Обичате ли стихове? - 6

Е с всички ни е така, все пак щом продължаваме да се вълнуваме от поезия значи не сме изгубили напълно чуствтелността си

Не сме изгубили и духовитостта си.
Ето нещо ,което съм написала вдъхновена след прочит на Стефан Кулев

Изгубена

Вълните са солени и жестоки,
закрили моя светъл кръгозор..
Потънах във моретата дълбоки,
като във прашен и разхвърлян двор.
Изгубих се всред купища нищожни
лъжи и суеверия-беди..
Моретата отмиха ги тревожни..
Надежда океанът им роди..
Но от душата - бисерче в морето
не ми остана атом...Може би
сега изгубена е там , където
душевна мъка да не и вреди...

Браво! Много е хубаво! 

Анджелина,много ти благодаря.          
Ето ти от мен нещо,дано не се повтарям,не съм чела досега вашата тема,но това просто искам да го споделя.Аз лично ревах с глас....
Не мога да ти бъда вярна – мога да те обичам. Не мога да споделям с теб – мога да ти бъда опора. Не мога да ти говоря – мога да те слушам. Не мога да танцувам с теб – мога да ти посветя песен. Не мога да те гледам в очите – мога да погледна в душата ти. Не мога да те срещна – мога да си те представя. Не мога да те задържа – мога да те накарам да се връщаш. Не мога да страдам по теб – мога да те чакам. Не мога да съм любовта на живота ти – мога да съм твое вдъхновение. Не мога да те следвам надалеч – мога да съм тук, когато пак дойдеш. Не мога да плача дълго по теб – мога да ти дам една-единствена сълза. Не мога да говоря за теб – мога да те чувствам. Не мога да те помилвам с пръсти – мога да го направя с поглед. Не мога да ти издигна паметник – мога да те превърна в идеал. Не мога да те имам – мога да те искам. Не мога да държа ръката ти – мога да я докосна тайно под масата. Не мога да те накарам да ме обичаш – мога да те накарам да се нуждаеш от мен. Не мога да ти подаря моя снимка – мога да гравирам лика си върху душата ти. Не мога да ти дам пръстен – мога да целуна пръстите ти. Не мога да те радвам – мога да те успокоявам. Не мога да угася пожарите в теб – мога да запаля нови. Не мога да те спасявам от реалността – мога да й придам смисъл. Не мога да напиша името ти – мога да го дам на всеки мой час. Не мога да те сънувам – мога да те създам. Не мога да те направя щастлив – мога да те накарам да търсиш пътя към щастието. Не мога да ти показвам чувствата си – мога да ги докажа. Не мога да те търся – мога да те призова. Не мога да вървя след теб – мога да крача рамо до рамо с теб. Не мога да те омайвам като вино – мога да те убивам като отрова. Не мога да бъда парче от света ти – мога да съм целия ти свят. Не мога да съм част от живота ти – мога да съм част от съдбата ти. Не мога да живея с теб – мога да живея за теб.

Преди

И преди щях да ти призная.
Преди щях и да разбера.
Ти си неповторима
с онази . . .  твоята красота.

Преди също щях да те желая.
Да ти шепна онези, ненужно сладки слова.
Как бих, сравнявал такова момиче
което е бързало да порасне  жена.

Преди щях да ти го кажа, но не и сега.
Преди също те обичах, но не така.
Преди може би загубих
в миналото една . . . изгаряща

по мен, от любов  жена . . .


Лично творчество, писано е преди много месеци.

Аз имах приятелка добра   
споделях с нея радост и тъга,
но лошата с6дба я изигра
тя сама взе своята душа.

Ако има вращане на зад,
аз зная,4е ще иска да се варне.
Смъртта не е за млади сърца
не изпитали още радост,любов и тъга.

Отиде си отлитна,като пти4ка,
избра смъртта пред цял един живот,
отоде си остави ме сама
дали помисли тя за мен преди мъртта.

Сбогом ти казвам сега,
сбогом приятелко добра
за мен ще останеш ве4но жива
макар,4е пепел си сега.

М.Радомирова

Нещо мое (старо)

Вяра

Отрязах всички пътища назад!!!
Защо са ми люлеещи мостове???
Не чувстваща ни болка,студ,ни глад
ще литна във безкрайните простори
под мен скалата щом се разруши...
Земята нека да се цепи!!!В Ада
да молят прокълнатите души,
да викат и да молят за пощада,
сред пламъци и дим ,и сред огньове...
Нищожен ще е шансът за обрат!
Защо са ми люлеещи мостове???
Не ще се върна никога назад!!!                                                                                                      

Защо са ми люлеещи мостове...

Браво... много силен изказ... 

Мерсииииии ...


И едно посветено на мой състудент,който  заобиколен от куп жени не спираше да ми се кълне в любов( в която аз така и не повярвах),но който познаваше душата ми до дъно..

Непростимо (На Д.)
Във тебе да се влюбя как можах?
В очите ти- искрящи и кафеви...
Защо не осъзнах?Защо не спрях?
Тез хубави очи не са за мене...
Не е за мене звучния ти глас,
и кожата ,а и косите гъсти...
Защо се влюбих и мечтая аз
за тебе и за нежните ти пръсти?!?
За устните...Защо ги пожелах?
Кой дявол тъй лъжливо ме подведе???
Любов или магия - не разбрах
ала проклинам погледа си ,
спрял на ТЕБЕ!!!!!

Не съм чела цялата тема, за това се извинявам, ако се повтарям, но това са едни от любимите ми. Аз също пиша, но имам страх да поствам лично творчество във форумите. 

Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да,вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее някъде дълбоко в теб
/ ако изобщо още съществува / !
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общи...
Изтрих те от душата си! Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Онази, Мечтата жива, неизстинала,
остана да върви пред мен. До гроба.

Д. Дамянов




Религия

Трябва да съществува едно момиче.

Независимо дали ще го прегръщаш.
Независимо дали ще го целуващ.
Независимо дали ще го притежаваш.

Трябва да съществува едно момиче!...

Може да се усмихва дори
в някакви
чужди ръце.

Може!...


Не е толкова важно това.
Важно е момичето да е родено.

То ще те приспива в мъглите
на своето гълъбово тяло.
То ще ти бъде зелена църква
със единствени светли камбани.

Всеки човек има нужда от църква.

Една църква,
в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.

Една църква,
в която да плаче
и да слуша въздишането на иконите. 

Всеки човек има нужда от църква!...

Дяволите се спускат над олтарите
и ти в този мрак, за да ги спреш-
едно момиче трябва да съществува
като бяла спасителна свещ!
Петко Братинов





Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал... познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

"Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!"
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда

прекрасни неща, както винаги се разтоварвам като вляза тук

Когато си беден , когато си слаб
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари-
недей се отчайва, недей се навежда
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека всепак побеждава доброто

Какво е охолство , какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига
кажи си на ум кротко думата стига
и вярвай че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Недялко Йорданов

Любовниците

Докато вървиш
из паркове и градини
само за да целува ходилата ти
есента съблича своите дървета
само за да целува ходилата ти.

Есента те обича като мен
с безброй очи
и като мен
копнее да те
разсъблече като дърветата.

Артуро Коркуера

Недялко Йорданов има много"музикален" стил на писане..Като малки дечица ни водиха на една постановка по негова книга..Страхотна беше!!!Чудесен поет!!!

every me