Обичате ли стихове? - 6

  • 64 331
  • 831
  •   1
Отговори
# 765
  • Мнения: 7
 Здравейте момичета,

страхотна темичка,много и се радвам!
И аз имам доста мои стихове но в момента съм на работа и се сещам само за миниатюрките ми Simple Smile

,,И какво от това,че прашинка съм аз?
  че отвява ме вятърът?
  Та нали и мечтата тъкана от прах,
  се разсипва през дългото чакане ....,,


  bouquet

# 766
  • Мнения: 7
,,Когато се заровиш в тъмната сянка на страшните истини


       и прегърнеш всеотдайно самотата ,

 отвори прозореца и пусни от душата си


                     белия гълъб да излитне в безкрая ....  ,,

# 767
  • Мнения: 492
Нещо от мен, което не помня дали съм публикувал тук...  Blush
...

И те прегръщам
...


Със сигурност не си го публикувал - щях да го запомня. Невероятно е, прекрасно е, разтърси ме и изтръпнах - "влезна ми под кожата" и сега с най-голямо нахалство ще си го копирам в любимите  Blush Браво на теб!  Hug

ester, поздравления и за теб - много красива орисия  Hug

# 768
# 769
  • Мнения: 30
Банално ли е или само на мен, така ми се струва? Отново мое, но сякаш не съм го писал, аз както и да е. Приятно четене, ако не, не Wink !

Любовта

Любовта не е като  морето и птиците.
Тя не се търси , тя  е някъде, уж около теб.
Нея не я вълнуват приливите и отливите
тя  е необуздана богиня, уж с форма на човек.

Не се показва на всеки, особено на Нас-грешниците.
Нали, поетите сме, тези, които я оплюваме
а после я въздигаме толкова на високо.
След Нея колко ниско падаме . . . надолу.

Любовта ли? Тя уж не съществувала.
Не можело да има толкова красиво
и  чисто нещо, като Нея на Земята.
Любовта ли? Баналната песен, но винаги добре изпята .

# 770
  • tardis
  • Мнения: 329
Нещо от мен, което не помня дали съм публикувал тук...  Blush
...

И те прегръщам



И аз да кажа: Прекрасно   bouquet

Приятно съм изненадана, че е писано от мъж  Blush

# 771
  • Мнения: 94
AKELA, НЕ Е банално!Красиво е !

# 772
  • София
  • Мнения: 472
Всеки ден

Всеки ден си пренареждам живота.
Нещо изхвърлям, нещо прибавям.
Нещо поправям, макар неохотно.
Някъде слагам черта,
другаде скоба отварям.
И си казвам: от днес - на чисто.
Преброявам приятелите си.
Все по-малко остават. Ония - истинските.
И все повече стават предалите ме.
Нищо, казвам си. От днес - наясно
с думите, с хората, с всичко.
На рискове и случайности - баста!
И гордостта си обличам.
Спокойно, мойто момиче, казвам си.
Стига си яде нервите.
И не преливай от пусто в празно.
До следващото пренареждане.

Mаргарита Петкова
   bouquet

# 773
  • Мнения: 22
На прага


Дъщеричко моя,
моя малка дъщеричко, не плачи.
Ще пораснеш, ще проумееш всичко.
Въпроси не задавай,
отговорът е отчаен.
Обичай майка си. Бащати е случаен.
Край тебе неизвестни чичковци
ще никнат, ще спят на мойто място.
Не се учудвай никак.
Ще ме изместват бавно,
първо от леглото,
след туй от твойта мисъл,
накрая от живота.
Така като броиш-последното си пръсче,
това ще бъда аз,
отбележи ме с кръстче...
Може би наистина майкати е права-
аз не можех за теб много да направя.
Ти спеше в детски домове
нямаше си къща.
Изпращах те със смях,
плачейки се връщах.
Със приказки те лъжех,
водех те в театри.
С тъгата се оправяхме на две-на три.
Ти влюбваше се бърже
в палячовци, в магьосници.
Забравяше обувки и дрехи износени.
И почти-почти видях
мечтата си осъществена:
ти не забелязваше с какво си оградена.
В твойте малки драми,
прости и неопитни,
прекрасни ставаха нещата,
обърнати наопъки.
Ти не признаваше конкретното
значение на вещите-
столовете набързо ставаха
четирикраки вещици.
Хлябът се превръщаше
на слънце или месечина...
Стремеше се към мисълта,
не търсеше причина,
Аз не можех за тебе друго да направя.
Разделяме се днес,
на две ни реже прага.
Въпроси не задавай,
отговорът е случаен.
Обичай майка си,
Баща ти е отчаян...

Стефан Цанев


# 774
  • софия
  • Мнения: 9
Любовта

Любовта не е като  морето и птиците.
Тя не се търси , тя  е някъде, уж около теб.
Нея не я вълнуват приливите и отливите
тя  е необуздана богиня, уж с форма на човек.

Не се показва на всеки, особено на Нас-грешниците.
Нали, поетите сме, тези, които я оплюваме
а после я въздигаме толкова на високо.
След Нея колко ниско падаме . . . надолу.

Любовта ли? Тя уж не съществувала.
Не можело да има толкова красиво
и  чисто нещо, като Нея на Земята.
Любовта ли? Баналната песен, но винаги добре изпята .

 
 
strahotno e

# 775
  • Мнения: 30
Късно е

А колко много ми се молеше?
Колко пъти пада ти на колене.
Кълнеше се, че вярна ще си вече
но ти не вярваш във нищо . . . как да ти простя?

Отблъснах те  по
начин, който обаче,  не исках.
Намразих те, обаче заради
недовършената любов, която гореше . . . между нас.

Спомняш ли си, как  бършех сълзите ти
обаче ти никога не видя моите, нали?
Кълнеше се, че вярна ще си вече
но ти не вярваш във нищо . . . как да ти простя?


Лично творчество.  Whistling

# 776
  • Мнения: 2 544
Късно е

А колко много ми се молеше?
Колко пъти пада ти на колене.
Кълнеше се, че вярна ще си вече
но ти не вярваш във нищо . . . как да ти простя?

Отблъснах те  по
начин, който обаче,  не исках.
Намразих те, обаче заради
недовършената любов, която гореше . . . между нас.

Спомняш ли си, как  бършех сълзите ти
обаче ти никога не видя моите, нали?
Кълнеше се, че вярна ще си вече
но ти не вярваш във нищо . . . как да ти простя?


Лично творчество.  Whistling


AKELA , изстардани думи, виждам   bouquet
От личен опит знам, че жените наистина са уверени в себе си в подобни моменти. Какво ли би станало, ако мъжете поемеха риска да им повярват... Rolling Eyes

# 777
  • Мнения: 2 249
може и дае пускано..ве4е са толкова много!!!

Ината съм.
Това го знаеш.
Друго?
Не свеждам никога главата си.
Понякога изглеждам много луда
и често патя от устата си.
Усмихвам се – тогава съм красива.
И ако няма път – вървя в тревите.
Не плача никога – дори да ми е криво.
Но гледам всеки право във очите.
Изправям се след всеки удар на живота
Навеждам се, за да не се пречупя
Поправям се, ако изпея грешна нота
И трудно ( даже никак) може да ме купиш.

Проклета съм.
Но и това го знаеш.
Друго?
Умея да ти пропълзя под кожата.
И да те влюбя в мен. Да те загубя.
А после – да изкарам теб виновен.

Безценна съм.
Това го знаеш.
Също.
И бягам. Но понякога се връщам.
Обичаш ме?
Когато спра да бягам
или поискаш с тебе да остана

ще бъде само и единствено когато
обикнеш даже Дявола в душата ми…

# 778
  • Мнения: 1 454
Ваза

Пак сме заедно.
Мълчим.
Усмихнати изкуствено,
с търпеливи пръсти
лепим
счупената ваза на чувствата.
Трепетно я пазим
от житейските несгоди
до деня, в който
ежедневната проза,
сега някак далечна,
но
по-упорита
от самата вечност,
работлива,
непрекъсната,
поетично ни поднесе
поредното
ново пръсване.

Володя Киров


 -  -  -

Жестоко за двама

Бутилка стар коняк,
За по-изискано.
Пет приказки
за мода и за друго.
Един изтъркан виц.
Полуусмивка.
Открадната целувка,
първа. . .
Дежурното "Недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури
от страст.
Интимното око
на синя лампа.
И сладка топлина
на полумрак,
на голото легло,
на тиха музика.
А после -
неизменната цигара.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почуква вече празната касета.
Вие.
И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас.
И молиш ме, настойчиво, страхливо,
да ти повторя същото и аз?
Обичам те -
но как да ти го кажа
в тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те,
но тебе ли целувам?
Лежа до теб, коса в коса,
прегръщам те и те забравям.
И не че има
някоя конкретно друга,
и не че ти
си хлътнала по мене,
а просто бе
поредната игра,
с която търсехме
любимия,
любимата,
и се отдалечавахме
завинаги от тях.

Иля Велчев

# 779
  • София
  • Мнения: 1 176
Жестоко за двама
Иля Велчев

Винаги съм харесвала този стих. И винаги го чета отново.

Любов  без притежание

Най-силно те обичам, когато нямам накити,
със пръсти, вплетени в косите ми,
облечена единствено във твойта голота,
без други бижута, само с ръцете ти.

Най-силно те обичам, без да се наричам
любовница, приятелка или съпруга.
Най-силно те обичам, без да обяснявам
как те обичам и защо.

Най-силно те обичам без да има утре,
или вчера, които да се помнят,
обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни трябва сън.


Джорджия Скот

Общи условия

Активация на акаунт