Публикувана: 27 апр. 2009, 15:44 ч.
Последно мнение: 4 дек. 2009, 13:45 ч.

Обичате ли стихове? - 6

64 328
831
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е стихотворението „Вълшебното камъче“ на Дамян Дамянов?
Какво представлява стихотворението „Седял ли си някога на буре с барут?“ от Мая Великова Попова?
Какво е съдържанието на стихотворението „Толкова щастлив“ от Ирини?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е стихотворението „Вълшебното камъче“ на Дамян Дамянов?
  
  Стихотворението "Вълшебното камъче" на Дамян Дамянов разказва история за дете, което намира обикновено бяло камъче и го нарича "вълшебно". Въпреки че майка му смята, че е мръсно, детето вярва, че камъчето прави чудеса, като лекува сакатите и съживява мъртвите. Стихотворението подчертава вярата в магията на обикновените неща и въображението на детето.
- Какво представлява стихотворението „Седял ли си някога на буре с барут?“ от Мая Великова Попова?
  
  Стихотворението „Седял ли си някога на буре с барут?“ от Мая Великова Попова изразява интензивни емоции и вътрешни преживявания. Той разкрива вътрешната борба на говорещия, който се опитва да се справи със сложни емоции и въпроси за себе си и своите взаимоотношения с другите.
- Какво е съдържанието на стихотворението „Толкова щастлив“ от Ирини?
  
  Стихотворението "Толкова щастливо" от Ирини изразява силни чувства на благодарност и щастие. Текстът разкрива радостта на автора от живота и желанието да се отдаде на благотворителни действия, като например даряване на своята енергия и усилия за доброто на другите.
- Какво представлява стихотворението „Камък“ на Атанас Далчев?
- Какво е съдържанието на стихотворението „Усещане за смърт“ от Ваня Петков?

# 780 16 ноем. 2009, 21:19 ч.

Мнения: 1 568

Мили Дядо Коледа,
аз отдавна вече не ти пиша писма.
Слушай,Старче,
ние отдавна не сме вече деца!
Аз отдавна сама с живота си се боря.
Не вярвам в теб,не ти се моля.
Но,ако все пак те има...
...не искам подарък нов...
ако може...
върни ми старата Любов!

# 781 16 ноем. 2009, 21:28 ч.

Мнения: 1 568

Едно,две,три...отрязани пера.
Боли!
Подстригвам си крилете.
От утре няма да летя.
Сбогом сестрици!Простете!
Щом можете-още летете.
От днес ще стъпвам по земята.
Ще сънувам,че съм птица,
но ще бъде нощем.
Денем съм вълчица.
Ще спя на собствените си пера.
Ще ги зашия във възглавница
и ще сънувам,че летя.
Едва сега разбрах,че в глутницата
един е начина да оцелея-
да се науча да вия.
А аз-безсрамната наивница-
си въобразявах,че мога да пея.
...деведесет и девет,сто!Последното перо!
Ужасно съм грозна!Ще свикна!
едно обаче се питам-
до днес ми стигаха трошици,
а сега?...Нали не съм вече птица...
Пазете се,хора!От днес съм стръвница.

По дяволите!Страх ме е!
Отрязах си крилете,но сърцето...
Сърцето ми е още на птица.
Но вие няма и да разберете.
За вас ще бъда вълчица.

# 782 16 ноем. 2009, 21:46 ч.

София
Мнения: 472

Цитат на: МЕРЕЛИН в пн, 16 ное 2009, 12:08

може и дае пускано..ве4е са толкова много!!!

Проклета съм.
Но и това го знаеш.
Друго?
Умея да ти пропълзя под кожата.
И да те влюбя в мен. Да те загубя.
А после – да изкарам теб виновен.

Прекрасно !

Моето Време

Изживях,преживях,надживях
всички страсти по-силни от мене.
Победих,отмъстих и разбрах -
дойде ред и на Моето Време.

Вече няма любовните вечери
да се разхождат в съня неспокоен,
а неспокойни ще бъдат мъжете Ми -
ще споделят ли вечерята моя.

С недомлъвки ще заглушавам въпросите,
за които жадувах доскоро,
и ще казвам наум - вече късно е,
ще дарявам усмивки (с ирония).

А когато ехидно подпитват:
"Май недостъпно го даваш?"
аз ще откликвам безлично:
"Просто не си заслужаваш"
bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие) smile3525

Последна редакция: пн, 16 ное 2009, 22:00 от Lucky@Mamma

# 783 16 ноем. 2009, 22:39 ч.

Мнения: 1 454

Светлината да пиеш на капки

Тук дъждът спря отдавна – вир водица е – капе от бора –
и земята е равна от прераждани три пъти хора.
Уж да бъдат прекрасни и – пожела бог – да минат безсмъртни –
а се раждат пегаси из празните сламени ясли на смъртни.
Все не вярват мъжете в непорочно заченали деви,
вярват в скъсано цвете в ръцете на мъж укротените Еви.
И подпалват лулите – безгрешни и силни Лилити
за душите на явна вечеря по кухните месят се пити
А не гледа навън оголелият в себе си – вътре
петолиние звън не побира – извънтактово тътне
дом от ноти ръждиви и гръмки дълбоки пирони
докога ще сме пътници –
докога ще побиваме лъч на мечтани Малдиви – в икони
А иглите на бора са вечност накрая на клоните
и роят светлината – тихо нейните капки се ронят
из каньоните в мен – не сълзица от бога в канона

Илиана Илиева

Последна редакция: пн, 16 ное 2009, 22:52 от molly

# 784 16 ноем. 2009, 23:39 ч.

Мнения: 1

Мразя когато вечер си лягам аз обляна от сълзи,
когато капките спомен падат един по един от моите очи.
А вечер тъмните сенки прегръщат ме пак със студени ръце
И идват те на твое място, където празен белег остана във едно сърце.
И тъмните устни на нощта отново целуват моита мъка.
Крадат бавно, лека по лека, миг по миг, целувка след целувка.
Сърцето ми крещи за спасение, а устните ми празен звук отронват.
В тишината едно име отеква, но отговор не ще се чуе.
Буква по буква в мрака се губят бавно.
Сълза по сълза се стичат.
Спомен по спомен, сенките крадат...

Последна редакция: вт, 17 ное 2009, 00:39 от PuRpLy

# 785 17 ноем. 2009, 16:55 ч.

Мнения: 1 454

Опитвам се да се сетя за едно стихотворение...от което помня откъслечни цитати...ще ги напиша тук..и дано някой си спомни

...Така ми трябваш - толкоз си ми нужна
във този век на бизнес и на злост
На близост сред която сме си чужди
безбожни с по един разпнат Христос
Къде си за да взема малко мъдрост
от твоите тъй наивни ръце...

...че и незбъднатото може да се сбъдне
все още щом си жива ти...

....Любов- желязно-паяжинен възел, ако не друго то се помъчи
очите ми да поумиеш в сълзи
та пак да видят, че светът е жив...

# 786 17 ноем. 2009, 23:24 ч.

Мнения: 30

Toзи стих е писан преди минути. Едно момиче ми написа, че е дъщеря на Ясен Ведрин (съвременен БГ поет) реших да й дам едно стихче и тя написа това:

,, Не мога да се радвам на стихове, без рима, след като баща ми ми дава много по-качествени!''

Знам, че съм зле с римата, а и не във всеки стих трябва да има рима ( в моите определено има много рядко) ето какво написах, за да си изскарам яда си някъде. Написан е заради нея.

Няма ритъм, няма рима
чудо голямо, нали пак е стих.
Кой бил роден да пише
все тая, радвай се, че не си ти.
Ако си мислиш, че да пишеш е лесно
и да нарисуваш с думи магическа дъга
питай поета . . . баща си, който с ритъм твори.
Обаче, при мен няма ритъм и рима
няма и магическа дъга.
Само ти желая, някой ден
ти да не останеш сама.
Без онова чувство . . . любовта.

# 787 18 ноем. 2009, 13:29 ч.

София
Мнения: 4 966

Цитат на: МЕРЕЛИН в пн, 16 ное 2009, 12:08

може и дае пускано..ве4е са толкова много!!!

Ината съм.
Това го знаеш.
Друго?
Не свеждам никога главата си.
Понякога изглеждам много луда
и често патя от устата си.
Усмихвам се – тогава съм красива.
И ако няма път – вървя в тревите.
Не плача никога – дори да ми е криво.
Но гледам всеки право във очите.
Изправям се след всеки удар на живота
Навеждам се, за да не се пречупя
Поправям се, ако изпея грешна нота
И трудно ( даже никак) може да ме купиш.
....

Кой го е писал?

# 788 18 ноем. 2009, 20:02 ч.

Мнения: 19

Аз обожавам и пиша стихове Wink

# 789 19 ноем. 2009, 00:20 ч.

Мнения: 1 568

Животът безкомпромисно суров
натри носа ми.
Душата ми – като ловец след лов –
брои безсънна
дузините заблуди и мечти,
копнежи, цели,
които тя съвсем сама роди,
но – и отстреля.
Каква сполука, Боже, доживях!
Какви трофеи!
Добре, че имам силата над тях
да се надсмея.

* * *
Диалектика

Безброй илюзии загубих.
С безброй надежди се простих.
И любих, ала неналюбих.
Греших, ала ненагреших.

Душата в мен жадува нещо.
Какво – сама не знае май.
И като пламъче на свещ тя
се лута между ад и рай.

От радост – зла, от зло – щастлива,
на светло – сляпа, зряща – в мрак,
от бяс – добра, от кротост – дива,
с копнеж за полет, с блян за бряг...

С двуполюсната си фаталност
тя ме превръща в кръстопът
между химери и реалност,
зора и мрак, живот и смърт.

* * *
... И ми се стори изведнъж,
че ти приличаш си страхотно
с несъществуващия мъж,
населил моята самотност.

А се оказа, че си бил
мираж, от сънища изваян...
Но знай, че не е в моя стил
за грешките си да се кая.

Нито пък теб ще обвиня!
Ами ако и ти самият
несъществуваща жена
си искал в мене да откриеш...

* * *

На сбогуване

Не се проклинай, че ме срещна,
че с мен духа си изгори.
Във болката от всяко нещо
зрънцата мъдрост намери.

Спечелиш ли, не тържествувай.
Загубиш ли, друг не кори.
От живите не се страхувай.
Със мъртвите не се бори.

А щом напусне те жена,
и в себе си търси вина.

* * *
Не съм

Не съм за твоята уста лъжица.
Безкрайно съжалявам, но не съм.
Не си ловецът за такава птица.
Не си петата за подобен трън.

Какво ли да ти кажа за утеха?
Че няма цял живот да ти горча?
Че няма да те мъча като ехо?
Че няма като белег да лича?

Не вярвам във утопия такава,
макар че ми се иска да греша.
Нали от допира до теб оставам
самата аз с нащърбена душа.

* * *
Това е

Душата ми хлопна пред тебе врата.
Не я атакувай напразно.
Каквото загърби, загърбва го тя
безотказно.

Напразно се питаш какво си сгрешил.
Щом тя не те пуска, сгрешил си.
Светът е препълнен с разбити души
без умисъл.

И мойта се счупи. Но я залепих.
В предишния вид я изваях.
Въздъхнал дълбоко, отрони се стих.
Това е.

* * *
Разминаване

За мое ли или за твое зло,
душата ми очите си затвори
пред истината: всеки цар е гол,
особено когато заговори.

И ти, „Царю”, да беше си мълчал!
Разбрала в твойта реч какво прозира,
душата ми прогледна от печал
и в следващия миг те детронира.

* * *
Още се мъча да оправдая
кривата дума, дето ми каза.
Още се мъча, ала си зная –
всичката мъка ще е напразна.

Разумът тъкмо в нещо се хване,
чувствата минат, та всичко сринат.
И си остава в мен тая рана –
несмъртоносна, но нелечима.

Плаче душата – пукната стомна.
Аз я залепям, тя знае само:
длъжен е, трябва всеки да помни –
казана дума – хвърлен камък!




* * *
Ти си отново добър и ласкав.
И мойта злопаметност не върви.
И аз си надявам щастливата маска.
Ала душата кърви.

Ала душата по свои закони
блъска се в кръг горделив.
Как ли доброто човек да си спомни,
след като злото боли?

Кръгът е затворен. Няма пролука.
Напразно е ласкав – мисля си с жал.
Но като искаш, опитай! наслука!
Все пак е душа.

... може, заплетена в нежните орбити
за твоите днешни слова,
кръга си да счупи душата ми горда.
Знам ли? Душа е това...

# 790 19 ноем. 2009, 10:12 ч.

Мнения: 9 971

имаше една песен,но нищо не се сещам освен
`Кой потропа в този късен час?`
пее я мъж,но не се сещам кой

# 791 19 ноем. 2009, 10:28 ч.

Мнения: 492

`Деси`, може би имаш предвид това стихотворение на Робърт Бърнс:

Финдли

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички! - каза Финдли.

- Не зная как си се решил...
- Реших се - каза Финдли.
- Ти май си нещо наумил.
- Май нещо - каза Финдли.

- При тебе ако дойда вън...
- Ела де! - каза Финдли.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем! - каза Финдли.

- При мен да дойдеш, току виж...
- Да дойда? - каза Финдли.
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! - каза Финдли.

- Веднъж да минеш моя праг...
- Да мина! - каза Финдли.
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли.

- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй!... - каза Финдли.
- Ни дума някому за туй.
- Ни дума! - каза Финдли.

# 792 19 ноем. 2009, 15:17 ч.

Мнения: 9 971

Цитат на: mila_pa в чт, 19 ное 2009, 10:28

Мила,златна си!Цял ден се чудя коя и как беше!А това `кой почука?` някъде го прочетох и се присетих Crazy

# 793 19 ноем. 2009, 16:20 ч.

Мнения: 30

Клоунът

Клоунът даже и маската не го спаси
без тъжен през всички тези дни.
Всички му се хилеха
но и той се смя със тях.
Душата му плачеш ли
и се молеше за последния си час.

Беше винаги усмихнат
и усмихнат все стоя.
Хората ли?Като го видеха
Усмивка грейваше и на техните лица.

Но бе тъжен, толкова страхлив.
Грима ли?Той не го спаси.
От окото сълза падна, само колко чиста бе тя.
Клоунът махаше грима си и падна . . . още една.

Той погледна се в огледалото и се отврати.
,,Грима спаси ли ме? Не, нали?’’
Правеше всичко заради хората, просто заради тях.
Обичаше да ги гледа щастливи и дори да плачат от смях.

Следващото представление почна.
Той сложи грима си и отново стана
весел и щастлив.

Разбери: ,,Да си клоун е . . . изкуство!’’

# 794 19 ноем. 2009, 20:15 ч.

Мнения: 1 568

Писано е,но...в момента е близко до мен...

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Препоръчани теми

Увеличени няколко лимфни възли на шия

Какво значи "Стандарт на живот"?

Някой ползвал ли е тенджери от Икеа ?

13
Нашият дом

Мляко и млечни мродукти - нека направим правилният избор!

11
На пазар

Причина:

Причина: