
Очи, очи - какви очи!
Не човечни, а лисичи:
нищо не пропускат,
а всичко издават,
но винаги пленяващо
тайнствени остават.
Очи, очи - какви очи!
Не очи, блеснали -
блеснали безкръвни гилотини.
Поглед от тях не ще отвърна
дори за лешояди -
вкусна леш да се превърна.

Атанас Кричимски

# 700
  • Мнения: 30
В крайна сметка какво спечели?
Даде любов на  мъж, който
не те желае и обича
само, времето си ти изгуби.

Защо отишъл е при друга не се пита.
Знам, ще кажеш: ,,Нямам аз вина.
Толкова много го обичах
, а той ми изневери с друга . . . жена.’’

Войник не е, уви той е заробител.
Заробва женското сърце
и после, уж го пуска.

Пожар ли? То било обикновен огън
с толкова много, обикновени искри.
Обаче и добрите хора грешат
и обвиняват други, заради грешките
на Сърцето си.

Загинал е за теб казваш, но
загинал при теб е в кавички.
Зависима си още от него
това го знаят и твоите близки.

Остави го, да почива в нейните обятия.
Той в нея, както ти в него да се превърже.
Тя така както той, теб да напусне
и да разбере, че не навсякъде по
Света всеки ден има Слънце.


Това е лично за теб Elica. от мен! Жеста винаги се връща!  Simple Smile

# 701
  • Мнения: 94
Из "Дуелите на Кралството"

 В сърцето на най-древната гора -
обител на магьосници и феи,
се крие извор с ледена вода,
даряващ с младост всички чародеи.
В потайна доба лунна светлина
огрява гледка - приказно красива -
с примамливо невинна голота
във извора се къпе самодива.
На шипков храст спокойно закачи
чаровницата ризата си бяла,
а дебнеха в гората две очи,
захласнати в блестящото ù тяло.
Самотен войн бродеше в нощта,
без страх от злите тайни на гората.
Преди година още я видя,
но помнеше косите ù от злато,
очите - две бездънни езера
и устните - изгарящи малини...
За миг протегна силната ръка
и скри под плаща леката коприна.
На извора водата закипя,
отнякъде дочу се птича песен...
Изправи самодивата глава
и нежен глас на арфи се разнесе:
"Какво си мислиш ти, глупако млад?
Нима крадците стават за герои?
Спаси ме от пронизващият хлад,
обичай ме, тогава ще съм твоя."

Самодива (Вики )

# 702
  • Мнения: 94
Ето едно мое от "старите години"  посветено на голямата ми любов...Четох някъде,че раздялата  с нея боли...ама само до момента ,в който разбереш ,че това не е нито първата,нито последната ти любов:)))

"Благословия"
Приятелко,без нито капка срам,
отне ми знаеш първата любов.
Приятелко,защо посегна там?
Защо не си намери някой нов?
Със НЕГО зная ще си поиграеш.
След ден,след два ще го захвърлиш настрани
и няма после даже да узнаеш
на двамаата какво ни причини..
За нас приключи петата година,
но съвестта ти нека да мълчи..
Вземи го ти приятелко любима!
Вземи го  и със  него се мъчи!

# 703
  • Мнения: 80
В крайна сметка какво спечели?
Даде любов на  мъж, който
не те желае и обича
само, времето си ти изгуби.

Защо отишъл е при друга не се пита.
Знам, ще кажеш: ,,Нямам аз вина.
Толкова много го обичах
, а той ми изневери с друга . . . жена.’’

Войник не е, уви той е заробител.
Заробва женското сърце
и после, уж го пуска.

Пожар ли? То било обикновен огън
с толкова много, обикновени искри.
Обаче и добрите хора грешат
и обвиняват други, заради грешките
на Сърцето си.

Загинал е за теб казваш, но
загинал при теб е в кавички.
Зависима си още от него
това го знаят и твоите близки.

Остави го, да почива в нейните обятия.
Той в нея, както ти в него да се превърже.
Тя така както той, теб да напусне
и да разбере, че не навсякъде по
Света всеки ден има Слънце.


Това е лично за теб Elica. от мен! Жеста винаги се връща!  Simple Smile



Браво ,много е хубаво  bouquet

# 704
  • вкъщи
  • Мнения: 704
Любовта е...
Любовта не е
да се събуждам до теб.
Любовта не е в думите,
цветята, подаръците и
чашите с вино.
Любовта е малка надежда,
че съм в мислите ти
преди да заспиш
и в усмивката ти,
когато си спомняш
дните със мен.
Любовта е,
когато ме хващаш за ръка
и виждам страха в очите ти,
който плаче с детски сълзи,
че ме губиш.
Любовта е,
когато ме носиш в теб,
където и да си,
и мислено прекосяваш
хиляди километри
за целувка за лека нощ.
Любовта е,
когато правиш
нещо мъничко само за мен,
с което ме разплакваш
от радост...
и знам, че ме обичаш...
и знам -
това е любовта!

Общи условия

Активация на акаунт