Обичате ли стихове? - 6

  • 64 336
  • 831
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 122
Malami, браво...

# 706
  • Мнения: 122
Из "Дуелите на Кралството"
...

Браво... много е красиво...

# 707
  • Мнения: 94
Сълза и смях

Аз мразех те и силно те обичах -
ти бе две чувства във едно.
Вричах се във теб и се отричах,
видях във теб добро и зло.

И исках те и често те отблъсквах,
разплаквах те до сълзи и до смях,
разбирах те и те осъждах,
и твоя бях и чужда бях.

 И маски слагах и гола се събличах,
и в центъра и по ръба вървях,
и бягах и към тебе тичах,
любов събирах и  пилях.

И милвах те с ръцете си горещи,
и с остри нокти те дерях,
и исках да ти кажа  нещо,
и всичко казвах, и мълчах.

 На бялото със "не" отвръщах,
на черното със силно "ДА",
и тръгвах си и се завръщах,
и с тебе бях, и бях сама.

Ти даде ми от всичко и ме ограби,
отпи от мен и ме изплю.
Сега оставяш ме, но не забравяй -
аз виках те, когато ти не чу.

bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)

# 708
  • Мнения: 202
И тук си позволявам да нахлуя,дано някой ми помогне.Търся СПЕШНО авторът на това стихче:
как бих искъл да литна
но мога ли
като древен кентавър съм свързан със коня
и с пътя свързан е той
Много моля,някой ако знае,да помага.......Благодаря ви.  bouquet

# 709
# 710
  • Мнения: 211
Сълза и смях

Аз мразех те и силно те обичах -
ти бе две чувства във едно.
Вричах се във теб и се отричах,
видях във теб добро и зло.

И исках те и често те отблъсквах,
разплаквах те до сълзи и до смях,
разбирах те и те осъждах,
и твоя бях и чужда бях.

 И маски слагах и гола се събличах,
и в центъра и по ръба вървях,
и бягах и към тебе тичах,
любов събирах и  пилях.

И милвах те с ръцете си горещи,
и с остри нокти те дерях,
и исках да ти кажа  нещо,
и всичко казвах, и мълчах.

 На бялото със "не" отвръщах,
на черното със силно "ДА",
и тръгвах си и се завръщах,
и с тебе бях, и бях сама.

Ти даде ми от всичко и ме ограби,
отпи от мен и ме изплю.
Сега оставяш ме, но не забравяй -
аз виках те, когато ти не чу.

bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)

Леле, това е наистина страхотно! Някои звучат толкова... искрено и думите просто се леят! Сякаш знам какво ще следва на всеки следващ ред Heart Eyes

# 711
  • София
  • Мнения: 472
Променям се...

Променям се...
Сърцето ми порасна.
Дали ще ме познаеш и кога?
Душата ми
остана ли прекрасна?
Стоманен дъжд
отгоре й валя.

Надянах й
най-тежките доспехи,
със броня да я пазя от врага.
Научих я,
(на теб дължа успеха),
на огън да издържа
и вода.

На думите,
с които я насече,
с които я разстреля и кълна.
Научих я
от раните си вечер
отровата да вади
през деня.

Научих я...
На много я научих.
На толкова, че вече не боли.
Остана бронята.
За всеки случай.
Срещу
отровните
във гръб
стрели.

Елеонора Княжева  newsm51 omm

# 712
  • София
  • Мнения: 472
Сълза и смях



bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)

Страхотно!  newsm20

# 713
  • Мнения: 94
А аз неистово много харесах"Променям се" smile3525

# 714
  • Пловдив
  • Мнения: 13
Аз не съм много добра в поезията, но искам да споделя, че животът ми е белязан от същия миг, както и пушкиновия...

  К ***

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.


# 715
  • Мнения: 94
Малко мои - естествено ,че стари...Посветено на бившия ,докато бяхме гаджета

Понякога

Понякога си толкоз нежен ,мил..
Понякога си толкова грижовен
и мойта нетактичност пак простил,
усмихваш се - неотразим,чаровен..
Понякога си толкова щастлив,
понякога си толкова безгрижен,
отново си добър и милостив,
и закачлив и толкова подвижен,
и толкова галантен-с много такт
избягваш ситуации неясни...
Умело ще се пошегуваш пак
и виждам пламък във очите ясни!
Но в миг застиваш-сякаш неподвижен!
Та мили - ти не си човек в калъф!
Не искам да си винаги угрижен,
а искам да те виждам все такъв!!!

Мое

# 716
  • Мнения: 94
Пак мое(на някой си С.)

Момчето от морето

Появи се в слънчевия ден
и ми се усмихна тъй прекрасно..
Приближи ме и ме заговори,
а пък аз по него се прехласнах.

После ми показа в кръг света
и небето,и звездите пъстроцветни,
и открих вкуса на любовта
в дните и във вечерите летни.

Подарих му моето сърце,
Той ми подари сърцето свое
и разказвайки за цар Нептун,
се прибра във свойте покои.

Във морето - не разбрах кога изчезна...
От тогава всеки божи ден
се вътрях около тази синя бездна
с надежда да се върне пак при мен..

Не дойде!А в него моето сърце остана!
Подарих му първата,голямата любов!
И когато днес сърцето ми го няма
всяка обич следваща ще е измама!

# 717
  • Мнения: 94
И последно пак мое старо

Моят принц

Ти беше принцът на мойте мечти,
светлият ден за мен беше ти,
щастие,събрано в капка роса,
беше ти цвете в мойта коса...
Беше тих полъх на вятъра южен,
като водата беше ми нужен...
Ти беше принцът на мойте мечти
ала за секунди ги разруши!

# 718
  • Мнения: X
Elica. пишете страхотни неща, чета с огромно удоволствие, поздравления

# 719
  • Мнения: 94
 Embarassed  bouquet.Благодаря(поне 90 % от тях са стари)..Тогава бях доста чувтсвителна  Laughing ..Сега съм доста "наиграла се" вече и не преживявам усещанията си тъй трагично:)...

Общи условия

Активация на акаунт